Успешната реформа в системата на МВР е предпоставка за по- ефективно правосъдие!

Доц. д-р Христо Павлов – преподавател по криминалистика и съдебни експертизи в Бургаския свободен университет и член на Настоятелството на Фондация „Общество и сигурност“

Актуален въпрос за обществото ни, особено през последните години, е реформата в съдебната система. Чрез нея се цели да бъдат оправдани очакванията на гражданите за ефективно, обективно и безпристрастно правосъдие. Тук се откроява един съществен проблем – за голяма част от обществото ни, реформата в съдебната система е свързана с желанието за по- голяма сигурност. За постигането на тази стабилност, обаче, са необходими промени, които да допринесат за ефективното пресичане на извършването на престъпления, навременното му разкриване, обективното протичане на разследването и разкриване на истина по него, подвеждането под отговорност на реалния извършител на престъплението, качественото правораздаване, което ще приключи с наказване на виновното лице и т.н. Едва ли за гражданите в обществото ще бъде налице ефективна съдебна реформа, ако не се обърне внимание на факторите, които оказват влияние върху предотвратяването на престъпления, върху тяхното ефективно разкриване и качествено разследване. Казано по друг начин, поставената цел за постигане на сигурност, няма да бъде реализирана, ако промените в съдебната власт биват разглеждани самостоятелно и изолирано. За наличието на положителен краен резултат е необходимо успоредно с реформата в съдебната система да се извърши и такава в изпълнителната власт, в частност – в сектора за вътрешен ред и сигурност.

Тези обстоятелства налагат да се анализира състоянието на системата на МВР и да се отговори на въпроса, дали в този си вид може да се задоволи потребността на гражданите от сигурност.

Провежданите през годините многобройни реформи във вътрешното ведомство не постигат целта си да подобрят работата на Министерството като цяло или на отделни негови структури. С основание се констатира, че това е едно от най- дълго реформираното и всъщност е най- нереформираното ведомство. Много често промените в него са краткотрайни и са последвани от нови такива. Почти всеки път се представят на обществото „сериозни реформи“ в МВР, а в много случаи се извършват само не винаги добре обосновани структурни изменения, чрез което всъщност се цели ограничаване на разходите във ведомството. Такава икономия, която не е съобразена с редица фактори, води до посягане на социалния пакет на служителите. Тези постоянни промени рефлектират не само върху финансовата стабилност, но и водят до влошаване на работната среда, работата на отделните служители, което закономерно влияе върху качеството на крайния продукт– да се осигури сигурността на гражданите, да се осъществява адекватна борбата с престъпността и в крайна сметка да се опази обществения ред.

Съществен недостатък при планирането на реформи в МВР е, че не се обръща внимание на подобряване условията на труд, повишаване на качеството и увеличаване на количеството на общо и специално оборудване, подобряване на материалното състояние на служителите и гарантиране на кариерно развитие на база доказани способности.

Целесъобразно е да се вземе под внимание, че честите промени по отношение на броя на йерархичните нива, липсата на гаранция за кариерно израстване при конкретни и предварително ясни условия, претоварването в резултат на промените, ограниченото материално-техническо обезпечаване на работния процес са сред основните фактори, които влияят върху мотивацията за работа на служителите в МВР. Все по- трудно става запълването на някои вакантни длъжности в отделни сектори на системата.

Практически всяка следваща недообмислена реформа в това ведомство не води до дори частичното решаване на тези проблеми и става основен фактор за задълбочаване на повечето от тях. Поради това, идентифицирането и анализът на проблемите в МВР е важна крачка за тяхното преодоляване. Впрочем, още преди години една голяма част от недостатъците в тази система са посочени и многократно поставяни от Синдикалната федерация на служителите в МВР, в това число и борбата с корупцията в самата система.

Необходимостта от цялостна промяна налага да се потърси правилния път за ефективна реформа в системата на МВР.  За това се изисква от ръководителите на това ведомство да проведат серия от срещи – както с представители на синдикалната организация, така и със служители, за да се диференцират най- ясно конкретните проблеми, те да бъда анализирани и с оглед на това да се потърсят и приложат най-адекватните методи за тяхното преодоляване. Само в условията на добър диалог може да се постигне балансът между очакванията на служителите в МВР и възможните резултати.

Постигането на положителен резултат е свързано с осъзнаването, че рамките на планираните реформи трябва да надхвърлят мандата на съответното политическото управление. Необходимо е работната група да има ясна визия за дългосрочни промени в системата на МВР. От своя страна, това налага постигането на широк политически консенсус по всички въпроси от разработения план за развитие. Само по този начин ще може най-после да се осъществи една добре обмислена и адекватна промяна в системата на МВР. Напълно основателно е разбирането, че липсата на дълготрайна и надпартийна програма превръща обществото и служителите на ведомството в „каторжници“ на политически програми, които в много случаи са дори напълно противоположни.

В рамките на планираните изменения в сектора по вътрешен ред и сигурност трябва да се обърне особено внимание на няколко основни направления.

– Необходимо е да се оптимизира структурата и да се извърши добре обмислена организационна промяна, с което да се осигури по-високо качество на услугата „сигурност“ и по- добро и ефективно обслужване на гражданите на ведомството за постигането на по- добра работа. Реформите в тази насока трябва да кореспондират с поставената цел – ефективност. Липсата на задълбочен експертен анализ при планирането и осъществяването на структурни промени във ведомството ще доведе до поредната „кръпка“, която впоследствие ще се окаже неадекватна за постигането на очакваните от обществото резултати. 

През последните години, вместо системата да се оптимизира, така че да дава видим положителен резултат, се правят не много добре аргументирани промени, част от които дори са отричани от експертите в сферата на сигурността. Това води до още по-ниска ефективност. Подходът е многократно ползван, което довежда до подмяна на ръководни кадри и освобождение на качествени служители.

– Съществува практическа необходимост от изработването на ясни и еднакви критерии за подбор на служителите в отделните структури от МВР. Трябва да се заложи на конкурсното начало с наличието на точни правила при назначаването на ръководни длъжности, да се разработят ясни критерии за атестация при кариерното развитие на служителите в системата. Не са редки случаите на назначения на основание роднински връзки и политически протекции.

Препоръчително е да се вземе решение за критериите и начините за провеждане на обучение с оглед на израстване на служителите в системата. В тази насока е необходимо да се развият и модернизират центровете за професионална подготовка и специализация на служителите на МВР.

– След всестранен анализ на редица фактори е необходимо да се извърши актуализация на възнагражденията на служителите в МВР с оглед тяхната ангажираност, физическа и психическа натовареност, да се предвидят допълнителни компенсации за работещите във високо рискова среда.

Политиките на последните няколко правителства за административни реформи в МВР бяха фокусирани върху правните режими на служителите в министерството. Чрез изменения и допълнения на ЗМВР се въведе нов модел на няколко правни режима за отделните групи служители. Потърсиха се решения за намаляване на напрежението между отделните групи служители, породено от прилагането на новото законодателство. Към този момент е целесъобразно да се извърши задълбочен анализ на положителните и отрицателните ефекти от въвеждането на този модел. На база на този анализ и добри европейски практики за подбор на служителите би било редно да се реализират политики за приемането на ново законодателство, регламентиращо адекватно правните режими на служителите в МВР.

– Необходимо е да се осигури материално–технически работата на служителите в системата на МВР. Въвеждането на информационните технологии, което ще намали бюрокрацията и ще спести разходи, изглежда непосилно за МВР. Всъщност, неведнъж е акцентирано, че бюрокрацията в МВР задъхва това ведомство.

– Трябва да се търсят форми и процедура за адекватно гражданско участие при вземането на решения във връзка с МВР. Прилаганите политики за сигурност и участие на гражданите в тях не отговарят на европейските стандарти и очаквания. Гражданското участие в процеса на правене на политики във връзка с вътрешния ред и сигурност е силно ограничено и контролирано, а на национално ниво – невъзможно. Поради това е необходимо да се създадат нови механизми за планиране на политики, включващи гражданите на Република България. Сериозно  е предизвикателството обществото да бъде включено в дейността на МВР, поради което би следвало да се организира работна група, която да анализира рамките на участието на гражданите. По този начин може да се постигне баланс между обществените очаквания и възможните реформи в тази насока.

– Правоприлагащите органи трябва да могат да разчитат и да имат пълно доверие във високото качество на криминалистичните изследвания у нас.

Един от съществените проблеми в МВР е свързан с последователното занижаване на ролята (или по-скоро на нивото) на бившия Научноизследователски институт по криминалистика и криминология (сега – Национален институт по криминалистика), принизявайки го до криминалистична лаборатория на национално ниво. Всичко започна с критиките, че съществуващият модел на ведомството не работи. Публично се изрази разбирането, че за да върви разследването са необходими лаборатории с експертизи, а не наука. И по този начин се започна една непроменлива политика към свиване на научното криминалистично изследване в МВР до най- ниската степен, която може да съществува. В чл. 3 и чл. 4 от Правилника за устройството и дейността на Института са предвидени дейности както по разработването на монографии, статии, методически указания, сборници и други материали по проблемите на експертно-криминалистичната дейност, провеждането на научни изследвания, така и по разработването и внедряването нови методики за изследване в областта на криминалистиката на основата на съвременни научни достижения. Няма нищо по- ценно от това да се разработват и внедряват нови методики и да се подобряват съществуващите такива. Тези дейности на практика не се извършват и поощряват. Случва се нещо по- лошо – градената с години библиотека е занемарена, спряно е публикуването на периодични научни трудове, няма защита на докторски дисертации. Сред експертите в МВР работят много добри специалисти, които развиват своята научноизследователска дейност независимо от  Института.

Експертно-криминалистичната дейност в МВР се осъществява на различни нива в системата. Компетентността и квалификацията на експертите представляват ключов елемент, от който зависи навременното разкриване на обективната истина по наказателното дело. Новоназначените експерти преминават през задължително специализирано обучение в съответната област, след което развитието на знанията им до голяма степен се оставя на тяхната самоинициатива. Това налагана практическата необходимост от създаването на условия за разгръщане потенциала на тези специалисти. Практиката среща експертите със специфични случаи, а провеждането на кръгли маси и разработването на програми за актуализация на знанията и уменията им ще даде възможност за споделяне на опит и професионално развитие.

Не на последно място, към настоящия момент в НИК се полага труд при лоши и нездравословни условия. Многократно е отлаган въпросът за преместване на Института в нова сграда или ремонта на съществуващата.

Налага се практическата необходимост да се обърне особено внимание на повишаване капацитета на криминалистиката и възраждане на Института по криминалистика, като се възстанови неговата научноизследователска дейност.

Посочените проблеми в системата на МВР са само част от съществуващите. Всички те са свързани помежду си и не са изолирани един от друг. Поради това, една адекватна реформа в това ведомство изисква не работа на парче, а един цялостен анализ и мащабни промени за преодоляване на кризата в тази система, която продължава вече над 30 години.

Една успешно проведена реформа в МВР може по- добре да удовлетвори основната потребност от сигурност на гражданите и да гарантира обществения ред в страна ни. Тази промяна би рефлектирала върху качеството на правосъдието, което от своя страна ще повиши доверието на гражданите към него. Ето защо е основателно разбирането, че колкото и да е добра реформата в съдебната власт, самостоятелно проведена тя няма да задоволи напълно необходимостта на обществото за адекватна и работеща промяна в правосъдието.