Близо 60% от участвалите в изследване на Фондация „Общество и сигурност“ заявят, че познават основните функции на МВР, почти 67% ще използват официалните канали и ще сезират полицията, в случай, че станат жертва на престъпление, а работата на пожарна безопасност и защита на населението и на полицията се определя като най-ефективна.
Близо 60% от участвалите в изследване на Фондация „Общество и сигурност“ заявят, че познават основните функции на МВР, почти 67% ще използват официалните канали и ще сезират полицията, в случай, че станат жертва на престъпление, а работата на пожарна безопасност и защита на населението и на полицията се определя като най-ефективна.
57,7% от анкетираните са казали, че познават основните функции на МВР, а 22,6% са заявили, че познават някои, но не всички. Базисни познания за дейността на МВР имат 14,4% от участниците, като тези знания са натрупани в резултат на преживян личен опит и сблъсък с работата на МВР. Едва 3,8% са казали, че не познават основните функции на МВР, но нямат и желание да ги научат.
Поведенческите стратегии в случай на попадане в рискови ситуации или ако анкретираните и/или член на семейството станат жертва на престъпление са две: 1) обръщане към полицията, като се спазва официалния ред и процедура (66,8%) и 2) обръщане към приятел в полицията, койо да ми съдейства (19,7%). Много по-назад са поведенческите стратегии и модели за сезиране на познат на властови позиции, който да накара полицията да работи (6,3%), уведомяването на медиите (3,8%) и липсата на каквато и да е реация (1,9%), поради липсата на смисъл. Едва 1,5% са казали, че ще се обърнат към полицията, без да очакват положителен резултат.
През 2018 година 76,9% от анкетираните или членове на тяхното семейство не са били жертва на престъпление, 12,5% са казали, че член на тяхното семейство е бил жертва, 6,75 % са тези, които са пострадали лично, а делът на хората, които са били жертва на престъплени, заедно с членове на семейството си е 3,9%.
Тук отново се забелязва положителна тенденция, в сравнение с 2015 г., когато едва 40,4% от анкетираните са казали, че не са били жертва на престъпление, а 21,3% са били жертва на престъпление.
Отговорите на анкетираните по отношение на конкретните им нужди от знания и умения, които да ги карат да се чувстват по-сигурни за себе си и за близките си, не се отличават по никакъв начин с отговорите, посочени през 2015, 2016 и 2017 г. На първо място, гражданите на България искат да знаят какво да правят и как да реагират в различни ситуации (65,4%), да притежават необходимите умения, така че да решат проблемите си сами (13,5%) и да знаят, че хората около тях ще реагират адекватно (9,1%). Именно тези три основни потребности и очаквания на гражданите са доказателство за осъзнатата нужда от повече знания за начина, по който да реагираме в дадени ситуации, необходимостта от познаване на протоколите за действия и реакции на институциите в ситуации на криза,за да бъдат адекватни и нуждата от развитие на общности и доверие в хората като цяло. И ако в сравнение с 2015 г, необходимостта да се притежават умения, за самостоятелно решаване на проблемите се е запазила, то потребността от информация за това как да се реагира в определени ситуации се е увеличила над 3 пъти в сравнение с 2015, когато е била посочена от едва 20% от хората.
Като най-ефективна е определена работата на „Пожарна безопасност и защитана населението“ (79%), следвана от полицията (43%), а като най-неефективна е определена работата на Народното събрание (81%), съдебната власт (70%) и прокуратурата (66%).
Забелязва се много голямо натрупване на отговори „не мога да определя“ при оценката на дейността на доброволните отряди (39%), неправителствените организации (32%) и частните охранителни фирми (32 %). Това означава, че липсва яснота за функциите и дейността на тези структури по отношение на проблемите, касаещи личната сигурност и безопасност и/или липса на информация за това какви конкретни резултати са постигнати от тяхната дейност.
Към анкетата бяха добавени два въпроса, касаещи употребата на сила от страна на полицията и дали гражданите се страхуват, че ще станат жертва на полицейско насилие или произвол.
Повече от 70% не се страхуват, че ще станат жертва на полицейско насилие или произвол, а почти 53% смятат, че полицията действа в рамките на своите правомощия, по отношение употребата на сила и помощни средства.
24,5% са казали, че се страхуват, че ще станат жертва на полицейско насилие, а 5,3% са посочили „друго“ като в част от отговорите се казва, че по-скоро полицаите стават жертва на произвол и хулиганско поведение и прояви. 52,9% са казали, че полицаите не злоупотребяват със своите правомощия, 15,4% са казали, че има системна злоупотреба, а 29,8% казват, че не могат да определят.
Това отново показва необходимост от допълнителна информация за това какви са правомощията на полицията по отношение употребата на сила и помощни средства, кога могат да използват такива и кога тези действия са правомерни и неправомерни.
Резултатите от изследването завърждават тенденцията за „нормализиране“ на поведенческите реакции в рискови ситуации и увеличаване на уважението към официалните протоколи и канали за сезиране на институциите. В изследване на Фондация „Общество и сигурност“, направено през 2016 г., делът на хората, които не биха сигнализирали и/или реагирали по какъвто и да е начин, защото не виждат смисъл е над 10%, (сега 1,5%) , а тези, които разчитат на приятели на властови позиции е бил 8,9% (сега 6,3%). Анализът на тенденциите и отговорите в перспектива от 4 години показва три ключови промени в българското общество:
Това доказва хипотезата на фондация „Общество и сигурност“, която още през 2015 г., заяви че личното усещане за сигурност е пряко свързано с познаване функциите на институциите, овладяване на знания и умения за реакция в кризисна ситуация,което води до реакция и противодействие от страна на гражданите, и не насърчава поведението на пасивност и бездействие в тези ситуации.
Това бе определено като необходимост от формиране на базисна култура за сигурност – процес, който на политическо и държавническо ниво в България все още не е стартирал, но е започнал на ниво граждани на Република България.
Това, за което питаме сега се отнася до удовлетвореността от дейността на различните институции, отговорни за гарантиране на личната сигурност и безопасност, а също така и какви са необходимите знания и умения, които трябва да притежава всеки човек, за да се чувства спокоен, че ще реагираме адекватно ако попадне в ситуация, в която има риск за неговата лична или на близките му сигурност.
Тази година сме добавили и въпроси, имащи за цел да се оцени и степента на употреба и/или злоупотреба с правомощия от страна на полицията.
Димитровград…
Гърмен…
Харманли…
Ихтиман…
Ботевград…
Гълъбово…
Това са само част от местата, които изникват в съзнанието ни, когато чуем за поредния сблъсък между лица, населяващи ромски квартали и полиция.
Сюжетът, обикновено е един и същ и включва няколко основни героя:
1) група шумно празнуващи граждани, за които няма нищо по-важно от купона и не разбират необходимостта на останалите групи хора от това да им е тихо и да спят през нощта, а и не разбират защо това представлява нарушаване на обществения ред.
2) група граждани, живеещи в съседство, които не могат да почиват и са пряка жертва на количествено натрупване на шумни купони, което драстично намалява качеството на техните живот и здраве.
3) полиция, която е извикана, за да въдвори ред и да наложи спазването на закона и е последната надежда на едната група граждани за тишина, спокойствие и мир.
В познатата ни до болка сюжетна линия, обикновено полицията ходи на подадения сигнал по два и повече пъти и протоколите са ясни – призовава да бъде прекратено нарушаването на обществения ред, което много често се случва още от първия път, но ако има второ подаване на сигнал, нарушителите, които посрещат полицията вече са доста по-многобройни, по-самоуверени и не се подчиняват на полицейско разпореждане да спрат музиката и да се разотиват. И ето тук се появяват тухлите, пейките, мотиките и сатърите.
Развръзката също е обичайна – полицаите употребяват сила ( изцяло в техните правомощия), задържат нарушителите и правят всичко необходимо, за да разпръснат събралата се и въоръжена с подръчни средства тълпа. Ако полицаите са много по-малко от празнуващите, то полицейските патрули се оттеглят и нахлува жандармерия, която прилага абсолютно същите методи. Епизодът обикновено завършва с няколко жители на гетото, които са вкарани в ареста и техни близки, които обясняват как „полицията бие наред“, „мятахме тухли по колата, а не по полицаите“, „имаше сатър, ама щото помагаше да нарежем пилето“ и т.н. Водеща версия е, че задържаните никога не са посягали на полицията, а полицията е влязла и е била масово деца, жени, старци и т.н.
Успоредно с всеки случай, в който има сблъсък между полицаи и представители на ромската общност в някоя (или няколко) национални медии се съобщава за случаи, в които полицаи са били наред – я, двойка младежи на улицата, я, младеж в заведение, блъснали са пешеходец или пък са хванати да крадат в някой магазин.
И в този контекст искаме да кажем няколко неща за полицията:
Идентифицирането на моментното състояние на нарушителя, намирането на общ език с него и убеждаването му да спре да нарушава закона не е работа на полицаите, а на психолозите.
Детайлното разбиране и подкрепа на културните различния и норми, както и традициите в шумното празнуване на сватби и рождени дни не е работа на полицаите, а на антрополозите.
Запознаването на населението с важността да се спазват законите на Република България и факта, че дадени хора имат както права, така и задължения не е работа на полицаите – това е работа на учителите и на неправителствените организации, които се занимават с интеграция и защита на човешките права през последните 20 години.
Решаването на социално-битовите и икономическите проблеми на различни етнически общности не е работа на полицаите, а на държавните институции и по-конкретно на Правителството на Република България.
Недостигът на полицаи се усеща масово и не е само в гетата, но и във всички български села. Начинът, по който катастрофира идеята за „полицай във всяко село“ е изключително добър пример за това как би катастрофирала и идеята за полицай във всяко гето. И не, проблемите в гетата няма да се решат, ако има полицаи, защото те са резултат на неуспешни политики на всички нива – образователна, интеграционна, здравна, социална, икономическа. Присъствието на полиция в гетата само временно ще тушира напрежението и ще създаде усещане „ненаселяващите“ гетата граждани, че то не съществува и ще бъдат изненадани, когато хората от гетото се мобилизират, преодолеят полицията и излязат от него.
Навлизането на тежко въоръжени представители на органите на реда се случва и налага там, където диалогът и преговорите между дадени групи е невъзможен и напрежението ескалира, а обществените норми и закони не се спазват от една от двете групи. Изключително удобно е след приключването на поредния конфликт гневът да се фокусира върху полицаите или върху ромите, а не върху тези, които реално са отговорни и допринесли за тази ситуация. Полицията е тази, която трябва да бъде твърда и принуждава гражданите, независимо от какви етнически общности са, да спазват правилата, нормите и да не прекрачват границите. И полицията трябва да бъде окуражавана да прави това, защото ако полицията не действа по този начин, идват тълпите, самоорганизирали се граждани, които въздават свое собствено правосъдие. А тяхното правосъдие е племенно, примитивно и няма нищо общо с правовата държава. Няма нищо по-важно, докато полицията се опитва да върне дадени групи към поведението на граждани на демократична страна, тези граждани, които са готови да въздадат правосъдие да поискат всички провалили се институции и организации да признаят този си провал и да започнат да решават проблемите с гетата. Този път истински и реално. Без замитане под килима. Без десетилетия и толериране, а по силата на законите на Република България.
Едва ли Гълъбово ще е последния случай. Напротив. Задават се много такива, на много различни места, в които има концентрация на население от ромския етнос, което става все по-многобройно.
И докато експертите се карат за това дали да интегрираме или включваме ромите, харчим пари, за да вкарваме гражданско наблюдение в полицията, третираме полицаите като виновници, а ромите като жертви на дискриминация, докато срещаме ромски лидери, които не живеят в махалите с полицаи по разни програми и т.н. проблемите няма да се решат. Само ще има привидни, безсмислени действия в различни посоки, които не водят до нищо повече, освен повишаване на доходите или обогатяване на професионалните биографии на дадени хора, които работят по темата.
И докато продължаваме с тези лицемерни действия и мерки за ромско включване, последните стават все по-капсулирани и маргинализирани, а полицаите все по-често ще трябва да да противодействат на нападения с брадви, сатъри и пейки. И това е проблем не само на българската полиция, но и на българското общество. В квартали, предградия и гета в стари европейски столици от доста време не влизат един или два полицейски патрула, а като правило многобройни специално обучени, оборудвани и въоръжени полицейски части.
В България това е нов проблем, защото това са общности, които живеят заедно в мир и взаимно уважение от векове. И това прави провала ни в т.нар. „интеграция“ още по-голям.
При всички случаи каквито и политики да се разработват и прилагат за намаляване или поне удържане в поносими граници на този проблем, безспорно е едно: прилагането на тези политики не може да замени нормалните полицейски мерки по опазване на обществения ред и прилагане на законите на държавата. В този план и държавата и обществото би трябвало не да измиват ръцете си с полицейските служители, а с активни действия да покажат ясна позиция, че е недопустимо нападение срещу граничен полицай, извършващ проверка на навлязла в наши териториални води бракониерска гемия. Че е недопустимо нападение срещу отзовали се на сигнал за нарушаване на обществения ред държавни служители. На практика това е нападение не срещу конкретния служител, а пряко нападение срещу държавността.
На такива нападения трябва и ще бъде отговаряно с цялата тежест на закона и с всички позволени от него средства. А хората, на които се налага да употребят тези средства заслужават от страна на държавата и обществото просто едно „благодаря“, заради това, че си вършат работата.
Както всички знаем, получаването на информация от МВР е предизвикателство, а систематизирането и обобщаването и още по-голямо за концентрацията и търпението на всеки един човек.
Данните, които ще споделим с Вас сега са за периода 1 януари – 30 юни 2018 г. и го правим чак сега, не защото сме били в няколкомесечна ваканция, а защото два месеца бяха необходими на МВР, за да ни я предостави. Все още нямаме данни за някои от административните дирекции и три от ОДМВР-тата, но истината е, че нямаме нерви да искаме в началото на октомври данни за юни 2018. Предпочитаме в началото на октомври да питаме МВР отново, но не за шест, а за 9 месеца.
И така, към 30 юни 2018 г. в МВР работят 47 524 души, като в тази бройка са включени лицата, заети по основен и допълнителен щат.
От общия брой заети:
12 % ( 5631 души) са работещите в централни структури на МВР – административни дирекции, АМВР, НИК, МИ-МВР и др.
38 % (18175 души) работят в четирите главни дирекции на МВР – ГД “Гранична полиция“ – ГДГП (6691 души) , ГД „Национална полиция“- ГДНП (2 826 души), ГД „Борба с организираната престъпност“ – ГДБОП и ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – ГДПБЗН (7990 души).
50% (23 718 души) работят в СДВР и ОДМВР
Незаетите места към 30 юни 2018 г. са 5 298, от които:
16 % ( 865 места) в централни структури на МВР, от които с сериозен брой вакантни места има в Дирекция „Миграция“ (117 места), Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ (169 места), Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ (107 места), Медицински институт на МВР (81 места), АМВР ( 59 места). Много силно впечатление прави, че 25% (39 места) от щата в Националния институт по криминалистика не е зает.
30 % (1573 места) са вакантни в главните дирекции на МВР, от които 194 места са в ГДНП, 776 места в ГДГП и 524 места в ГДПБЗН.
54 % (2 861 места) в СДВР и ОДМВР, а най-сериозен е недостигът на хора в СДВР (657 вакантни места), ОДМВР – Бургас (236 места), ОДМВР – Варна(218 места), ОДМВР – София ( 145 места), ОДМВР – Пловдив ( 115 места).
Разходите за възнаграждения на трите вида служители в МВР ( по закона за МВР, по закона за Държавния служител и по Кодекса на труда) за първите шест месеца са 241 845 728 млн. лева.
Тук е важно да припомним, че осигурителните вноски, съгласно заповед на министъра на вътрешните работа са служебна тайна, но процентът за работещите по ЗМВР е над 74% и те се НАЧИСЛЯВАТ върху сумата, която ни е предоставена от МВР. Това означава, че за една година, разходите за заплати на работещите в МВР са не повече от 500 000 000 млн. лева, а остатъкът до „прословутия“ милиард за заплати се трансферира основно към НОИ.
223 270 лева са направените разходи за възнаграждения на политическия кабинет, като за шест месеца заместник – министрите са стрували на бюджета на МВР 91 099 лева, съветниците ( не е посочен брой) – 79 991 лева, началника на кабинета – 23 867 лева, парламентарния секретар – 13 869 лева, а останалите до цялата сума са за експерти и технически сътрудници.
Командировките на политическия кабинет за първите шест месеца на 2018 г. са на стойност 46 162 лева, от които 45 742 лева са за командировки в чужбина.
Пострадалите служители на МВР са 58, от които 46 са с лека телесна повреда, а 12 са със средна. За периода са постъпили 68 сигнала за неправомерни действия на служители от МВР срещу граждани, от които 61 са за употреба на физическа сила. Едва два от подадените сигнали са счетени за основателни.
Положеният от работещите в МВР извънреден труд за осигуряване на обществения ред и безопасност по време на Председателството на Съвета на ЕС е 17 073 дни ( часовете са приравнени в дни), като най-натоварени са били работещите в СДВР, ГДНП и ГДГП, които са положили почти 90% от целия извънреден труд. Това, което се надяваме е сумата за това да бъде възстановена/изплатена от бюджета, който България има за Председателството, а не да е от бюджета на МВР.
1 925 са пострадалите служители в МВР за периода 1.01.2011 г. – 19.04.2018 г. Подадените сигнали от граждани срещу служители са 24 827, а от тях 1 786 са определени като основателни или частично основателни.
В последните седмици се заговори за хулиганството на стадионите и пострадалите полицаи, а преди няколко години водещата тема беше полицейското насилие и злоупотреба с правомощия. И да, дали полицията бие или е бита е мнение, което много често се формира от нещата, които четем, репортажите, които гледаме и разговорите, които водим с приятели, познати и колеги.
Каква обаче е истината?
За периода 1.01.2011 г. – 19.04.2018 г. са пострадали 1 925 служители в МВР.
И преди да продължим с фактите, нека да кажем какво представляват различните видове телесни повреди:
1134 служители в последните седем години са с леки телесни повреди.
749 служители в МВР в последните седем години са с със средна телесна повреда.
9 служители в последните седем години са с тежки телесни повреди, а 33 са загиналите служители в МВР за същия период.
Нараняванията, причинени в резултат на неправомерни действия от гражданите са 41% от общия брой или 794 случая, като през 2015 г. почти 50% от всички наранявания на служителите са от граждани ( 126 от общо 255 пострадали служители).
За периода 2011 – 2017 г. са подадени общо 24 827 сигнала от граждани срещу служители в МВР за превишаване на служебни правомощия, злоупотреба със служебното положение или упражнено насилие. От тях като основателни са определени 1309 от тях, а като частично основателни 477 или общо 1786 сигнала – 7% от общия брой.
Тук искаме да подчертаем, че в тези 1 786 основателни сигнала има случаи, в които има превишаване на правомощия и не са само за „полицейско насилие“, но за целите на настоящата публикация ще вземем общия брой.
Ако се върнем в началото на статистиката то ще видим, че имаме 1925 пострадали служители и 1786 пострадали граждани. И да, знаем, че този математически подход може да се стори много опростен, а дори и манипулативен, защото зад тези цифри има човешки съдби, огорчение, обида и унижение… И все пак, абсолютната стойност показва, че полицаите са повече бити, отколкото биещи. Да, с малко повече, но все пак.
След данните идват изборите и принципите.
Една от основните функции на полицията е да опазва обществения ред и сигурност, а едно от правомощията и е употребата на сила. Важно е, като граждани, да правим разлика между употреба на сила и полицейско насилие, защото всеки полицай има право да употреби сила ако не бъде изпълнено полицейско разпореждане, а съпротивата е наказуема.
И тук е изборът, който трябва да направим за това каква полиция искаме да имаме.
Все пак има нещо важно и основополагащо – преди полицаите да защитават нас, трябва да имат правомощията, уменията и знанията да защитят себе си. Полицаите трябва да познават законите, но и законите трябва да са направени така, че да им позволяват да реагират и действат в името на нашата сигурност.
Да, в МВР има много проблеми, подобно на положението в почти всички сфери в България, но ние сме тези, които не само плащаме, но и ставаме жертва на неработещата институция – 1786 от нас, и не само – тези, чиито домове са ограбвани, а извършителите не са разкрити са много повече и това, макар и друга тема е също в резултат на неработещата институция. Жертви сме не само ние – гражданите, но и работещите в МВР – 1 925 от тях и това трябва да спре, защото полицията и гражданите са партньори и са от едната страна на барикадата.
От другата са всички, които нарушават законите. И вместо да се противопоставяме, мразим и бием един друг, крайно време е заедно да решим каква полиция, сигурност и МВР искаме и решението за това да бъде наше, а не да бъдем използвани за статисти в процеса на сбъдване на нечии индивидуални мечти и амбиции.
Снощи по време на футболна среща беше хвърлена бомба. Не, бомбичка, а бомба! Съзнателно! Срещу полицаи, които са пазели входа. Това не е опит да се покаже на „ушев“, колко е мразен. Това е олицетворение не на липсващата държава, а показва сериозен проблем, който имат гражданите, пребиваващи на нейната територия.
Да се осмелиш да хвърлиш бомба по стъкло, зад което виждаш, че има полицаи е съзнателен акт, имащ за цел да нарани тези полицаи.
И тук има няколко въпроса, които нямат отговор, но се надяваме да бъдат намерени… евентуално.
Какви са хората, които хвърлят бомбички по полицаи? Какви са ценностите и възпитението, което имат? Кой формира тези ценности? Къде е уважението към институциите и държавата, която те представляват? Как се създава уважение?
И да, уважението към институциите се гради. Постепенно и методично. И този процес е двустранен – институциите трябва да показват, че са независими, а работещите в тях – добри професионалисти. Другата страна в този процес са гражданите. Тези, за които работят институциите и вземат решение каква да бъде държавата, в която живеят. Гражданите, които отглеждат, образоват и възпитават децата си и правят избор дали да ги възпитат в уважение или в неуважение.
И да, това е нещо, което ако се е провалило, полицията не носи отговорност. Едно от малкото.
Ако този акт носи някакво послание и с него иска да се каже нещо, какво е то? Демонстрация на любов към отбора? Омраза към „ушев“? Ненавист към тези, които не са с теб и следователно са против теб? Модерна антисистемност?
Тора и не само, но и всички подобни действия са необясними. Най-вече, защото не е ясно какви са мотивите, които движат хората, които са ги извършили. Безумно е да се мрази „ушев“ по подразбиране и да се мразят всички. Та тези „ушевци“ са майки и бащи на много от съучениците, на младежите, които хвърлят бомбички и пиратки. Те не са безлична маса, за разлика от това, в което се превръщат част от агитките. Те са хора. Всеки един от тях има име, семейство, лична история, лична трагедия и мечти. И няма нищо по-нормално и естествено от това, преди да започне процеса по групово „мразене на ушевците“, всички ние – като общество, да се погрижи да бъде стартиран един друг – мисловният процес. А много преди това е важно да се погрижим за системата си от ценности – нашата и на нашите деца. Да дефинираме правилно не само ненавистта и омразата, но и любовта, уважението, грижата и най-вече защо е важно да ги носим в себе си. Само по този начин ще доживеем денят, в който да се грижим един за друг ще е по-модерно от това да се саботираме и да си подливаме вода. Единствено това е начинът един ден да имаме правилното поведение и отношение на активни граждани – ако не се харесва нещо в системата да бъде променено с активни и целенасочени усилия, а не да бъде изразявано по единствения модерен начин – чрез анархистичната антисистемност.
И да, това е още едно нещо, за което не е виновна полицията. Дори МВР не носи отговорност за това. Изборът какви са ценностите, които носим е личен. Изборът какво да е отношението ни към институциите – също.
И ако нещо не ни харесва в полицията, то е добре да критикуваме, но и да даваме предложения за решаване на проблемите, защото всички ние сме перфектни в назоваването на проблемите и имаме проблем с това да предложим решения за тях. Всичко, от което сме недоволни или доволни по отношение на полицията е следствие от начина, по който функционира системата. А системата и каква да бъде тя е решение на българските граждани. Така, че вместо да стоим и да се възмущаваме, да пишем по форумите и да се мразим на общо основание, да се опитаме да решим поне част от проблемите, които има в МВР.
Вместо да хвърляме бомби, да започнем да отправяме предложения.
Вместо да обиждаме достойните хора, които работят в МВР да ги дадем да пример и да им благодарим.
Вместо да бъдем заслепени от омраза и да полагаме усилия да отнемем зрението на полицията, да се опитаме да прогледнем и да видим решенията.
Време е да спрем да се обвиняваме и да се мразим и да започнем да решаваме проблемите в МВР заедно. Ако тези, които вземат решения не иска да се съобразят с това, то да ги накараме да го направят. Със силата на аргументите, а не с аргументите на силата.
Време е, защото вчера от ръката на зрители на футболен мач пострадаха полицаи, но утре може да е някой от нас и ще разчитаме именно на тази полиция да ни защити.
Време е, защото грижата за нашата сигурност е споделена отговорност.
Време е, защото и полицията и гражданите се давят, а спасението е само и единствено в ръцете на давещите се.
Фондация „Общество и сигурност“ и СО – Район „Красна поляна“, Ви канят на обществена дискусия за представяне на местна стратегия за сигурност. Стратегията е изготвена в рамките на проект „Сигурна и (Пре)Красна промяна“, реализиран с финансовата подкрепа на Столична община, Програма Европа 2017 г.
Дискусията ще се проведе на 27 октомври 2017 г. и началото и е в 10.00 часа в сградата на районната администрация на СО-район „Красна поляна“, намираща се на бул. „Освобождение“ № 25, гр. София.
Дискусията има за цел да се представи първата по рода си местна стратегия за сигурност, съобразена изцяло с нуждите на жителите на СО- район „Красна поляна“ и да се обсъдят с представители на заинтересованите страни мерките, предвидени в нея и препоръките за подобряване на работата и взаимодействието между институциите на местно и национално ниво.
В случай, че проявявате интерес, моля да потвърдите Вашето участие на имейл ssf@ssf-bg.eu не по-късно от 25 октомври 2017 г.
ПРОГРАМА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНА ДИСКУСИЯ
СОФИЯ, 27 ОКТОМВРИ 2017 Г.
9.30-10.00 | Регистрация на участници |
10.00 – 10.30 | Откриване на дискусия
Иван Чакъров – Кмет на район „Красна поляна“ Представител на Програма Европа 2017, Столична община (очаква се потвърждение) Илия Кузманов – Председател на настоятелство на Фондация „Общество и сигурност“ |
10.30 – 11.00 | Представяне на изготвената местна стратегия за сигурност и препоръки за бъдещи действия
Радостина Якимова – ръководител на проект „Сигурна и (Пре)Красна промяна“, финансиран от Столична община, Програма Европа 2017
|
11.00 – 11.30 | Обсъждане на представените резултати и планирани дейности от участниците в дискусията |
11.30-12.00 | Обобщаване и закриване на дискусията |
Проект „Сигурна и (Пре)Красна промяна“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община, Програма Европа 2017 от Фондация „Общество и сигурност“ в партньорство със СО-Район „Красна поляна“
И макар да вярват донякъде на полицията и съда, все повече разчитат на себе си. Все по-малко хора са склонни да подават сигнал до органите на реда ако са станали свидетели на престъпление. А тези, които се страхуват, че ще станат жертва на крадци смята, че институциите бездействат.
Според Радостина Якимова – директор на Фондация „Общество и сигурност“ за МВР „реформа“ вече е мръсна дума.
А експертът по кризисна комуникация Калин Калинов изрази становище, че ведомството има комуникационен проблем.
Видеото можете да видите тук.
Директорът на Фондация „Общество и сигурност“ Радостина Якимова каза в „България сутрин“, че е било възможно да се предотврати вчерашният бунт в бежанския център в Харманли.
„Имаме и други населени места, в които тлеят такива конфликти, имаме много села с битова престъпност. Трябва да променим начина, по който правим политиките за сигурност. Ако преди една година се беше направило нещо и институциите бяха казали, че се очаква конфликт, може би нямаше да се стигне дотук“, коментира тя в студиото на Bulgaria ON AIR.
Радостина Якимова призова управляващите да спрат да третират всички като пешки на шахматната дъска и да отчетат реалните нужди на хората.
„За последните 5 години 36 служители на МВР са загинали, изпълнявайки служебните си правомощия. На границата и в момента няма дърва за отопление на тези служителите. МВР трябва да се реформира, така че да доставя качествена услуга на гражданите“, каза още гостът на телевизията.
Експертът по кризисна комуникация Калин Калинов посочи, че е трудно да се правят оценки на този етап и трябва да се види какво е предизвикало напрежението.
„Основната функция на държавата е да защитава своите граждани. Говорим за неглижиране в това отношение. Има сериозен проблем в планирането на бюджета на министерството на вътрешните работи“, коментира той.
По думите му от правна гледна точка бежанците не могат да бъдат изпратени обратно в Турция.
Видеото може да бъде видяно тук.
Днес, не успях да придружа своят син до училище за първият му учебен ден в трети клас, защото бях на работа. Не успях, както не успяха и хиляди български родители. Всички изпитваме една и съща болка и празнота в този момент – болката от пропуснатият миг и възможност да бъдеш до детето си. Да държиш ръката му, да благодариш на класната му, да му кажеш за пореден път, че го обичаш и вярваш в него …Днес, обаче за мен е специален ден. Ден, в който се почувствах уважаван и разпознат. Покрай мен, минаха десетки деца със своите родители, които им казаха „Мамо, този чичко полицай е тук, за да ни пази“, а майките се усмихваха и потвърждаваха думите на децата си. Днес, едно дете дойде при мен. Каза ми, че майка му му е разказала за един друг чичко полицай, който е бил много любезен с нея и ме попита дали мога да го намеря и да му кажа, че му благодарят.
Днес е денят, в който едни „чужди“ деца стоплиха душата ми по начина, по който го прави и моят син. Днес, се срещнах с част от родителите, които учат децата си да уважават хората с униформи и дават пример за това.
Днес, искам да благодаря на тези родители, да пожелая на добър час на тях и техните малки и по-големи наследници и искам да знаят, че ще съм тук и ще ги пазя и ще направя всичко по силите си, за да променя нещата и да направя средата за техните и моето деца по-сигурна. Ще направя всичко възможно като полицай, но по-важно е, че ще го направя като гражданин и родител, защото от нас зависи какво ще е отношението на нашите деца.
Днес, искам да благодаря за поредният урок по човечност, който този път ми беше преподаден от един първокласник.
Снимка: СФСМВР
Европейският телефон за спешни повиквания 112 работи на територията на България без прекъсване, 24 часа в денонощието и може да се избира безплатно от всяка точка на страната, дори и от местата, където мобилните ни телефони са без обхват.
Кога избираме тел. 112?
Когато ситуацията изисква СПЕШНА намеса на службите за спешно реагиране (пожарна, полиция, спешна помощ, гражданска защита) и екип трябва да посети мястото на инцидента.
Как се подава сигнал на 112?
Настоящата анкета е изготвена от Фондация „Общество и сигурност“ и има за цел да се актуализират резултатите от проведено изследване през 2015 г. и да се определи тенденция по отношение на личното усещане за сигурност и безопасност на гражданите на Република България.
Настоящият въпросник проучва нагласите и разбиранията на българските граждани за тяхната сигурност и мерките, които е необходимо да се предприемат, за да се повиши качеството на услугата „гражданска сигурност“.
Резултатите от настоящата анкета ще се използват за дефиниране на услугата „сигурност“ и изготвяне на предложения за промяна на начина на работа на правоохранителните служби така, че да се чувстваме по-сигурни и по-спокойни като граждани, като се надяваме, че по този начин ще допринесем за подобряване на работата на институциите.
Предварително Ви благодарим за отделеното време!
Той се казва Стоян и живее в Константиново.
Потопът на 16 май 2016 г. го завари с пазарска чанта и на път към къщи.
Виждаше, че вали, но не подозираше, че водата може да залее селото, а и не беше чувал нищо за наводнения.
Разбра, че се случва нещо по виковете на хората, които чу. Обърна се и видя, че те сочат надолу към дерето, а там имаше много къщи. Затича се и докато се приближаваше към бурната вода пред погледа му минаха десетки картини и спомени –спомни си за Аспарухово, за загиналите хора, плачещите майки, издавените животни, но най-вече си спомни за тежката борба със стихиите и моментите на безсилие, в които беше попадал. Молеше се водата да не е толкова страшна и да може да направи нещо и да помогне.
Слезе почти до дерето и видя баба Димка. Тя не викаше за помощ. Беше застанала на едно островче, гледаше хората, които се събираха от другата страна на водата и тихо хлипаше. Сгушена и превита на две, гледаше как водата беше погълнала всичко. Осъзнаваше, че е въпрос на минути водата да повлече и нея.
В този момент, Стоян завърза около кръста си едно от въжетата, които мъжете до него държаха и тръгна през водата. Тя го повличаше, но той знаеше и имаше опит в справянето със стихиите. Гледаше напред, стъпваше смело и гледаше баба Димка в очите. Не броеше крачки и не мислеше за рисковете, а бързаше, защото знаеше, че водата приижда за секунди и животът на баба Димка зависеше от това колко бързо ще стигне до нея. Когато отиде на островчето и я хвана, тя затвори очи, мълчеше и стискаше ръката му с неописуема сила. Пусна го, когато беше вече на сигурно място, далеч на сушата.
Баба Димка днес чисти къщата си, а Стоян е на работа. Стоян е пожарникар, но на 16 май 2016 г. почиваше. Той знае, че или си пожарникар и го носиш в сърцето и кръвта си или не си за тази работа. Той знае, че да си пожарникар е призвание, а да спасяваш хората – дълг, а дългът няма работно време!
Всеки мой ден е различен. Има дни, в които са ми викали. Дни, в които хора са припадали в ръцете ми. Дни, в които са късали нашивките ми и са се изплювали в лицето ми. Дни, в които съм чувал и виждал как си отива животът.
Дни като тези не са рядкост, но се забравят бързо, защото са последвани от другите дни. Дни като днешният, в който разкрихме кои са хората, ограбили дядо Данчо. Дни, в който няма как да забравиш разплаканият възрастен човек, който ни поднесе в знак на благодарност кошница с ябълки и ни каза „Благодаря ви, момчета. Благодаря ви, че ви има… “.
Има и едни други дни и те са най-тежките – дните, в които знаеш, че не можеш да помогнеш и си безсилен. Дни, в които ти се иска да си предотвратил престъпление или инцидент. Дни, в които ти се иска институцията, в която работиш да не е толкова тромава. Дни, в които се молиш от името на близките на жертвите да оцелеят и справедливостта да възтържествува. Дни, в които си гневен и беснееш. Дни, в които се замисляш дали има смисъл и се запитваш дали имаш сили да продължиш.
В тези дни те крепят три неща: любовта към професията, колегите и хората като дядо Данчо.
С благодарност към колегите и дядо Данчо,
Един служител в МВР
Тероризмът заплашва всяко едно общество, чрез насаждане на страх и усещане за безпомощност сред гражданите. Той се стреми да държи всяко едно общество или правителство като заложник, чрез страха от унищожение и нанасяне на вреда.
Когато има терористични атаки, хората обикновено търсят начини да се справят с острия стрес и травмата от това. Тероризмът се свързва основно със страха от безпомощността, която ни обзема. Насилствените действия са произволни, непровокирани и умишлени, и често са насочени към беззащитни граждани. Опитите на гражданите да се справят с ирационалната информация, с която разполагат и е отвъд нормалното разбиране може да стартира процес от психологически събития, водещи до чувства на страх, безпомощност, уязвимост и скръб.
Ксенофобията – страхът или омразата към непознати или чужденци – може да се развие или да бъде задълбочена при терористична заплаха и може да се превърне в социална и психологическа опасност. Страхът, генериран от тероризъм може да бъде изострен от многообразието на населението, ако има недоверие между различни групи, категории и общности. Важно е да се признае, че разнообразието във всяка една популация може да бъде възможност за единство и сила. Има членове на нашето общество, които са имали минало и са преживявали терористични инциденти. Знанията и опита, които са придобили оцелелите, както и уменията да се справят с тези инциденти могат да ги направят ценен ресурс за справяне и помощ в рискови ситуации.
Кой е засегнат?
След терористична атака, много хора са засегнати. Хората, които са преживели травмата често попадат в следните категории:
Какво може да се появи след терористична атака?
Хората, които са преживели или са били свидетели на терористична атака може да изпаднат в състояние на остра реакция на стрес. Може да се прояви един или няколко, а дори всички от следните симптоми:
Справяне с травмата
Ако имате проблеми справяне с терористичните атаки, помислете и потърсете помощ от психолог или друг специалист по психично здраве. Има много начини да се почувствате травмирани от терористичните инциденти. Психолозите и другите лицензирани психично-здравни специалисти са обучени да помагат на хората да се справят и да предприемат положителни стъпки към управлението на техните чувства и поведение.
Източник: Американска асоциация на психолозите
През 2015 година, 3168 души са напуснали системата на МВР.
Повече от 2/3 от тях са на оперативни длъжности.
От напусналите системата 1 е на висша ръководна длъжност, 466 на ръководни, 688 на изпълнителски, а 2013 души са на младши изпълнителски длъжности.
444 служители (65%) от общо 688 души на изпълнителски длъжности и 1345 младши изпълнители (67%) от общо 2013 са прекратили правоотношенията си с МВР в периода октомври – декември 2015г.
Броят на напусналите служители се увеличава рязко през последното тримесечие на 2015г., което е в резултат на планираните „реформи“ в Закона за държавния бюджет на Република България, провокирали безпрецедентно обединение и протести на служители в сектор „Сигурност“.
Към настоящият момент за част от вакантните длъжности са обявени конкурси, но поради дългия процес на подбор и подготовка, създаденият дефицит в системата на МВР няма да бъда овладян скоро.
Голяма част от служителите, напуснали системата, са не само хора, работещи на терен, но и такива, които имат дългогодишен опит. Те нямат възможност да предадат своя опит. Тяхната работа се извършва от колегите им, които стават неколкократно по-натоварени, а в резултат на това и по-неефективни.
В момента се предвижда нов Законопроект за изменение и допълнение на Закона за МВР, който не планира мерки за овладяване на тази криза, повишаване на качеството на услугата „гражданска сигурност“ и превръщане на МВР в ефективна институция – напротив. В новия законопроект се предвижда ограничаване на социални права, вътрешно преструктуриране, създаване на държавно предприятие и превръщането на Пожарна безопасност и защита на населението в Агенция и никой не отговаря на въпросите по какъв начин това ще повиши качеството на работа в МВР и ще направи гражданите по-сигурни.
Ние като граждани и данъкоплатци, не само трябва да се интересуваме от това, което се случва в МВР, но и да участваме активно в процеса на реформиране на ведомството.
Ние, трябва да попитаме дали това са реформите, които ще ни накарат да се чувстваме по-сигурни? #реформа #мвр
Онази нощ бях на работа. В момента, в който вдигнах телефона усетих накъсаното дишане и сподавена болка. Човекът от другата страна на линията се опитваше да овладее емоцията си. Онези 5 секунди, които делят преживеният ужас от поетата отговорност…
Толкова пъти ми се беше случвало. По дишането разпознавах не толкова вида на инцидента, колкото неговата тежест. По сподавената болка и опитите за контрол над гласа успявах да разбера дали има жертви. От първите 3 думи разпознавах дали това е близък на пострадалите или свидетел.
Онази нощ, в която загинаха толкова много хора. Телефоните не спряха да звънят, защото катастрофата беше тежка. Имаше много участници и свидетели. През онази нощ чух много гласове, които няма да забравя, но един се запечата в съзнанието ми. Знаех, че е родител на дете, което беше пострадало. Усетих го по гласа. Родителите, които виждат пострадалите си деца звучат по различен начин. Беше първият обадил се. Опитваше се да бъде спокоен, сериозен, да даде информацията, която ни беше необходима, за да помогнем и изпратим екипите по-бързо. Накрая каза: „Моля ви, спасете я. Тя е само на 5!“. В тези две изречения беше събрана цялата болка на един безсилен родител. Цялата надежда за спасение. Цялата вяра в институциите. Цялата безсмисленост на нещата в ежедневието ни.
Екипите тръгнаха към мястото на катастрофата. Аз се загледах в екрана и за пореден път се замислих за Ния. Тя също е на 5. Аз също съм родител… аз съм майка, която говори с един баща.
Аз свърших работата си.
Изпълних дълга си!
Имах чувството, че мога да направя още нещо. Докато чаках екипите да пристигнат, затворих очи, поех дълбоко въздух се помолих за едно безпомощно дете, чакащо помощта и един родител.
Смятате ли, че да си полицай, пожарникар и спасител е преди всичко дълг?
Искате ли да промените отношението на гражданите към служителите в МВР?
Вярвате ли, че личният пример е важен?
В такъв случай, Фондация „Общество и сигурност“ търси вас!
Във връзка с реализирането на предстоящи инициативи, Фондацията набира доброволци в различни сфери:
За нас е важно да покажем истината за МВР и хората, които работят в тази институция, но за да го направим по правилният начин имаме нужда от вас.
Ако имате желание да бъдете доброволец на Фондация „Общество и сигурност“, моля изпратете ни Вашата контактна информация и сфери, в които бихте желали да участвате на имейл: ssf@ssf-bg.eu до 29 февруари 2016г.
Специално за Д., който е действащ служител в МВР и се свърза с нас, за да разкаже една лична история, вдъхновен от поредицата ни „Човекът зад униформата“.
Защо повече такива случаи не попадат в новините? Или е необходимо да има загинали, за да се намери място в централната емисия?
Фондация „Общество и сигурност“ е една от малкото граждански организации в България, която поставя като приоритет за своята дейност именно подобряването на услугата „гражданска сигурност“, което е неразривно свързано с подобряването на работата и условията на труд в системата на МВР. Във връзка с направеното от министър Бъчварова изказване по време на пресконференция в Министерски съвет на 13.01.2016 г. се чувстваме задължени да изразим официално становище.
Г-жо Бъчварова, на пресконференцията от 13.01.2016 год. вие заявихте, цитираме:
„Затова всеки един по-нататъшен опит по този начин да се критикува МВР – с обиди, нелепи твърдения, невярна информация – типично ченгеджийски номера, ще тълкувам като посегателство срещу обществената и националната сигурност.“
Молим Ви да поясните към коя точка от чл. 4 на Закона за ДАНС отнасяте критиките към МВР. Напълно права сте, че „обиди, нелепи твърдения, невярна информация“ не могат да послужат за конструктивен обществен диалог по темата, но единствено съдът може да класифицира критиките по отношение на МВР като такива. Вие нямате законовото право за това. В този ред на мисли, изразената от Вас позиция може да бъде възприета като ограничаваща свободата на словото, която е защитена от чл. 39 от Конституцията на Република България. Могат или не могат представители на медиите да критикуват МВР? Могат или не могат граждански организации да критикуват работата на министерството?
В друга част от своето изказване Вие заявихте:
„Реформите са на моя компютър. Как можеш да коментираш нещо, което не си видял“. Идва логичният въпрос, защо реформите си стоят на Вашия компютър, а не са поставени за обществено обсъждане? На организираната от нас кръгла маса на 18 декември 2015, ние призовахме към реформа, която да вземе под внимание интересите на граждани и служители в министерството. Към повече прозрачност в управлението на над 1 млрд. лева, които са пари на данъкоплатците. Реформа в министерството може да се извърши единствено с широка обществена подкрепа и очевидни действия в интерес на гражданите. Нима не подкрепяте това мнение, г-жо Бъчварова?
Няма да насочваме излишно внимание към други части от Вашето изказване, които са не по-малко спорни и неотговарящи на законовите рамки на Вашата длъжност. Ще направим забележка, че „приоритетни групи“ за МВР не може да има, тъй като това би противоречало на чл. 6 от Конституцията на Република България.
Фондация „Общество и сигурност“ не приема идеята за еднолични решения, които засягат цялата българска общественост. Ние открито се противопоставяме на всякакъв опит за ограничаване свободата на словото и реформи в МВР, които не са заложени на базата на детайлно проучване в министерството и след обществен дебат по въпроса.
И ние казваме „Стига вече“! Стига вече парцелирани реформи. Стига вече икономии, които запълват бюджета за следващите 12 месеца без дългосрочна визия. Стига вече реформиране без да има поне елемантарна форма на анализ в самото министерство. Фондация „Общество и сигурност“ призовава към прозрачност и би подкрепила всяка Ваша инициатива в тази посока, но нито една реформа, която не е съобразена с нуждите на граждани и служители не може да получи нашата подкрепа.
Честита Нова година, приятели! Пожелаваме на всички една здрава, успешна и щастлива 2016-та! И още в началото на годината ви срещаме с Наско от Петрич.
Случвало ли ти се е да се прибираш късно вечер и да знаеш, че по маршрута ти има място, на което се събират местните пияници или пък младежи, които пушат трева и се закачат с теб, заради което правиш избора да заобиколиш и да избегнеш срещата с тях?
Чувал ли си стъпки зад себе си и усещал ли си нечий дъх във врата си, незнаейки какво да правиш и как да реагираш?
Чувствал ли си се несигурен, когато си се прибирал вечер с градски транспорт?
Ставал ли си свидетел на агресия, насилие или побой?
Реагирал ли си? И ако да, как?
Преди няколко месеца едно момиче беше нападнато в 10 часа вечерта на централен столичен булевард. Двама младежи са се опитвали да и отнемат чантата. Влачили са я по тротоара повече от 50 метра. Тя е крещяла за помощ, но никой от 15-тината младежи на съседната бензиностанция не е реагирал. Сцената се е разигравала повече от 5 минути, след което се появили две момчета, развикали се и нападателите избягали.
Нашата организация работи именно за това – за промяната във всеки един от нас. Искаме промяната да започне от нас и да се научим да реагираме. Да имаме отношение. Да ни е грижа за нашата сигурност. Да работим и да променим средата за сигурност. Работим за това средата да се промени по такъв начин, че да се чувстваме по-сигурни и вместо да заобикаляме местата, през които ни е страх да минем, да сме спокойни, че има работещи институции и хора, които да ни защитават.
Работим за това, заедно да се научим да реагираме и да противодействаме. Да вярваме, че ако ние се изправим срещу несправедливостта, несигурността и риска за живота и здравето на хората около нас няма да останем сами. Да знаем, че ако нещо застраши нас или нашите близки ще има други хора, които вместо да наведат засрамено глава или да се правят, че не забелязват проблема ще вземат отношение.
За едни сигурността е утопия, за други социален капитал, а за трети просто икономически интерес.
За нас, сигурността е спокойствие, вяра и отстояване на активна гражданска позиция.
Вярваме, че сигурността е увереност и желание да реагираш.
Знаем, че сигурността е избор, който правиш не всеки ден, а всяка минута. Изборът да реагираш и да защитиш тези около себе си. Изборът да промениш средата и смелостта да заявиш, че именно гражданинът на Република България трябва да е в центъра на политиките за сигурност.
За нас, гражданската активност и грижата за другия е единственият начин да променим средата, в която живеем, а да изберем сигурността е единствената възможност, която имаме ако искаме да живеем в държава, в която се чувстваме спокойни за себе си и близките си.
Ето защо нашата организация е важна за хората, защото вярваме, че да бъдем активни и да реагираме е единственият начин да създадем общност, в която имаме доверие един на друг и работим за промяна на средата, в която живеем. Работим за това да я направим не само по-сигурна за нас самите и нашите близки. Работим за среда, в която ще се чувстваме по-сигурни, ще се доверим на непознатите и ще знаем, че ще реагират ако сме застрашени. Среда, в която и ние самите ще бъдем уверени в себе си и своите действия и решения.
Нашата организация се бори със самотата. Тази, която съпътства всеки един от нас. Самотата по отношение на сигурността. Финансовата, социалната, здравната, образователната, институционалната и най-вече обществената сигурност. Искаме да променим парадигмата и общата допирна точка да се промени. Искаме да ни обединява действието, а не бездействието и да ни сплотяват не несигурността и страхът, а сигурността и доверието в хората и институциите.
65% от българите се страхуват да не станат жертва на бездействието на институциите, а близо 74% от гражданите чувстват несигурност, живеейки в България. Неприятната статистика проучването на фондация „Общество и сигурност“, Синдикалната федерация на служителите в Министерство на вътрешните работи, както и Цвятко Георгиев – зам. министър на вътрешните работи. Резултатите са на базата на проведените 6 форума и близо 500 анкетирани души.
Според резултатите на изследването близо 60% от анкетираните са ставали жертва на престъпление, а най-много от българите се страхуват да не станат жертва на грабеж. 40% пък се чувстват по-несигурни, в сравнение с 2010 година. Едва 7% отчитат положителна тенденция и подобряване на средата за сигурност, но 10 на сто от тях са отговорили на въпроса „Чувствате ли се сигурни за вас и вашето семейство?“ с „Не“.
Тенденцията за недоверие в органите на реда остава. Пред София topnovini.bg директорът на фондация „Общество и сигурност“ Радостина Якимова обясни, че зачестилите случаи с полицейско насилие, което виждаме първо в медиите, са достатъчно показателни за недоверието на обществото.
„Според нас фактът, че първо в медиите изтичат подобни сигнали, че ако заснемем или станем жертва на полицейско насилие, ние първо го изпращаме към медиите, а не в полицията, това означава, че нямаме доверие в тази институция. Това означава, че нещата коренно трябва да се променят. Гражданите имат това желание. Въпросът е, че полицията, съдът и прокуратурата са взаимно свързани. Има нещо изключително сбъркано в цялата система“, заяви Якимова.
Източник: topnovini.sofia.bg
На 1 октомври 2015г. в град София, неправителствени, професионални и браншови организации, заедно с представители на изпълнителната и законодателната власт ще обсъдят предизвикателствата пред гражданската сигурност в България.
Темата на дебата е: „МВР: споделена, неразбрана или липсваща сигурност?“. В първата част ще бъдат представени резултатите от изследването на Фондация „Общество и сигурност“, с което за първи път в България се измерва усещането за сигурност и моделите за справяне с несигурността.
Успоредно с това, представители на Синдикална федерация на служителите в МВР, ще споделят предизвикателствата, пред които се изправят служителите и какво трябва да се промени, за да удовлетворяват потребностите на гражданите.
В края на първата част от дебата, ще бъдат представени политиките на МВР за повишаване качеството на услугата „гражданска сигурност“ и предвижданите реформи в тази област.
Във втората част ще се проведе дискусия и всички участници ще имат възможност да споделят своите гледни точки и визия за промяна, така че да се подобри средата за сигурност.
Събитието ще се проведе в Бест уестърн сити хотел, намиращ се на ул. Стара планина 10, а програмата на дебата можете да намерите тук.
Ако имате желание да вземете участие, моля потвърдете го до 29 септември 2015г. на имейл: ssf@ssf-bg.eu
Последни коментари