за модел за оптимизиране на човешките ресурси по чл. 142, ал. 1, т.1 от ЗМВР в ОДМВР
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН РАШКОВ,
На 3 май 2022 г., бе представен модел за оптимизация, който определяме като стъпка в правилната посока, но за съжаление оценяваме този модел като неадекватен, несъобразен с реалните потребности на гражданите и служителите и най-вече – модел, който преповтаря „реформите“ на много ваши предшественици. Планираното механично пренасяне на хора, преструктурирането на Районни управления и закриването на полицейски участъци прилича изключително много на „изваждането“ на ГДБОП от МВР, с тази разлика, че вие предвиждате „изваждане“ на полицейски служители. Подобен подход се е доказал в годините като неуспешен и водещ до сериозни сътресения в системата, които в много случаи са водели и до сериозни последствия, както по отношение на увеличения брой напускащи служители, така и за влошаване на криминогенната обстановка.
Още повече, че вие представихте един модел, който в крайна сметка, освен пренасочване на щатове ще осигури допълнително едва 136 служители, които да работятс гражданите и трансформиране на 61 длъжности. Убедени сме, че проблемите в МВР няма как да се решат с подобни мерки, а обърнатата пирамида, която споменахте няма да се коригира. Основанието ни да сме убедени в това е фактът, че съгласно данни, предоставени ни по ЗДОИ, съставът на служителите с полицейски правомощия е намалял с 25% за последните 13 години, като броя на щатовете за служителите с висше образование е редуциран за същия период едва със 779. Щатовете за служители със средно образование са със 7 769 по-малко, което означава, че към момента има 30% по-малко служители на терен, отколкото преди 13 години, когато средата за сигурност беше значително по-добра и стабилна.
Заложените три цели (последното пояснение в тази част, че подобна оптимизация не е правена в последните 20 години не е цел) не са конкретни и не става ясно какво в работата на МВР ще се подобри, по какъв начин ще се оптимизира натоварването на служителите и какво означава „дългосрочно и справедливо управление на човешките ресурси“. Със сигурност не са измерими и не е ясно какъв е времевия хоризонт, в който се очаква да бъдат постигнати. Най-големият проблем е, че не е ясно по какъв начин заложените цели кореспондират с очакванията на гражданите за цялостна промяна в МВР.
За съжаление в презентацията, която видяхме липсва визия за устойчива и трайна промяна и повишаване на качеството на услугата „сигурност“ в МВР. В национално представително изследване, направено в началото на 2022 г. по поръчка на Фондация „Общество и сигурност“ се установи, че българските граждани не просто искат повече полицейски служители, а искат да знаят, че полицията ще реагира адекватно, ако са в опасност (47.7.%). В планираните от вас мерки не се предвижда и не се говори нищо за професионалната подготовка и квалификация на полицейските служители.
Българските граждани очакват очакват оперативност и ефективност от страна на МВР и по никакъв начин не приемат структурните промени, които продължавате да налагате, както с настоящия модел, така и с представеното в брифинга трансформиране на ГДПБЗН в Държавна агенция.
Смятаме, че Вие и Вашите колеги от политическото и професионалното ръководство е крайно време да осъзнаете, че сте представители на изпълнителната власт и като такива Вие трябва да се интересувате и мерките, които предприемате да са ориентирани към потребностите на граждани, а не да се обсъждат с Директорите на ОДМВР ( назначени от политическото ръководство на МВР) и да се съобщават като крайни решения на българската общественост. Над 75% от българските граждани искат да участват в планирането и мониторинга на политики за сигурност, но за съжаление вие и в тази посока продължавате наследената от Вашите предшественици порочна практика да планирате промени в МВР без да имате ясна визия и без да сте ги консултирали с българските граждани.
Намираме определените от Вас коефициенти за оценка като непълни и недостатъчни, като например:
Коефициент К1 – в него има показатели, които са важни за МВР и не са отчетени важните за хората, а именно: освен дължината на пътната мрежа е необходимо да се вземе предвид качеството и степента на проходимост и достъпност до населените места, както и какъв е релефа.
Коефициент К2 – неясно е каква е причината да се взема предвид само и единствено броя на населението вър възрастовата група 15 – 29 години с оглед на намаляващата вързаст на първи противообществени и криминални прояви, особено сред маргинализирани общности. Не се отчита безработицата, образователния и възрастов профил на населението, които са от изключителна важност като показател за определяне на този коефициент.
Коефициент К3 – не е ясно каква е причината да няма предвидени показатели, касаещи извършената превенция на престъпления,което е един от най-важните компоненти при оценяването на качеството на услугата сигурност. При така заложени показатели се демотивират служителите да извършват превантивни дейности, т.к. това ще намали стойността на показателите формиращи К3, което респективно ще доведе до намаляване броя на полицейските служители на територии, в които има добра превантивна дейност. Превенцията като цяло изисква сериозно присъствие на представители правоохранителните органи. Съгласно показателите в този коефициент, ако един полицейски служител си върши добре работата и предотвратява нарушенията и престъпленията (каквото е очакването на гражданите) ще намалее броя на извършените престъпления, респективно ще намалее броя на преписките, заявителските материали и т.н. Това означава, че ако служителите са си свършили работата и нямат проблеми в общността, то е напълно възможно да се закрият полицейските участъци и районни управления.
Показателите по К3, както и планираното заакриване на полицейски участъци с мотива, че населението е намаляло и няма смисъл да се поддържа подобен участък, лишава хората от достъп до услугата сигурност и е в директно противоречие с целите, които си поставя този модел, а именно „Подобряване работата на Министерството при предоставяне на услугата „сигурност“ на гражданите – повече полицейски служителив близост до гражданите.“
Не е ясно по какъв начин е изчислен броят полицейски служители, които трябва да се осигурят, за да се повиши качеството на услугата сигурност.
Не е ясно какво разбирате под повишаване на качеството на услугата „сигурност“, тъй като Вашия модел не се основава на проучване сред гражданите и вътрешна оценка на процесите. Няма изходна позиция, която е задължителна и необходима за последващата оценка на изпълнението на модела и определяне доколко и дали има повишаване на качеството на услугата.
Не е ясно по какъв начин и как ще се подобри работата и ефективността на МВР, както и какви са показателите (в т.ч. и изходните такива), които ще се използват, за да се установи в каква степен и доколко ще се оптимизира натоварването на полицейските служители.
Не е ясно какъв е финансовият ресурс, който е необходим за тази оптимизация, както и каква е алтернативата за хората, които ще останат без достъп до услугата „сигурност“ в местата, в които се предвижда закриването на полицейски участъци.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН РАШКОВ,
Обръщаме се към Вас с призив да прекратите процеса по оптимизиране на човешките ресурси по чл. 142 ал.1, т.1 от ЗМВР и да започнете неговото изпълнение при наличие на ясна и дългосрочна визия за реформа и промяна в МВР, която е съгласувана и консултирана с българските граждани.
Предложеното от Вас оптимизиране е поредната кръпка в МВР, която ще доведе до поредно преименуване, но не и до повишаване на ефективността и качеството на услугата сигурност.
Смятаме, че заявката, с която настоящото правителство на Репубика България започна да управлява Държавата е промяната и прекратяването на порочни практики, като за съжаление самоцелното преструктуриране и оптимизиране в МВР е практика, която Вие продължавате.
