Българите не одобряват „изкарването“ на структури от МВР, искат да участват в планирането на политики за сигурност и подкрепят увеличение на бюджета на ведомствтото.
Това показват резултатите от националнопредставително изследване на личното усещане за сигурност и очаквания за работата на МВР, направено в началото на 2022 г. по поръчка на Фондация „Общество и сигурност“.
54% от българите се чувстват сигурни и спокойни за себе си и своите близки. Субективното усещане за сигурност се повишава значително в последните 4 години[1] и числата на практика се „обръщат“. Въпреки, че има относително нарастване на дела на хората, които се чувстват сигурни, 40 на сто от българите живеят в страхове и се чувстват заплашени.
Разбирането за лична сигурност е разпределено по равно между четири основни отговора:
Това на практика означава, че гражданите очакват оперативност и ефективност от страна на правозащитните органи.
Важен акцент е и призивът за справедливост и равенство пред закона – един от най-сериозните дефицити, които проучванията констатират.
Близо 60 на сто от българите са напълно или по-скоро удовлетворени от работата на служителите на МВР по предоставяне на услуга или решаване на случай. Тези данни трябва да се разглеждат още по-положително, тъй като една четвърт от интервюираните не са имали контакти с представители на министерството през последните години.
Почти половината (44%) от участниците в изследването са на мнение, че е необходимо да бъдат отделяни повече бюджетни средства за МВР, а 22,9% нямат категорично мнение.
Като цяло планираните от ръководството на МВР структурни промени не срещат ентусиазма на гражданите.
Макар стойностите да са сходни, голям е делът на хората, които са против „изваждането“ на Дирекция „Миграция“ (62.4%) от структурата на МВР, следвани от Дирекция „Български документи за самоличност“ (61.8%), Дирекция „Национална система 112“ (61.1%). Отделяне на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ от МВР не одобряват 58,1% от българските граждани.
За 77,6% от българите МВР все повече престава да бъде „бухалка“ и политическа зависима институция за разправа с инакомислещите и неудобните. Обръщането на съотношението на дяловете в усещането, че МВР стои „правилно“ в обществото и държавата.
Гражданското участие в планирането на мерките за повишаване на личната сигурност се радва на подкрепата на две трети от българските граждани. Тази изразена готовност е в унисон с чувството за повишена сигурност, с виждането че МВР е гарант на правовия ред, живота, собствеността и достойнството на хората. Мнението се подкрепя особено силно от хората между 30 и 40, жителите на областните градове и висшистите, като в тези групи положителните отговори на въпроса надхвърлят 75 на сто.
ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ:
[1] Националнопредставително изследване на личното усещане за сигурност е правено по поръчна на Фондация „Общество и сигурност“ е правено и през 2018 г.
Близо 60% от участвалите в изследване на Фондация „Общество и сигурност“ заявят, че познават основните функции на МВР, почти 67% ще използват официалните канали и ще сезират полицията, в случай, че станат жертва на престъпление, а работата на пожарна безопасност и защита на населението и на полицията се определя като най-ефективна.
Близо 60% от участвалите в изследване на Фондация „Общество и сигурност“ заявят, че познават основните функции на МВР, почти 67% ще използват официалните канали и ще сезират полицията, в случай, че станат жертва на престъпление, а работата на пожарна безопасност и защита на населението и на полицията се определя като най-ефективна.
57,7% от анкетираните са казали, че познават основните функции на МВР, а 22,6% са заявили, че познават някои, но не всички. Базисни познания за дейността на МВР имат 14,4% от участниците, като тези знания са натрупани в резултат на преживян личен опит и сблъсък с работата на МВР. Едва 3,8% са казали, че не познават основните функции на МВР, но нямат и желание да ги научат.
Поведенческите стратегии в случай на попадане в рискови ситуации или ако анкретираните и/или член на семейството станат жертва на престъпление са две: 1) обръщане към полицията, като се спазва официалния ред и процедура (66,8%) и 2) обръщане към приятел в полицията, койо да ми съдейства (19,7%). Много по-назад са поведенческите стратегии и модели за сезиране на познат на властови позиции, който да накара полицията да работи (6,3%), уведомяването на медиите (3,8%) и липсата на каквато и да е реация (1,9%), поради липсата на смисъл. Едва 1,5% са казали, че ще се обърнат към полицията, без да очакват положителен резултат.
През 2018 година 76,9% от анкетираните или членове на тяхното семейство не са били жертва на престъпление, 12,5% са казали, че член на тяхното семейство е бил жертва, 6,75 % са тези, които са пострадали лично, а делът на хората, които са били жертва на престъплени, заедно с членове на семейството си е 3,9%.
Тук отново се забелязва положителна тенденция, в сравнение с 2015 г., когато едва 40,4% от анкетираните са казали, че не са били жертва на престъпление, а 21,3% са били жертва на престъпление.
Отговорите на анкетираните по отношение на конкретните им нужди от знания и умения, които да ги карат да се чувстват по-сигурни за себе си и за близките си, не се отличават по никакъв начин с отговорите, посочени през 2015, 2016 и 2017 г. На първо място, гражданите на България искат да знаят какво да правят и как да реагират в различни ситуации (65,4%), да притежават необходимите умения, така че да решат проблемите си сами (13,5%) и да знаят, че хората около тях ще реагират адекватно (9,1%). Именно тези три основни потребности и очаквания на гражданите са доказателство за осъзнатата нужда от повече знания за начина, по който да реагираме в дадени ситуации, необходимостта от познаване на протоколите за действия и реакции на институциите в ситуации на криза,за да бъдат адекватни и нуждата от развитие на общности и доверие в хората като цяло. И ако в сравнение с 2015 г, необходимостта да се притежават умения, за самостоятелно решаване на проблемите се е запазила, то потребността от информация за това как да се реагира в определени ситуации се е увеличила над 3 пъти в сравнение с 2015, когато е била посочена от едва 20% от хората.
Като най-ефективна е определена работата на „Пожарна безопасност и защитана населението“ (79%), следвана от полицията (43%), а като най-неефективна е определена работата на Народното събрание (81%), съдебната власт (70%) и прокуратурата (66%).
Забелязва се много голямо натрупване на отговори „не мога да определя“ при оценката на дейността на доброволните отряди (39%), неправителствените организации (32%) и частните охранителни фирми (32 %). Това означава, че липсва яснота за функциите и дейността на тези структури по отношение на проблемите, касаещи личната сигурност и безопасност и/или липса на информация за това какви конкретни резултати са постигнати от тяхната дейност.
Към анкетата бяха добавени два въпроса, касаещи употребата на сила от страна на полицията и дали гражданите се страхуват, че ще станат жертва на полицейско насилие или произвол.
Повече от 70% не се страхуват, че ще станат жертва на полицейско насилие или произвол, а почти 53% смятат, че полицията действа в рамките на своите правомощия, по отношение употребата на сила и помощни средства.
24,5% са казали, че се страхуват, че ще станат жертва на полицейско насилие, а 5,3% са посочили „друго“ като в част от отговорите се казва, че по-скоро полицаите стават жертва на произвол и хулиганско поведение и прояви. 52,9% са казали, че полицаите не злоупотребяват със своите правомощия, 15,4% са казали, че има системна злоупотреба, а 29,8% казват, че не могат да определят.
Това отново показва необходимост от допълнителна информация за това какви са правомощията на полицията по отношение употребата на сила и помощни средства, кога могат да използват такива и кога тези действия са правомерни и неправомерни.
Резултатите от изследването завърждават тенденцията за „нормализиране“ на поведенческите реакции в рискови ситуации и увеличаване на уважението към официалните протоколи и канали за сезиране на институциите. В изследване на Фондация „Общество и сигурност“, направено през 2016 г., делът на хората, които не биха сигнализирали и/или реагирали по какъвто и да е начин, защото не виждат смисъл е над 10%, (сега 1,5%) , а тези, които разчитат на приятели на властови позиции е бил 8,9% (сега 6,3%). Анализът на тенденциите и отговорите в перспектива от 4 години показва три ключови промени в българското общество:
Това доказва хипотезата на фондация „Общество и сигурност“, която още през 2015 г., заяви че личното усещане за сигурност е пряко свързано с познаване функциите на институциите, овладяване на знания и умения за реакция в кризисна ситуация,което води до реакция и противодействие от страна на гражданите, и не насърчава поведението на пасивност и бездействие в тези ситуации.
Това бе определено като необходимост от формиране на базисна култура за сигурност – процес, който на политическо и държавническо ниво в България все още не е стартирал, но е започнал на ниво граждани на Република България.
До 10 август 2017 година ще бъде активен линкът към онлайн анкетата на Фондация “Общество и сигурност“ и район „Красна поляна“ по проект „Сигурна и (Пре)Красна промяна“, който се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община, Програма Европа 2017.
Онлайн изследването има за цел да се проучат нагласите и разбиранията на жителите на район „Красна поляна“ по отношение на сигурността и мерките, които е необходимо да се предприемат, за да се почувстват по-сигурни и да се направят препоръки относно ефективността на работата в тази насока на администрацията на район „Красна поляна“.
Това изследване е естествено продължение и надгражда резултатите, получени по време на проведените в рамките на проекта фокус-групи, в които взеха участие 121 жители на седемте квартала в район „Красна поляна“.
Участниците във фокус-групите също попълниха анкетни карти и споделиха своите препоръки за подобряване работата на администрацията на район „Красна поляна“. В тази връзка е изпратено писмо с искане за среща с Началника на районното управление, по време на която да бъдат представени резултатите от качественото и количественото изследване по проект „Сигурна и (Пре)Красна промяна“ и да се обсъдят възможностите за повишаване сигурността на жителите.
Онлайн анкетата е анонимна, попълването й отнема не повече от 3 минути, а резултатите ще бъдат обобщени и използвани за изготвянето на местна стратегия за сигурност, която ще бъде представена за обществени консултации и обществен дебат в периода септември – ноември 2017 г., а резултатите ще бъдат публикувани на уебсайта на партньорите по проекта.
Бюджетът на МВР за 2016 г. е близо 1,5 млрд. лева (в т.ч. средствата от ЕК) и въпреки неговото увеличение и проведени реформи, гражданите на Република България:
Това са основните изводи от изследването на Фондация „Общество и сигурност“, което имаше за цел да измери личното усещане за сигурност и безопасност през 2016 г. сред 454 граждани на Република България.
71% от участвалите в изследването на Фондацията НЕ се чувстват сигурни за себе си и своите близки, 48 % са казали, че се чувстват по-несигурни, а 29,5% са казали, че се чувстват еднакво несигурни и през 2015 и през 2016 г.
17,2% са отговорили, че в последните 5 години са били жертва, 32,2% са посочили, че са били свидетели, а лицата, които са били и жертва и свидетели на престъпление са 10,6%.
Данните показват намаляване на броя на лицата, които са били жертва и 5% ръст на тези, които са били свидетели на престъпление. Наблюдава се и леко увеличение на броя лица, които са били едновременно и жертва и свидетели на престъпление – 10,6% през 2015 г. спрямо 11,9% през 2016 г.
В случаите, в които гражданите са жертва или свидетели на престъпление най-голям дял от тях (51,5%) реагират и сигнализират на ЕЕН 112, на второ място (18%) в изследването е делът на хората, които не са сигнализирали, тъй като не вярват, че някой ще обърне внимание на подадения от тях сигнал, а на трето място с един и същ дял (14,4%) са тези, които са се намесили лично и не са сигнализирали на органите на реда и тези, които нито са реагирали, нито са сигнализирали, тъй като не виждат смисъл.
Все повече хора се страхуват, че ще станат жертва на кражба и грабеж (74%), бездействие на институциите ( 64,3%), посегателство или телесна повреда ( 53,7% – като тук ръстът е повече от 20% в сравнение с 2015 г.) и на корупция ( 44,5%).
И през 2016 г. институцията, която се ползва с най-голямо доверие по отношение на личната сигурност и безопасност е полицията ( 62,1%), следвана от съда и пожарна безопасност и защита на населението. Все повече хора не вярват на никоя от институциите – 32,3% (27,2% през 2015 г.) и разчитат само на себе си, за да се чувстват сигурни.
Според 72,7% от участниците в изследването да се чувстваш сигурен означава да отсъства заплаха за личността, имуществото и близките им, а 63,9% биха се чувствали сигурни ако закононарушителите и престъпниците се наказват адекватно.
Тези очаквания са пряко свързани с работата не само на правоохранителните, но и правораздавателните институции. Усещането за липса на заплаха за личността, имуществото и близките е много субективно и няма как да бъде удовлетворено напълно, но би могло да се създава посредством политики, в чието формулиране и реализиране участват гражданите, а също и посредством кампании и дейности, които имат за цел да покажат и засвидетелстват на гражданите, че институциите са загрижени и се стремят да гарантират тяхната сигурност и безопасност.
Очакването закононарушителите и престъпниците да се наказват адекватно, показва, че е необходим нов, цялостен подход не само по отношение на разкриваемостта на престъпленията, но и по отношение на правораздаването. Тези очаквания доказват, че независимо колко различни са дейностите на МВР, прокуратура и съд, хората разглеждат правораздаването като един процес и очакват краен резултат, който ги удовлетворява, а именно – справедливи наказания. Резултатите показват и нещо симптоматично за дейността на трите институции, а именно, че въпреки множеството проведени реформи във всяка една структура към момента те са оценени като неефективни по отношение на крайния резултат. Това доказва необходимостта от спешна промяна в начина на реформиране на МВР, прокуратура и съд и повишаване на ефективността на целия процес, както на ниво разследване, така и на ниво правораздаване.
Доказателство за това интерпретиране на данните дават и получените отговори на въпроса „Какво Ви е необходимо, за да се чувствате по-сигурни?“ (до 3 отговора), където на първите три места са очакванията да се подобри и ускори работата на МВР, съд и прокуратура (71,8%), да се промени цялостно работата на институциите и да насочат усилията си върху реална превенция и разкриваемост на конвенционалната престъпност (70,5%) и да се приемат по-строги мерки за извършителите на престъпления.
По три показателя в изследването от 2016 г. се забелязва ръст спрямо 2015 г. , като най-висок е в очакванията за цялостна промяна на работата на институциите – от 56% през 2015 г. на 70,5% през 2016 г. Очакване да се подобри и ускори работата на МВР, съд и прокуратура през 2015 г. са имали са имали 68,7%, докато през 2016 г. този процент е 71,8, а близо 30% – от анкетираните са посочили, че очакват правоохранителните органи и местни институции да съдействат и сътрудничат на гражданите ( 20,4% през 2015г.). Увеличен през 2016 г. е делът на гражданите, които имат желание да познават районния си инспектор – 4% през 2016 г., спрямо 2,1% за 2015 г. Леко увеличение се забелязва в процентът лица, които са посочили, че имат нужда от функциониращи доброволни отряди към общината – 4% през 2016 г., спрямо 3.2% през 2015 г.
Тези данни доказват, че гражданите на Република България имат две основни очаквания по отношение на личната си сигурност и безопасност, а именно:
Именно тревожните резултати от него са основната причина да бъде стартирана кампания „Цената на сигурността“, чийто медиен партньор е Информационния портал за неправителствените организации в България.
Кампанията има за цел да разкаже повече за проведените реформи, резултатите от тях и най-вече каква е цената, която плащат служителите и гражданите за сигурността, която получаваме. Официалният старт на кампанията не на 02 февруари 2017 г., когато ще бъде публикуван и първия видеоклип на тема „Защо реформите в МВР не дават резултат?“
Настоящата анкета е изготвена от Фондация „Общество и сигурност“ и има за цел да се актуализират резултатите от проведено изследване през 2015 г. и да се определи тенденция по отношение на личното усещане за сигурност и безопасност на гражданите на Република България.
Настоящият въпросник проучва нагласите и разбиранията на българските граждани за тяхната сигурност и мерките, които е необходимо да се предприемат, за да се повиши качеството на услугата „гражданска сигурност“.
Резултатите от настоящата анкета ще се използват за дефиниране на услугата „сигурност“ и изготвяне на предложения за промяна на начина на работа на правоохранителните служби така, че да се чувстваме по-сигурни и по-спокойни като граждани, като се надяваме, че по този начин ще допринесем за подобряване на работата на институциите.
Предварително Ви благодарим за отделеното време!
Близо 74 на сто от участвалите в допитване на фондацията „Общество и сигурност” посочват, че усещат несигурност у нас. Само 17% са на обратната позиция, а 9% нямат мнение. Това каза директорът на фондацията Радостина Якимова, представяйки изследването на дебат.
Дискусията е на тема „МВР: споделена, неразбрана или липсваща сигурност”.
Забелязва се малко по-високо ниво на несигурност сред мъжете в сравнение с жените. Най-голям е делът на несигурност сред лицата във възрастовата група 36-45 години (77%), несигурност изпитват 75% от респондентите на възраст 46-55 години.
Според 43,7 на сто от участниците в изследването има трайна тенденция за увеличаване на личната несигурност в сравнение с 2010 г.
Едва 7% отчитат положителна тенденция и подобряване на средата за сигурност, но 10 на сто от тях са отговорили на въпроса „Чувствате ли се сигурни за вас и вашето семейство” с „Не”. Аналогично е положението и с тези, които отчитат едни и същи нива на сигурност за периода 2010-2015 г.
Близо 60 на сто от респондентите са били жертва или свидетел на престъпление през последните пет години.
Източник: Darik news България
Последни коментари