Парадоксът МВР: растящ бюджет и намаляваща сигурност! (Изследване на личното усещане за сигурност на българите през 2016 г.)

Бюджетът на МВР за 2016 г. е близо 1,5 млрд. лева (в т.ч. средствата от ЕК) и въпреки неговото увеличение и проведени реформи, гражданите на Република България:

• се чувстват по-несигурни за себе си и своите близки;
• вярват на полицията и съда, но разчитат все повече на себе си по отношение на личната си сигурност;
• все по-често не реагират или не сигнализират на органите на реда в случаите, в които стават свидетели или жертва, защото не вярват, че ще им бъде обърнато внимание и не виждат смисъл в това;
• страхуват се, че ще станат жертва на кражба или грабеж, бездействие на институциите, телесна повреда и корупция;
• разбират сигурността като липса на заплаха за себе си и имуществото си и адекватно наказание на  закононарушителите и престъпниците;
• биха се чувствали по-сигурни ако  се ускори работата на МВР, съд и прокуратура и дa се промени цялостно работата на институциите, като се насочат усилията към РЕАЛНА превенция и разкриваемост на конвенционалната престъпност.

Това са основните изводи от изследването на Фондация „Общество и сигурност“, което имаше за цел да измери личното усещане за сигурност и безопасност през 2016 г. сред  454 граждани на Република България.

71% от участвалите  в изследването на Фондацията НЕ се чувстват сигурни за себе си и своите близки, 48 % са казали, че се  чувстват по-несигурни,  а 29,5% са казали, че се чувстват еднакво несигурни и през 2015 и през 2016 г.

17,2% са отговорили, че в последните 5 години са били жертва, 32,2% са посочили, че са били свидетели, а лицата, които са били и жертва и свидетели на престъпление  са 10,6%.

Данните показват намаляване на броя на лицата, които са били жертва и 5% ръст на тези, които са били свидетели на престъпление.  Наблюдава се и леко увеличение на броя лица, които са били едновременно и жертва и свидетели на престъпление – 10,6% през 2015 г. спрямо 11,9% през 2016 г.

В случаите, в които гражданите са жертва или свидетели на престъпление най-голям дял от тях (51,5%) реагират и сигнализират на  ЕЕН 112, на второ място (18%) в изследването е делът на хората, които не са сигнализирали, тъй като не вярват, че някой ще обърне внимание на подадения от тях сигнал, а на трето място с един и същ дял (14,4%)  са тези, които са се намесили лично и не са сигнализирали на органите на реда и тези, които нито са реагирали, нито са сигнализирали, тъй като не виждат смисъл.

Все повече хора се страхуват, че ще станат жертва на кражба и грабеж (74%), бездействие на институциите ( 64,3%), посегателство или телесна повреда ( 53,7% – като тук ръстът е повече от 20% в сравнение с  2015 г.) и на корупция ( 44,5%).

И през 2016 г. институцията, която се ползва с най-голямо доверие по отношение на личната сигурност и безопасност е полицията ( 62,1%), следвана от съда и пожарна безопасност и защита на населението.  Все повече хора не вярват на никоя от институциите –  32,3% (27,2% през 2015 г.) и разчитат само на себе си, за да се чувстват сигурни.

Според 72,7% от участниците в изследването да се чувстваш сигурен означава да отсъства заплаха за личността, имуществото и близките им, а 63,9% биха се чувствали сигурни ако закононарушителите и престъпниците се наказват адекватно.

Тези очаквания са пряко свързани с работата не само на правоохранителните, но и правораздавателните институции. Усещането за липса на заплаха за личността, имуществото и близките е много субективно и няма как да бъде удовлетворено напълно, но би могло да се създава посредством политики, в чието формулиране и реализиране участват гражданите, а също и посредством кампании и дейности, които имат за цел да покажат и засвидетелстват на гражданите, че институциите са загрижени и се стремят да гарантират тяхната сигурност и безопасност.

Очакването закононарушителите и престъпниците да се наказват адекватно, показва, че е необходим нов, цялостен подход не само по отношение на разкриваемостта на престъпленията, но и по отношение на правораздаването. Тези очаквания доказват, че независимо колко различни са дейностите на МВР, прокуратура и съд, хората разглеждат правораздаването като един процес и очакват краен резултат, който ги удовлетворява, а именно – справедливи наказания.  Резултатите показват и нещо симптоматично за дейността на трите институции, а именно, че въпреки множеството проведени реформи във всяка една структура  към момента те са оценени като неефективни по отношение на крайния резултат. Това доказва необходимостта от спешна промяна в начина на реформиране на МВР, прокуратура и съд и повишаване на ефективността на целия процес, както на ниво разследване, така и на ниво правораздаване.

Доказателство за това интерпретиране на данните дават и получените отговори на въпроса „Какво Ви е необходимо, за да се чувствате по-сигурни?“ (до 3 отговора), където на първите три места са очакванията да се подобри и ускори работата на МВР, съд и прокуратура (71,8%), да се промени цялостно работата на институциите и да  насочат усилията си върху реална превенция и разкриваемост на конвенционалната престъпност (70,5%) и да се приемат по-строги мерки за извършителите на престъпления.

По три показателя в изследването от 2016 г. се забелязва ръст спрямо 2015 г. , като най-висок е в очакванията за цялостна промяна на работата на институциите – от 56% през 2015 г. на 70,5% през 2016 г.  Очакване да се подобри и ускори работата на МВР, съд и прокуратура  през 2015 г. са имали са имали 68,7%, докато през 2016 г. този процент е 71,8, а близо 30% – от анкетираните са посочили, че очакват правоохранителните органи и местни институции да съдействат и сътрудничат на гражданите ( 20,4% през 2015г.).  Увеличен през 2016 г. е делът на гражданите, които имат желание да познават районния си инспектор –  4%  през 2016 г., спрямо 2,1% за 2015 г. Леко увеличение се забелязва в процентът лица, които са посочили, че имат нужда от функциониращи доброволни отряди към общината – 4% през 2016 г., спрямо 3.2% през 2015 г.

Тези данни доказват, че гражданите на Република България имат две основни очаквания по отношение на личната си сигурност и безопасност, а именно:

1. Да се ПОДОБРИ и УСКОРИ работата на МВР, съд и прокуратура.
2. Да се промени цялостно работата на институциите и да  насочат усилията си върху РЕАЛНА превенция и разкриваемост на конвенционалната престъпност.

Именно тревожните резултати от него са основната причина да бъде стартирана кампания „Цената на сигурността“, чийто медиен партньор е Информационния портал за неправителствените организации в България.

Кампанията има за цел да разкаже повече за проведените реформи, резултатите от тях и най-вече каква е цената, която плащат служителите и гражданите за сигурността, която получаваме.  Официалният старт на кампанията не на 02 февруари 2017 г., когато ще бъде публикуван и първия видеоклип на тема „Защо реформите в МВР не дават резултат?“