Българите не одобряват „изкарването“ на структури от МВР, искат да участват в планирането на политики за сигурност и подкрепят увеличение на бюджета на ведомствтото.

Това показват резултатите от националнопредставително изследване на личното усещане за сигурност  и очаквания за работата на МВР, направено в началото на 2022 г. по поръчка на Фондация „Общество и сигурност“.

54% от българите се чувстват сигурни и спокойни за себе си и своите близки. Субективното усещане за сигурност се повишава значително в последните 4 години[1] и числата на практика се „обръщат“. Въпреки, че има относително нарастване на дела на хората, които се чувстват сигурни, 40 на сто от българите живеят в страхове и се чувстват заплашени.

Разбирането за  лична сигурност е разпределено по равно между четири основни отговора:

• да знам, че полицията ще реагира адекватно    ако съм  в опасност ( 47.7%),
•  отсъствие на заплаха за личността, имуществото и близките ми (45.3%),
• закононарушителите и престъпниците да се наказват адекватно (43.8%) и
• да няма двойни стандарти и всички да са равни пред закона (43%).

Това на практика означава, че гражданите очакват оперативност и ефективност от страна на правозащитните органи.

Важен акцент е и призивът за справедливост и равенство пред закона – един от най-сериозните дефицити, които проучванията констатират.

Близо 60 на сто от българите са напълно или по-скоро удовлетворени от работата на служителите на МВР по предоставяне на услуга или решаване на случай. Тези данни трябва да се разглеждат още по-положително, тъй като една четвърт от интервюираните не са имали контакти с представители на министерството през последните години.

Почти половината (44%) от участниците в изследването са на мнение, че е необходимо да бъдат отделяни повече бюджетни средства за МВР, а 22,9% нямат категорично мнение.

Като цяло планираните от ръководството на МВР структурни промени не срещат ентусиазма на гражданите.

Макар стойностите да са сходни, голям е делът на хората, които са против „изваждането“ на Дирекция „Миграция“ (62.4%) от структурата на МВР, следвани от Дирекция „Български документи за самоличност“ (61.8%), Дирекция „Национална система 112“ (61.1%). Отделяне на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ от МВР не одобряват 58,1% от българските граждани.

За 77,6% от българите МВР все повече престава да бъде „бухалка“ и политическа зависима институция за разправа с инакомислещите и неудобните. Обръщането на съотношението на дяловете в усещането, че МВР стои „правилно“ в обществото и държавата.

Гражданското участие в планирането на мерките за повишаване на личната сигурност се радва на подкрепата на две трети от българските граждани. Тази изразена готовност е в унисон с чувството за повишена сигурност, с виждането че МВР е гарант на правовия ред, живота, собствеността и достойнството на хората. Мнението се подкрепя особено силно от хората между 30 и 40, жителите на областните градове и висшистите, като в тези групи положителните отговори на въпроса надхвърлят 75 на сто.

ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ:

• Бързо нараства делът на хората, които се чувстват сигурни, като за 4 години съотношението се обръща.
• Значително по-бавно се увеличава процентът на гражданите, които смятат, че заслугата за това е на МВР, но и тук се наблюдава позитивна тенденция.
• Най-важното, за да се чувстват хората сигурни са бързата и адекватна реакция на службите и отсъствието на двойни стандарти.

• Пътна полиция и Български документи за самоличност формират в голяма степен обществения образ на МВР, заради честите контакти на гражданите с тези служби. Поради това те носят най-голямата отговорност за имиджа и репутацията на институцията и в тях следва да се концентрират допълнителни усилия и средства в обучения.

• Голямата динамика в обществените нагласи предполага повече, по-чести и по-задълбочени проучвания. Възможно е данните от тези проучвания на годишна база да бъдат използвани за проследяване на „Индекс на сигурността“.

• Налице е силен импулс за гражданско участие в планирането на мерките за повишаване на личната сигурност, доколкото идеята се подкрепя от две трети от интервюираните и от три четвърти от елитните социални групи.

• Данните показват, че твърденията, че гражданите са индиферентни и нихилистично настроени към отношенията в системата на сигурността са напълно безпочвени, както и че енергията им трябва да бъде отчитана и използвана.

• Подкрепата за увеличение на бюджета на МВР е преобладаваща, но  е задължително ведомството да подобри отчетността на разходваните средства, посредством изготвяне и публикуване на разбираеми и „четими“ финансови отчети и бюджети за следващата година. 

• Механичното изваждане на ключови звена от МВР не  е подкрепено от гражданите на България, като обществените нагласи са за повишаване ефективността и ефикасността на различните дирекции. Изключително важно е, управленските намерения за промяна на структурата и естеството на работа не само да бъдат комуникирани активно с всички обществени групи, но и техни представители да бъдат включени в планирането, управлението и консултирането на подобни процеси.

• От изключителна важност е да се намерят форми за включване и активно участие на гражданите в процеса на планиране, изпълнение и мониторинг на политиките за сигурност. Това може да е под формата на обществен или консултативен съвет към Министъра на вътрешните работи или Министерски съвет.

[1] Националнопредставително изследване на личното усещане за сигурност е правено по поръчна на Фондация „Общество и сигурност“ е правено и  през 2018 г.