Българите не одобряват „изкарването“ на структури от МВР, искат да участват в планирането на политики за сигурност и подкрепят увеличение на бюджета на ведомствтото.

Това показват резултатите от националнопредставително изследване на личното усещане за сигурност  и очаквания за работата на МВР, направено в началото на 2022 г. по поръчка на Фондация „Общество и сигурност“.

54% от българите се чувстват сигурни и спокойни за себе си и своите близки. Субективното усещане за сигурност се повишава значително в последните 4 години[1] и числата на практика се „обръщат“. Въпреки, че има относително нарастване на дела на хората, които се чувстват сигурни, 40 на сто от българите живеят в страхове и се чувстват заплашени.

Разбирането за  лична сигурност е разпределено по равно между четири основни отговора:

• да знам, че полицията ще реагира адекватно    ако съм  в опасност ( 47.7%),
•  отсъствие на заплаха за личността, имуществото и близките ми (45.3%),
• закононарушителите и престъпниците да се наказват адекватно (43.8%) и
• да няма двойни стандарти и всички да са равни пред закона (43%).

Това на практика означава, че гражданите очакват оперативност и ефективност от страна на правозащитните органи.

Важен акцент е и призивът за справедливост и равенство пред закона – един от най-сериозните дефицити, които проучванията констатират.

Близо 60 на сто от българите са напълно или по-скоро удовлетворени от работата на служителите на МВР по предоставяне на услуга или решаване на случай. Тези данни трябва да се разглеждат още по-положително, тъй като една четвърт от интервюираните не са имали контакти с представители на министерството през последните години.

Почти половината (44%) от участниците в изследването са на мнение, че е необходимо да бъдат отделяни повече бюджетни средства за МВР, а 22,9% нямат категорично мнение.

Като цяло планираните от ръководството на МВР структурни промени не срещат ентусиазма на гражданите.

Макар стойностите да са сходни, голям е делът на хората, които са против „изваждането“ на Дирекция „Миграция“ (62.4%) от структурата на МВР, следвани от Дирекция „Български документи за самоличност“ (61.8%), Дирекция „Национална система 112“ (61.1%). Отделяне на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ от МВР не одобряват 58,1% от българските граждани.

За 77,6% от българите МВР все повече престава да бъде „бухалка“ и политическа зависима институция за разправа с инакомислещите и неудобните. Обръщането на съотношението на дяловете в усещането, че МВР стои „правилно“ в обществото и държавата.

Гражданското участие в планирането на мерките за повишаване на личната сигурност се радва на подкрепата на две трети от българските граждани. Тази изразена готовност е в унисон с чувството за повишена сигурност, с виждането че МВР е гарант на правовия ред, живота, собствеността и достойнството на хората. Мнението се подкрепя особено силно от хората между 30 и 40, жителите на областните градове и висшистите, като в тези групи положителните отговори на въпроса надхвърлят 75 на сто.

ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ:

• Бързо нараства делът на хората, които се чувстват сигурни, като за 4 години съотношението се обръща.
• Значително по-бавно се увеличава процентът на гражданите, които смятат, че заслугата за това е на МВР, но и тук се наблюдава позитивна тенденция.
• Най-важното, за да се чувстват хората сигурни са бързата и адекватна реакция на службите и отсъствието на двойни стандарти.

• Пътна полиция и Български документи за самоличност формират в голяма степен обществения образ на МВР, заради честите контакти на гражданите с тези служби. Поради това те носят най-голямата отговорност за имиджа и репутацията на институцията и в тях следва да се концентрират допълнителни усилия и средства в обучения.

• Голямата динамика в обществените нагласи предполага повече, по-чести и по-задълбочени проучвания. Възможно е данните от тези проучвания на годишна база да бъдат използвани за проследяване на „Индекс на сигурността“.

• Налице е силен импулс за гражданско участие в планирането на мерките за повишаване на личната сигурност, доколкото идеята се подкрепя от две трети от интервюираните и от три четвърти от елитните социални групи.

• Данните показват, че твърденията, че гражданите са индиферентни и нихилистично настроени към отношенията в системата на сигурността са напълно безпочвени, както и че енергията им трябва да бъде отчитана и използвана.

• Подкрепата за увеличение на бюджета на МВР е преобладаваща, но  е задължително ведомството да подобри отчетността на разходваните средства, посредством изготвяне и публикуване на разбираеми и „четими“ финансови отчети и бюджети за следващата година. 

• Механичното изваждане на ключови звена от МВР не  е подкрепено от гражданите на България, като обществените нагласи са за повишаване ефективността и ефикасността на различните дирекции. Изключително важно е, управленските намерения за промяна на структурата и естеството на работа не само да бъдат комуникирани активно с всички обществени групи, но и техни представители да бъдат включени в планирането, управлението и консултирането на подобни процеси.

• От изключителна важност е да се намерят форми за включване и активно участие на гражданите в процеса на планиране, изпълнение и мониторинг на политиките за сигурност. Това може да е под формата на обществен или консултативен съвет към Министъра на вътрешните работи или Министерски съвет.

[1] Националнопредставително изследване на личното усещане за сигурност е правено по поръчна на Фондация „Общество и сигурност“ е правено и  през 2018 г.

Близо 60% от участвалите в изследване на Фондация „Общество и сигурност“ заявят, че познават основните функции на МВР, почти 67% ще използват официалните канали и ще сезират полицията, в случай, че станат жертва на престъпление, а работата на пожарна безопасност и защита на населението и  на полицията се определя като най-ефективна.

Близо 60% от участвалите в изследване на Фондация „Общество и сигурност“ заявят, че познават основните функции на МВР, почти 67% ще използват официалните канали и ще сезират полицията, в случай, че станат жертва на престъпление, а работата на пожарна безопасност и защита на населението и  на полицията се определя като най-ефективна.

57,7% от анкетираните са казали, че познават основните функции на МВР, а 22,6% са заявили, че познават някои, но не всички. Базисни познания за дейността на МВР имат 14,4% от участниците, като тези знания са натрупани в резултат на преживян личен опит и сблъсък с работата на МВР. Едва 3,8% са казали, че не познават основните функции на МВР, но нямат и желание да ги научат.

Поведенческите стратегии в случай на попадане в рискови ситуации или ако анкретираните и/или член на семейството станат жертва на престъпление са две: 1) обръщане към полицията, като се спазва официалния ред и процедура (66,8%) и 2) обръщане към приятел в полицията, койо да ми съдейства (19,7%). Много по-назад са поведенческите стратегии и модели за сезиране на познат на властови позиции, който да накара полицията да работи (6,3%), уведомяването на медиите (3,8%) и липсата на каквато и да е реация (1,9%), поради липсата на смисъл. Едва 1,5% са казали, че ще се обърнат към полицията, без да очакват положителен резултат.

През 2018 година 76,9% от анкетираните или членове на тяхното семейство не са били жертва на престъпление, 12,5% са казали, че член на тяхното семейство е бил жертва, 6,75 % са тези, които са пострадали лично, а делът на хората, които са били жертва на престъплени, заедно с членове на семейството си е 3,9%.
Тук отново се забелязва положителна тенденция, в сравнение с 2015 г., когато едва 40,4% от анкетираните са казали, че не са били жертва на престъпление, а 21,3% са били жертва на престъпление.

Отговорите на анкетираните по отношение на конкретните им нужди от знания и умения, които да ги карат да се чувстват по-сигурни за себе си и за близките си, не се отличават по никакъв начин с отговорите, посочени през 2015, 2016 и 2017 г. На първо място, гражданите на България искат да знаят какво да правят и как да реагират в различни ситуации (65,4%), да притежават необходимите умения, така че да решат проблемите си сами (13,5%) и да знаят, че хората около тях ще реагират адекватно (9,1%). Именно тези три основни потребности и очаквания на гражданите са доказателство за осъзнатата нужда от повече знания за начина, по който да реагираме в дадени ситуации, необходимостта от познаване на протоколите за действия и реакции на институциите в ситуации на криза,за да бъдат адекватни и нуждата от развитие на общности и доверие в хората като цяло. И ако в сравнение с 2015 г, необходимостта да се притежават умения, за самостоятелно решаване на проблемите се е запазила, то потребността от информация за това как да се реагира в определени ситуации се е увеличила над 3 пъти в сравнение с 2015, когато е била посочена от едва 20% от хората.

Като най-ефективна е определена работата на „Пожарна безопасност и защитана населението“ (79%), следвана от полицията (43%),  а като най-неефективна е определена работата на Народното събрание (81%), съдебната власт (70%) и прокуратурата (66%).
Забелязва се много голямо натрупване на отговори „не мога да определя“ при оценката на дейността на доброволните отряди (39%), неправителствените организации (32%) и частните охранителни фирми (32 %). Това означава, че липсва яснота за функциите и дейността на тези структури по отношение на проблемите, касаещи личната сигурност и безопасност и/или липса на информация за това какви конкретни резултати са постигнати от тяхната дейност. 

Към анкетата бяха добавени два въпроса, касаещи употребата на сила от страна на полицията и дали гражданите се страхуват, че ще станат жертва на полицейско  насилие или произвол.

Повече от 70% не се страхуват, че ще станат жертва на полицейско насилие или произвол, а почти 53% смятат, че полицията действа в рамките на своите правомощия, по отношение употребата на сила и помощни средства.

24,5% са казали, че се страхуват, че ще станат жертва на полицейско насилие, а 5,3% са посочили „друго“ като в част от отговорите се казва, че по-скоро полицаите стават жертва на произвол и хулиганско поведение и прояви. 52,9% са казали, че полицаите не злоупотребяват със своите правомощия, 15,4% са казали, че има системна злоупотреба, а 29,8% казват, че не могат да определят.

Това отново показва необходимост от допълнителна информация за това какви са правомощията на полицията по отношение употребата на сила и помощни средства, кога могат да използват такива и кога тези действия са правомерни и неправомерни.

Резултатите от изследването завърждават тенденцията за „нормализиране“ на поведенческите реакции в рискови ситуации и увеличаване на уважението към официалните протоколи и канали за сезиране на институциите. В  изследване  на Фондация „Общество и сигурност“, направено през 2016 г., делът на хората, които не биха сигнализирали и/или реагирали по какъвто и да е начин, защото не виждат смисъл е над 10%, (сега 1,5%) , а тези, които разчитат на приятели на властови позиции е бил 8,9% (сега 6,3%). Анализът на тенденциите и отговорите в перспектива от 4 години показва три ключови промени в българското общество:

1. Реална осъзнатост за това, че именно нашите реакции и действия са ключови за промяната на начина на работа на институциите и промяна в средата, в която живеем.
2. Достигане до извода, че полицията няма как да се „самосезира“ по отношение на престъпленията, на които хората са станали жертва и че е необходимо да бъдат уведомени, независимо от крайния резултат.
3. Начало на процес на трайно прекъсване на порочни модели и практики за търсене на хора на властови позиции, които да съдействат за решаване на конкретни проблеми.

Това доказва хипотезата на фондация „Общество и сигурност“, която още през 2015 г., заяви че личното усещане за сигурност  е пряко свързано с познаване функциите на институциите, овладяване на знания и умения за реакция в кризисна ситуация,което води до реакция и противодействие от страна на гражданите, и не насърчава поведението на пасивност и бездействие в тези ситуации. 

Това бе определено като необходимост от формиране на базисна култура за сигурност – процес, който на политическо и държавническо ниво в България все още не е стартирал, но е започнал на ниво граждани на Република България.

До 10 август 2017 година ще бъде активен линкът към онлайн анкетата на Фондация “Общество и сигурност“ и район „Красна поляна“ по проект „Сигурна и (Пре)Красна промяна“, който се  изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община, Програма Европа 2017.

Онлайн изследването има за цел да се проучат нагласите и разбиранията на жителите на район „Красна поляна“  по отношение на сигурността и мерките, които е необходимо да се предприемат, за да се почувстват по-сигурни и да се направят препоръки относно ефективността на работата  в тази насока на администрацията на район „Красна поляна“.

Това изследване е естествено продължение и надгражда резултатите, получени по време на проведените в рамките на проекта фокус-групи, в които взеха участие 121 жители на седемте квартала в район „Красна поляна“.

Участниците във фокус-групите също попълниха анкетни карти и споделиха своите препоръки за подобряване  работата на администрацията на район „Красна поляна“. В тази връзка е изпратено писмо с искане за среща с Началника на районното управление, по време на която да бъдат представени резултатите от качественото и количественото изследване по проект „Сигурна и (Пре)Красна промяна“ и да се обсъдят възможностите за повишаване сигурността на жителите.

Онлайн анкетата е анонимна, попълването й отнема не повече от 3 минути,  а резултатите ще бъдат обобщени и  използвани за изготвянето на местна стратегия за сигурност, която ще бъде представена за обществени консултации и обществен дебат в периода септември – ноември 2017 г., а резултатите ще бъдат публикувани на уебсайта на партньорите по проекта.

Настоящата анкета е изготвена от Фондация „Общество и сигурност“ и  има за цел да се актуализират резултатите от проведено изследване през 2015 г. и да се определи тенденция по отношение на личното усещане за сигурност и безопасност на гражданите на Република България.
Настоящият въпросник проучва нагласите и разбиранията на българските граждани за тяхната сигурност и мерките, които е необходимо да се предприемат, за да се повиши качеството на услугата „гражданска сигурност“.
Резултатите от настоящата анкета ще се използват за дефиниране на услугата „сигурност“ и изготвяне на предложения за промяна на начина на работа на правоохранителните служби така, че да се чувстваме по-сигурни и по-спокойни като граждани, като се надяваме, че по този начин ще допринесем за подобряване на работата на институциите.

Предварително Ви благодарим за отделеното време!

Близо 74 на сто от участвалите в допитване на фондацията „Общество и сигурност” посочват, че усещат несигурност у нас. Само 17% са на обратната позиция, а 9% нямат мнение. Това каза директорът на фондацията Радостина Якимова, представяйки изследването на дебат.

Дискусията е на тема „МВР: споделена, неразбрана или липсваща сигурност”.

Забелязва се малко по-високо ниво на несигурност сред мъжете в сравнение с жените. Най-голям е делът на несигурност сред лицата във възрастовата група 36-45 години (77%), несигурност изпитват 75% от респондентите на възраст 46-55 години.

Според 43,7 на сто от участниците в изследването има трайна тенденция за увеличаване на личната несигурност в сравнение с 2010 г.

Едва 7% отчитат положителна тенденция и подобряване на средата за сигурност, но 10 на сто от тях са отговорили на въпроса „Чувствате ли се сигурни за вас и вашето семейство” с „Не”. Аналогично е положението и с тези, които отчитат едни и същи нива на сигурност за периода 2010-2015 г.

Близо 60 на сто от респондентите са били жертва или свидетел на престъпление през последните пет години.

Източник: Darik news България