Днес, не успях да придружа своят син до училище за първият му учебен ден в трети клас, защото бях на работа. Не успях, както не успяха и хиляди български родители. Всички изпитваме една и съща болка и празнота в този момент – болката от пропуснатият миг и възможност да бъдеш до детето си. Да държиш ръката му, да благодариш на класната му, да му кажеш за пореден път, че го обичаш и вярваш в него …Днес, обаче за мен е специален ден. Ден, в който се почувствах уважаван и разпознат. Покрай мен, минаха десетки деца със своите родители, които им казаха „Мамо, този чичко полицай е тук, за да ни пази“, а майките се усмихваха и потвърждаваха думите на децата си. Днес, едно дете дойде при мен. Каза ми, че майка му му е разказала за един друг чичко полицай, който е бил много любезен с нея и ме попита дали мога да го намеря и да му кажа, че му благодарят.
Днес е денят, в който едни „чужди“ деца стоплиха душата ми по начина, по който го прави и моят син. Днес, се срещнах с част от родителите, които учат децата си да уважават хората с униформи и дават пример за това.
Днес, искам да благодаря на тези родители, да пожелая на добър час на тях и техните малки и по-големи наследници и искам да знаят, че ще съм тук и ще ги пазя и ще направя всичко по силите си, за да променя нещата и да направя средата за техните и моето деца по-сигурна. Ще направя всичко възможно като полицай, но по-важно е, че ще го направя като гражданин и родител, защото от нас зависи какво ще е отношението на нашите деца.
Днес, искам да благодаря за поредният урок по човечност, който този път ми беше преподаден от един първокласник.
Снимка: СФСМВР
