за модел за оптимизиране на човешките ресурси по чл. 142, ал. 1, т.1 от ЗМВР в ОДМВР
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН РАШКОВ,
На 3 май 2022 г., бе представен модел за оптимизация, който определяме като стъпка в правилната посока, но за съжаление оценяваме този модел като неадекватен, несъобразен с реалните потребности на гражданите и служителите и най-вече – модел, който преповтаря „реформите“ на много ваши предшественици. Планираното механично пренасяне на хора, преструктурирането на Районни управления и закриването на полицейски участъци прилича изключително много на „изваждането“ на ГДБОП от МВР, с тази разлика, че вие предвиждате „изваждане“ на полицейски служители. Подобен подход се е доказал в годините като неуспешен и водещ до сериозни сътресения в системата, които в много случаи са водели и до сериозни последствия, както по отношение на увеличения брой напускащи служители, така и за влошаване на криминогенната обстановка.
Още повече, че вие представихте един модел, който в крайна сметка, освен пренасочване на щатове ще осигури допълнително едва 136 служители, които да работятс гражданите и трансформиране на 61 длъжности. Убедени сме, че проблемите в МВР няма как да се решат с подобни мерки, а обърнатата пирамида, която споменахте няма да се коригира. Основанието ни да сме убедени в това е фактът, че съгласно данни, предоставени ни по ЗДОИ, съставът на служителите с полицейски правомощия е намалял с 25% за последните 13 години, като броя на щатовете за служителите с висше образование е редуциран за същия период едва със 779. Щатовете за служители със средно образование са със 7 769 по-малко, което означава, че към момента има 30% по-малко служители на терен, отколкото преди 13 години, когато средата за сигурност беше значително по-добра и стабилна.
Заложените три цели (последното пояснение в тази част, че подобна оптимизация не е правена в последните 20 години не е цел) не са конкретни и не става ясно какво в работата на МВР ще се подобри, по какъв начин ще се оптимизира натоварването на служителите и какво означава „дългосрочно и справедливо управление на човешките ресурси“. Със сигурност не са измерими и не е ясно какъв е времевия хоризонт, в който се очаква да бъдат постигнати. Най-големият проблем е, че не е ясно по какъв начин заложените цели кореспондират с очакванията на гражданите за цялостна промяна в МВР.
За съжаление в презентацията, която видяхме липсва визия за устойчива и трайна промяна и повишаване на качеството на услугата „сигурност“ в МВР. В национално представително изследване, направено в началото на 2022 г. по поръчка на Фондация „Общество и сигурност“ се установи, че българските граждани не просто искат повече полицейски служители, а искат да знаят, че полицията ще реагира адекватно, ако са в опасност (47.7.%). В планираните от вас мерки не се предвижда и не се говори нищо за професионалната подготовка и квалификация на полицейските служители.
Българските граждани очакват очакват оперативност и ефективност от страна на МВР и по никакъв начин не приемат структурните промени, които продължавате да налагате, както с настоящия модел, така и с представеното в брифинга трансформиране на ГДПБЗН в Държавна агенция.
Смятаме, че Вие и Вашите колеги от политическото и професионалното ръководство е крайно време да осъзнаете, че сте представители на изпълнителната власт и като такива Вие трябва да се интересувате и мерките, които предприемате да са ориентирани към потребностите на граждани, а не да се обсъждат с Директорите на ОДМВР ( назначени от политическото ръководство на МВР) и да се съобщават като крайни решения на българската общественост. Над 75% от българските граждани искат да участват в планирането и мониторинга на политики за сигурност, но за съжаление вие и в тази посока продължавате наследената от Вашите предшественици порочна практика да планирате промени в МВР без да имате ясна визия и без да сте ги консултирали с българските граждани.
Намираме определените от Вас коефициенти за оценка като непълни и недостатъчни, като например:
Коефициент К1 – в него има показатели, които са важни за МВР и не са отчетени важните за хората, а именно: освен дължината на пътната мрежа е необходимо да се вземе предвид качеството и степента на проходимост и достъпност до населените места, както и какъв е релефа.
Коефициент К2 – неясно е каква е причината да се взема предвид само и единствено броя на населението вър възрастовата група 15 – 29 години с оглед на намаляващата вързаст на първи противообществени и криминални прояви, особено сред маргинализирани общности. Не се отчита безработицата, образователния и възрастов профил на населението, които са от изключителна важност като показател за определяне на този коефициент.
Коефициент К3 – не е ясно каква е причината да няма предвидени показатели, касаещи извършената превенция на престъпления,което е един от най-важните компоненти при оценяването на качеството на услугата сигурност. При така заложени показатели се демотивират служителите да извършват превантивни дейности, т.к. това ще намали стойността на показателите формиращи К3, което респективно ще доведе до намаляване броя на полицейските служители на територии, в които има добра превантивна дейност. Превенцията като цяло изисква сериозно присъствие на представители правоохранителните органи. Съгласно показателите в този коефициент, ако един полицейски служител си върши добре работата и предотвратява нарушенията и престъпленията (каквото е очакването на гражданите) ще намалее броя на извършените престъпления, респективно ще намалее броя на преписките, заявителските материали и т.н. Това означава, че ако служителите са си свършили работата и нямат проблеми в общността, то е напълно възможно да се закрият полицейските участъци и районни управления.
Показателите по К3, както и планираното заакриване на полицейски участъци с мотива, че населението е намаляло и няма смисъл да се поддържа подобен участък, лишава хората от достъп до услугата сигурност и е в директно противоречие с целите, които си поставя този модел, а именно „Подобряване работата на Министерството при предоставяне на услугата „сигурност“ на гражданите – повече полицейски служителив близост до гражданите.“
Не е ясно по какъв начин е изчислен броят полицейски служители, които трябва да се осигурят, за да се повиши качеството на услугата сигурност.
Не е ясно какво разбирате под повишаване на качеството на услугата „сигурност“, тъй като Вашия модел не се основава на проучване сред гражданите и вътрешна оценка на процесите. Няма изходна позиция, която е задължителна и необходима за последващата оценка на изпълнението на модела и определяне доколко и дали има повишаване на качеството на услугата.
Не е ясно по какъв начин и как ще се подобри работата и ефективността на МВР, както и какви са показателите (в т.ч. и изходните такива), които ще се използват, за да се установи в каква степен и доколко ще се оптимизира натоварването на полицейските служители.
Не е ясно какъв е финансовият ресурс, който е необходим за тази оптимизация, както и каква е алтернативата за хората, които ще останат без достъп до услугата „сигурност“ в местата, в които се предвижда закриването на полицейски участъци.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН РАШКОВ,
Обръщаме се към Вас с призив да прекратите процеса по оптимизиране на човешките ресурси по чл. 142 ал.1, т.1 от ЗМВР и да започнете неговото изпълнение при наличие на ясна и дългосрочна визия за реформа и промяна в МВР, която е съгласувана и консултирана с българските граждани.
Предложеното от Вас оптимизиране е поредната кръпка в МВР, която ще доведе до поредно преименуване, но не и до повишаване на ефективността и качеството на услугата сигурност.
Смятаме, че заявката, с която настоящото правителство на Репубика България започна да управлява Държавата е промяната и прекратяването на порочни практики, като за съжаление самоцелното преструктуриране и оптимизиране в МВР е практика, която Вие продължавате.
Доц. д-р Христо Павлов – преподавател по криминалистика и съдебни експертизи в Бургаския свободен университет и член на Настоятелството на Фондация „Общество и сигурност“
Актуален въпрос за обществото ни, особено през последните години, е реформата в съдебната система. Чрез нея се цели да бъдат оправдани очакванията на гражданите за ефективно, обективно и безпристрастно правосъдие. Тук се откроява един съществен проблем – за голяма част от обществото ни, реформата в съдебната система е свързана с желанието за по- голяма сигурност. За постигането на тази стабилност, обаче, са необходими промени, които да допринесат за ефективното пресичане на извършването на престъпления, навременното му разкриване, обективното протичане на разследването и разкриване на истина по него, подвеждането под отговорност на реалния извършител на престъплението, качественото правораздаване, което ще приключи с наказване на виновното лице и т.н. Едва ли за гражданите в обществото ще бъде налице ефективна съдебна реформа, ако не се обърне внимание на факторите, които оказват влияние върху предотвратяването на престъпления, върху тяхното ефективно разкриване и качествено разследване. Казано по друг начин, поставената цел за постигане на сигурност, няма да бъде реализирана, ако промените в съдебната власт биват разглеждани самостоятелно и изолирано. За наличието на положителен краен резултат е необходимо успоредно с реформата в съдебната система да се извърши и такава в изпълнителната власт, в частност – в сектора за вътрешен ред и сигурност.
Тези обстоятелства налагат да се анализира състоянието на системата на МВР и да се отговори на въпроса, дали в този си вид може да се задоволи потребността на гражданите от сигурност.
Провежданите през годините многобройни реформи във вътрешното ведомство не постигат целта си да подобрят работата на Министерството като цяло или на отделни негови структури. С основание се констатира, че това е едно от най- дълго реформираното и всъщност е най- нереформираното ведомство. Много често промените в него са краткотрайни и са последвани от нови такива. Почти всеки път се представят на обществото „сериозни реформи“ в МВР, а в много случаи се извършват само не винаги добре обосновани структурни изменения, чрез което всъщност се цели ограничаване на разходите във ведомството. Такава икономия, която не е съобразена с редица фактори, води до посягане на социалния пакет на служителите. Тези постоянни промени рефлектират не само върху финансовата стабилност, но и водят до влошаване на работната среда, работата на отделните служители, което закономерно влияе върху качеството на крайния продукт– да се осигури сигурността на гражданите, да се осъществява адекватна борбата с престъпността и в крайна сметка да се опази обществения ред.
Съществен недостатък при планирането на реформи в МВР е, че не се обръща внимание на подобряване условията на труд, повишаване на качеството и увеличаване на количеството на общо и специално оборудване, подобряване на материалното състояние на служителите и гарантиране на кариерно развитие на база доказани способности.
Целесъобразно е да се вземе под внимание, че честите промени по отношение на броя на йерархичните нива, липсата на гаранция за кариерно израстване при конкретни и предварително ясни условия, претоварването в резултат на промените, ограниченото материално-техническо обезпечаване на работния процес са сред основните фактори, които влияят върху мотивацията за работа на служителите в МВР. Все по- трудно става запълването на някои вакантни длъжности в отделни сектори на системата.
Практически всяка следваща недообмислена реформа в това ведомство не води до дори частичното решаване на тези проблеми и става основен фактор за задълбочаване на повечето от тях. Поради това, идентифицирането и анализът на проблемите в МВР е важна крачка за тяхното преодоляване. Впрочем, още преди години една голяма част от недостатъците в тази система са посочени и многократно поставяни от Синдикалната федерация на служителите в МВР, в това число и борбата с корупцията в самата система.
Необходимостта от цялостна промяна налага да се потърси правилния път за ефективна реформа в системата на МВР. За това се изисква от ръководителите на това ведомство да проведат серия от срещи – както с представители на синдикалната организация, така и със служители, за да се диференцират най- ясно конкретните проблеми, те да бъда анализирани и с оглед на това да се потърсят и приложат най-адекватните методи за тяхното преодоляване. Само в условията на добър диалог може да се постигне балансът между очакванията на служителите в МВР и възможните резултати.
Постигането на положителен резултат е свързано с осъзнаването, че рамките на планираните реформи трябва да надхвърлят мандата на съответното политическото управление. Необходимо е работната група да има ясна визия за дългосрочни промени в системата на МВР. От своя страна, това налага постигането на широк политически консенсус по всички въпроси от разработения план за развитие. Само по този начин ще може най-после да се осъществи една добре обмислена и адекватна промяна в системата на МВР. Напълно основателно е разбирането, че липсата на дълготрайна и надпартийна програма превръща обществото и служителите на ведомството в „каторжници“ на политически програми, които в много случаи са дори напълно противоположни.
В рамките на планираните изменения в сектора по вътрешен ред и сигурност трябва да се обърне особено внимание на няколко основни направления.
Необходимо е да се оптимизира структурата и да се извърши добре обмислена организационна промяна, с което да се осигури по-високо качество на услугата „сигурност“ и по- добро и ефективно обслужване на гражданите на ведомството за постигането на по- добра работа. Реформите в тази насока трябва да кореспондират с поставената цел – ефективност. Липсата на задълбочен експертен анализ при планирането и осъществяването на структурни промени във ведомството ще доведе до поредната „кръпка“, която впоследствие ще се окаже неадекватна за постигането на очакваните от обществото резултати.
През последните години, вместо системата да се оптимизира, така че да дава видим положителен резултат, се правят не много добре аргументирани промени, част от които дори са отричани от експертите в сферата на сигурността. Това води до още по-ниска ефективност. Подходът е многократно ползван, което довежда до подмяна на ръководни кадри и освобождение на качествени служители.
Съществува практическа необходимост от изработването на ясни и еднакви критерии за подбор на служителите в отделните структури от МВР. Трябва да се заложи на конкурсното начало с наличието на точни правила при назначаването на ръководни длъжности, да се разработят ясни критерии за атестация при кариерното развитие на служителите в системата. Не са редки случаите на назначения на основание роднински връзки и политически протекции.
Препоръчително е да се вземе решение за критериите и начините за провеждане на обучение с оглед на израстване на служителите в системата. В тази насока е необходимо да се развият и модернизират центровете за професионална подготовка и специализация на служителите на МВР.
След всестранен анализ на редица фактори е необходимо да се извърши актуализация на възнагражденията на служителите в МВР с оглед тяхната ангажираност, физическа и психическа натовареност, да се предвидят допълнителни компенсации за работещите във високо рискова среда.
Политиките на последните няколко правителства за административни реформи в МВР бяха фокусирани върху правните режими на служителите в министерството. Чрез изменения и допълнения на ЗМВР се въведе нов модел на няколко правни режима за отделните групи служители. Потърсиха се решения за намаляване на напрежението между отделните групи служители, породено от прилагането на новото законодателство. Към този момент е целесъобразно да се извърши задълбочен анализ на положителните и отрицателните ефекти от въвеждането на този модел. На база на този анализ и добри европейски практики за подбор на служителите би било редно да се реализират политики за приемането на ново законодателство, регламентиращо адекватно правните режими на служителите в МВР.
Необходимо е да се осигури материално–технически работата на служителите в системата на МВР. Въвеждането на информационните технологии, което ще намали бюрокрацията и ще спести разходи, изглежда непосилно за МВР. Всъщност, неведнъж е акцентирано, че бюрокрацията в МВР задъхва това ведомство.
Трябва да се търсят форми и процедура за адекватно гражданско участие при вземането на решения във връзка с МВР. Прилаганите политики за сигурност и участие на гражданите в тях не отговарят на европейските стандарти и очаквания. Гражданското участие в процеса на правене на политики във връзка с вътрешния ред и сигурност е силно ограничено и контролирано, а на национално ниво – невъзможно. Поради това е необходимо да се създадат нови механизми за планиране на политики, включващи гражданите на Република България. Сериозно е предизвикателството обществото да бъде включено в дейността на МВР, поради което би следвало да се организира работна група, която да анализира рамките на участието на гражданите. По този начин може да се постигне баланс между обществените очаквания и възможните реформи в тази насока.
Правоприлагащите органи трябва да могат да разчитат и да имат пълно доверие във високото качество на криминалистичните изследвания у нас.
Един от съществените проблеми в МВР е свързан с последователното занижаване на ролята (или по-скоро на нивото) на бившия Научноизследователски институт по криминалистика и криминология (сега – Национален институт по криминалистика), принизявайки го до криминалистична лаборатория на национално ниво. Всичко започна с критиките, че съществуващият модел на ведомството не работи. Публично се изрази разбирането, че за да върви разследването са необходими лаборатории с експертизи, а не наука. И по този начин се започна една непроменлива политика към свиване на научното криминалистично изследване в МВР до най- ниската степен, която може да съществува. В чл. 3 и чл. 4 от Правилника за устройството и дейността на Института са предвидени дейности както по разработването на монографии, статии, методически указания, сборници и други материали по проблемите на експертно-криминалистичната дейност, провеждането на научни изследвания, така и по разработването и внедряването нови методики за изследване в областта на криминалистиката на основата на съвременни научни достижения. Няма нищо по- ценно от това да се разработват и внедряват нови методики и да се подобряват съществуващите такива. Тези дейности на практика не се извършват и поощряват. Случва се нещо по- лошо – градената с години библиотека е занемарена, спряно е публикуването на периодични научни трудове, няма защита на докторски дисертации. Сред експертите в МВР работят много добри специалисти, които развиват своята научноизследователска дейност независимо от Института.
Експертно-криминалистичната дейност в МВР се осъществява на различни нива в системата. Компетентността и квалификацията на експертите представляват ключов елемент, от който зависи навременното разкриване на обективната истина по наказателното дело. Новоназначените експерти преминават през задължително специализирано обучение в съответната област, след което развитието на знанията им до голяма степен се оставя на тяхната самоинициатива. Това налагана практическата необходимост от създаването на условия за разгръщане потенциала на тези специалисти. Практиката среща експертите със специфични случаи, а провеждането на кръгли маси и разработването на програми за актуализация на знанията и уменията им ще даде възможност за споделяне на опит и професионално развитие.
Не на последно място, към настоящия момент в НИК се полага труд при лоши и нездравословни условия. Многократно е отлаган въпросът за преместване на Института в нова сграда или ремонта на съществуващата.
Налага се практическата необходимост да се обърне особено внимание на повишаване капацитета на криминалистиката и възраждане на Института по криминалистика, като се възстанови неговата научноизследователска дейност.
Посочените проблеми в системата на МВР са само част от съществуващите. Всички те са свързани помежду си и не са изолирани един от друг. Поради това, една адекватна реформа в това ведомство изисква не работа на парче, а един цялостен анализ и мащабни промени за преодоляване на кризата в тази система, която продължава вече над 30 години.
Една успешно проведена реформа в МВР може по- добре да удовлетвори основната потребност от сигурност на гражданите и да гарантира обществения ред в страна ни. Тази промяна би рефлектирала върху качеството на правосъдието, което от своя страна ще повиши доверието на гражданите към него. Ето защо е основателно разбирането, че колкото и да е добра реформата в съдебната власт, самостоятелно проведена тя няма да задоволи напълно необходимостта на обществото за адекватна и работеща промяна в правосъдието.
В отговор на коментар на Николай Ангов от ПП „Продължаваме промяната“:
Проблемите в МВР са хронични и системни. Отношението, което демонстрира господин Ангов е обидно и унзително. Много от служителите в МВР са със социалнозначими заболявания. Основната причина за това са хроничният и остър стрес, на който са подложени. Стрес, който не спестяват и настоящите управляващи.
В МВР няма информация колко от служителите са с хронични, онкологични и социалнозначими заболявания, но имат информация за служителите с ТЕЛК, които според господин Ангов, нямат място в МВР.
За пореден път ставаме свидетели на дехуманизация и третиране на служителите като инструменти, които трябва да бъдат използвани от системата, а не като хора, които системата разболява и за чието здраве трябва да се грижи.
Няма да коментираме изказването му за съкращаване на 15% от полицаите в страната, тъй като смятаме, че е в резултат на непознаване структурата и състава в МВР.
Убедени сме, че на това се дължи и коментарът, че населението в България намалява, а броя на полицаите – не. Само ще напомним, че от 65 000 души, МВР в момента по щатна численост е 49 500.
Това са 15 000 служители „на терен“ по-малко за последните 15 години.
Притеснителен за нас е факта, че въпреки непознаването на базисни процеси и проведени престуктурирания, се говори (за пореден път) с една необяснима категоричност за промени, реформи и преструктуриране. Реформи, които започнаха, въпреки ангажимента за функционален анализ и отново с претенцията да са „най-добрите“ и „най-правилните“ за гражданите на Република България и служителите в МВР.
Попитахме МВР какви са разходите в резултат на водени срещу него дела от служители за 2017г., 2018 г., 2019 г., 2020 г и за 2021 г., както и каква част от тях са съдебни разходи, адвокатски хонорари и присъдени лихви?
Получихме данни от всички ОДМВР, с изключение на СДВР, които в официално писмо ни отговориха, че не разполагат с исканата инфорация – единствени от всички. Не са ни предоставени данни от ГДГП и ГДПБЗН, по неясни за нас причини.От общите разходи по дела, над 700 000 лева (около 25%) са изплатени за адвокатски хонорари. На въпроса „В кое бюджетно перо са предвидените разходите за загубени от МВР дела за 2022 г.?“, отговорът, който получихме от МВР е: „Финансовите средства за загубени дела от МВР се осигуряват в рамките на утвърдените разходи по бюджета на МВР за съответната година, в зависимост от икономическия характер на разхода.“
За периода 1 януари – 30 юни 2019 г. в МВР са се натрупали почти 5 млн. часа извънреден труд. Има почти 2 млн. дни полагаем, но неизползван отпуск и много звена, в които липсват хора. Каква е причината за това? Не се обявяват конкурси или не се явяват кандидати? Ние можем само да предполагаме. Факт е, че има разминаване с около 3 млн. лева между данните за извънредния труд, предоставени ни от структурите по чл. 37 от ЗМВР и тези, предоставени от МВР на заседание на Съвет за социално партньорство (публикувани в стенограма). Друг изненадващ факт е, че при заявена сума за извънреден труд от 18,6 млн. лв., данните, които се обявяват като общ разход на МВР за заплащане на този труд и трудът по време на празници е 58,5 млн. лв. или 3 пъти повече. При осигуровки в размер на 70%, за които не знаем дали все още са засекретени със заповед на Министъра, но за които сме информирани от КСО, то едно е ясно: сметката не излиза! Ама хич! В стенограмата е написано, че това е сумата „за извънреден труд, за работа на официален празник и дължимите осигурителни вноски“. А може би ще се окаже, че много празнуваме и имаме много официални празници.
Може да е и нещо друго: обявяват се едни суми, които са изхарчени, но как се стига до това разходване на публични средства или е служебна тайна, т.е. заплаха за сигурността, или с тази информация Дирекция „Планиране и управление на бюджета“ не разполага. А ние, в качеството си на питащи активни граждани, като тръгнем да си я търсим с имейли от структурите по чл. 37 от ЗМВР, се стига до момента, в който сървърите на МВР ни разпозават като спам и ни блокират. Това обаче е една друга история на Фондация „Общество и сигурност“, по която чакаме развръзка. Развръзка, за която ще разберете. Своевременно!
Българите искат държавата да започне да ги защитава, престъпниците да получават справедливо наказание и да вярват, че полицията ще реагира адекватно.
Това са само част от резултатите от проведено в края на 2018 г., по поръчка на Фондация „Общество и сигурност“, национално представително омнибусно изследване, имащо за цел да се установи личното усещане за сигурност и очакванията на българите към институциите, които са отговорни за нея.
Резултатите показват, че 52,1% от българите не се чувстват сигурни за себе си и собствените си близки, а едва 35,9 % са казали, че са сигурни и спокойни.
За 15,4% от българите 2018 г., е била по-несигурна в сравнение с 2017, а 37,8% от анкетираните са се чувствали еднакво несигурни и през двете години.
Едва 3,1% са хората, за които 2018 е била по-сигурна, а тези, според които се запазва трайна тенденция на сигурност и се чувстват еднакво сигурни и през 2017 и през 2018 г. са 31%. Относително висок е делът на хората, които не могат да преценят и съпоставят личното си усещане за сигурност през двете години – 10%.
Сред хората, казали, че се чувстват еднакво сигурни и през двете години, най-висок е делът на младите хора на възраст до 35 г., живеещи в малък град или столица, с личен месечен доход между 700 и 1000 лева и над 1000 лева и висше образование.
Сред тези, които са казали, че и през двете години са се чувствали еднакво несигурни се обособяват две възрастови групи – едната е на лица на възраст 36 – 45 г., а втората са хора на възраст над 55 години, живеещи в малки градове или села, с месечен личен доход от 151 до 250 или 251 до 450 лева, които са със средно или по-ниско образование.
Едно от основните предизвикателства пред изследването бе установяването на очакванията и разбиранията на българите за това какво е необходимо да направят институциите, за да се чувстват по-сигурни и спокойни за себе си и своите семейства, като участниците в изследването трябваше да определят трите най-важни според тях неща и да ги степенуват.
На първо място с 55,5% и като най-важно е посочен отговорът „отсъствие на заплаха за личността, имуществото и близките ми“, което означава, че гражданите очакват институциите да работят активно за превенция, да бъдат информирани за предприетите от държавата мерки, респ. „успокоявани и уверявани“, че държавата се грижи за тях и тяхната сигурност. Отсъствието на заплаха може и би трябвало да се разбира като система от мерки и политики, целящи защита на личността и имуществото. Именно тази система от мерки води до усещане за сигурност.
Закононарушителите и престъпниците да се наказват адекватно е посочено от 46,9%, като това е второто по-важност очакване на българските граждани, за да се чувстват сигурни. Това означава, че очакванията на българите са за добро взаимодействие и съвместна работа между МВР, прокуратура и съд, които да доведат до усещане за справедливо наказание за всяко престъпление.
44% от българите очакват полицията да реагира адекватно, ако са в опасност, което от една страна означава, че е необходимо гражданите да познават протоколите за реакция на правоохранителните органи, за да могат да оценят дали са реагирали адекватно или не, в дадена ситуация, но от друга страна е необходимо и самите граждани да притежават определен набор от знания и умения за това какво да правят в рискови за тях ситуации. Това очакване е пряко свързано с поставеното на 4-то място (35,1%) очакване за бърза реакция на тел. 112, полиция и пожарна, тъй като част от „адекватността“ е свързана и с времето за реакция, което е пряко свързано с професионалната подготовка на служителите в МВР и съществуващите системи за координиране на дейността на различните служби.
На пето място (34,7%) се подрежда очакването да няма двойни стандарти и всички да са равни пред закона, което директно кореспондира с поставеното на второ място очакване за справедливи наказания на нарушителите и престъпниците. Очакването за равенство пред и върховенство на закона доказва огромното недоверие на българите в институциите и най-вече в тяхната обективност и безпристрастност.
Очакването престъпленията да се разкриват е посочено от 31%, а след него се нареждат „да знам, че полицейската намеса е безпристрастна“ (18,4%), „да виждам повече органи на реда на публични места“ (17,2%) и на последно място е очакването „органите на реда да имат повече правомощия“ (14,2%).
Резултатите от изследването и увеличаването на усещането за несигурност с увеличаване на възрастта, респективно отговорностите на отделната личност, доказва, че разбирането за сигурност е много повече от физическата сигурност и неприкосновеност. Разбирането и очакването на българите за лична сигурност е пряко свързано с разбирането за социална сигурност и гарантиране на правата, целесъобразния начин на живот и личностното развитие и реализация.
Социалната сигурност е свързана с очакването и желанието на гражданите да се отчете важността на човешкия фактор в системата за национална сигурност и да се постави индивидуалната сигурност в основата на всички политики. Хората са в основата, т.к. те са едновременно и ползватели и създатели на услугата сигурност. Очакването на българските граждани по отношение на сигурността е държавата да осигури достойни условия за съществуване и развитие на индивидуално ниво, а също така и да гарантира зачитането и спазването на човешките им права човека. Социалната сигурност и разбирането за сигурност на българските граждани е пряко свързано и със създаването и поддържането на ефикасни системи за защита на личността и имуществото, за опазване на обществения ред, ефективност на системите за здравеопазване и социално осигуряване.
Сигурността на индивида и социалната сигурност са свързани не само с правото на живот, а с правото на по-високо качество на живот, защита и зачитане на основните човешки права, свободи и отговорности. А за да съществува това и да се отговори на очакванията на българските граждани е необходимо:
Това, за което питаме сега се отнася до удовлетвореността от дейността на различните институции, отговорни за гарантиране на личната сигурност и безопасност, а също така и какви са необходимите знания и умения, които трябва да притежава всеки човек, за да се чувства спокоен, че ще реагираме адекватно ако попадне в ситуация, в която има риск за неговата лична или на близките му сигурност.
Тази година сме добавили и въпроси, имащи за цел да се оцени и степента на употреба и/или злоупотреба с правомощия от страна на полицията.
Както всички знаем, получаването на информация от МВР е предизвикателство, а систематизирането и обобщаването и още по-голямо за концентрацията и търпението на всеки един човек.
Данните, които ще споделим с Вас сега са за периода 1 януари – 30 юни 2018 г. и го правим чак сега, не защото сме били в няколкомесечна ваканция, а защото два месеца бяха необходими на МВР, за да ни я предостави. Все още нямаме данни за някои от административните дирекции и три от ОДМВР-тата, но истината е, че нямаме нерви да искаме в началото на октомври данни за юни 2018. Предпочитаме в началото на октомври да питаме МВР отново, но не за шест, а за 9 месеца.
И така, към 30 юни 2018 г. в МВР работят 47 524 души, като в тази бройка са включени лицата, заети по основен и допълнителен щат.
От общия брой заети:
12 % ( 5631 души) са работещите в централни структури на МВР – административни дирекции, АМВР, НИК, МИ-МВР и др.
38 % (18175 души) работят в четирите главни дирекции на МВР – ГД “Гранична полиция“ – ГДГП (6691 души) , ГД „Национална полиция“- ГДНП (2 826 души), ГД „Борба с организираната престъпност“ – ГДБОП и ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – ГДПБЗН (7990 души).
50% (23 718 души) работят в СДВР и ОДМВР
Незаетите места към 30 юни 2018 г. са 5 298, от които:
16 % ( 865 места) в централни структури на МВР, от които с сериозен брой вакантни места има в Дирекция „Миграция“ (117 места), Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ (169 места), Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ (107 места), Медицински институт на МВР (81 места), АМВР ( 59 места). Много силно впечатление прави, че 25% (39 места) от щата в Националния институт по криминалистика не е зает.
30 % (1573 места) са вакантни в главните дирекции на МВР, от които 194 места са в ГДНП, 776 места в ГДГП и 524 места в ГДПБЗН.
54 % (2 861 места) в СДВР и ОДМВР, а най-сериозен е недостигът на хора в СДВР (657 вакантни места), ОДМВР – Бургас (236 места), ОДМВР – Варна(218 места), ОДМВР – София ( 145 места), ОДМВР – Пловдив ( 115 места).
Разходите за възнаграждения на трите вида служители в МВР ( по закона за МВР, по закона за Държавния служител и по Кодекса на труда) за първите шест месеца са 241 845 728 млн. лева.
Тук е важно да припомним, че осигурителните вноски, съгласно заповед на министъра на вътрешните работа са служебна тайна, но процентът за работещите по ЗМВР е над 74% и те се НАЧИСЛЯВАТ върху сумата, която ни е предоставена от МВР. Това означава, че за една година, разходите за заплати на работещите в МВР са не повече от 500 000 000 млн. лева, а остатъкът до „прословутия“ милиард за заплати се трансферира основно към НОИ.
223 270 лева са направените разходи за възнаграждения на политическия кабинет, като за шест месеца заместник – министрите са стрували на бюджета на МВР 91 099 лева, съветниците ( не е посочен брой) – 79 991 лева, началника на кабинета – 23 867 лева, парламентарния секретар – 13 869 лева, а останалите до цялата сума са за експерти и технически сътрудници.
Командировките на политическия кабинет за първите шест месеца на 2018 г. са на стойност 46 162 лева, от които 45 742 лева са за командировки в чужбина.
Пострадалите служители на МВР са 58, от които 46 са с лека телесна повреда, а 12 са със средна. За периода са постъпили 68 сигнала за неправомерни действия на служители от МВР срещу граждани, от които 61 са за употреба на физическа сила. Едва два от подадените сигнали са счетени за основателни.
Положеният от работещите в МВР извънреден труд за осигуряване на обществения ред и безопасност по време на Председателството на Съвета на ЕС е 17 073 дни ( часовете са приравнени в дни), като най-натоварени са били работещите в СДВР, ГДНП и ГДГП, които са положили почти 90% от целия извънреден труд. Това, което се надяваме е сумата за това да бъде възстановена/изплатена от бюджета, който България има за Председателството, а не да е от бюджета на МВР.
На 20 юли 2018 г., попитахме МВР за броя дни неизползван полагаем отпуск от служителите в МВР към 20 юли 2018 г. по бюджетни разпоредители. Дадохме възможност ако не разполагат с информация към тази дата да ни бъде предоставена актуална такава към 30 юни 2018.
Два месеца по-късно, след пускане на заявление с искане за допълване на информация все още не знаем колко дни е неизползвания отпуска на някои от дирекциите.
Една от дирекциите, за които сме питали в заявлението ни за допълване на информацията е Дирекция „Координация и административно обслужване“ (ДКАО). В свое писмо от 8.08.2018 г. са посочили, че информацията в ДКАО не се създава и обработва по описания начин. В отговор на това и в наше заявление от 27.08.2018 г. за допълване на информацията сме поискали тези данни да ни бъдат предоставени ако не от ДКАО, то от структурата, която разполага с нея.
След 10-дневно и повторно удължаване на срока от страна на Дирекция „Правно – нормативна дейност„ (ДПНД) по заявление касаещо една и съща информация, получихме следният отговор от ДПНД:
„Доколкото дирекция „Координация и административно обслужване“ е посочила в свое писмо, че исканата информация не се създава и обработва по описания начин, следва да се приеме, че същата информация не се събира и съхранява във вида, посочен от заявителката, поради което не е налична и не може да бъде предоставена.“
Отговорите за всички други дирекции, а именно Дирекция „Инспекторат“, Дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността“, Дирекция „Миграция“ е абсолютно идентичен, т.е. не ни е предоставена.
И оттук следват няколко въпроса:
В следващата ни публикация ще споделим обобщение на данните за разходите за възнаграждения, неизползвания отпуск и извънредния труд, положен от служителите в МВР във връзка с председателството на Съвета на ЕС.
Обиждали са ме по всички начини. Наричали са ме расист, корумпе, подлога, кешовец, ушевец, боклук, бияч… Определяли са ме като безпринцепен, нетолерантен, насилник, простак, малоумник… Хвърляли са по мен бомбички, камъни, брадви, домати, яйца, дървени летви, винкели…Казвали са ми, че нямам право на мнение! Че съм бездушна машина за въдворяване на обществен ред. Казвали са ми, че съм послушко! Крещяли са ми, че фуражката ми е заличила всичките ми мозъчни гънки. Плюли са ме в лицето. И не, не се оплаквам, просто вече не разбирам. Сигурно, защото нямам мозъчни гънки.
Не разбирам какво очакват от мен хората. Да упражнявам правомощията си и да въдворявам ред или да галя нарушителите с птиче перо и да ги защитавам, защото нали „права на човека“ и т.н.
Вече не знам дали и те самите се разбират, но това е друг въпрос и проблем. Проблем, много по-голям от това какво е МВР и колко пукнатини има в него, които спешно трябва да се запълнят. Това е проблем, който засяга не само мен, но и ще рефлектира върху децата ми. Искам да знам какво очакват от мен гражданите, защото така има по-голям шанс един ден вместо да хулят, да благодарят. А аз дори не искам благодарности. Искам да знам, че съм си свършил работата добре. Искам да се гордея с професията си. Искам да е ясно, че съм от добрите и работата ми е да откривам и хващам „лошите“ и че как и дали ще я свърша качествено зависи и от гражданите и от това дали ще съдействат.
Не знам какво се случи с нас като общество.
Не знам кога и защо започнахме да унижаваме, вместо да подкрепяме полицията.
Не знам защо вместо да казваме на децата си, че това са хората, които ще им помогнат, ги плашим, че ще ги дадем на лошия чичко полицай.
Не знам кога омразата към нас стана повече от уважението.
И не, не ми казвайте, че това е защото се крием по храсите и се продаваме за по 20 лева. Не е това. Това е просто оправдание. Удобна мантра, която се повтаря, за да се противопоставят граждани и полиция. Удобно разделение, което подклажда омразата и прикрива проблемите… И не, не отричам, че в МВР има и такива хора, но не всички са такива. Кога спряхме да разграничаваме и да виждаме нюансите и започнахме така болезнено и крайно да генерализираме?
Не знам…
Искам да дам пример. Искам детето ми да прилича на мен. Да вярва в хората. В тези същите, които ме наричат по всякакви начини. Искам детето ми да вярва в добрината и да върши добри дела. Да го прави не заради заплатата, а защото вярва в това. Да го прави за хората. Тези същите хора, които са ме плюли и хулили.
И знаете ли защо искам да го прави и защо вярвам, че това е единственият правилен начин?
Защото виждам нюансите и ценя различията. Защото вярвам, че всеки един от нас иска да живее в по-добра и по-справедлива страна. Защото знам, че понякога плюем полицията, не защото ненавиждаме човека, а защото се чувстваме омерзени от държавата. Защото знам, че до всеки един, хвърлил камък по мен ще застанат поне още трима, които ще осъдят и ще се възмутят от този акт. Защото вярвам, че в страната и в обществото, в което живеем, хората, които искат работещи институции и полиция са много повече от тези, които искат да ги блокират и унищожат. Защото въпреки хвърлените камъни, никога не съм отвръщал по този начин. Защото нося отговорност за решенията и постъпките си и защото искам повече хора да го правят и да осъзнават колко е важно това. Защото ние правим държавата, а не обратното. И мечтата ми, да и на нас – полицаите, ни се случва да мечтаем понякога, е всеки един от нас да започне да носи отговорност за действията или бездействията си. Мечтая си да го направят най-вече хората, които вземат решенията за това в каква страна да живеем и каква полиция да имаме.
Снимка: Фейсбук страница на СФСМВР Видео Новини
На 18 април 2018 г., на основание на Закона за достъп до обществена информация поискахме от МВР „всички данни (а по възможност и цялото съдържание) от отчета „Усъвършенстване на модела за управление на МВР“, в който е направен анализ на МВР, съдържащ идеи за структурна промяна и частично представен на брифинг на Министъра на вътрешните работи на 30 март 2018 г. Моля да ми се предоставят и всички предложения за структурни промени на МВР, съдържащи се в отчета.“
На 27 април 2018 г., получихме отговор на нашето заявление, в което беше посочено, че „Дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността“ (ДПВО) не разполага с данни, касаещи исканата информация, а Дирекция „ Координация и административно обслужване“(ДКАО) не разполага с правомощията да ни предостави тази информация. Естествено не можем да не се запитаме каква е логиката тези две дирекции да трябва да се произнасят по нашето заявление, но явно това са съвременни управленски решения, които ние не разбираме напълно.
Поради липсата на информация в ДПВО и липсата на правомощия на ДКАО ни беше предоставена наличната информация (налична неясно къде), както следва:
„ Съгласно представения доклад по изпълнението на сключен договор за консултантска услугас предмет „Усъвършенстване на модела на управление на МВР (дейности и структури)“, са отправени препоръки за подобряване на модела на управление на МВР в следните насоки:
1)Да се прилага по-категорично принципът на децентрализация, който не е застъпен достатъчно към настоящия момент: целта е да се подсигурят правомощията и да се повишат отгговорностите на ръководителите на структурите по чл. 37, ал. 1 от ЗМВР, които се явяват същевременно и второстепенни разпоредители на бюджетни средства;
2)Да се усъвършенстват механизмите на програмно бюджетно управление, в това число да се решат някои проблеми на планирането и структурата на бюджета на МВР;
3)Да се извърши вътрешно преструктуриране по модела, приложен към доклада, предложен от изпълнителя по договора;
4)Да се въведат ускорено управленски информационни системи за подобряване на координацията и контрола на управлението.“
На 3 май 2018 г., подготвихме искане за допълване на предоставената информация, в което отново поискахме целия доклад, а един от основните ни аргументи беше, че с решение на директора на дирекция „Правно-нормативна дейност“ от 27.04.2018 г., ни се предоставя пълен достъп до търсената информация и законосъобразно директорът решава, че търсената обществена информация „не представлява държавна тайна по смисъла на ЗЗКИ и не е служебна тайна…“. В заявлението добавихме, че информацията е предмет на договор, сключен от МВР и следователно съществува презумпция за надделяващия обществен интерес от предоставянето ѝ. Изрично посочихме, че искаме цялото съдържание, а не насоки.
На 14 май 2018 г., получихме уведомление, че „предвид обемът и разнородният характер на исканата информация, срокът за произнасяне по Заявлението се удължава с 10 дни“.
На 28 май 2018 г., получихме и окончателното решение, в което се посочваше отново, че е искана информация от ДКАО, а ДКАО отново са казали, че не разполагат с правомощия да ни я предоставят. В решението се преповтаря текстът с четирите препоръки, а след това се посочва, че: „исканата информация е служебна по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, като е свързана с оперативната подготовка на актовете на МВР и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации) по смисъла на чл. 13 ал 2, т.1 от ЗДОИ. Доколкото същата съдържа препоръки за усъвършенстване на механизмите за програмно бюджетно управление на министерството, в т.ч. да се решат проблеми на планирането и структурата на бюджета на МВР, за извършване на вътрешно преструктуриране на МВР, както и за въвеждане на управленски информационни системи за подобряване на координацията и контрола на управлението, следва да се обърне внимание, че описаните дейности се включват в компетенциите на министра на вътрешните работи и като такива се осъществяват посредство издаването на актове. „
В допълнение бяхме уведомени, че в никое от нашите заявления „ не е посочено и/или обосновано наличие на надделяващ обществен интерес“, а също така и че „по много от процедурите по издаване на актове на МВР следва да се проведе обществено обсъждане, което се явява нормалният публично достъпен начин за запознаване със съдържанието на подготвяни промени на съответната нормативна база“ и предвид всичко това достъпът ни беше отказан.
И да, можеше да оспорваме това решение и много мислихме дали да го направим, но истината е, че докато се произнесат институциите процесът ще е толкова напреднал, че дори да получим този така зорко пазен доклад, нямаше да можем да направим нищо, тъй като щеше да е прекалено късно.
А общественият интерес… зависи само и единствено от нас дали го има и доколко ни интересува какво се случва с МВР.
Един от основните етапи в изготвянето на местна стратегия за сигурност по проект „Сигурна и (Пре)Красна промяна“, изпълняван с финансовата подкрепа на Столична Община, Програма Европа 2017 е обсъждането на мерките, които са предвидени в нея, доколко те са реалистични и отговарят на потребностите на хората.
Ние, от Фондация „Общество и сигурност“ сме наясно, че проблемите в Район „Красна поляна“ по отношение на сигурността са изключително сериозни и решаването на голяма част от тях не е в компетенциите на районната администрация, а други изискват промяна в политиките и подобряване координацията на взаимодействието на различните институции. Всички проблеми и възможностите за тяхното решаване ще бъдат описани и представени на обществен дебат и поради тази причина не са включени в местната стратегия за сигурност, тъй като тя предвижда само и единствено мерки, които са в правомощията и компетенциите на районната администрация в Красна поляна и препоръки към Столична община.
Резюме на конкретните мерки и в стратегията можете да намерите тук.
Ако имате въпроси или предложения за редакция, можете да ни пишете на ssf@ssf-bg.eu или да се обадите на телефон + 359 2 983 44 45.
Ще събираме вашите предложения за промяна и актуализиране в срок до 15 октомври 2017 г. ( включително).
Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Общество и сигурност“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Столична община, Програма Европа 2017.
Аз съм 20-годишен американец, чийто баща в продължение на 26 години беше полицай. Всеки ден с прибирането си вкъщи той носеше на плещите си тежестта на умиращия град. Не искаше да показва доколко физическото и емоционално изтощение се отразяваха върху него, но нямаше как и да го скрие. Понякога изглеждаше така, сякаш целият град, дори висшите офицери и градската управа, са обърнали гръб на средностатистическия патрулиращ полицай. Баща ми имаше една риза, която винаги много съм харесвал. Беше му подарена от неговите колеги, вдъхновени след посещение на Кливландското полицейско управление. Върху ризата бяха изписани само два реда, разделени от тънка синя линия, но те запалваха толкова силни емоции, каквито никоя политическа или визионерска реч не можеше да постигне. На ризата беше изписано: Sometimes there is Justice. Sometimes there is Just Us.” („Понякога има правосъдие. Понякога има само нас“). Разбрах напълно играта на думи едва като пораснах, и посланието й беше наистина покъртително.
В момента съм далеч от дома – в София, България. Стажант съм в неправителствена организация и така събирам кредити за университета. От свой колега научих за Фондация „Общество и сигурност“, която работи в подкрепа на полицията и други служби за спешно реагиране. Заради работата на баща си веднага поисках да науча повече за тази организация. Така се озовах на интервю с нейния директор Радостина Якимова. Фондацията е единствена по рода си в България и може с ръка на сърцето да каже „Има само нас“.
„Общество и сигурност“ е създадена през 2014 от членове на Синдикалната федерация на служителите на МВР. Въпреки че двете организации споделят някои общи цели и понякога работят заедно, те са абсолютно автономни. Фондацията е отдадена на осъществяването на реформи в системата на МВР и на създаването на по-добра връзка между полицията и обществото. За широката общественост всеки полицай е мързелив, дебел, некомпенентен и корумпиран. Това вероятно е вярно за някои, но съществува и едно ново поколение полицейски служители, които се опитват да се борят с тази стигма. Точно тук е ролята на фондацията.
„Общество и сигурност“ се стреми да покаже човешкото лице на полицая и да направи полицията по-прозрачна. С тази цел през 2015 г. стартира кампанията „Човекът зад униформата“, която дава шанс на мнозинството полицаи да покажат, че не са „мръсни ченгета“, които искат да правят лесни пари, затваряйки си очите. Фондацията също се опитва да въведе в българските училища програма, която комбинира образование по темата за злоупотребата с наркотични вещества и обучение за реакция в рискови ситуации. В основата на инициативата е опитът на програмите D.A.R.E. (Drug Abuse Resistance Education, създадена в САЩ и разпространена в 44 страни по света) и ALICE (Alert, Lockdown, Inform, Counter, Evacuate). Целта е учениците от една страна да бъдат запознати с опасностите от употребата на наркотици, а от друга да се научат как да взаимодействат със звената за неотложна помощ и как да реагират в случай на спешност. Идеята е класовете да бъдат водени от полицейски служители от от съответните български градове, като по този начин ще се засилят и доверието и взаимоотношенията между полицията и обществеността.
За разлика от други неправителствени организации, фондация „Общество и сигурност“ не използва лобиране при работата си за реформиране на полицията. За организацията настоящият политически климат по отношение на полицията е в най-добрия случай смехотворен, а това е и допълнително оправдание на полицаите, които приемат подкупи. Затова фондацията вярва, че корупцията, разяждаща страната, може да се изкорени единствено когато полицията спечели подкрепата на обществото. Дотогава фондацията ще продължи да работи за изграждане на здрави връзки между българските граждани и техните полицаи.
Разговарях с много хора в София и научих, че полицаите често се възприемат като един вид бодигардове на политиците. Разговорите ми с представители на полицията обаче сочат, че мнозинството полицаи искат край на корупцията. Това е и „въпросът за един милион долара“ – как да се унищожи корупцията и да се докаже на обществеността, че целта на полицията е наистина „да служи и да защитава“. Моите препоръки биха били да се продължи в посока по-добра комуникация с обществото и образователни програми като тези, които фондацията прилага. Това би създало среда на прозрачност и честност, от която професията полицай се нуждае. Обществените кампании винаги са добра идея, тъй като нивото на взаимодействие между полицията и обществеността никога не е достатъчно. Струва си все пак и да се направи и усилие да се работи и с правителството. Тези две направления могат да се развиват в синхрон, тъй като имат потенциала да си помагат едно на друго.
И тук стигаме до най-сериозният проблем на фондацията – недостигът на човешки ресурс. В момента г-ца Якимова е единственият служител на пълно работно време. Понякога помагат стажанти или доброволци, но в крайна сметка цялата организация се крепи на нея. Колкото и да не й се нрави, тя разполага само 24 часа на ден и може да бъде само на едно място по едно и също време. Фондацията страда и от недостиг на средства. Годишният й бюджет според прогнозите за 2017 г. е около 36 000 лв. (20 935 щатски долара). Според данни на Асоциацията на сертифицираните счетоводители във Виржиния средният бюджет на малко американско НПО е значително по-голям – 37 500 долара. Средствата на фондацията покриват заплатата на г-ца Якимова, административни разходи, литература и организиране на събития.
Макар че Фондация „Общество и сигурност“ все още няма много какво да покаже по отношение на търсените от нея реформи, мултимедийната кампания „Реформа за сигурност“ през 2016 г. достигна до над 1 милион души по целия свят, а кампанията през 2015 г. бе отличена с награда за комуникационна кампания в публичния сектор на Българската асоциация на ПР агенциите (BAPRA Bright Award for Communication Campaign ). Материалите от кампанията са достъпни тук (https://ssf-bg.eu/category/about/). Част от застъпническата дейност на фондацията е кампанията под мотото „Цената на сигурността“, осъществена между 23 януари и 31 март 2017 г. Целта й беше да постави осем основни въпроса, свързани с работата на Министерство на вътрешните работи именно:
Резултатите от програмата могат да бъдат намерени тук.
В заключение, моето мнение е, че с подходящата подкрепа и финансиране Фондация „Общество и сигурност“ има потенциала да доведе до една нова ера в областта на сигурността в България. Такава, в която полицията не познава корупцията, апатията и некомпетентността.
Автор: Джон Картър, студент в Capital University, САЩ, стажант на НПО Портала
Превод: Румяна Йотова
Източник: НПО Портал, 08 август 2017
В поредицата от видео материали – „Цената на сигурността“, се запознахме с някои от най-големите проблеми, които стоят пред нормалното и ефективно функциониране на МВР. Очевидно е, че нито един от тях не може да бъде разрешен в абсолютна изолация от останалите, тъй като те са до голяма степен взаимносвързани. Недостига на кадри води до претоварване на служителите, на които не им остава време и не им е предоставена възможност за допълнително обучение, а това ограничава ефективността на ведомството и води до усещане за липса на сигурност у гражданите. В този контекст е повече от ясно, че трябва да се предприемат мерки за справяне с проблемите и тези мерки трябва да бъдат комплексни и адекватни на настоящата ситуация.
В новото видео се обърнахме към експертите от СФСМВР, за да разберем не къде са грешките и проблемите в системата, а конкретно какво пречи на осъществяването на нормална реформа и как бихме могли да подобрим функционирането на министерството. Ето и основните насоки за работа, които те очертаха:
Първото и най-важно условие за успешно реформиране на МВР е наличието на ясна и дългосрочна визия. Това се налага и поради ограничените финансови и оперативни ресурси, с които ще трябва да се извърши процеса. По-важното обаче е, че реформирането на министерството не може да се осъществи бързо и рязко. Това са популистки политически обещания, които водят до повече хаос в системата. Реформата в МВР трябва да следва ясна дългосрочна идея, в която могат да бъдат заложени краткосрочни и дългосрочни цели. Първите положителни ефекти могат да се усетят след няколко години, но за успешното й завършване ще са необходими между 10 и 15 години, ако се търси ефективност, а не заглавия за вестници.
Има три основни заинтересовани страни в процеса за реформиране на МВР. Това са служителите, гражданите и политическото ръководство. Необходимо е да се осигури широка подкрепа за предстоящи реформи именно от тези групи, защото липсата на такава дори само от една от тях ще доведе до пагубни резултати. Важно е да се проведат експертни анализи, отворени към обществото дебати и други инициативи, които да позволяват генериране на така необходимата подкрепа. Ако политическите партии продължават да стартират реформата в министерството от нулата, това ще това ще направи едно уж „преходно“ състояние в постоянно и ситуацията никога няма да се промени, а „реформирането“ или по-скоро експериментите никога няма да спрат.
Едно от най-важните неща за предстоящата реформа е тя да се прави в посока на това гражданите да се чувстват по-сигурни. Изхождайки от техните интереси, системата може да бъде променяна, за да предоставя по-високо ниво на услугата сигурност и като цяло да се повиши усещането за ефективност на МВР. Всякакви частични реформи, които се правят, независимо дали са с цел намаляване на бюджета на министерството, промени на наименования на отделни структури или преразпределяне на отговорности ще доведат в поредния провал.
На пръв поглед чисто технологичният процес на осъществяване на реформа е от изключително значение. Ако той не бъде коректно проведен, дори да се спази всичко останало, няма да се стигне до подобряване на сигурността в страната. Процесът трябва да започне с предварителни анализи и с въпроса: „Какво искат гражданите от МВР“? Когато знаем какво искат, трябва да разгледаме и какво е постижимо в рамките на структурата към момента и в какъв срок може да бъде подобрено.
Противно на това, което множество медии се опитват да предизвикат, няма противопоставяне между служители и граждани. Дори напротив. Най-важното за гражданите е МВР да бъде ефективно, да могат да разчитат на защита и да се чувстват сигурни. За да се случи това, в министерството трябва да работят хора, които да бъдат подходящо мотивирани и да следват съответните правила на работа. Самите правила трябва да бъдат коректно написани и не бива да затрудняват излишно работния процес. Служителите искат същото – нормални условия на труд, по-малко бюрокрация и повече възможности за развитие на работното място.
В новото видео от поредицата „Цената на сигурността“ се запознаваме с проблемите свързани с обучението и професионалната подготовка на служителите в МВР. Разглеждаме възможностите за подобряване на условията и повишаване на квалификацията на кадрите. Според Нелсън Мандела, именно образованието е най-силното оръжие за промяна. Това важи в пълна сила и за системата на МВР. Ако искаме по-квалифицирани кадри и повече ефективност, именно адекватното обучение на служителите е начинът да го постигнем.
Известният писател Айзък Азимов твърди, че образованието не е нещо, което може да бъде завършено. Този ключов аспект се оказва неглижиран от управляващите МВР с години, които не създават условия позволяващи подобряване на уменията на работещите в системата. Обърнахме се към нашите експерти, за да разберем къде са проблемите свързани с обучението и професионалната подготовка във ведомството, а също и до колко са решими те. Ето и основните аргументи, които те посочиха:
В МВР и към настоящия момент се провеждат обучения на служители, но те са формални. Събират се и провеждат някаква форма на дискусия или ако е физическа подготовка – разходка в планината. Горе-долу с това се изчерпва обучението на действащите служители. Формалното изпълнение не позволява придобиване на нови умения, което е от съществено значение за ефективността на служителите. В същото време, има служители, които не са получавали възможност за допълнителна квалификация с десетилетия.
Когато един служител постъпи на работа в МВР, има задължително първоначално обучение от 6 до 9 месеца, което трябва да премине. За съжаление, то също е сведено до абсолютния минимум. Липсва необходимото ниво по отношение на стрелба, физическа и теоретична подготовка, което да позволи на служителя да е ефективен при изпълнение на служебните си задължения. Това води до процес на обучение, който продължава паралелно с практиката и отнема 1-2 години, в които служителят не е пълноценен.
Истината е, че в МВР се стреля много по-малко, от колкото трябва да се стреля. В същото време, доброто боравене с оръжие е основна предпоставка за спасяване, а не за отнемане на човешки живот. Стрелбите се провеждат в добрия случай веднъж в месеца и с много ограничено количество боеприпаси. Всички тези фактори водят до лоши резултати при боравенето с оръжие от страна на служителите.
МВР не осигурява по никакъв начин възможността за физическа подготовка на служителите си. Следващия път, когато видите полицай с наднормено тегло се замислете, че този човек работи на ненормирано работно време, няма достъп до адекватни съоръжения за поддържане на физическа форма на работа и често работи и извънредно поради дефицита на кадри в системата. Изпити обаче се провеждат, макар да няма условия за подготовка. Още по-трагичното е, че тези изпити имат нормативи, които са еднакви за всички, независимо от възрастта им.
Теоретично, кариерното израстване в МВР би следвало да е свързано с допълнителната квалификация и умения придобити от служителите. Обучението би трябвало да разширява възможностите и да увеличава капацитета на служителя. За съжаление това не е така. Няма реална връзка между кариерното развитие в МВР и обучението на кадрите. Това поставя не само практически, но и морални въпроси за това как функционира системата и кой я ръководи.
В първите няколко епизода от поредицата „Цената на сигурността“ разгледахме широк кръг от теми свързани с проблемите в МВР. Сред тях бяха проблемите с реформирането на министерството, управлението на бюджета, „обърнатата пирамида“ и твърде тежката бюрокрация. В новото видео от поредицата обръщаме поглед към участието на гражданите в дебата за бъдещето на институцията.
На кръгла маса, организирана от Фондация „Общество и сигурност“ в края на 2015 година, действащият министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова заяви, че гражданските организации, с които МВР си партнира, трябва да отговарят на определен набор от условия, които да ги „легитимират“. Тя отказа да уточни какво е имала предвид. Противно на нейната теза, повечето хора биха се съгласили, че министерство, което струва над 1 млрд. лева на данъкоплатеца всяка година би следвало да отговаря не пред избрани по неясни критерии организации, а пред всяка НПО, която проявява интерес и още повече – пред всеки гражданин, който иска да знае как се изразходват тези средства.
Обърнахме се към нашите експерти, за да очертаем основните проблеми, които среща гражданското участие в дебата за МВР и възможностите за такова.
Противно на опасенията изразени от политически лидери, нашите експерти се обединиха около идеята, че гражданите не представляват заплаха за дебата за реформиране на МВР. Нещо повече, те задължително трябва да участват в него, защото могат да посочат по-добре своите необходимости по отношение на услугата сигурност. От чисто философска гледна точка финансовият ресурс, който министерството управлява всяка година, трябва да бъде отчитан публично, защото това са пари на данъкоплатеца.
Извън техническата информация свързана с конкретни разследвания и процедури на оперативно ниво, гражданите трябва да са наясно какво се случва в МВР. Те би следвало да имат достъп до статистическата информация свързана с министерството, до подробни разбивки на изразходваните средства и до визията за реформиране на ведомството.
Всеки гражданин би следвало да има възможност да изрази позиция за протичащите в МВР процеси и начините, по които то може да бъде реформирано. За разлика от частните организации, министерството работи с публични средства и е длъжно да вземе под внимание гражданската позиция. Да, вярно е, че не всяка идея би била приложима, но е важно те да бъдат отчитани и обсъждани, което към момента не е практика на ведомството и това продължава с години.
Представители на МВР трябва да търсят диалога с граждани и представители на НПО сектора. Единствено по този начин може да се изгради доверие и да се подобри работата и на самото министерство. За целта дори не е необходим значителен ресурс, а е нужно желание и воля за промяна на статуквото, в което всичко се случва зад затворени врати, а гражданите се антагонизират спрямо служителите на терен, защото те са единствената им връзка с МВР, което възприемат като неефективно.
Най-важната причина за участието на граждани в диалога е именно реформата в МВР. Системата, в настоящото си състояние, е тежка, бюрократична и промените се осъществяват бавно. За нея не е възможно да се „самореформира“ и е необходим външен поглед и контрол, за да може реформите да имат позитивен дълготраен ефект. Именно това е основната насока, в която могат да помогнат гражданите.
Реформата в сектор „Сигурност“ си остана неизпълнен ангажимент и от второто правителство на Бойко Борисов. Относно тази реформа се вдигна много шум, но твърде малко, даже почти никак не беше чут гласът на работещите в системата – на тези, за които кой ли не политик обяви, че след като работят на улицата, са най-важни.
Митове, легенди и реалност – в партньорство с Actualno.com най-големият синдикат на работещите в системата на МВР СФСМВР разкрива подробности от кухнята на МВР. И поставя важни въпроси – къде отиват парите на министерството с най-голям бюджет в държавата и защо все не стигат? Защо няма конкретна разбивка перо по перо например на заплатите – колко отиват за политическия кабинет, колко за Академията на МВР, колко за областните дирекции? Защо не се наемат нови хора, вместо да се дават пари за извънреден труд, който се оказва по-скъп, отколкото ако се плаща редовна заплата на още хора? И още, и още …
В първото видео от поредицата „Цената на сигурността“, което публикуваме се говори за проблемите с управлението и разпределението на бюджета на МВР. Бяха зададени поредица от въпроси на експерти от Синдикална федерация на служителите в МВР (председателят Валентин Попов, зам.-председателят Радка Павлова, зам.-председателят Илия Кузманов, зам.-председателят Илия Хрисимов, един от учредителите на СФСМВР Евгени Крумов, председателят на СД37 на СФСМВР Емилиян Недялков) във връзка с непрестанните проблеми, хроничния недостиг на финансиране и необходимостта от прозрачност при управление на средствата. Отговорите са откровено притеснителни, но основната цел е стартирането на обществен дебат по проблемите в МВР.
Експертите посочиха редица груби нарушения и проблеми при управлението на бюджета на министерството. Нито един от изброените проблеми не е неразрешим, но е необходима политическа воля и желание за прозрачно управление. За да чуете пълния им анализ, можете да гледате видеото. По-долу очертаваме някои от основните проблеми по отношение на бюджета, които те посочиха, а именно:
1. Парадоксът с бюджета Може би най-парадоксалният момент по отношение на бюджета е свързан с рязкото разминаване между публично достъпна информация и реалните условия в системата. За МВР се носят най-различни митове и легенди. Мнозина посочват, че именно то е министерството с най-голям бюджет, но в същото време заплатите на служителите на терен почти не са били повишавани. Освен това, броят на същите е намален значително – с над 20 000 служители. В задачата се пита: Къде отиват парите?
2. Разходите за заплати Следващият мит за МВР е свързан с начина, по който се изразходват средствата. Истина е, че основната част от бюджета е за заплати. Това обаче не са прословутите „20 заплати“ (бел. ред. – обезщетението, което се взема при напускане на системата), за които всички говорят, а за заплащане на труда на служители, които към момента работят във ведомството. При сериозното намаляване на работещите на терен в последните години, практическата липса на увеличение на заплатите в министерството и непрестанното увеличение на бюджета е редно да се зададе въпросът – защо МВР продължава да страда от липса на средства? Отговорът е пряко свързан с начина, по който същите са управлявани.
3. Липса на прозрачност Под претекста, че би било заплаха за сигурността в страната, управляващите МВР отказват да разкрият детайлна информация за това как се изразходват над 1 млрд. лева пари на данъкоплатците всяка година. Това е двустранен проблем. От една страна прави контрола над разходването на държавни средства практически невъзможен, а от друга настройва антагонистично широката общественост към институцията, от което страдат най-много униформените служители, които се срещат с хората ежедневно.
4. Проблемът с осигуровките в МВР Осигурителните вноски на служителите се увеличават без ясна причина. Това води до по-висок разход за министерството, което допълнително задълбочава кризата в сектора. Пряко свързан с това е и проблемът с хроничното „дофинансиране“ на ведомството в края на всяка година. В повечето случаи, отпуснатите допълнителни средства в края на годината не се разпределят по пера, а биват пренасочвани направо към НОИ. Публична тайна е, че НОИ има значителни проблеми с финансирането, но необходимо ли е дупките в техния бюджет да бъдат запълвани за сметка на МВР?
5. Извънредният труд Още един ясен сигнал за липсата на стратегическа визия при управлението на бюджета са разходите за заплащане на извънреден труд на служителите. Оставяйки настрана аргументите за ефективност на работата и коефициент на полезно действие, чисто финансово, не е добро решение да се възлага извънреден труд. Позицията е още по-валидна като се вземе под внимание количеството допълнително натоварване на служителите. За един час извънреден труд, един човек получава 1 ½ от нормалната ставка. На 2000 човека им се заплаща като за 3000 човека. Не е ли по-резонно да се увеличи броя на служителите на терен, вместо да се заплаща извънреден труд и да се пренатоварват работещите?
Прочети още : https://www.actualno.com/politics/reformata-v-mvr-s-pogled-otvytre-zashto-parite-nikoga-ne-stigat-video-news_595839.html
© Actualno.com
„Цената на сигурността“ е кампания, с която Фондация „Общество и сигурност“ и Синдикална федерация на служителите в МВР поставят началото не само на намирането на решения на огромните проблеми в МВР. Представителитена двете организации вярват, че ще утвърдят нов начин и подход за правене на политики за сигурност и ще повишат активността и мотивацията на гражданите да участват в този процес.
Actualno.com е независима новинарска медия, която вече 11 години цели да прави качествена журналистика с медийна етика, представяне на различни гледни точки, най-актуалните новини от деня и полезно съдържание от надеждни публични източници.
Сайтът е част от WebGround – независима медийна компания с опит в създаването на качествена журналистика. Сайтовете в портфолиото на WebGround достигат до повече от 1 200 000 уникални потребители всеки месец или 1/4 от всички потребители на интернет във България.
В новото видео от поредицата „Цената на сигурността“ ще разгледаме сериозния проблем с бюрокрацията в МВР за служители и граждани. Това е една от съществените пречки пред функционирането на министерството и резултира както в забавяне на работния процес, така и в неефективност на служителите. Обърнахме се към експерти от СФСМВР, за да ни разкажат повече за този проблем и наистина ли е необходима цялата бюрокрация във формата, в който съществува към момента.
Интервюираните експерти отбелязаха няколко значими аспекта на бюрокрацията в МВР, които пряко влияят върху работния процес. За разлика от описания от Макс Вебер „идеален модел на бюрокрация“, в министерството липсва ясната йерархия, постоянната структура и пътят на кариерата, което резултира в излишно бюрократично натоварване без позитивен ефект. Някои от по-интересните моменти, които експертите очертаха във връзка с бюрокрацията в МВР са:
Гражданите могат да получат необходимото обслужване и без настоящата мудна бюрократична машина. Част от нея е заложена законово и не може да бъде избегната, но още по-голяма част е резултат от други нормативни документи, които са издадени на средно и високо управленско ниво в министерството. Това забавя работата на служителите и ги прави по-малко ефективни по отношение на основните им служебни задължения.
Въпреки модернизирането на техническата база и въвеждането на компютри, които да заменят пишещите машини, във ведомството продължават да се изписват огромни количества информация, да се попълват различни формуляри и да се актуализират данни. Създадената централна система за въвеждане на информация по проверки не пречи в МВР да се изписва и на хартия всяка една проверка. Това дублиране при въвеждането на информацията е проблем за процеса на работа.
Основните проблеми свързани с бюрокрацията в МВР, които гражданите усещат пряко са резултат от несъвършената нормативна уредба. Не по-малко значение има и несъвършеното прилагане на въпросната нормативна уредба, а също и бюрократичния процес за служителите, който гражданите не виждат, но който рефлектира пряко върху тях.
Служителите усещат бюрокрацията поради т.нар. принцип „всичко в 4 екземпляра“. Примерен процес на въвеждане на информацията включва описването й в няколко дневника, написването на докладна, на базата на която започва работа. Следва оформяне на преписка, извикване на гражданите за сведения и установяване на потенциално престъпление. След това се изпраща към прокуратурата, която образува досъдебно производство, което връща в полицията и гражданите се викат повторно. Извън този тромав процес, служителите работят под постоянната заплаха да бъдат подведени под отговорност, тъй като тежката нормативна уредба не им позволява да са изцяло запознати с всички разпоредби. По този начин, служител, който си върши работата рискува да бъде наказан за това.
Когато един полицай присъства на престъпление, независимо от какъв характер, той е длъжен да изготви доклад. Същият доклад би следвало да има доказателствена стойност в съда. В България това не е така. Въпросният полицейски доклад служи единствено за отчитане пред началника, но няма практическа стойност при съдебното производство.
Във второто видео от поредицата „Цената на сигурността“, продължаваме да разглеждаме проблемите, които пречат на нормалното функциониране на МВР. Темата ни този път е посветена на т. нар. „обърната пирамида“ в министерството. Попитахме експертите от СФСМВР какво точно означава този термин и защо това е проблем за системата.
Отговорите, които получихме бяха повече от притеснителни. Видеото повдига някои сериозни въпроси, включително кой управлява МВР и защо това е проблем за системата. Бюджетът на министерството продължава да расте всяка година, а служителите на терен прогресивно намаляват. Въпреки това, един от основните разходи на МВР е за заплати. Дали твърде голямата администрация не е част от проблема?
Във видеото можете да се запознаете с позицията на експертите от СФСМВР, а тук ще очертаем ключовите им послания:
Повечето от интервюираните експерти посочиха, че бюрокрацията е необходима в тяхната професия, но е от изключително значение това какъв е точно процесът на работа. В множество западноевропейски държави бюрокрацията е дори по-тежка в сравнение с българската, но същественият проблем е, че в България и конкретно в МВР все още се работи по „съветския модел“. Това води до неефективна обработка на получените данни и лимитира коефициента на полезно действие на цялото министерство.
Сериозна пречка пред нормалното функциониране на министерството е т.нар. „униформена бюрокрация“. Противно на общото възприятие, МВР не се управлява от политическото ръководство, а от чиновници, които работят във ведомството. И макар администрацията да е важна част от работния процес, нейната функция би следвало да бъде да подкрепя оперативната работа, а не да управлява служителите на терен и техните действия. Това вреди както на ефективността на работещите в МВР, така и на техния морал при изпълнение на служебните задължения.
Главните дирекции в МВР са с твърде голям щат, който рязко контрастира с липсата на служители в районните управления. Това е пряк резултат от множеството реформи „на парче“, които са извършени в министерството през последните години. Всяка от тях съкращава щатни позиции в районните управления, но не и в главните дирекции. Нещо повече, най-много са свободните щатове при служителите на терен, а в същото време те са и най-зле оборудвани. Именно този феномен е в основата на т.нар. „обърната пирамида“ – много началници и липса на изпълнители. Този дисбаланс е една от причините хората в определени региони да не усещат полицейско присъствие, което да им създаде усещане за сигурност.
Друг сериозен проблем на административно ниво е дългата верига за преработка на информацията. В министерството работят хора, които оправдават получаваните заплати със събиране на попълнени от други таблици и прехвърлянето им в определена посока. Това дублиране при обработката на информация резултира не само в по-ниска ефективност, но и в по-високи разходи за заплати на администрацията в МВР.
Изследване показа, че въпреки дадените от държавата милиард и половина на МВР , хората в България се чувства по-несигурни. И за себе си и за близките си.
И макар да вярват донякъде на полицията и съда, все повече разчитат на себе си. Все по-малко хора са склонни да подават сигнал до органите на реда ако са станали свидетели на престъпление. А тези, които се страхуват, че ще станат жертва на крадци смята, че институциите бездействат.
Според Радостина Якимова – директор на Фондация „Общество и сигурност“ за МВР „реформа“ вече е мръсна дума.
А експерът по кризисна комуникация Калин Калинов изрази становище, че ведомството има комуникационен проблем.
Цялото предаване „Директно“ може да бъде видяно на този линк.
„Цената на сигурността“ е кампания на Фондация „Общество и сигурност“, която има за цел да постави началото на широк обществен дебат за това какво е необходимо да се направи, за да се повиши сигурността на гражданите на Република България и да се постави началото на устойчива и дългосрочна реформа в МВР, в която участват гражданите и служителите в системата. Официален медиен партньор на кампанията е НПО порталът – създаден през 2009 г. от Българския център за нестопанско право и Фондация ПАЦЕП. Официалното му стартиране е на 22 февруари 2010.
Порталът съдържа най-актуалната база данни на НПО в България. Всяка регистрирана организация може да редактира профила си и да ползва услугите на сайта – създаване на собствена уебстраница, публикуване и ползване на материали в библиотеката, публикуване на съобщения за предлагане на работа и търсене на доброволци, достъп до базата данни с кандидат-доброволци, публикуване на новини, събития в календара и малки обяви.
За пет години Информационният портал за НПО в България успя да се утвърди като средище на хората от гражданския сектор, медиите, бизнеса и доброволци ентусиасти.
НПО порталът има над 600 000 уникални посещения годишно, като над 60% от ползвателите му са с висше образование, а 16% са млади хора.
От името на Настоятелството на Фондация „Общество и сигурност“ благодарим за това, че повярваха в нас и ни подкрепиха.
Европейският телефон за спешни повиквания 112 работи на територията на България без прекъсване, 24 часа в денонощието и може да се избира безплатно от всяка точка на страната, дори и от местата, където мобилните ни телефони са без обхват.
Кога избираме тел. 112?
Когато ситуацията изисква СПЕШНА намеса на службите за спешно реагиране (пожарна, полиция, спешна помощ, гражданска защита) и екип трябва да посети мястото на инцидента.
Как се подава сигнал на 112?
Той се казва Стоян и живее в Константиново.
Потопът на 16 май 2016 г. го завари с пазарска чанта и на път към къщи.
Виждаше, че вали, но не подозираше, че водата може да залее селото, а и не беше чувал нищо за наводнения.
Разбра, че се случва нещо по виковете на хората, които чу. Обърна се и видя, че те сочат надолу към дерето, а там имаше много къщи. Затича се и докато се приближаваше към бурната вода пред погледа му минаха десетки картини и спомени –спомни си за Аспарухово, за загиналите хора, плачещите майки, издавените животни, но най-вече си спомни за тежката борба със стихиите и моментите на безсилие, в които беше попадал. Молеше се водата да не е толкова страшна и да може да направи нещо и да помогне.
Слезе почти до дерето и видя баба Димка. Тя не викаше за помощ. Беше застанала на едно островче, гледаше хората, които се събираха от другата страна на водата и тихо хлипаше. Сгушена и превита на две, гледаше как водата беше погълнала всичко. Осъзнаваше, че е въпрос на минути водата да повлече и нея.
В този момент, Стоян завърза около кръста си едно от въжетата, които мъжете до него държаха и тръгна през водата. Тя го повличаше, но той знаеше и имаше опит в справянето със стихиите. Гледаше напред, стъпваше смело и гледаше баба Димка в очите. Не броеше крачки и не мислеше за рисковете, а бързаше, защото знаеше, че водата приижда за секунди и животът на баба Димка зависеше от това колко бързо ще стигне до нея. Когато отиде на островчето и я хвана, тя затвори очи, мълчеше и стискаше ръката му с неописуема сила. Пусна го, когато беше вече на сигурно място, далеч на сушата.
Баба Димка днес чисти къщата си, а Стоян е на работа. Стоян е пожарникар, но на 16 май 2016 г. почиваше. Той знае, че или си пожарникар и го носиш в сърцето и кръвта си или не си за тази работа. Той знае, че да си пожарникар е призвание, а да спасяваш хората – дълг, а дългът няма работно време!
*Настоящото становище беше представено на национална кръгла маса на тема „Реформа за сигурност и безопасност“, организирана от Фондация „Общество и сигурност“ и Синдикална федерация на служителите в МВР и провела се на 18 декември 2015г.
** Четири месеца след провеждане на националната кръгла маса, нито едно от предложенията на Фондация „Общество и сигурност“ и СФСМВР не е взето предвид.
МВР е ведомството, определяно, както от експерти, така и от гражданите като най-често реформираното и същевременно най-неефективно работещото. Безспорен факт е, че това, което се случва в момента и се доставя като продукт/услуга „гражданска сигурност“ от МВР не удовлетворява гражданите на Република България и остава усещането за разходване на финансови средства, без да има видим резултат.
Доверието на гражданите в институцията МВР е сринато. Те не само отказват да оказват съдействие на служителите в МВР, но дори не сигнализират в много от случаите, в които са станали жертва или свидетели на престъпление. Факторите за липсата на доверие са много, но един от основополагащите е, че гражданите на Република България не участват и не са наясно с това какво се случва в МВР. Те виждат крайният резултат – неподлежаща на контрол „битова престъпност“, липса на превенция и разкриваемост на обири, кражби и грабежи и най-вече симптома на „липсващата и неработеща институция“. Успоредно с това от страна на синдикалните и браншови организации и политическото ръководство на МВР се изпращат разнопосочни сигнали за започнати и прекратени „реформи“, като споровете основно са за обезщетения, униформи, условия на труд и липса на финансови средства. Дебатът на подобно ниво не само срива доверието в МВР, но и изпраща ясно послание към гражданите, че няма реална политическа воля и желание за реформи. Успоредно с това, понятието „реформа“, когато то се използва за МВР, почти изгуби своите смисъл и значение, тъй като всички преустройства, изменения и преобразувания се извършват без обществени обсъждания и дебати, без анализ не само на ситуацията и финансовия аспект, но и без анализ на ефекта от тях в дългосрочен и краткосрочен план. Гражданите на Република България стават свидетели на липсата не само на политическа воля за реформи, но и на липсата на желание от страна на политическите партии за постигане на консенсус по отношение на ролята, функциите и дейността на МВР. Дебат за реформите в МВР не само не е провеждан с гражданите, чиито права и свободи трябва да зачита ведомството, но и всички инициативи по този въпрос се неглижират. Към настоящия момент не само не се зачитат основни принципи, въз основа на които се реализира дейността на МВР, но и се създава усещане, че тази тенденция се задълбочава и влошава. От страна на политическото ръководство на МВР не се демонстрира никаква воля и желание за взаимодействие с граждански и юридически лица и за осъществяване на граждански контрол. Дейностите, касаещи обществените консултации са съобразени със ЗНА, но не съществуват инструменти, които позволяват оказване на граждански контрол върху политиките на МВР и гражданско участие в тяхното формулиране. Представителите на МВР за разлика от много ведомства не демонстрират желание и воля за създаване на обществено-консултативни съвети, което е изключително опасно в ситуация, в която средата за сигурност не само в България, но и в Европа се променя динамично и в която гражданите имат все по-важна роля за превенция и разкриваемост не само на терористични актове, но и на конвенционални престъпления. Подобно изключване на гражданите на Република България от процесите на планиране и реализиране на политики за сигурност и реформи в МВР, ограничаването на правото им на участие в процеса на вземане на решения създава риск не само за тяхната сигурност, но и за националната. Липсата на политическа воля за реформиране на МВР по „правилен“ начин и неглижирането на правото на гражданите да участват ще доведе до още по-голям отказ и нежелание за сътрудничество с органите на властта и предприемане на индивидуални действия за справяне с проблемите на местно ниво. Това ще доведе до противопоставяне между гражданите и органите на властта, което крие множество рискове не само по отношение на сигурността, превенцията и разкриваемостта, но и по отношение на възможностите за управление на подобни процеси.
Именно поради тези причини е изключително важно МВР да започне да изпълнява една от основните си дейности – информационната и да информира гражданите на Република България за всички планирани дейности не само, чрез средствата за масово осведомяване, но и чрез провеждане на обществени обсъждания и дискусии. Реализирането на подобни дейности не само ще повиши доверието на гражданите в МВР, но и ще създаде условия за сътрудничество на местно, областно и национално ниво. Необходимо е МВР да изготви комуникационна стратегия и да реализира информационна кампания за това какви са ролите и функциите на служителите в МВР, в какви случаи е необходимо гражданите да се обръщат към тях, кои са случаите, в които решаването на даден проблем е в компетенциите на местни институции и най-вече да създаде партньорства с граждански организации, с които заедно да реализират подобна информационна кампания. Именно посредством подобна информационна кампания, може да се проведат обществени обсъждания с гражданите за това какви са основните проблеми в техните населени места, какво смятат за нужно да се промени и по какъв начин биха съдействали на органите на властта в процеса по подобряване на средата за сигурност . Успоредно с това на областно ниво могат да се създадат граждански приемни /ако е необходимо фондация „Общество и сигурност“ може да представи визия за създаване на граждански приемни/ , в които представители на МВР, заедно с представители на общинска и областна администрация и НПО да се срещат с гражданите, с които да обсъждат техните проблеми и да търсят общи решения за тях. В процеса на търсене на решения по конкретни казуси ще се изяснят функциите на различните институции и ще се идентифицират конкретни проблеми и възможни решения. По този начин ще се улесни и работата по другата основна дейност на МВР – превантивната. В резултат на откриването на граждански приемни ще се придобие информация за потенциални рискове и заплахи и ще могат да се предприемат дейности по превенция. Това ще повиши ефективността на работа на МВР, приносът и участието на гражданите ще има реален резултат и ефект и ще се подобри сътрудничеството между тях на местно и областно ниво.
РЕФОРМАТА В МВР: ПРАВИЛНИЯТ ПОДХОД
При планирането на реформи в МВР трябва да се приложи подходът „отдолу-нагоре“. От изключителна важност е представителите на политическото ръководство на МВР и политическите партии да са наясно, че реформата е процес, който изисква не само добро управление, но и добро планиране. Преди започване на планирането на реформи в МВР е необходимо да се установи връзката между различните нива, тъй като структурата е централизирана, но трябва да отговаря на конкретни и специфични потребности на граждани, населяващи различни по своя състав, икономическо и социално развитие територии. Именно това е най-голямото предизвикателство в реформирането на МВР – управлението на връзките между планирането на национално, областно и общинско ниво. Управлението на тези процеси изисква определяне на хора, които да ги администрират. Важно е в процеса на реформиране на МВР да се промени начина на работа – делегиране на определени правомощия на администраторите, създаване на ефективни комуникационни канали между тях и сформиране на екипи на различни нива, които да обменят информация помежду си. Поради спешността на започването на реформи в МВР, но и важността те да се случат бързо и ефективно е необходимо да се създаде екип, в който да участват представители на граждански, синдикални и браншови организации, представители на НС и МВР, който да планира дейностите и механизмите за управление на национално ниво. Подобен екип може да се сформира за период до 3 месеца, като той може да функционира на принципа на работна група към МВР или обществено-консултативен съвет към МС. Участниците в него трябва да докажат не само своя опит, но и наличието на експертиза и визия за реформирането на МВР не само като преструктуриране, но и като ефект и повишаване на качеството на услугата/продукта „гражданска сигурност“. След сформирането на екип на национално ниво е необходимо да се сформират аналогични екипи на общинско и областно ниво, които да реализират планираните дейности. Именно тези местни екипи ще проведат обществени обсъждания и да идентифицират не само проблемите и решенията, но и да разберат каква е визията на гражданите за МВР. Ресурс, който може да бъде използван са Местните инициативни групи/МИГ/, създадени по подхода „Лидер“ на ОПРСР 2007-2013, в които участват представители на местната власт, бизнеса и структури на гражданското общество. За да се ускори процесът може да се създадат партньорства между служителите в МВР и МИГ, а само в населените места, в които няма такива групи да се сформират нови екипи. Всички МИГ-ове за изготвяне на своите стратегии за местно развитие са приложили подходът „отдолу-нагоре“ и са провели обществени обсъждания. Те имат ресурси и експертиза, които могат и трябва да се използват при планиране на начина, по който да се реформира МВР. Голяма част от МИГ реализираха стратегии за местно развитие и имат потенциал и капацитет да изготвят планови и програмни документи, което ще улесни много процеса по обработка и анализ на данните. Там, където има офиси на МИГ може да се договори откриването на граждански приемни, което ще окаже положително въздействие не само върху отношението на гражданите към служителите в МВР, но ще създаде възможности за междуинституционално сътрудничество на местно ниво, което ще повиши ефективността на работа на МВР. Там, където няма функциониращи МИГ-ове, може да се използва капацитета и ресурса на Национално сдружение на общините в Република България /НСОРБ/ или други неправителствени организации, които имат структури на територията на страната. При започване на сформирането на местни екипи през март-април 2016г. е реалистично до края на месец октомври 2016г. да има обобщени предложения за реформа в МВР, получени в резултат на обществени обсъждания и предложенията от гражданските приемни. В периода октомври 2016 – февруари 2017г. успоредно с изготвянето на дългосрочна стратегия за сигурност и реформа в МВР могат да се проведат национални обсъждания с представители на браншови и граждански организации, изпълнителна и законодателна власт. Успоредно с това, могат да се водят преговори за осигуряване на финансови средства за реформирането на МВР, повишаване на квалификацията или преквалифициране на служителите в МВР и стартиране на програми за социално предприемачество и заетост за излизащите от системата. По този начин не само ще се постигне обществен и политически консенсус за реформата в МВР, но тя ще има подкрепата и на гражданите, които ще знаят какво предстои и ще могат да осъществяват граждански мониторинг за това доколко планираните дейности се реализират. В последствие сформираните екипи за планиране на реформата в МВР могат да бъдат преструктурирани и да осъществяват граждански контрол и мониторинг върху изпълнението на стратегията за сигурност и реформа в МВР.
Дейността на Министерство на вътрешните работи е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението.
Съгласно ЗМВР дейността на МВР се осъществява въз основа на следните принципи:
2.зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство;
3.публичност и отчетност;
4.политически неутралитет;
5.обективност и безпристрастност;
7.защита на служителите при и по повод изпълнението на служебните им задължения;
(2) Върху дейността на МВР се осъществява граждански контрол от предвидените в действащото законодателство органи.
Чл.4. Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие и да спазват разпорежданията на органите на МВР, издадени при или по повод осъществяване на определените им със закон функции.
Чл. 6. (1) Министерството на вътрешните работи извършва следните основни дейности:
1.оперативно-издирвателна;
2.охранителна;
3.разследване на престъпления;
6.информационна;
7.контролна;
8.превантивна;
9.административно наказателна и предоставяне на административни услуги.
Всеки мой ден е различен. Има дни, в които са ми викали. Дни, в които хора са припадали в ръцете ми. Дни, в които са късали нашивките ми и са се изплювали в лицето ми. Дни, в които съм чувал и виждал как си отива животът.
Дни като тези не са рядкост, но се забравят бързо, защото са последвани от другите дни. Дни като днешният, в който разкрихме кои са хората, ограбили дядо Данчо. Дни, в който няма как да забравиш разплаканият възрастен човек, който ни поднесе в знак на благодарност кошница с ябълки и ни каза „Благодаря ви, момчета. Благодаря ви, че ви има… “.
Има и едни други дни и те са най-тежките – дните, в които знаеш, че не можеш да помогнеш и си безсилен. Дни, в които ти се иска да си предотвратил престъпление или инцидент. Дни, в които ти се иска институцията, в която работиш да не е толкова тромава. Дни, в които се молиш от името на близките на жертвите да оцелеят и справедливостта да възтържествува. Дни, в които си гневен и беснееш. Дни, в които се замисляш дали има смисъл и се запитваш дали имаш сили да продължиш.
В тези дни те крепят три неща: любовта към професията, колегите и хората като дядо Данчо.
С благодарност към колегите и дядо Данчо,
Един служител в МВР
За всички, които рискуват здравето и живота си при изпълнение на служебните си задължения – БЛАГОДАРИМ ВИ!
Фотограф: Силва Тонева
В момента се осъществява поредната „реформа“ в МВР.
Преди малко повече от един месец, министър Бъчварова каза, че концепцията за реформа е на компютъра й и ще я представи съвсем скоро.
Това, което се случи не само не беше представяне, но и не беше концепция. Това, което видяхме е публикуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за МВР, който е инструмент за постигане на предварително заложени цели.
Какви цели си поставя ръководството на МВР с това поредно изменение не стана ясно.
Преди малко повече от един месец, министър Бъчварова обяви публично, че реформата в МВР е разработена в „седем насоки, които не са самоцелно много, за да отчетем работа, а защото няма единично решение, което да може да реши проблемите в МВР“.
Това, което виждаме сега не само не указва седемте насоки и очакваните резултати в цифри и повишаване на качеството на услугата „гражданска сигурност“, но и не става ясно по какъв начин, предвидените в законопроекта изменения могат да решат проблемите в МВР. Не е ясно дали ще реши всичките проблеми или само част от тях? Ако са част, то кои?
Това е поредният законопроект, който не е подложен на обществено обсъждане. Не са представени ефектът и очакваните резултати. Няма срокове. Няма отчетени потребности на гражданите. Няма публичност.
Липсата на обществен дебат и публично обсъждане на планираните промени гарантира, че този законопроект не само няма да е разбран и подкрепен от гражданите, но и за пореден път ще ограничи възможностите за граждански мониторинг и контрол над начина, по който се изразходват средствата в МВР.
През 2015 година, 3168 души са напуснали системата на МВР.
Повече от 2/3 от тях са на оперативни длъжности.
От напусналите системата 1 е на висша ръководна длъжност, 466 на ръководни, 688 на изпълнителски, а 2013 души са на младши изпълнителски длъжности.
444 служители (65%) от общо 688 души на изпълнителски длъжности и 1345 младши изпълнители (67%) от общо 2013 са прекратили правоотношенията си с МВР в периода октомври – декември 2015г.
Броят на напусналите служители се увеличава рязко през последното тримесечие на 2015г., което е в резултат на планираните „реформи“ в Закона за държавния бюджет на Република България, провокирали безпрецедентно обединение и протести на служители в сектор „Сигурност“.
Към настоящият момент за част от вакантните длъжности са обявени конкурси, но поради дългия процес на подбор и подготовка, създаденият дефицит в системата на МВР няма да бъда овладян скоро.
Голяма част от служителите, напуснали системата, са не само хора, работещи на терен, но и такива, които имат дългогодишен опит. Те нямат възможност да предадат своя опит. Тяхната работа се извършва от колегите им, които стават неколкократно по-натоварени, а в резултат на това и по-неефективни.
В момента се предвижда нов Законопроект за изменение и допълнение на Закона за МВР, който не планира мерки за овладяване на тази криза, повишаване на качеството на услугата „гражданска сигурност“ и превръщане на МВР в ефективна институция – напротив. В новия законопроект се предвижда ограничаване на социални права, вътрешно преструктуриране, създаване на държавно предприятие и превръщането на Пожарна безопасност и защита на населението в Агенция и никой не отговаря на въпросите по какъв начин това ще повиши качеството на работа в МВР и ще направи гражданите по-сигурни.
Ние като граждани и данъкоплатци, не само трябва да се интересуваме от това, което се случва в МВР, но и да участваме активно в процеса на реформиране на ведомството.
Ние, трябва да попитаме дали това са реформите, които ще ни накарат да се чувстваме по-сигурни? #реформа #мвр
Последни коментари