ССФ

  • Начало
  • За нас
    • Мисия
    • Визия
    • Цели
    • Настоятелство
      • Членове на Настоятелство
      • Заседания на Настоятелство
    • Екип
    • Фондацията в медиите
    • Другите за нас
    • Поверителност
  • Новини
  • Проекти
  • Партньори
  • Галерия
    • Снимки
    • Видео
    • Презентации
  • Публикации
  • Контакти
  • БГ
  • ENG
  • МВР НЕ Е „БУХАЛКА“, А ИНСТИТУЦИЯ ГАРАНТИРАЩА ПРАВОВИЯ РЕД

    февруари 22nd, 2022, 08:22

    Българите не одобряват „изкарването“ на структури от МВР, искат да участват в планирането на политики за сигурност и подкрепят увеличение на бюджета на ведомствтото.

    Това показват резултатите от националнопредставително изследване на личното усещане за сигурност  и очаквания за работата на МВР, направено в началото на 2022 г. по поръчка на Фондация „Общество и сигурност“.

    54% от българите се чувстват сигурни и спокойни за себе си и своите близки. Субективното усещане за сигурност се повишава значително в последните 4 години[1] и числата на практика се „обръщат“. Въпреки, че има относително нарастване на дела на хората, които се чувстват сигурни, 40 на сто от българите живеят в страхове и се чувстват заплашени.

    Разбирането за  лична сигурност е разпределено по равно между четири основни отговора:

    • да знам, че полицията ще реагира адекватно    ако съм  в опасност ( 47.7%),
    •  отсъствие на заплаха за личността, имуществото и близките ми (45.3%),
    • закононарушителите и престъпниците да се наказват адекватно (43.8%) и
    • да няма двойни стандарти и всички да са равни пред закона (43%).

    Това на практика означава, че гражданите очакват оперативност и ефективност от страна на правозащитните органи.

    Важен акцент е и призивът за справедливост и равенство пред закона – един от най-сериозните дефицити, които проучванията констатират.

    Близо 60 на сто от българите са напълно или по-скоро удовлетворени от работата на служителите на МВР по предоставяне на услуга или решаване на случай. Тези данни трябва да се разглеждат още по-положително, тъй като една четвърт от интервюираните не са имали контакти с представители на министерството през последните години.

    Почти половината (44%) от участниците в изследването са на мнение, че е необходимо да бъдат отделяни повече бюджетни средства за МВР, а 22,9% нямат категорично мнение.

    Като цяло планираните от ръководството на МВР структурни промени не срещат ентусиазма на гражданите.

    Макар стойностите да са сходни, голям е делът на хората, които са против „изваждането“ на Дирекция „Миграция“ (62.4%) от структурата на МВР, следвани от Дирекция „Български документи за самоличност“ (61.8%), Дирекция „Национална система 112“ (61.1%). Отделяне на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ от МВР не одобряват 58,1% от българските граждани.

    За 77,6% от българите МВР все повече престава да бъде „бухалка“ и политическа зависима институция за разправа с инакомислещите и неудобните. Обръщането на съотношението на дяловете в усещането, че МВР стои „правилно“ в обществото и държавата.

    Гражданското участие в планирането на мерките за повишаване на личната сигурност се радва на подкрепата на две трети от българските граждани. Тази изразена готовност е в унисон с чувството за повишена сигурност, с виждането че МВР е гарант на правовия ред, живота, собствеността и достойнството на хората. Мнението се подкрепя особено силно от хората между 30 и 40, жителите на областните градове и висшистите, като в тези групи положителните отговори на въпроса надхвърлят 75 на сто.

    ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ:

    • Бързо нараства делът на хората, които се чувстват сигурни, като за 4 години съотношението се обръща.
    • Значително по-бавно се увеличава процентът на гражданите, които смятат, че заслугата за това е на МВР, но и тук се наблюдава позитивна тенденция.
    • Най-важното, за да се чувстват хората сигурни са бързата и адекватна реакция на службите и отсъствието на двойни стандарти.
    • Пътна полиция и Български документи за самоличност формират в голяма степен обществения образ на МВР, заради честите контакти на гражданите с тези служби. Поради това те носят най-голямата отговорност за имиджа и репутацията на институцията и в тях следва да се концентрират допълнителни усилия и средства в обучения.
    • Голямата динамика в обществените нагласи предполага повече, по-чести и по-задълбочени проучвания. Възможно е данните от тези проучвания на годишна база да бъдат използвани за проследяване на „Индекс на сигурността“.
    • Налице е силен импулс за гражданско участие в планирането на мерките за повишаване на личната сигурност, доколкото идеята се подкрепя от две трети от интервюираните и от три четвърти от елитните социални групи.
    • Данните показват, че твърденията, че гражданите са индиферентни и нихилистично настроени към отношенията в системата на сигурността са напълно безпочвени, както и че енергията им трябва да бъде отчитана и използвана.
    • Подкрепата за увеличение на бюджета на МВР е преобладаваща, но  е задължително ведомството да подобри отчетността на разходваните средства, посредством изготвяне и публикуване на разбираеми и „четими“ финансови отчети и бюджети за следващата година. 
    • Механичното изваждане на ключови звена от МВР не  е подкрепено от гражданите на България, като обществените нагласи са за повишаване ефективността и ефикасността на различните дирекции. Изключително важно е, управленските намерения за промяна на структурата и естеството на работа не само да бъдат комуникирани активно с всички обществени групи, но и техни представители да бъдат включени в планирането, управлението и консултирането на подобни процеси.
    • От изключителна важност е да се намерят форми за включване и активно участие на гражданите в процеса на планиране, изпълнение и мониторинг на политиките за сигурност. Това може да е под формата на обществен или консултативен съвет към Министъра на вътрешните работи или Министерски съвет.

    [1] Националнопредставително изследване на личното усещане за сигурност е правено по поръчна на Фондация „Общество и сигурност“ е правено и  през 2018 г.

    tweet
  • Нараства нуждата от информация сред българите за това как да реагират адекватно в рискови ситуации

    март 14th, 2019, 12:33

    Близо 60% от участвалите в изследване на Фондация „Общество и сигурност“ заявят, че познават основните функции на МВР, почти 67% ще използват официалните канали и ще сезират полицията, в случай, че станат жертва на престъпление, а работата на пожарна безопасност и защита на населението и  на полицията се определя като най-ефективна.

    Близо 60% от участвалите в изследване на Фондация „Общество и сигурност“ заявят, че познават основните функции на МВР, почти 67% ще използват официалните канали и ще сезират полицията, в случай, че станат жертва на престъпление, а работата на пожарна безопасност и защита на населението и  на полицията се определя като най-ефективна.

    57,7% от анкетираните са казали, че познават основните функции на МВР, а 22,6% са заявили, че познават някои, но не всички. Базисни познания за дейността на МВР имат 14,4% от участниците, като тези знания са натрупани в резултат на преживян личен опит и сблъсък с работата на МВР. Едва 3,8% са казали, че не познават основните функции на МВР, но нямат и желание да ги научат.

    Поведенческите стратегии в случай на попадане в рискови ситуации или ако анкретираните и/или член на семейството станат жертва на престъпление са две: 1) обръщане към полицията, като се спазва официалния ред и процедура (66,8%) и 2) обръщане към приятел в полицията, койо да ми съдейства (19,7%). Много по-назад са поведенческите стратегии и модели за сезиране на познат на властови позиции, който да накара полицията да работи (6,3%), уведомяването на медиите (3,8%) и липсата на каквато и да е реация (1,9%), поради липсата на смисъл. Едва 1,5% са казали, че ще се обърнат към полицията, без да очакват положителен резултат.

    През 2018 година 76,9% от анкетираните или членове на тяхното семейство не са били жертва на престъпление, 12,5% са казали, че член на тяхното семейство е бил жертва, 6,75 % са тези, които са пострадали лично, а делът на хората, които са били жертва на престъплени, заедно с членове на семейството си е 3,9%.
    Тук отново се забелязва положителна тенденция, в сравнение с 2015 г., когато едва 40,4% от анкетираните са казали, че не са били жертва на престъпление, а 21,3% са били жертва на престъпление.

    Отговорите на анкетираните по отношение на конкретните им нужди от знания и умения, които да ги карат да се чувстват по-сигурни за себе си и за близките си, не се отличават по никакъв начин с отговорите, посочени през 2015, 2016 и 2017 г. На първо място, гражданите на България искат да знаят какво да правят и как да реагират в различни ситуации (65,4%), да притежават необходимите умения, така че да решат проблемите си сами (13,5%) и да знаят, че хората около тях ще реагират адекватно (9,1%). Именно тези три основни потребности и очаквания на гражданите са доказателство за осъзнатата нужда от повече знания за начина, по който да реагираме в дадени ситуации, необходимостта от познаване на протоколите за действия и реакции на институциите в ситуации на криза,за да бъдат адекватни и нуждата от развитие на общности и доверие в хората като цяло. И ако в сравнение с 2015 г, необходимостта да се притежават умения, за самостоятелно решаване на проблемите се е запазила, то потребността от информация за това как да се реагира в определени ситуации се е увеличила над 3 пъти в сравнение с 2015, когато е била посочена от едва 20% от хората.

    Като най-ефективна е определена работата на „Пожарна безопасност и защитана населението“ (79%), следвана от полицията (43%),  а като най-неефективна е определена работата на Народното събрание (81%), съдебната власт (70%) и прокуратурата (66%).
    Забелязва се много голямо натрупване на отговори „не мога да определя“ при оценката на дейността на доброволните отряди (39%), неправителствените организации (32%) и частните охранителни фирми (32 %). Това означава, че липсва яснота за функциите и дейността на тези структури по отношение на проблемите, касаещи личната сигурност и безопасност и/или липса на информация за това какви конкретни резултати са постигнати от тяхната дейност. 

    Към анкетата бяха добавени два въпроса, касаещи употребата на сила от страна на полицията и дали гражданите се страхуват, че ще станат жертва на полицейско  насилие или произвол.

    Повече от 70% не се страхуват, че ще станат жертва на полицейско насилие или произвол, а почти 53% смятат, че полицията действа в рамките на своите правомощия, по отношение употребата на сила и помощни средства.

    24,5% са казали, че се страхуват, че ще станат жертва на полицейско насилие, а 5,3% са посочили „друго“ като в част от отговорите се казва, че по-скоро полицаите стават жертва на произвол и хулиганско поведение и прояви. 52,9% са казали, че полицаите не злоупотребяват със своите правомощия, 15,4% са казали, че има системна злоупотреба, а 29,8% казват, че не могат да определят.

    Това отново показва необходимост от допълнителна информация за това какви са правомощията на полицията по отношение употребата на сила и помощни средства, кога могат да използват такива и кога тези действия са правомерни и неправомерни.

    Резултатите от изследването завърждават тенденцията за „нормализиране“ на поведенческите реакции в рискови ситуации и увеличаване на уважението към официалните протоколи и канали за сезиране на институциите. В  изследване  на Фондация „Общество и сигурност“, направено през 2016 г., делът на хората, които не биха сигнализирали и/или реагирали по какъвто и да е начин, защото не виждат смисъл е над 10%, (сега 1,5%) , а тези, които разчитат на приятели на властови позиции е бил 8,9% (сега 6,3%). Анализът на тенденциите и отговорите в перспектива от 4 години показва три ключови промени в българското общество:

    1. Реална осъзнатост за това, че именно нашите реакции и действия са ключови за промяната на начина на работа на институциите и промяна в средата, в която живеем.
    2. Достигане до извода, че полицията няма как да се „самосезира“ по отношение на престъпленията, на които хората са станали жертва и че е необходимо да бъдат уведомени, независимо от крайния резултат.
    3. Начало на процес на трайно прекъсване на порочни модели и практики за търсене на хора на властови позиции, които да съдействат за решаване на конкретни проблеми.

    Това доказва хипотезата на фондация „Общество и сигурност“, която още през 2015 г., заяви че личното усещане за сигурност  е пряко свързано с познаване функциите на институциите, овладяване на знания и умения за реакция в кризисна ситуация,което води до реакция и противодействие от страна на гражданите, и не насърчава поведението на пасивност и бездействие в тези ситуации. 

    Това бе определено като необходимост от формиране на базисна култура за сигурност – процес, който на политическо и държавническо ниво в България все още не е стартирал, но е започнал на ниво граждани на Република България.


    Цялото изследване на файл може да бъде изтеглено от тук:
    Изтегляне

    tweet
  • Изследване на личното усещане за сигурност на жителите на район „Красна поляна“

    август 4th, 2017, 15:28

    До 10 август 2017 година ще бъде активен линкът към онлайн анкетата на Фондация “Общество и сигурност“ и район „Красна поляна“ по проект „Сигурна и (Пре)Красна промяна“, който се  изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община, Програма Европа 2017.

    Онлайн изследването има за цел да се проучат нагласите и разбиранията на жителите на район „Красна поляна“  по отношение на сигурността и мерките, които е необходимо да се предприемат, за да се почувстват по-сигурни и да се направят препоръки относно ефективността на работата  в тази насока на администрацията на район „Красна поляна“.

    Това изследване е естествено продължение и надгражда резултатите, получени по време на проведените в рамките на проекта фокус-групи, в които взеха участие 121 жители на седемте квартала в район „Красна поляна“.

    Участниците във фокус-групите също попълниха анкетни карти и споделиха своите препоръки за подобряване  работата на администрацията на район „Красна поляна“. В тази връзка е изпратено писмо с искане за среща с Началника на районното управление, по време на която да бъдат представени резултатите от качественото и количественото изследване по проект „Сигурна и (Пре)Красна промяна“ и да се обсъдят възможностите за повишаване сигурността на жителите.

    Онлайн анкетата е анонимна, попълването й отнема не повече от 3 минути,  а резултатите ще бъдат обобщени и  използвани за изготвянето на местна стратегия за сигурност, която ще бъде представена за обществени консултации и обществен дебат в периода септември – ноември 2017 г., а резултатите ще бъдат публикувани на уебсайта на партньорите по проекта.

     

    tweet
  • Парадоксът МВР: растящ бюджет и намаляваща сигурност! (Изследване на личното усещане за сигурност на българите през 2016 г.)

    януари 31st, 2017, 12:19

    Бюджетът на МВР за 2016 г. е близо 1,5 млрд. лева (в т.ч. средствата от ЕК) и въпреки неговото увеличение и проведени реформи, гражданите на Република България:

    • се чувстват по-несигурни за себе си и своите близки;
    • вярват на полицията и съда, но разчитат все повече на себе си по отношение на личната си сигурност;
    • все по-често не реагират или не сигнализират на органите на реда в случаите, в които стават свидетели или жертва, защото не вярват, че ще им бъде обърнато внимание и не виждат смисъл в това;
    • страхуват се, че ще станат жертва на кражба или грабеж, бездействие на институциите, телесна повреда и корупция;
    • разбират сигурността като липса на заплаха за себе си и имуществото си и адекватно наказание на  закононарушителите и престъпниците;
    • биха се чувствали по-сигурни ако  се ускори работата на МВР, съд и прокуратура и дa се промени цялостно работата на институциите, като се насочат усилията към РЕАЛНА превенция и разкриваемост на конвенционалната престъпност.

    Това са основните изводи от изследването на Фондация „Общество и сигурност“, което имаше за цел да измери личното усещане за сигурност и безопасност през 2016 г. сред  454 граждани на Република България.


    71% от участвалите  в изследването на Фондацията НЕ се чувстват сигурни за себе си и своите близки, 48 % са казали, че се  чувстват по-несигурни,  а 29,5% са казали, че се чувстват еднакво несигурни и през 2015 и през 2016 г.

    17,2% са отговорили, че в последните 5 години са били жертва, 32,2% са посочили, че са били свидетели, а лицата, които са били и жертва и свидетели на престъпление  са 10,6%.

    Данните показват намаляване на броя на лицата, които са били жертва и 5% ръст на тези, които са били свидетели на престъпление.  Наблюдава се и леко увеличение на броя лица, които са били едновременно и жертва и свидетели на престъпление – 10,6% през 2015 г. спрямо 11,9% през 2016 г.

    В случаите, в които гражданите са жертва или свидетели на престъпление най-голям дял от тях (51,5%) реагират и сигнализират на  ЕЕН 112, на второ място (18%) в изследването е делът на хората, които не са сигнализирали, тъй като не вярват, че някой ще обърне внимание на подадения от тях сигнал, а на трето място с един и същ дял (14,4%)  са тези, които са се намесили лично и не са сигнализирали на органите на реда и тези, които нито са реагирали, нито са сигнализирали, тъй като не виждат смисъл.

    Все повече хора се страхуват, че ще станат жертва на кражба и грабеж (74%), бездействие на институциите ( 64,3%), посегателство или телесна повреда ( 53,7% – като тук ръстът е повече от 20% в сравнение с  2015 г.) и на корупция ( 44,5%).

    И през 2016 г. институцията, която се ползва с най-голямо доверие по отношение на личната сигурност и безопасност е полицията ( 62,1%), следвана от съда и пожарна безопасност и защита на населението.  Все повече хора не вярват на никоя от институциите –  32,3% (27,2% през 2015 г.) и разчитат само на себе си, за да се чувстват сигурни.

    Според 72,7% от участниците в изследването да се чувстваш сигурен означава да отсъства заплаха за личността, имуществото и близките им, а 63,9% биха се чувствали сигурни ако закононарушителите и престъпниците се наказват адекватно.

    Тези очаквания са пряко свързани с работата не само на правоохранителните, но и правораздавателните институции. Усещането за липса на заплаха за личността, имуществото и близките е много субективно и няма как да бъде удовлетворено напълно, но би могло да се създава посредством политики, в чието формулиране и реализиране участват гражданите, а също и посредством кампании и дейности, които имат за цел да покажат и засвидетелстват на гражданите, че институциите са загрижени и се стремят да гарантират тяхната сигурност и безопасност.

    Очакването закононарушителите и престъпниците да се наказват адекватно, показва, че е необходим нов, цялостен подход не само по отношение на разкриваемостта на престъпленията, но и по отношение на правораздаването. Тези очаквания доказват, че независимо колко различни са дейностите на МВР, прокуратура и съд, хората разглеждат правораздаването като един процес и очакват краен резултат, който ги удовлетворява, а именно – справедливи наказания.  Резултатите показват и нещо симптоматично за дейността на трите институции, а именно, че въпреки множеството проведени реформи във всяка една структура  към момента те са оценени като неефективни по отношение на крайния резултат. Това доказва необходимостта от спешна промяна в начина на реформиране на МВР, прокуратура и съд и повишаване на ефективността на целия процес, както на ниво разследване, така и на ниво правораздаване.

    Доказателство за това интерпретиране на данните дават и получените отговори на въпроса „Какво Ви е необходимо, за да се чувствате по-сигурни?“ (до 3 отговора), където на първите три места са очакванията да се подобри и ускори работата на МВР, съд и прокуратура (71,8%), да се промени цялостно работата на институциите и да  насочат усилията си върху реална превенция и разкриваемост на конвенционалната престъпност (70,5%) и да се приемат по-строги мерки за извършителите на престъпления.

    По три показателя в изследването от 2016 г. се забелязва ръст спрямо 2015 г. , като най-висок е в очакванията за цялостна промяна на работата на институциите – от 56% през 2015 г. на 70,5% през 2016 г.  Очакване да се подобри и ускори работата на МВР, съд и прокуратура  през 2015 г. са имали са имали 68,7%, докато през 2016 г. този процент е 71,8, а близо 30% – от анкетираните са посочили, че очакват правоохранителните органи и местни институции да съдействат и сътрудничат на гражданите ( 20,4% през 2015г.).  Увеличен през 2016 г. е делът на гражданите, които имат желание да познават районния си инспектор –  4%  през 2016 г., спрямо 2,1% за 2015 г. Леко увеличение се забелязва в процентът лица, които са посочили, че имат нужда от функциониращи доброволни отряди към общината – 4% през 2016 г., спрямо 3.2% през 2015 г.

    Тези данни доказват, че гражданите на Република България имат две основни очаквания по отношение на личната си сигурност и безопасност, а именно:

    1. Да се ПОДОБРИ и УСКОРИ работата на МВР, съд и прокуратура.
    2. Да се промени цялостно работата на институциите и да  насочат усилията си върху РЕАЛНА превенция и разкриваемост на конвенционалната престъпност.

    Именно тревожните резултати от него са основната причина да бъде стартирана кампания „Цената на сигурността“, чийто медиен партньор е Информационния портал за неправителствените организации в България.

    Кампанията има за цел да разкаже повече за проведените реформи, резултатите от тях и най-вече каква е цената, която плащат служителите и гражданите за сигурността, която получаваме.  Официалният старт на кампанията не на 02 февруари 2017 г., когато ще бъде публикуван и първия видеоклип на тема „Защо реформите в МВР не дават резултат?“

    Q5

    Q4

    Q6

    tweet
  • Чувстваме ли се по-сигурни и по-спокойни за себе си и своите близки през 2016?

    юни 23rd, 2016, 15:22

    Настоящата анкета е изготвена от Фондация „Общество и сигурност“ и  има за цел да се актуализират резултатите от проведено изследване през 2015 г. и да се определи тенденция по отношение на личното усещане за сигурност и безопасност на гражданите на Република България.
    Настоящият въпросник проучва нагласите и разбиранията на българските граждани за тяхната сигурност и мерките, които е необходимо да се предприемат, за да се повиши качеството на услугата „гражданска сигурност“.
    Резултатите от настоящата анкета ще се използват за дефиниране на услугата „сигурност“ и изготвяне на предложения за промяна на начина на работа на правоохранителните служби така, че да се чувстваме по-сигурни и по-спокойни като граждани, като се надяваме, че по този начин ще допринесем за подобряване на работата на институциите.

    Предварително Ви благодарим за отделеното време!

     

    tweet
  • Три четвърти от участвали в допитване не усещат сигурност у нас

    октомври 1st, 2015, 21:52

    Близо 74 на сто от участвалите в допитване на фондацията „Общество и сигурност” посочват, че усещат несигурност у нас. Само 17% са на обратната позиция, а 9% нямат мнение. Това каза директорът на фондацията Радостина Якимова, представяйки изследването на дебат.

    Дискусията е на тема „МВР: споделена, неразбрана или липсваща сигурност”.

    Забелязва се малко по-високо ниво на несигурност сред мъжете в сравнение с жените. Най-голям е делът на несигурност сред лицата във възрастовата група 36-45 години (77%), несигурност изпитват 75% от респондентите на възраст 46-55 години.

    Според 43,7 на сто от участниците в изследването има трайна тенденция за увеличаване на личната несигурност в сравнение с 2010 г.

    Едва 7% отчитат положителна тенденция и подобряване на средата за сигурност, но 10 на сто от тях са отговорили на въпроса „Чувствате ли се сигурни за вас и вашето семейство” с „Не”. Аналогично е положението и с тези, които отчитат едни и същи нива на сигурност за периода 2010-2015 г.

    Близо 60 на сто от респондентите са били жертва или свидетел на престъпление през последните пет години.

    Източник: Darik news България

    tweet

От А до Я за насилието

МВР 2030

Следи новостите в Facebook

Следи новостите в Facebook

Последни публикации

  • Паралелните светове в МВР…
  • Важните неща за домашното насилие! (Видео)
  • Какво може да се промени в политиките за борба с домашното насилие на местно ниво?
  • Какви са нагласите на жителите на София за домашното насилие? (Видео)
  • Липсващата информация за домашното насилие!

Горещи теми

  • Председател на Настоятелство на Фондация „Общество и сигурност“

    Председател на Настоятелство на Фондация „Общество и сигурност“

    март 19th, 2022, 16:55
  • Работилница за мартенички

    Работилница за мартенички

    януари 27th, 2015, 13:34
  • Благодарствено писмо от Ресурсен център – Смолян

    Благодарствено писмо от Ресурсен център – Смолян

    март 10th, 2015, 19:47
  • 65% от българите се страхуват, че ще станат жертва на бездействието на институциите

    октомври 1st, 2015, 22:35
  • Чувстваме ли се по-сигурни и по-спокойни за себе си и своите близки през 2016?

    юни 23rd, 2016, 15:22

Последни коментари

  • Интернет за Работилница за мартенички
  • Интернет за Председател на Настоятелство на Фондация „Общество и сигурност“

Информационна линия


    • ПОЩА
  • googleplus
  • facebook
© 2014-2022. ССФ - Фондация "Общество и сигурност".