Вървейки покрай едно училище тази сутрин, няколко тийнейджъра, на възрастта на сина ми, ми подвикнаха „Ей, смешник, къде ти е маската?“. Обърнах се, погледнах се и от гърдите ми изскочи горчив и болезнен смях. Точно като на Жокера в едноименния филм. И да, гледал съм го, но не съм повлиян от него, макар, че има много прилики между мен и него. И не само…

Всяка сутрин слагам униформата си и с това въплъщавам държавността, законите и охраната на правото.
Всяка сутрин човекът, който съм, с неговите, проблеми и житейски дилеми е изтласкван на заден план от полицая, който е призван да служи и да пази.

Всеки ден се изправям пред десетки казуси и проблеми и още толкова неудовлетворени, разочаровани и наранени граждани.

Всеки ден се сблъсквам със системата и се опитвам да работя качествено въпреки нея, защото виждам тъгата, болката и безнадежността в очите на хората.

Всеки ден е изпитание, защото да си полицай, който спазва и налага спазването на законите в България, става все по-трудно и сложно.

Всеки ден е предизвикателство, защото когато видя пребита от сина си възрастна жена или размазано от баща си дете искам да въздам справедливост, но не това са правилата в правовата държава.

Всеки ден чувам десетки, даже стотици, истории и голяма част от тях ме трогват, но в много от случаите не мога да направя нищо, защото системата не ми позволява и защото правилата са такива.

И да, повлиян съм. Но не от наградите Оскар и филмите, които награждават, а от житейските съдби. Има истории, които ме докосват дълбоко и пропукват душата ми. И тогава поглеждам към кубинките и униформата и си припомням, че съм полицай и че независимо колко силно искам да помогна има правила и закони, които ми позволяват или ме ограничават да го направя. И няма нищо по-важно от това, защото това е правовата държава. Всичко друго би било самоуправство и анархия. А какви са законите и системата ни, и каква е държавата ни – това е друга тема и дискусиите за това би следвало да са в приоритетите на други институции, а не на МВР.

И да, имам колеги, които имат финансови и семейни проблеми. Голяма част от нас са така, но това не е основание или оправдание за нарушаване на закони и правила.

Голяма част от нас са любители на седмото изкуство – вдъхновяват се, съпреживяват и биват разтърсени от историите и начина, по който са разказани. Това не означава, че слагат маските на Жокера, започват да сглобяват Батмобили или се превръщат в доктор Франкенщайн.

Генерализациите са признак на ограниченост и духовна нищета. Нищета, от която ме е срам. Нищета на хора, които ме карат да ходя с наведена глава. „Колеги“, които ме карат да се срамувам от униформата.
И това не е проблем на хората, а на системата и държавата. Те са тези, от които истински ме е срам.

Снимка: Интернет
Текст: Фондация „Общество и сигурност“

За деветте месеца на 2019 г. броят на пострадалите, при изпълнение на служебните си задължения, служители е 237. Броят на пострадалите, в резултат на неправомерно поведение на граждани е 101. Това не е посегателство срещу служителя, а срещу държават. Наказанията за тези, които са го извършили трябва да бъдат адекватни на извършеното от тях деяние. Наложени ли са наказания и ако да, на колко? Как МВР защитава служителите и честта им? Това са въпроси, които предстои да зададем.

Димитровград…

Гърмен…

Харманли…

Ихтиман…

Ботевград…

Гълъбово…

Това са само част от местата, които изникват в съзнанието ни, когато чуем за поредния сблъсък  между лица, населяващи ромски квартали и полиция.

Сюжетът, обикновено е един и същ и включва няколко основни героя:

1) група шумно празнуващи граждани, за които няма нищо по-важно от купона и не разбират необходимостта на останалите групи хора от това да им е тихо и да спят през нощта, а и не разбират защо това представлява нарушаване на обществения ред.

2) група граждани, живеещи в съседство, които не могат да почиват и са пряка жертва на количествено натрупване на шумни купони, което драстично намалява качеството на техните живот и здраве.

3) полиция, която е извикана, за да въдвори ред и да наложи спазването на закона и е последната надежда на едната група граждани за тишина, спокойствие и мир.

В познатата ни до болка сюжетна линия, обикновено полицията ходи на подадения сигнал по два и повече пъти и протоколите са ясни – призовава да бъде прекратено нарушаването на обществения ред, което много често се случва още от първия път, но ако има второ подаване на сигнал, нарушителите, които посрещат полицията вече са доста по-многобройни, по-самоуверени и не се подчиняват на полицейско разпореждане да спрат музиката и да се разотиват. И ето тук се появяват тухлите, пейките, мотиките и сатърите.

Развръзката също е обичайна – полицаите употребяват сила ( изцяло в техните правомощия), задържат нарушителите и правят всичко необходимо, за да разпръснат събралата се и въоръжена с подръчни средства тълпа. Ако полицаите са много по-малко от празнуващите,  то полицейските патрули се оттеглят и нахлува жандармерия, която прилага абсолютно същите методи. Епизодът обикновено завършва с няколко жители на гетото, които са вкарани в ареста и техни близки, които обясняват как „полицията бие наред“, „мятахме тухли по колата, а не по полицаите“, „имаше сатър, ама щото помагаше да нарежем пилето“ и т.н. Водеща версия е, че задържаните никога не са посягали на полицията, а полицията е влязла и е била масово деца, жени, старци и т.н.

Успоредно с всеки случай, в който има сблъсък между полицаи и представители на ромската общност в някоя (или няколко) национални медии се съобщава за случаи, в които полицаи са били наред – я, двойка младежи на улицата, я, младеж в заведение, блъснали са пешеходец или пък са хванати да крадат в някой магазин.

И в този контекст искаме да кажем няколко неща за полицията:

1. Полицията не търси общ език и не преговаря с нарушителите на обществения ред, а въдворява ред с всички позволени ѝот закона средства и да, употребата на сила е едно от тях.

Идентифицирането на моментното състояние на нарушителя, намирането на общ език с него и убеждаването му да спре да нарушава закона не е работа на полицаите, а на психолозите.

Детайлното разбиране и подкрепа на културните различния и норми, както и традициите в шумното празнуване на сватби и рождени дни не е работа на полицаите, а на антрополозите.

Запознаването на населението с важността да се спазват законите на Република България и факта, че дадени хора имат както права, така и задължения не е работа на полицаите – това е работа на учителите и на неправителствените организации, които се занимават с интеграция и защита на човешките права през последните 20 години.

Решаването на социално-битовите и икономическите проблеми на различни етнически общности не е работа на полицаите, а на държавните институции и по-конкретно на Правителството на Република България.

2. Полицията не присъства в гетата, не защото се страхува или дискриминира, а защото полицаите са малко и защото не е взето управленско решение да има такива в дадени ромски квартали. И не, присъствието на полиция няма да реши проблемите с /в гетата.

Недостигът на полицаи се усеща масово и не е само в гетата, но и във всички български села. Начинът, по който катастрофира идеята за „полицай във всяко село“ е изключително добър пример за това как би катастрофирала и идеята за полицай във всяко гето. И не, проблемите в гетата няма да се решат, ако има полицаи, защото те са резултат на неуспешни политики на всички нива – образователна, интеграционна, здравна, социална, икономическа. Присъствието на полиция в гетата само временно ще тушира напрежението и ще създаде усещане  „ненаселяващите“ гетата граждани, че то не съществува и ще бъдат изненадани, когато хората от гетото се мобилизират, преодолеят полицията и излязат от него. 

3. Полицията се появява там, където всички институции са се провалили.

Навлизането на тежко въоръжени представители на органите на реда се случва и  налага там, където диалогът и преговорите между дадени групи е невъзможен и напрежението ескалира, а обществените норми и закони не се спазват от една  от двете групи. Изключително удобно е след приключването на поредния конфликт гневът да се фокусира върху полицаите или върху ромите, а не върху тези, които реално са отговорни и допринесли за тази ситуация. Полицията е тази, която трябва да бъде твърда и принуждава гражданите, независимо от какви етнически общности са, да спазват правилата, нормите и да не прекрачват границите. И полицията трябва да бъде окуражавана да прави това, защото ако полицията не действа по този  начин, идват тълпите, самоорганизирали се граждани, които въздават свое собствено правосъдие. А тяхното правосъдие е племенно, примитивно и няма нищо общо с правовата държава.  Няма нищо по-важно, докато полицията се опитва да върне дадени групи към поведението на граждани на демократична страна, тези граждани, които са готови да въздадат правосъдие да поискат всички провалили се институции и организации да признаят този си провал и да започнат да решават проблемите с гетата. Този път истински и реално. Без замитане под килима. Без десетилетия и толериране, а по силата на законите на Република България.

Едва ли Гълъбово ще е последния случай. Напротив. Задават се много такива, на много различни места, в които има концентрация на население от ромския етнос, което става все по-многобройно.

И докато експертите се карат за това дали да интегрираме или включваме ромите, харчим пари, за да  вкарваме гражданско наблюдение в полицията, третираме полицаите като виновници, а ромите като жертви на дискриминация, докато срещаме ромски  лидери, които не живеят в махалите с полицаи по разни програми и т.н. проблемите няма да се решат. Само ще има привидни, безсмислени действия в различни посоки, които не водят до нищо повече, освен повишаване на доходите или обогатяване на професионалните биографии на дадени хора, които работят по темата.

И докато продължаваме с тези лицемерни действия и мерки за ромско включване, последните стават все по-капсулирани и маргинализирани, а полицаите все по-често ще трябва да да противодействат на нападения с брадви, сатъри и пейки. И това е проблем не само на българската полиция, но и на българското общество.  В квартали, предградия и гета в стари европейски столици от доста време не влизат един или два полицейски патрула, а като правило многобройни специално обучени, оборудвани и въоръжени полицейски части.

В България това е нов проблем, защото това са общности, които живеят заедно в мир и взаимно уважение от векове. И това прави провала ни в т.нар. „интеграция“ още по-голям.

При всички случаи каквито и политики да се разработват и прилагат за намаляване или поне удържане в поносими граници на този проблем, безспорно е едно: прилагането на тези политики не може да замени нормалните полицейски  мерки по опазване на обществения ред и прилагане на законите на държавата. В този план и държавата и обществото би трябвало не да измиват ръцете си с полицейските служители, а с активни действия да покажат ясна позиция, че е недопустимо нападение срещу граничен полицай, извършващ проверка на навлязла в наши териториални води бракониерска гемия. Че е недопустимо нападение срещу отзовали се на сигнал за нарушаване на обществения ред държавни служители. На практика това е нападение не срещу конкретния служител, а пряко нападение срещу държавността.

На такива нападения трябва и ще бъде отговаряно с цялата тежест на закона и с всички позволени от него средства. А хората, на които се налага да употребят тези средства заслужават от страна на държавата и обществото просто едно „благодаря“, заради това, че си вършат работата.

Както всички знаем, получаването на информация от МВР е предизвикателство, а систематизирането и обобщаването и още по-голямо за концентрацията и търпението на всеки един човек.

Данните, които ще споделим с Вас сега са за периода 1 януари – 30 юни 2018 г. и го правим чак сега, не защото сме били в няколкомесечна ваканция, а защото два месеца бяха необходими на МВР, за да ни я предостави. Все още нямаме данни за някои от административните дирекции и три от ОДМВР-тата, но истината е, че нямаме нерви да искаме в началото на октомври данни за юни 2018. Предпочитаме в началото на октомври да питаме МВР отново, но не за шест, а за 9 месеца.

И така, към 30 юни 2018 г. в МВР работят 47 524 души, като в тази бройка са включени лицата, заети по основен и допълнителен щат.

От общия брой заети:

 12 % ( 5631 души) са работещите в централни структури на МВР – административни дирекции, АМВР, НИК, МИ-МВР и др.

38 % (18175 души) работят в четирите главни дирекции на МВР – ГД “Гранична полиция“  – ГДГП (6691 души) , ГД „Национална полиция“- ГДНП  (2 826 души), ГД „Борба с организираната престъпност“ – ГДБОП и ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – ГДПБЗН (7990 души).

50% (23 718 души) работят в СДВР и ОДМВР

Незаетите места към 30 юни 2018 г. са 5 298, от които:

16 % ( 865 места) в централни структури на МВР, от които с сериозен брой вакантни места има в Дирекция „Миграция“ (117 места), Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ (169 места),  Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ (107 места), Медицински институт на МВР (81 места), АМВР ( 59 места).  Много силно впечатление прави, че 25% (39 места) от щата в Националния институт по криминалистика не е зает.

30 % (1573 места) са вакантни в главните дирекции на МВР, от които 194 места са в ГДНП, 776 места в ГДГП и 524 места в ГДПБЗН.

54 % (2 861 места) в СДВР и ОДМВР, а най-сериозен е недостигът на хора в СДВР (657 вакантни места), ОДМВР – Бургас (236 места), ОДМВР – Варна(218 места), ОДМВР – София ( 145 места), ОДМВР – Пловдив ( 115 места).

Разходите за възнаграждения на трите вида служители в МВР ( по закона за МВР, по закона за Държавния служител и по Кодекса на труда) за първите шест месеца са 241 845 728  млн. лева.

Тук е важно да припомним, че осигурителните вноски, съгласно заповед на министъра на вътрешните работа са служебна тайна, но процентът за работещите по ЗМВР е над 74% и те се НАЧИСЛЯВАТ върху сумата, която  ни е предоставена от МВР. Това означава, че за една година, разходите за заплати на работещите в МВР са не повече от 500 000 000 млн. лева, а остатъкът до „прословутия“ милиард за заплати се трансферира основно към НОИ.

223 270 лева са направените разходи за възнаграждения на политическия кабинет, като за шест месеца заместник – министрите са стрували на бюджета на МВР 91 099 лева, съветниците ( не е посочен брой) – 79 991 лева, началника на кабинета – 23 867 лева, парламентарния секретар – 13 869 лева, а останалите до цялата сума са за експерти и технически сътрудници.

Командировките на политическия кабинет за първите шест месеца на 2018 г.  са на стойност 46 162 лева, от които 45 742 лева са за командировки в чужбина.

Пострадалите служители на МВР са 58, от които 46 са с лека телесна повреда, а 12 са със средна. За периода са постъпили 68 сигнала за неправомерни действия на служители от МВР срещу граждани, от които 61 са за употреба на физическа сила. Едва два от подадените сигнали са счетени за основателни.

Положеният от работещите в МВР извънреден труд за осигуряване на обществения ред и безопасност по време на Председателството на Съвета на ЕС е 17 073 дни ( часовете са приравнени в дни), като най-натоварени са били работещите в СДВР, ГДНП и ГДГП, които са положили почти 90% от целия извънреден труд. Това, което се надяваме е сумата за това да бъде възстановена/изплатена от бюджета, който България има за Председателството, а не да е от бюджета на МВР.

Обиждали са ме по всички начини. Наричали са ме расист, корумпе, подлога, кешовец, ушевец, боклук, бияч… Определяли са ме като безпринцепен, нетолерантен, насилник, простак, малоумник… Хвърляли са по мен бомбички, камъни, брадви, домати, яйца, дървени летви, винкели…Казвали са ми, че нямам право на мнение! Че съм бездушна машина за въдворяване на обществен ред. Казвали са ми, че съм послушко! Крещяли са ми, че фуражката ми е заличила всичките ми мозъчни гънки. Плюли са ме в лицето. И не, не се оплаквам, просто вече не разбирам. Сигурно, защото нямам мозъчни гънки.

Не разбирам какво очакват от мен хората. Да упражнявам правомощията си и да въдворявам ред или да галя нарушителите с птиче перо и да ги защитавам, защото нали „права на човека“ и т.н.

Вече не знам дали и те самите се разбират, но това е друг въпрос и проблем. Проблем, много по-голям от това какво е МВР и колко пукнатини има в него, които спешно трябва да се запълнят. Това е проблем, който засяга не само мен, но и ще рефлектира върху децата ми. Искам да знам какво очакват от мен гражданите, защото така има по-голям шанс един ден вместо да хулят, да  благодарят. А аз дори не искам благодарности. Искам да знам, че съм си свършил работата добре. Искам да се гордея с професията си. Искам да е ясно, че съм от добрите и работата ми е да откривам и хващам „лошите“ и че как и дали ще я свърша качествено зависи и от гражданите и от това дали ще съдействат.

Не знам какво се случи с нас като общество.

Не знам кога и защо започнахме да унижаваме, вместо да подкрепяме полицията.

Не знам защо вместо да казваме на децата си, че това са хората, които ще им помогнат, ги плашим, че ще ги дадем на лошия чичко полицай.

Не знам кога омразата към нас стана повече от уважението.

И не, не ми казвайте, че това е защото се крием по храсите и се продаваме за по 20 лева. Не е това. Това е просто оправдание. Удобна мантра, която се повтаря, за да се противопоставят граждани и полиция. Удобно разделение, което подклажда омразата и прикрива проблемите… И не, не отричам, че в МВР има и такива хора, но не всички са такива.  Кога спряхме да разграничаваме и да виждаме нюансите и започнахме така болезнено и крайно да генерализираме?

Не знам…

Искам да дам пример. Искам детето ми да прилича на мен. Да вярва в хората. В тези същите, които ме наричат по всякакви начини. Искам детето ми да вярва в добрината и да върши добри дела. Да го прави не заради заплатата, а защото вярва в това. Да го прави за хората. Тези същите хора, които са ме плюли  и хулили.

И знаете ли защо искам да го прави и защо вярвам, че това е единственият правилен начин?

Защото виждам нюансите и ценя различията. Защото вярвам, че всеки един от нас иска да живее в по-добра и по-справедлива страна. Защото знам, че понякога плюем полицията, не защото ненавиждаме човека, а защото се чувстваме омерзени от държавата.  Защото знам, че до всеки един, хвърлил камък по мен ще застанат поне още трима, които ще осъдят и ще се възмутят от този акт. Защото вярвам, че в страната и в обществото, в което живеем, хората, които искат работещи институции и полиция са много повече от тези, които искат да ги блокират и унищожат. Защото въпреки хвърлените камъни, никога не съм отвръщал по този начин. Защото нося отговорност за решенията и постъпките си и защото искам повече хора да го правят и да осъзнават колко е важно това. Защото ние правим държавата, а не обратното. И мечтата ми, да и на нас – полицаите, ни се случва да мечтаем понякога, е всеки един от нас да започне да носи отговорност за действията или бездействията си. Мечтая си да го  направят най-вече хората, които вземат решенията за това в каква страна да живеем и каква полиция да имаме.

Снимка: Фейсбук страница на СФСМВР Видео Новини

1 925 са пострадалите служители в МВР за периода 1.01.2011 г. – 19.04.2018 г. Подадените сигнали от граждани срещу служители са 24 827, а от тях 1 786 са определени като основателни или частично основателни.

В последните седмици се заговори за хулиганството на стадионите и пострадалите полицаи, а преди няколко години водещата тема беше полицейското насилие и злоупотреба с правомощия. И да, дали полицията бие или е бита е мнение, което много често се формира от нещата, които четем, репортажите, които гледаме и разговорите, които водим с приятели, познати и колеги.

Каква обаче е истината?

За периода 1.01.2011 г. – 19.04.2018 г. са пострадали 1 925 служители в МВР.

И преди да продължим с фактите, нека да кажем какво представляват различните видове телесни повреди:

• Лека телесна повреда причиняват шамарите и ритниците. Като такава се определят всички наранявания на кожата, насиняване на части от тялото, счупване на носни костици, леки изгаряния, навяхвания на крайници, мозъчни сътресения, които не водят до загуба на съзнание.

1134 служители в последните седем години са с леки телесни повреди.

• Средна телесна повреда има, когато е причинено трайно отслабване на зрение или слух, трайно затрудняване на речта, движението на крайниците, тялото или врата. На функциите на половите органи, но без причиняване на детеродна неспособност. Счупването на челюст, избиването на зъби, обезобразяването на лицето и наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.

749 служители в МВР в последните седем години са с със средна телесна повреда.

• Тежка телесна повреда е, когато има постоянна слепота с едното или с двете очи, постоянна глухота, загуба на речта, детеродната неспособност, обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или сетивен орган, загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка.

9 служители в последните седем години са с тежки телесни повреди, а 33 са загиналите служители в МВР за същия период.

Нараняванията, причинени в резултат на неправомерни действия от гражданите са 41% от общия брой или 794 случая, като през 2015 г. почти 50% от всички наранявания на служителите са от граждани ( 126 от общо 255 пострадали служители).

За периода 2011 – 2017 г.  са подадени общо 24 827 сигнала от граждани срещу служители в МВР за превишаване на служебни правомощия, злоупотреба със служебното положение или упражнено насилие. От тях като основателни са определени 1309 от тях, а като частично основателни 477 или общо 1786 сигнала – 7% от общия брой.

Тук искаме да подчертаем, че в тези 1 786 основателни сигнала има случаи, в които има превишаване на правомощия и не са само за „полицейско насилие“, но за целите на настоящата публикация ще вземем общия брой.

Ако се върнем в началото на статистиката то ще видим, че имаме 1925 пострадали служители и 1786  пострадали граждани. И да, знаем, че този  математически подход може да се стори много опростен, а дори и манипулативен, защото зад тези цифри има човешки съдби, огорчение, обида и унижение… И все пак, абсолютната стойност показва, че полицаите са повече бити, отколкото биещи. Да, с малко повече, но все пак.

След данните идват изборите и принципите.

Една от основните функции на полицията е да опазва обществения ред и сигурност, а едно от правомощията и е употребата на сила. Важно е, като граждани, да правим разлика между употреба на сила и полицейско насилие, защото всеки полицай има право да употреби сила ако не бъде изпълнено полицейско разпореждане, а съпротивата е наказуема.

И тук е изборът, който трябва да направим за това каква полиция искаме да имаме.

Все пак има нещо важно и основополагащо – преди полицаите да защитават нас, трябва да имат правомощията, уменията и знанията да защитят себе си. Полицаите трябва да познават законите, но и законите трябва да са направени така, че да им позволяват да реагират и действат в името на нашата сигурност.

Да, в МВР има много проблеми, подобно на положението в почти всички сфери в България, но ние сме тези, които не само плащаме, но и ставаме жертва на неработещата институция – 1786 от нас, и не само – тези, чиито домове са ограбвани, а извършителите не са разкрити са много повече и това, макар и друга тема е също в резултат на неработещата институция.  Жертви сме не само ние – гражданите, но и работещите в МВР – 1 925 от тях  и това трябва да спре, защото полицията и гражданите са партньори и са от едната страна на барикадата.

От другата са всички, които нарушават законите. И вместо да се противопоставяме, мразим и бием един друг, крайно време е заедно да решим каква полиция, сигурност и МВР искаме и решението за това да бъде наше, а не да бъдем използвани за статисти в процеса на сбъдване на нечии индивидуални мечти и амбиции.

Новата инициатива на Фондация „Общество и сигурност“ е свързана с разглеждането на конкретни проблеми от сектор „Сигурност“ и възможностите за тяхното решаване. Нашата цел е да постигнем по-широк обществен дебат, защото проблемите на сектора засягат всички нас като граждани на България. За целта се свързахме с експерти от сектора и поискахме тяхното мнение за конкретни проблеми, които пречат на нормалното функциониране на МВР.

В поредицата „Цената на сигурността“ ще ви запознаем с пречките пред нормалното функциониране на министерството. Идеята ни е чрез обществен диалог да се потърсят решения, за да може реформата в МВР да бъде ефективна и зачитаща правата и интересите на гражданите и служителите във ведомството.

Темата на първото ни видео са предишните опити за реформиране на министерството. Вече повече от 20 години се говори активно за необходимостта от реформиране на МВР. Въпреки това, редица политици и политически сили се ограничават само до популистки изказвания за намаляване на бюджета или заветните 20 заплати. Никой не разглежда в дълбочина проблематиката на едно от най-ключовите министерства в държавата. Във видеото можете да се запознаете с позицията на експертите от СФСМВР, а тук ще очертаем основните проблеми, които те посочиха:

1. Липса на стратегическа визия

Един от главните проблеми, с които се сблъскват реформите досега е липсата на ясна идея за посока и дългосрочна реформа. Повечето реформи в министерството се осъществяват или по бюджетни съображения или като част от предизборна кампания. В зависимост от момента се намаляват разходите или се осигуряват допълнителни средства, които са крайно недостатъчни, но генерират медийно внимание. Честата промяна на правителства и невъзможността за постигане на консенсус за реформирането на МВР води до невъзможност за целенасочена реформа със стратегическа визия.

2. Минимални структурни промени

Повечето промени, които се извършват в МВР през последните години са свързани с преименуване на отделни структури или формално разместване. Не се променя начинът, по който функционира самото министерство. Това прави осъществените минимални промени неефективни. Експертите ни са единни, че МВР не може да бъде реформирано „на парче“.

3. Спокойствието на гражданите не е приоритет

Една от основните функции на държавата е да защитава своите граждани. В най-пряк смисъл, тази защита в съвременния свят се осъществява именно от МВР и неговите служители. Всяка адекватна реформа би следвало да постави на първо място интересите на гражданите, но това досега не се е случвало. Липсва нормален анализ на необходимостите на гражданите, който да послужи като отправна точка при реформирането.

4. Служителите са жертва на „реформите“

Другите пряко засегнати от т. нар. „реформи“ са служителите на министерството. За тях липсва спокойствието и сигурността да се концентрират единствено върху работните си задължения. Невероятно обемната нормативна база, нарушаването на сключени обществени договори и непрестанните промени в Закона за МВР не позволяват нормалното изввършване на служебните задължения от служителите в системата.

5. Хора, които нямат експертен потенциал реформират МВР

Повечето министри, които управляват ведомството в последните години са извън системата на МВР. Те не са запознати с начина, по който тя функционира. За съжаление, екипите им от експерти също са съставени от лица със съмнителен експертен потенциал. Това води до неадекватни и временни решения, които се отразяват трагично на нивото на сигурност в страната в дългосрочен план. За съжаление, тепърва ни предстои да усещаме ефектите от тези „реформи“ извършени от „експерти“.

Директорът на Фондация „Общество и сигурност“ Радостина Якимова каза в „България сутрин“, че е било възможно да се предотврати вчерашният бунт в бежанския център в Харманли.

„Имаме и други населени места, в които тлеят такива конфликти, имаме много села с битова престъпност. Трябва да променим  начина, по който правим политиките за сигурност. Ако преди една година се беше направило нещо и институциите бяха казали, че се очаква конфликт, може би нямаше да се стигне дотук“, коментира тя в студиото на Bulgaria ON AIR.

Радостина Якимова призова управляващите да спрат да третират всички като пешки на шахматната дъска и да отчетат реалните нужди на хората.

„За последните 5 години 36 служители на МВР са загинали, изпълнявайки служебните си правомощия. На границата и в момента няма дърва за отопление на тези служителите. МВР трябва да се реформира, така че да доставя качествена услуга на гражданите“, каза още гостът на телевизията.

Експертът по кризисна комуникация Калин Калинов посочи, че е трудно да се правят оценки на този етап и трябва да се види какво е предизвикало напрежението.

„Основната функция на държавата е да защитава своите граждани. Говорим за неглижиране в това отношение. Има сериозен проблем в планирането на бюджета на министерството на вътрешните работи“, коментира той.

По думите му от правна гледна точка бежанците не могат да бъдат изпратени обратно в Турция.

Видеото може да бъде видяно тук. 

Европейският телефон за спешни повиквания 112 работи на територията на България без прекъсване, 24 часа в денонощието и може да се избира безплатно от всяка точка на страната, дори и от местата, където мобилните ни телефони са без обхват.

Кога избираме тел. 112?

Когато ситуацията изисква СПЕШНА намеса на службите за спешно реагиране (пожарна, полиция, спешна помощ, гражданска защита) и екип трябва да посети мястото на инцидента.

Как се подава сигнал на 112?

1. След като сме установили връзка с оператора на 112, задължително трябва да уточним от кое населено място се обаждаме. Ако се намираме извън населено място, уточняваме географското си положение чрез ориентири – път, местност, река, планина и др.
2. Формулираме кратко причината за обаждането си – дали касае медицински инцидент или друг – наводнение, пожар и т.н.
3. Слушаме внимателно въпросите на оператора и кратко и ясно отговаряме на тях. Ако е необходимо, изчакваме да се осъществи връзка със съответната служба – спешна помощ, полиция, пожарна и др. Важно е да знаем, че проведеният по този начин разговор е с продължителност от 1 до 3 мин., през които трябва да дадем най-точна информация за случващия се инцидент.

„За разлика от много мои колеги, никой в рода ми не е полицай, но станах такъв, заради баща си. Баща ми, цял живот създава и извайва фигури, като дава живот на дървото. Той искаше да види своебразно продължение на своя труд – искаше синът му да пази, това което той и хората около него бяха създавали и принципите, които бяха следвали толкова много години. Баща ми искаше да види сина си в униформа, защото вярваше, че да пазиш хората е дълг на всеки човек, а чрез мен щеше да се изпълни нашият семеен дълг пред обществото. Баща ми, искаше да стана полицай, не само защото за него това беше огромна чест, но и защото вярва, че да пазиш и да се грижиш за сигурността на Родината си е дълг. В денят, в който сложих униформа за първи път усетих колко тежи отговорността, която поемам, но усетих и гордостта, която изпълни дробовете ми. Гордост, породена от дългът, който имаш и принципите, които следваш. Гордост, която и до днес усещам, когато видя човек, на който съм помогнал. Гордост, която виждам в очите на близките си. Гордост, породена от любовта към професията, защото за мен да си полицай означава да живееш достойно, да пазиш честта и да помагаш на хората. Гордост, породена от изборът, който направих в знак на синовна обич и който се оказа единственият правилен за мен самия.“

Преди няколко месеца бях навън и играех баскетбол с децата си, когато топката се търколи към улицата. Тръгнах към нея, но изведнъж смехът на децата ми изчезна и те замръзнаха. Бяха видели два патрулни автомобила на ъгъла. Автомобилите завиха и се движиха бавно към нашата къща. Тогава моят 7 годишен син се обърна към мен и ме попита: „мамо, наред ли е всичко с татко?“. Сърцето ми също потрепна при гледката на патрулните автомобили, но не така както се сви, докато гледах сълзите в очите на сина си. И тогава разбрах, че моите деца имат свои собствени притеснения за професията на съпруга ми. Докато колите се приближаваха бавно, имах чувство, че е изминала цяла вечност. Нещата се промениха, когато един от служителите се усмихна и махна с ръка на децата. Децата дотичаха до мен и ме стиснаха силно през кръста. Прегърнах ги и ги целувах, докато ги уверявах, че техният татко е добре и че бихме могли да му се обадим, за да чуем гласа му.
Тогава се замислих, че докато ние разпознаваме работещите в правоохранителните структури като герои и се гордеем с тях, има една популация от малки герои, чийто глас много често не се чува. Тези малки герои са децата в общностите на полицаите.
Ако попитате, което и да е дете на служител в правоохранителните структури, то ще ви каже, че мама или татко са най-големите герои. Те знаят, че в тази работа, лошите са хванати и техните мама или татко правят света по-добър.
Ще видите тези деца да си играят на полицаи с техните водни пистолети. Те са онези с добрите и храбри мама и татко. И докато има толкова много гордост в това да имаш родител полицай, то има не по-малко други неща, които притесняват нашите малки герои.
Открих, че децата на служителите се притесняват не само за безопасността на своите родители, но и за всички работещи там. Много от тях ги виждат като родителите на най-добрите си приятели или като най-добрите приятели на мама и татко.
Нашите деца се сблъскват с много предразсъдъци. Няколко пъти съм виждала сина си да се прибира у дома разстроен от поредното дете, което когато разбрало, че баща му е полицай казало, че всички полицаи са лоши. Прекалено много пъти съм била навън с тях, когато съм виждала родители, които третират своите деца зле и ги заплашват, че ще ги дадат на полицаите ако не започнат да ги слушат. За съжаление повечето деца са ужасени от полицаите, но никое дете на полицай не може да го разбере, защото те виждат полицая като защитник. Виждат го като човек, който помага. Виждат го като своята майка или баща.
Да опознаем своите деца. Те са тези, които правят саможертви в коледните сутрини, в които техните майка или баща липсват, защото са на работа. Те са тези, чиито партита за рожден ден, училищни пиеси и рецитали са пропуснати от мама или татко, защото са били на работа.
Уверете се, че сте им благодарили за тяхната саможертва и че сте намерили време да ги изслушате, защото можете да научите много от тях.
Децата ви, също имат дълг и той е ежедневен. Те се борят с предразсъдъците, преодоляват притесненията си за вас, убеждават околните, че сте от добрите, подкрепят приятелите си, чиито родители също са полицаи и единственото нещо, което искат е да сте добре и да се приберете в къщи живи и здрави след работа.

Снимка: СФСМВР

Той се казва Стоян и живее в Константиново.
Потопът на 16 май 2016 г. го завари с пазарска чанта и на път към къщи.
Виждаше, че вали, но не подозираше, че водата може да залее селото, а и не беше чувал нищо за наводнения.
Разбра, че се случва нещо по виковете на хората, които чу. Обърна се и видя, че те сочат надолу към дерето, а там имаше много къщи. Затича се и докато се приближаваше към бурната вода пред погледа му минаха десетки картини и спомени –спомни си за Аспарухово, за загиналите хора, плачещите майки, издавените животни, но най-вече си спомни за тежката борба със стихиите и моментите на безсилие, в които беше попадал. Молеше се водата да не е толкова страшна и да може да направи нещо и да помогне.

Слезе почти до дерето и видя баба Димка. Тя не викаше за помощ. Беше застанала на едно островче, гледаше хората, които се събираха от другата страна на водата и тихо хлипаше. Сгушена и превита на две, гледаше как водата беше погълнала всичко. Осъзнаваше, че е въпрос на минути водата да повлече и нея.

В този момент, Стоян завърза около кръста си едно от въжетата, които мъжете до него държаха и тръгна през водата. Тя го повличаше, но той знаеше и имаше опит в справянето със стихиите. Гледаше напред, стъпваше смело и гледаше баба Димка в очите. Не броеше крачки и не мислеше за рисковете, а бързаше, защото знаеше, че водата приижда за секунди и животът на баба Димка зависеше от това колко бързо ще стигне до нея. Когато отиде на островчето и я хвана, тя затвори очи, мълчеше и стискаше ръката му с неописуема сила. Пусна го, когато беше вече на сигурно място, далеч на сушата.

*Настоящото становище беше представено на национална кръгла маса на тема „Реформа за сигурност и безопасност“, организирана от Фондация „Общество и сигурност“ и Синдикална федерация на служителите в МВР и провела се на 18 декември 2015г.

** Четири месеца след провеждане на националната кръгла маса, нито едно от предложенията на Фондация „Общество и сигурност“ и СФСМВР не е взето предвид.

МВР е ведомството, определяно, както от експерти, така и от гражданите  като най-често реформираното  и същевременно най-неефективно работещото. Безспорен факт е, че това, което се случва в момента и се доставя като продукт/услуга „гражданска сигурност“ от МВР не удовлетворява гражданите на Република България и остава усещането за разходване на финансови средства, без да има видим резултат.

Доверието на гражданите в институцията МВР е сринато. Те не само отказват да оказват съдействие на служителите в МВР, но дори не сигнализират в много от случаите, в които са станали жертва или свидетели на престъпление. Факторите за липсата на доверие са много, но един от основополагащите е, че гражданите на Република България не участват и не са наясно с това какво се случва в МВР. Те виждат крайният резултат – неподлежаща на контрол „битова престъпност“, липса на превенция и разкриваемост на обири, кражби и грабежи и най-вече симптома на „липсващата и неработеща институция“. Успоредно с това от страна на синдикалните и браншови организации и политическото ръководство на МВР се изпращат разнопосочни сигнали за започнати и прекратени „реформи“, като споровете основно са за обезщетения, униформи, условия на труд и липса на финансови средства. Дебатът на подобно ниво не само срива доверието в МВР, но и изпраща ясно послание към гражданите, че няма реална политическа воля и желание за реформи. Успоредно с това, понятието „реформа“, когато то се използва за МВР, почти изгуби своите смисъл и значение, тъй като всички преустройства, изменения и преобразувания се извършват без обществени обсъждания и дебати, без анализ не само на ситуацията и финансовия аспект, но и без анализ на ефекта от тях в дългосрочен и краткосрочен план. Гражданите на Република България стават свидетели на липсата не само на политическа воля за реформи, но и на липсата на желание от страна на политическите партии за постигане на консенсус по отношение на ролята, функциите и дейността на МВР. Дебат за реформите в МВР не само не е провеждан с гражданите, чиито права и свободи трябва да зачита ведомството, но и всички инициативи по този въпрос се неглижират. Към настоящия момент не само не се зачитат основни принципи, въз основа на които се реализира дейността на МВР, но и се създава усещане, че тази тенденция се задълбочава и влошава. От страна на политическото ръководство на МВР не се демонстрира никаква воля и желание за взаимодействие с граждански и юридически лица и за осъществяване на граждански контрол. Дейностите, касаещи обществените консултации са съобразени със  ЗНА, но не съществуват инструменти, които позволяват оказване на граждански контрол върху политиките на МВР и гражданско участие в тяхното формулиране. Представителите на МВР за разлика от много ведомства не демонстрират желание и воля за създаване на обществено-консултативни съвети, което е изключително опасно в ситуация, в която средата за сигурност не само в България, но и в Европа се променя динамично и в която гражданите имат все по-важна роля за превенция и разкриваемост не само на терористични актове, но и на конвенционални престъпления. Подобно изключване на гражданите на Република България от процесите на планиране и реализиране на политики за сигурност и реформи в МВР, ограничаването на правото им на участие в процеса на вземане на решения създава риск не само за тяхната сигурност, но и за националната.  Липсата на политическа воля за реформиране на МВР по „правилен“ начин и неглижирането на правото на гражданите да участват ще доведе до още по-голям отказ и нежелание за сътрудничество с органите на властта и предприемане на индивидуални действия за справяне с проблемите на местно ниво. Това ще доведе до противопоставяне между гражданите и органите на властта, което крие множество рискове не само по отношение на сигурността, превенцията и разкриваемостта, но и по отношение на възможностите за управление на подобни процеси.

Именно поради тези причини е изключително важно МВР да започне да изпълнява една от основните си дейности – информационната и да информира гражданите на Република България за всички планирани дейности не само, чрез средствата за масово осведомяване, но и чрез провеждане на обществени обсъждания и дискусии. Реализирането на подобни дейности не само ще повиши доверието на гражданите в МВР, но и ще създаде условия за сътрудничество на местно, областно и национално ниво. Необходимо е МВР да изготви комуникационна стратегия и да реализира информационна кампания за това какви са ролите и функциите на служителите в МВР, в какви случаи е необходимо гражданите да се обръщат към тях, кои са случаите, в които решаването на даден проблем е в компетенциите на местни институции и най-вече да създаде партньорства с граждански организации, с които заедно да реализират подобна информационна кампания. Именно посредством подобна информационна кампания, може да се проведат обществени обсъждания с гражданите за това какви са основните проблеми в техните населени места, какво смятат за нужно да се промени и по какъв начин биха съдействали на органите на властта в процеса по подобряване на средата за сигурност . Успоредно с това на областно ниво могат да се създадат граждански приемни /ако е необходимо фондация „Общество и сигурност“ може да представи визия за създаване на граждански приемни/ , в които представители на МВР, заедно с представители на общинска и областна администрация и НПО да се срещат с гражданите, с които да обсъждат техните проблеми и да търсят общи решения за тях. В процеса на търсене на решения по конкретни казуси ще се изяснят функциите на различните институции и ще се идентифицират конкретни проблеми и възможни решения. По този начин ще се улесни и работата по другата основна дейност на МВР – превантивната. В резултат на откриването на граждански приемни ще се придобие информация за потенциални рискове и заплахи и ще могат да се предприемат дейности по превенция. Това ще повиши ефективността на работа на МВР, приносът и участието на гражданите ще има реален резултат и ефект и ще се подобри сътрудничеството между тях на местно и областно ниво.

РЕФОРМАТА В МВР: ПРАВИЛНИЯТ ПОДХОД

При планирането на реформи в МВР трябва да се приложи подходът „отдолу-нагоре“. От изключителна важност е представителите на политическото ръководство на МВР и политическите партии да са наясно, че реформата е процес, който изисква не само добро управление, но и добро планиране. Преди започване на планирането на реформи в МВР е необходимо да се установи връзката между различните нива, тъй като структурата е централизирана, но трябва да отговаря на конкретни и специфични потребности на граждани, населяващи различни по своя състав, икономическо и социално развитие територии. Именно това е най-голямото предизвикателство в реформирането на МВР – управлението на връзките между планирането на национално, областно и общинско ниво. Управлението на тези процеси изисква определяне на хора, които да ги администрират. Важно е в процеса на реформиране на МВР да се промени начина на работа – делегиране на определени правомощия на администраторите, създаване на ефективни комуникационни канали между тях и сформиране на екипи на различни нива, които да обменят информация помежду си. Поради спешността на започването на реформи в МВР, но и важността те да се случат бързо и ефективно е необходимо да се създаде екип, в който да участват представители на граждански, синдикални и браншови организации, представители на НС и МВР, който да планира дейностите и механизмите за управление на национално ниво. Подобен екип може да се сформира за период до 3 месеца, като той може да функционира на принципа на работна група към МВР или обществено-консултативен съвет към МС. Участниците в него трябва да докажат не само своя опит, но и наличието на експертиза и визия за реформирането на МВР не само като преструктуриране, но и като ефект и повишаване на качеството на услугата/продукта „гражданска сигурност“. След сформирането на екип на национално ниво е необходимо да се сформират аналогични екипи  на общинско и областно ниво, които да реализират планираните дейности. Именно тези местни екипи ще проведат обществени обсъждания и да идентифицират не само проблемите и решенията, но и да разберат каква е визията на гражданите за МВР. Ресурс, който може да бъде използван са Местните инициативни групи/МИГ/, създадени по подхода „Лидер“ на ОПРСР 2007-2013, в които участват представители на местната власт, бизнеса и структури на гражданското общество. За да се ускори процесът може да се създадат партньорства между служителите в МВР и МИГ, а само в населените места, в които  няма такива групи да се сформират нови екипи. Всички МИГ-ове за изготвяне на своите стратегии за местно развитие са приложили подходът „отдолу-нагоре“ и са провели обществени обсъждания. Те имат ресурси и експертиза, които могат и трябва да се използват при планиране на начина, по който да се реформира МВР. Голяма част от МИГ  реализираха стратегии за местно развитие и имат потенциал и капацитет да изготвят планови и програмни документи, което ще улесни много процеса по обработка и анализ на данните. Там, където има офиси на МИГ може да се договори откриването на граждански приемни, което ще окаже положително въздействие не само върху отношението на гражданите към служителите в МВР, но ще създаде възможности за междуинституционално сътрудничество на местно ниво, което ще повиши ефективността на работа на МВР. Там, където няма функциониращи МИГ-ове, може да се използва капацитета и ресурса на Национално сдружение на общините в Република България /НСОРБ/ или други неправителствени организации, които имат структури на територията на страната. При започване на сформирането на местни екипи през март-април 2016г. е реалистично до края на месец октомври 2016г. да има обобщени предложения за реформа в МВР, получени в резултат на обществени обсъждания и предложенията от гражданските приемни. В периода октомври 2016 – февруари 2017г. успоредно с изготвянето на дългосрочна стратегия за сигурност и реформа в МВР могат да се проведат национални обсъждания с представители на браншови и граждански организации, изпълнителна и законодателна власт. Успоредно с това, могат да се водят преговори за осигуряване на финансови средства за реформирането на МВР, повишаване на квалификацията или преквалифициране на служителите в МВР и стартиране на програми за социално предприемачество и заетост за излизащите от системата.  По този начин не само ще се постигне обществен и политически консенсус за реформата в МВР, но тя ще има подкрепата и на гражданите, които ще знаят какво предстои и ще могат да осъществяват граждански мониторинг за това доколко планираните дейности се реализират. В последствие сформираните екипи за планиране на реформата в МВР могат да бъдат преструктурирани и да осъществяват граждански контрол и мониторинг върху изпълнението на стратегията за сигурност и реформа в МВР.

Дейността на Министерство на вътрешните работи е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението.

Съгласно ЗМВР дейността на МВР се осъществява въз основа на следните принципи:

1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;

2.зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство;

3.публичност и отчетност;

4.политически неутралитет;

5.обективност и безпристрастност;

6. защита на информацията и източниците за нейното придобиване;

7.защита на служителите при и по повод изпълнението на служебните им задължения;

8. взаимодействие с другите органи на държавната власт, органите на местното самоуправление, както и с гражданите и юридическите лица;
9. сътрудничество с Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

(2) Върху дейността на МВР се осъществява граждански контрол от предвидените в действащото законодателство органи.

Чл.4. Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие и да спазват разпорежданията на органите на МВР, издадени при или по  повод осъществяване на определените им със закон функции.

Чл. 6. (1) Министерството на вътрешните работи извършва следните основни дейности:

1.оперативно-издирвателна;

2.охранителна;

3.разследване на престъпления;

4. осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации;
5. осигуряване на достъп на гражданите до службите за спешно реагиране, чрез Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112(ЕЕН112);

6.информационна;

7.контролна;

8.превантивна;

9.административно наказателна и предоставяне на административни услуги.

Всеки мой ден е различен.  Има дни, в които са ми викали. Дни, в които хора са припадали в ръцете ми. Дни, в които са късали нашивките ми и са се изплювали в лицето ми. Дни, в които съм чувал и виждал как си отива животът.

Дни като тези не са рядкост, но се забравят бързо, защото са последвани от другите дни. Дни като днешният, в който разкрихме кои са хората, ограбили дядо Данчо. Дни, в който няма как да забравиш разплаканият възрастен човек, който ни поднесе в знак на благодарност кошница с ябълки и ни каза „Благодаря ви, момчета. Благодаря ви, че ви има… “.

Има и едни други дни и те са най-тежките – дните, в които знаеш, че не можеш да помогнеш и си безсилен. Дни, в които ти се иска да си предотвратил престъпление или инцидент. Дни, в които ти се иска институцията, в която работиш да не е толкова тромава. Дни, в които се молиш от името на близките на жертвите да оцелеят и справедливостта да възтържествува. Дни, в които си гневен и беснееш. Дни, в които се замисляш дали има смисъл и се запитваш дали имаш сили да продължиш.

В тези дни те крепят три неща: любовта към професията, колегите и хората като дядо Данчо.

С благодарност към колегите и дядо Данчо,

Един служител в МВР

Тероризмът заплашва всяко едно общество, чрез насаждане на страх и усещане за безпомощност сред гражданите. Той се стреми да държи всяко едно общество или правителство като заложник, чрез страха от унищожение и нанасяне на вреда.

Когато има терористични атаки, хората  обикновено търсят начини да се справят с острия стрес и травмата от това. Тероризмът се свързва основно със страха от безпомощността, която ни обзема. Насилствените действия са произволни, непровокирани и умишлени, и често са насочени към беззащитни граждани. Опитите на гражданите да се справят с ирационалната информация,  с която разполагат и е отвъд нормалното разбиране може да стартира процес от психологически събития, водещи до чувства на страх, безпомощност, уязвимост и скръб.

Ксенофобията – страхът или омразата към непознати или чужденци – може да се развие или да бъде задълбочена при терористична заплаха и може да се превърне в социална и психологическа опасност. Страхът, генериран от тероризъм може да бъде изострен от многообразието на населението, ако има недоверие между различни групи, категории и общности. Важно е да се признае, че разнообразието във всяка една популация може да бъде възможност за единство и сила. Има членове на нашето общество, които са имали минало и са преживявали терористични инциденти. Знанията и опита, които са придобили оцелелите, както и уменията да се справят с тези инциденти могат да ги направят ценен ресурс за справяне и помощ в рискови ситуации.

Кой е засегнат?

След терористична атака, много хора са засегнати. Хората, които са преживели травмата често попадат в следните категории:

• Оцелели от минали травматични събития (например бежанци от войни, тероризъм или изтезания, оцелелите от домашно насилие, деца  жертви на насилие или улична престъпност). Тези хора могат да имат повишено чувство на уязвимост.
• Хора, които лично са били свидетели или жертви на терористична атака.
• Хора, които имат травма от наученото от роднини, приятели и познати, които са били жертви на насилие и многократно са преживявали тази травма.
• Хора, които се чувстват потенциална жертва на терористична атака.
• Хора, които са се разминали „на косъм“ с терористична атака.

Какво може да се появи след терористична атака?                     

Хората, които са преживели или са били свидетели на терористична атака може да изпаднат в състояние на остра реакция на стрес. Може да се прояви един или няколко, а дори всички от следните симптоми:

• Повтарящи се мисли за инцидента.
• Страх от всичко, отказ от напускане на дома и самоизолиране.
• Прекратяване на обичайното функциониране, вече не се поддържа ежедневната рутина.
• Вина на оцелелия – „Защо оцелях? Трябва да направя нещо повече.“
• Огромно чувство за загуба.
• Нежелание за изразяване на чувства, загуба на чувство за контрол над собствения си живот.

Справяне с травмата

1. Идентифицирайте чувствата, които изпитвате. Разберете, че вашите чувства са нормална реакция на ненормална ситуация.
2. Спомнете си несгоди и травми, които сте преживели в миналото. Опитайте се да си спомните какво сте направили и кои са нещата, които са ви помогнали, за да преодолеете страхът и безпомощността, които сте изпитвали в тези ситуации.
3. Говорете на другите за страховете си. Добре е да потърсите помощ. На работното място могат да се сформират малки групи, в които да има експерт по психично здраве, които позволяват хората да споделят своите чувства и усещания.
4. Положете усилия, за да поддържате обичайната си рутина.
5. Мислете позитивно. Осъзнайте, че нещата ще се подобрят. Бъдете реалисти по отношение на времето, което е необходимо, за да се почувствате по-добре.
6. Разпознайте, че естеството на самите терористични атаки е да създават страх и несигурност за бъдещето. Продължете да правите нещата, които ви радват. Не се ангажирайте прекомерно с неща, които не могат да бъдат контролирани и биха могли да попречат да продължите да живеете нормално живота си.
7. Запознайте се с действията, които правителството предприема за борба с тероризма и възстановяване на безопасността и сигурността. Забележете, че обучените служители в цялата страна са мобилизирани, за да се предотвратят и да реагират на терористични атаки.
8. Ограничете медиите.

9. Съвети за оказване на помощ на децата да се справят с травмата:

• Насърчавайте децата да говорят за случилото се и за това как се чувстват.
• Попитайте децата за това, което са видели, чули и преживели.
• Уверете децата, че родителите им се грижат за тях и ще продължат да им помагат и подкрепят, за да се справят с всичко, което ги кара да се страхуват.
• Помогнете на децата да разпознаят смелостта, която са проявили в тази нова и страшна ситуация и постигнатата от тях цел, въпреки трудностите и пречките. Създайте в тях усещане за контрол и овластеност.
• Позволете на децата да разберат, че демократичните институции работят и правителството се грижи за нашата сигурност. (Това може да бъде от полза и за самите възрастни да осъзнаят това).
• Бъдете наясно, че е възможно децата да задействат различни компенсаторни механизми в резултат на травмата от терористичната атака (например непрестанно гледане на телевизия покритие, подслушване на разговорите на възрастните и др.).

Ако имате проблеми справяне с терористичните атаки, помислете и потърсете помощ от психолог или друг специалист по психично здраве. Има много начини да се почувствате травмирани от терористичните инциденти. Психолозите и другите лицензирани психично-здравни специалисти са обучени да помагат на хората да се справят и да предприемат положителни стъпки към управлението на техните чувства и поведение.

Източник: Американска асоциация на психолозите

73, 8% от българите не се чувстват в безопасност. Това показва изследване, а резултатите му бяха представени на на дискусия в столицата, в която се включиха фондация „Общество и сигурност“, Синдикалната федерация на служителите в МВР и Цвятко Георгиев – зам. министър на вътрешните работи.

Анкетата сочи още, че близо 60 на сто от запитаните 468 граждани са били жертва на престъпление. С изключително ниско доверие се ползват всички институции, като цели 27% не разчитат на която и да е от тях, а 11% от анкетираните търсят връзки сред близките и приятелите си, когато имат нужда от помощ. 47% пък не търсят помощ от никого. Другите изводи, които бяха направени на събтието са, че системата на МВР е твърде политизирана. Смята се, че това се отразява върху работата на редовите полицаи.

Необходими са сериозни реформи, за да работи МВР успешно и да изпълнява функциите, както и да мотивира служителите си. До това заключение стигнаха на дискусия, в която се включиха фондация „Общество и сигурност“, Синдикалната федерация на служителите в Министерство на вътрешните работи, както и Цвятко Георгиев – зам. министър на вътрешните работи.

Реформите в МВР трябва да бъдат дългосрочни, както и да има дългосрочна стратегия за реформи със съответните финансови инструменти.

В рамките на форума бяха представени две изследвания, които показват настроенията на гражданите и чувството им за сигурност. Второто изследване показва мотивацията на служителите на МВР и проблемите вътре в самата система.

Оказва се, че 73,8% от гражданите не се чувстват сигурни, а близо 60% от анкетираните 468 граждани, са били жертва на престъпление. Най-много българите се страхуват да не станат жертва на кражба или да бъдат жертва на бездействието на институциите, както и да не станат жертва на измама.

Въпреки всички проблеми в системата на МВР, повечето хора все пак разчитат на полицаите, когато имат нужда от помощ, а 27,2% се доверяват на съда и на служителите на пожарната безопасност. 27% обаче не разчитат на помощ, от която и да е институция, а 11% от анкетираните търсят връзки сред близките и приятелите си, когато имат нужда от помощ. Най-много обаче (47%) не вярват на никого и търсят решение самостоятелно.

Най-доброто решение, за да се промени тази ситуация е да се промени работата на съда и прокуратурата, да се подобри работата в МВР и да се засили връзката между институциите, обявиха синдикалистите.

Според изследването основните проблеми в системата на МВР са свързани с това, че министерството е нереформирано, но с най-чести промени. От 2007 г. досега са вливани и изваждани от министерството различни структури като ДАНС и ГДБОП, а на фона на това служителите прогресивно намаляват и от 68 000 през 2009 г. в момента са 49 000 души.

В същото време има направени 33 изменения на Закона за МВР, сменят се много често и нормативните актове,което демотивира служителите, тъй като това единствено затруднява работата им и предизвиква излишни грешки.

Самите служители на МВР са на мнение, че системата е твърде политизирана и това се отразява върху работата на редовите полицаи, едновременно с това пък няма почти никаква материална база, а кариерното развитие зависи от чисто субективни обстоятелства, а не от качеството на работата. Служителите се оплакват и от това, че нямат адекватни социални придобивки и стимули за работа.

Полицаите се оплакват и от това, че няма никаква сигурност в условията им на работа. Във връзка с това в момента има и притеснения, че може да отпадне даването на 20 заплати при пенсиониране.

Източник: DARIKnews България

Проучването има за цел да се установи личното усещане  на гражданите на Република България за сигурност,  моделите, които използват, за да се чувстват по-сигурни и какво смятат, че трябва да се промени, за да се повиши качеството на услугата „гражданска сигурност“.

Анкетна карта ще бъде попълнена и от участниците в шестте регионални форума, които ще се проведат в периода март – април 2015г. в градовете Плевен, Пловдив, Смолян, Варна, Бургас и Благоевград.

Резултатите от проучването, заедно с идентифицираните добри практики за повишаване на сигурността на местно и регионално ниво, ще бъдат анализирани и представени на национален форум, който ще се проведе в София през месец май 2015г.

Екипът на Фондация „Общество и сигурност“ се обръща към Вас с молба да подкрепите инициативата и да дадете своя принос в промяната на  България и превръщането и в по-сигурно и спокойно място за нас и нашите близки и деца.

Можете да попълните онлайн анкетата тук.