До 10 август 2017 година ще бъде активен линкът към онлайн анкетата на Фондация “Общество и сигурност“ и район „Красна поляна“ по проект „Сигурна и (Пре)Красна промяна“, който се  изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община, Програма Европа 2017.

Онлайн изследването има за цел да се проучат нагласите и разбиранията на жителите на район „Красна поляна“  по отношение на сигурността и мерките, които е необходимо да се предприемат, за да се почувстват по-сигурни и да се направят препоръки относно ефективността на работата  в тази насока на администрацията на район „Красна поляна“.

Това изследване е естествено продължение и надгражда резултатите, получени по време на проведените в рамките на проекта фокус-групи, в които взеха участие 121 жители на седемте квартала в район „Красна поляна“.

Участниците във фокус-групите също попълниха анкетни карти и споделиха своите препоръки за подобряване  работата на администрацията на район „Красна поляна“. В тази връзка е изпратено писмо с искане за среща с Началника на районното управление, по време на която да бъдат представени резултатите от качественото и количественото изследване по проект „Сигурна и (Пре)Красна промяна“ и да се обсъдят възможностите за повишаване сигурността на жителите.

Онлайн анкетата е анонимна, попълването й отнема не повече от 3 минути,  а резултатите ще бъдат обобщени и  използвани за изготвянето на местна стратегия за сигурност, която ще бъде представена за обществени консултации и обществен дебат в периода септември – ноември 2017 г., а резултатите ще бъдат публикувани на уебсайта на партньорите по проекта.

Сбъднах  мечтата си и днес съм пожарникар. Имаше години,  в които спортът ме държеше настрани от тази мечта. Днес се замислям, че една контузия беше причината да сбъдна мечтата си, а сбъднатата мечта доведе до едно голямо разочарование и още по-голямо вдъхновение.

Сбъдвайки мечтата си, видях, че да си пожарникар в България, означава да си самотен, незабелязан и неоценен… герой си единствено в очите на близките си, а подкрепа получаваш единствено от колегите. Разочароващо е да видиш хора,  които повече от 20 години са горели с професията, гасейки огъня и вместо да бъдат модел за подражание и обект на уважение  са потискани са от началниците, неразбрани от близките си и незабелязани от хората. Сблъсъкът с реалността, който изживях след като сбъднах мечтата си беше страшен, но после… после чух звънеца и трябваше да изляза навън. И всичко се промени. Тези, които се чувстваха незабелязани и неоценени, рискуваха живота си, изваждаха хора, спасяваха семейни албуми. Те се превърнаха в единствените хора, с които можех да споделям, защото няма как да кажа на семейството си, че съм отишъл да гася пожар и са ме посрещнали с нож или пък, че съм търсил човешка глава. Тези, които могат да те разберат и с които можеш да говориш са колегите. Те се превръщат не само в опора, но и в юмрук. С тях влизаш в разпадащи се сгради и са единствените, които пазят гърба и живота ти.

Вече 5 години съм пожарникар и въпреки, че се очаква, че с времето свикваш с рисковете, винаги има нещо, което те изненадва и ти показва, че имаш още много да учиш. И до ден днешен, времето от биенето на звънеца, до пристигането на адрес е времето, в което адреналинът в кръвта е най-висок, защото никога не знаеш къде отиваш и какво ще видиш. Докато си в камиона, сърцето ти е в гърлото. Трепериш все едно си на стадион и ти предстои  участие в състезание, но не знаеш нито в каква форма си, нито какво е изпитанието, пред което се изправяш. Спокойствието идва в момента, в който водата тръгне и останеш сам с огъня.

Има случаи, които разтърсват, разплакват, променят…има случаи, които никога не се забравят и колкото и да си силен, не успяваш да сдържиш сълзите си. И аз имам такъв случай, който на фона на ситуациите, в които съм попадал изглежда не толкова фрапиращ, но за мен той бе изключително разтърсващ. Спомням си, че имаше много вода в каналите и едно момиченце беше повлечено от нея. Когато я извадихме и свалих якето си, и й го дадох, за да се стопли тя ме хвана за ръката и усетих всичките й емоции – страх, безпомощност, ужас. Тя ме гледаше, а емоциите й преминаваха като електричество през мен. Тогава не издържах и се разплаках. Никое дете не заслужава да попадне в ситуация, в която изпитва този ужас и изживява този кошмар.

Замислял съм се да спра и то нееднократно, но не мога. Това е моята професия, характера ми, същността ми… Мога да работя хиляди работи, но да съм пожарникар  – това са сърцето и душата ми. Знам, че където и да отида на друго място – няма да се чувствам добре. Няма да съм себе си. Да напусна означава да се предам, а аз не съм от хората, които се отказват. Аз съм различен и винаги съм бил такъв – спортист сред пожарникарите и пожарникар сред спортистите. Различен съм, защото не се оплаквам – имам две ръце и сърце и имам способността и възможността да променям нещата, които не ми харесват. Някои хора не си вършат работата, което не означава, че ние не трябва да вършим своята, защото човек няма право да има претенции, ако той самия не е коректен с хората около себе си и най-вече със самия себе си.

Много ми се иска хората да спрат да се оплакват и да видят нещата такива, каквито са. Мечтая си хората да започнат да ценят труда на другите, защото да не зачиташ и да не уважаваш  труда и усилията на другите е опасна тенденция, която за съжаление придобива все по-големи размери. А е толкова лесно, просто трябва да бъдем добри със себе си и един с друг. Безплатно е да сме добри – това не зависи от началниците, а от нас. От нас зависи как и в какъв свят ще живеем.

И да, понякога се страхувам. Страхувам се, че ще се огъна. Страхувам се, че някой ден може да стана самотен и циничен герой като част от моите колеги, но все още около мен е пълно с хора, които са не само колеги, но и приятели.

Преди време претърпях тежък инцидент. Бурята беше толкова голяма, че  докато рязах едно дърво – друго падна върху мен. Изгубих съзнание. Когато се събудих колегата беше покрил тялото ми със своето. Около него, във въздуха, се носеха огромни, няколкометрови клони, а той ме пазеше в бурята от клоните,  плачеше и не спираше да повтаря „Жив ли си?“. Рискува своя живот, за да спаси моя.  И си мисля, че ако бях в ситуацията на своя колега, това би ме огънало и би ме променило, но единственото нещо, което би ме накарало да си тръгна е ако тези колеги изчезнат. За такива хора си струва! Всичко!

Фотограф: СилваТонева

Фондация „Общество и сигурност“ в партньорство с район „Красна поляна“ стартира реализирането на проект, който има за цел да се изготви първата за територията на град София местна стратегия за сигурност.  Проект „Сигурна и (Пре)Красна промяна“ се  изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община, Програма Европа 2017.

В проекта се предвижда в периода юни – юли 2017 г. да се проведат 10 фокус – групи с жителите на район „Красна поляна“ – по една фокус група в седемте жилищни комплекса – „Красна поляна“ 1-ва, 2-ра и трета част,  „Илинден“, „Западен парк“, „Факултета“, „Разсадника“, а също така фокус – групи с представители на местна власт и институции, с представители на неправителствени организации и  с млади хора на възраст 14-19 години).  Целта на фокус-групите е да се идентифицира личното усещане за сигурност на жителите на район „Красна поляна“ и да се установи кои са основните рискове и заплахи за тяхната безопасност.

След това  резултатите от изследването ще бъдат обобщени, ще се анализира опита в страните – членки на ЕС и ще се идентифицират добрите европейски практики и мерки за повишаване сигурността на гражданите, а също така и формите за включване на гражданите в процеса на вземане на решение и изготвяне на стратегически документи.

След набиране и  систематизиране на информацията се предвижда да бъде изготвен работен вариант на местна стратегия за сигурност, който ще бъде консултиран с жителите на район „Красна поляна“ и в случай, че се наложи ще бъдат нанесени корекции и допълнения към изготвения вариант на местната стратегия за сигурност.“.

Заключителната част от проекта е свързана с провеждането на пресконференция, на която ще  бъде представена изготвената стратегия и ще се обсъдят основните предизвикателства, пред които се изправят представителите на местната власт и жителите на район „Красна поляна“ по отношение на тяхната сигурност и мерките, които ще се предприемат, за да се превърне Района в по-сигурно и безопасно място за живеене.

За да бъдат улеснени и насърчени жителите на район „Красна поляна“ да извършват последващ мониторинг и граждански контрол върху изпълнението на планираните в местната стратегия за сигурност мерки, ще бъдат отпечатани 500 копия от стратегията, които ще им бъдат предоставени, а за да се повиши реално тяхната безопасност ще се изготви видео с конкретни съвети за това как да реагират в рискови ситуации и кои са институциите, към които могат да се обръщат.

Най-ценното в проекта, реализиран от Фондация „Общество и сигурност“ и район „Красна поляна“ и финансиран от Столична община, Програма Европа 2017, е че ще се създадат условия за въвеждане на европейски политики и добри практики по отношение на услугата „сигурност“ и ще се насърчи сътрудничеството между правоохранителни органи, образователни институции, неправителствени организации и представители на местната власт в район „Красна поляна“. Най-големият ефект от проекта ще бъде стартирането на процес, чиято цел е преодоляването на стереотипите, че темата „сигурност“ и политиките в тази сфера изискват специфична експертиза, която само определени хора притежават.

Реализирането на проекта ще покаже, че местните институции са близо до хората, загрижени са за тяхната безопасност и по този начин не само ще се промени отношението на гражданите, но и ще се повиши доверието им в институциите и информираността им за тяхната дейност и сфери на отговорност.
Активната работа на водещата организация и партньора по проекта – район Красна поляна ще създадат реални партньорства на местно ниво, които ще са не само ефективни, но и високо функционални.

Преди няколко дни беше публикувам публичният отчет за дейността на МВР през 2016 г.  В него се отчита сериозно намаляване на престъпността  – с около 7.4% спрямо 2015 г. и увеличаване на разкриваемостта – с 8,8%. Идентични са показателите по отношение на грабежите, кражбите и противозаконното отнемане на МПС.  И това би било прекрасна тенденция и добре свършена работа, за която бихме поздравили работещите в МВР, ако нямаше един много притеснителен факт, а именно – данните и тяхната достоверност.

Разгледахме данните за 2015 г. в публичният отчет на МВР за миналата година – от любопитство и за да потвърдим хипотезата си, че цифрите за 2015 г. в двата доклада са идентични, но уви – оказа се, че за една и съща година данните в два от публичните доклади на МВР са различни, а тенденцията е една и съща – увеличаване на регистрираните и намаляване на разкритите ( в отчета за 2016 г.), за да може да се отбележи спад на регистрираните престъпления, т.е. да се каже че превантивните действия, които се предприемат работят и са ефективни и се е подобрила разкриваемостта.

Как се обяснява подобно разминаване и кой носи отговорност за това? И как да вярваме на МВР, когато дори в публичните отчети данните се разминават? А ето и доказателствата за това в цифри:

В поредицата от видео материали – „Цената на сигурността“, се запознахме с някои от най-големите проблеми, които стоят пред нормалното и ефективно функциониране на МВР. Очевидно е, че нито един от тях не може да бъде разрешен в абсолютна изолация от останалите, тъй като те са до голяма степен взаимносвързани. Недостига на кадри води до претоварване на служителите, на които не им остава време и не им е предоставена възможност за допълнително обучение, а това ограничава ефективността на ведомството и води до усещане за липса на сигурност у гражданите. В този контекст е повече от ясно, че трябва да се предприемат мерки за справяне с проблемите и тези мерки трябва да бъдат комплексни и адекватни на настоящата ситуация.

В новото видео се обърнахме към експертите от СФСМВР, за да разберем не къде са грешките и проблемите в системата, а конкретно какво пречи на осъществяването на нормална реформа и как бихме могли да подобрим функционирането на министерството. Ето и основните насоки за работа, които те очертаха:

Първото и най-важно условие за успешно реформиране на МВР е наличието на ясна и дългосрочна визия. Това се налага и поради ограничените финансови и оперативни ресурси, с които ще трябва да се извърши процеса. По-важното обаче е, че реформирането на министерството не може да се осъществи бързо и рязко. Това са популистки политически обещания, които водят до повече хаос в системата. Реформата в МВР трябва да следва ясна дългосрочна идея, в която могат да бъдат заложени краткосрочни и дългосрочни цели. Първите положителни ефекти могат да се усетят след няколко години, но за успешното й завършване ще са необходими между 10 и 15 години, ако се търси ефективност, а не заглавия за вестници.

Има три основни заинтересовани страни в процеса за реформиране на МВР. Това са служителите, гражданите и политическото ръководство. Необходимо е да се осигури широка подкрепа за предстоящи реформи именно от тези групи, защото липсата на такава дори само от една от тях ще доведе до пагубни резултати. Важно е да се проведат експертни анализи, отворени към обществото дебати и други инициативи, които да позволяват генериране на така необходимата подкрепа. Ако политическите партии продължават да стартират реформата в министерството от нулата, това ще това ще направи едно уж „преходно“ състояние в постоянно и ситуацията никога няма да се промени, а „реформирането“ или по-скоро експериментите никога няма да спрат.

Едно от най-важните неща за предстоящата реформа е тя да се прави в посока на това гражданите да се чувстват по-сигурни. Изхождайки от техните интереси, системата може да бъде променяна, за да предоставя по-високо ниво на услугата сигурност и като цяло да се повиши усещането за ефективност на МВР. Всякакви частични реформи, които се правят, независимо дали са с цел намаляване на бюджета на министерството, промени на наименования на отделни структури или преразпределяне на отговорности ще доведат в поредния провал.

На пръв поглед чисто технологичният процес на осъществяване на реформа е от изключително значение. Ако той не бъде коректно проведен, дори да се спази всичко останало, няма да се стигне до подобряване на сигурността в страната. Процесът трябва да започне с предварителни анализи и с въпроса: „Какво искат гражданите от МВР“? Когато знаем какво искат, трябва да разгледаме и какво е постижимо в рамките на структурата към момента и в какъв срок може да бъде подобрено.

Противно на това, което множество медии се опитват да предизвикат, няма противопоставяне между служители и граждани. Дори напротив. Най-важното за гражданите е МВР да бъде ефективно, да могат да разчитат на защита и да се чувстват сигурни. За да се случи това, в министерството трябва да работят хора, които да бъдат подходящо мотивирани и да следват съответните правила на работа. Самите правила трябва да бъдат коректно написани и не бива да затрудняват излишно работния процес. Служителите искат същото – нормални условия на труд, по-малко бюрокрация и повече възможности за развитие на работното място.

Какво струва на служителите да работят в МВР? Когато разбраха заглавието на това видео, повечето хора, с които говорихме допуснаха, че ще разгледаме човешките жертви, които правят служителите на министерството по отношение на личния си живот. Невъзможните графици за дежурства, извънредната работа, сложните отношения със семействата им и времето, което не могат да прекарат с децата си и което никога няма да си върнат. Тези неща са безспорен и болезнен факт. И това е може би най-голямата цена, която работещите в МВР плащат. Ние обаче не разглеждаме темата, тъй като служителите приемат частично тези жертви още с встъпването си в длъжност. Правят го, защото осъзнават, че колкото и да е неблагодарна тази работа, тя трябва да бъде свършена. Правят го, защото разбират, че така светът, в който живеят децата им е едно по-сигурно място.

Има обаче една друга цена, която те заплащат. Цена, с която не са наясно при постъпване на работа. И макар тя да е доста по-тривиална и за някои да не изглежда като мащабен проблем, истината е, че това е една от значителните пречки пред нормалното функциониране на министерството. Публична тайна е, че работещите в МВР дофинансират ведомството със закупуване на униформи, консумативи и дори гориво. Обърнахме се към нашите експерти, за да очертаем колко дълбок всъщност е проблемът. Ето и основните направления, на които те обърнаха внимание:

Едно от основните направления, което експертите очертаха като проблемно е необходимостта служителите да дофинансират своя работодател – минестерството. Ведомството е с един от най-големите бюджети в държавния сектор и въпреки това парите недостигат по редица направления, което принуждава работещите в МВР да закупуват редица консумативи и дори униформи за собствена сметка. Това не просто се отразява негативно на морала на служителите, но и пряко намалява техните възнаграждения.

Хората биха попитали: „Защо се налага на служителите да дофинансират министерството“? Ако това се случваше в частния сектор, щеше да има стачки и масови напускания на работа. Служителите обаче нямат правото на ефективна стачка поради естеството на задълженията си. В същото време, символичните им стачни действия често остават незабелязани от обществото. Липсата на финансиране обаче се отразява негативно на изпълнението на служебните им задължения. Така един редови служител често е изправен пред дилемата дали да вложи собствени средства и да си свърши работата или да рискува административно наказание, макар да не са му осигурени необходимите условия за извършване на поставените задачи.

Един от аспектите, с които най-често се сблъскваме директно като граждани са старите и вехти униформи на служителите на МВР. Истината е, че мнозинството от тях не са получавали такива повече от 4-5 години. Абсурдно е да се смята, че едно работно облекло може да издържи толкова време. Особено при ежедневното натоварване, на което са подложени работещите в системата. Това принуждава служителите сами да си купуват облекло и обувки, защото в противен случай не могат да изпълняват служебните си задължения. Държавата вече 6 години е сякаш абдикирала от този проблем. Истински страшното е, когато говорим не само за униформено облекло, а за защитно такова. Пожарникари влизат в пожари със защитно облекло на десетилетия, рискувайки здравето и живота си, за да спасят нашия. Това не са изолирани случаи, това е ежедневие в МВР.

За съжаление разходите, които служителите покриват от името на министерството далеч не се ограничават с униформите. Поддръжката на автомобилите и зареждането с гориво често се осъществяват от работещите в системата. На пръв поглед тривиални разходи за канцеларски материали също падат върху служителите. И колкото и банално да звучи това, истината е, че без обикновени средства като химикалки и хартия, нито една организация не може да функционира. Често работещите в системата допринасят и с лични материални активи като преносими компютри и принтери. Достъпът до интернет също се осигурява предимно чрез частни инициативи на служители и синдикални организации. Всичко това влияе пряко върху ефективността на системата и върху всеобщото усещане за несигурност в обществото.

В новото видео от поредицата „Цената на сигурността“ се запознаваме с проблемите свързани с обучението и професионалната подготовка на служителите в МВР. Разглеждаме възможностите за подобряване на условията и повишаване на квалификацията на кадрите. Според Нелсън Мандела, именно образованието е най-силното оръжие за промяна. Това важи в пълна сила и за системата на МВР. Ако искаме по-квалифицирани кадри и повече ефективност, именно адекватното обучение на служителите е начинът да го постигнем.

Известният писател Айзък Азимов твърди, че образованието не е нещо, което може да бъде завършено. Този ключов аспект се оказва неглижиран от управляващите МВР с години, които не създават условия позволяващи подобряване на уменията на работещите в системата. Обърнахме се към нашите експерти, за да разберем къде са проблемите свързани с обучението и професионалната подготовка във ведомството, а също и до колко са решими те. Ето и основните аргументи, които те посочиха:

1. Обучението е формално

В МВР и към настоящия момент се провеждат обучения на служители, но те са формални. Събират се и провеждат някаква форма на дискусия или ако е физическа подготовка – разходка в планината. Горе-долу с това се изчерпва обучението на действащите служители. Формалното изпълнение не позволява придобиване на нови умения, което е от съществено значение за ефективността на служителите. В същото време, има служители, които не са получавали възможност за допълнителна квалификация с десетилетия.

2. Проблеми с първоначалното обучение

Когато един служител постъпи на работа в МВР, има задължително първоначално обучение от 6 до 9 месеца, което трябва да премине. За съжаление, то също е сведено до абсолютния минимум. Липсва необходимото ниво по отношение на стрелба, физическа и теоретична подготовка, което да позволи на служителя да е ефективен при изпълнение на служебните си задължения. Това води до процес на обучение, който продължава паралелно с практиката и отнема 1-2 години, в които служителят не е пълноценен.

3. Обучението по стрелба

Истината е, че в МВР се стреля много по-малко, от колкото трябва да се стреля. В същото време, доброто боравене с оръжие е основна предпоставка за спасяване, а не за отнемане на човешки живот. Стрелбите се провеждат в добрия случай веднъж в месеца и с много ограничено количество боеприпаси. Всички тези фактори водят до лоши резултати при боравенето с оръжие от страна на служителите.

4. Физическата подготовка

МВР не осигурява по никакъв начин възможността за физическа подготовка на служителите си. Следващия път, когато видите полицай с наднормено тегло се замислете, че този човек работи на ненормирано работно време, няма достъп до адекватни съоръжения за поддържане на физическа форма на работа и често работи и извънредно поради дефицита на кадри в системата. Изпити обаче се провеждат, макар да няма условия за подготовка. Още по-трагичното е, че тези изпити имат нормативи, които са еднакви за всички, независимо от възрастта им.

5. Кариерното развитие и обучението

Теоретично, кариерното израстване в МВР би следвало да е свързано с допълнителната квалификация и умения придобити от служителите. Обучението би трябвало да разширява възможностите и да увеличава капацитета на служителя. За съжаление това не е така. Няма реална връзка между кариерното развитие в МВР и обучението на кадрите. Това поставя не само практически, но и морални въпроси за това как функционира системата и кой я ръководи.

По  случай Осми март ви срещаме с три жени, които упражняват една героична и опасна професия и са един от многото примери   за силата и храбростта на жените в МВР!

Запознайте се с Александрина, Десислава и Светла!

В първите няколко епизода от поредицата „Цената на сигурността“ разгледахме широк кръг от теми свързани с проблемите в МВР. Сред тях бяха проблемите с реформирането на министерството, управлението на бюджета, „обърнатата пирамида“ и твърде тежката бюрокрация. В новото видео от поредицата обръщаме поглед към участието на гражданите в дебата за бъдещето на институцията.

На кръгла маса, организирана от Фондация „Общество и сигурност“ в края на 2015 година, действащият министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова заяви, че гражданските организации, с които МВР си партнира, трябва да отговарят на определен набор от условия, които да ги „легитимират“. Тя отказа да уточни какво е имала предвид. Противно на нейната теза, повечето хора биха се съгласили, че министерство, което струва над 1 млрд. лева на данъкоплатеца всяка година би следвало да отговаря не пред избрани по неясни критерии организации, а пред всяка НПО, която проявява интерес и още повече – пред всеки гражданин, който иска да знае как се изразходват тези средства.

Обърнахме се към нашите експерти, за да очертаем основните проблеми, които среща гражданското участие в дебата за МВР и възможностите за такова.

1. Гражданите не застрашават дебата

Противно на опасенията изразени от политически лидери, нашите експерти се обединиха около идеята, че гражданите не представляват заплаха за дебата за реформиране на МВР. Нещо повече, те задължително трябва да участват в него, защото могат да посочат по-добре своите необходимости по отношение на услугата сигурност. От чисто философска гледна точка финансовият ресурс, който министерството управлява всяка година, трябва да бъде отчитан публично, защото това са пари на данъкоплатеца.

2. Пълен достъп до информация

Извън техническата информация свързана с конкретни разследвания и процедури на оперативно ниво, гражданите трябва да са наясно какво се случва в МВР. Те би следвало да имат достъп до статистическата информация свързана с министерството, до подробни разбивки на изразходваните средства и до визията за реформиране на ведомството.

3. Участие в дебата

Всеки гражданин би следвало да има възможност да изрази позиция за протичащите в МВР процеси и начините, по които то може да бъде реформирано. За разлика от частните организации, министерството работи с публични средства и е длъжно да вземе под внимание гражданската позиция. Да, вярно е, че не всяка идея би била приложима, но е важно те да бъдат отчитани и обсъждани, което към момента не е практика на ведомството и това продължава с години.

4. Диалог

Представители на МВР трябва да търсят диалога с граждани и представители на НПО сектора. Единствено по този начин може да се изгради доверие и да се подобри работата и на самото министерство. За целта дори не е необходим значителен ресурс, а е нужно желание и воля за промяна на статуквото, в което всичко се случва зад затворени врати, а гражданите се антагонизират спрямо служителите на терен, защото те са единствената им връзка с МВР, което възприемат като неефективно.

5. Самореформирането не е възможно

Най-важната причина за участието на граждани в диалога е именно реформата в МВР. Системата, в настоящото си състояние, е тежка, бюрократична и промените се осъществяват бавно. За нея не е възможно да се „самореформира“ и е необходим външен поглед и контрол, за да може реформите да имат позитивен дълготраен ефект. Именно това е основната насока, в която могат да помогнат гражданите.

Реформата в сектор „Сигурност“ си остана неизпълнен ангажимент и от второто правителство на Бойко Борисов. Относно тази реформа се вдигна много шум, но твърде малко, даже почти никак не беше чут гласът на работещите в системата – на тези, за които кой ли не политик обяви, че след като работят на улицата, са най-важни.

Митове, легенди и реалност – в партньорство с Actualno.com най-големият синдикат на работещите в системата на МВР СФСМВР разкрива подробности от кухнята на МВР. И поставя важни въпроси – къде отиват парите на министерството с най-голям бюджет в държавата и защо все не стигат? Защо няма конкретна разбивка перо по перо например на заплатите – колко отиват за политическия кабинет, колко за Академията на МВР, колко за областните дирекции? Защо не се наемат нови хора, вместо да се дават пари за извънреден труд, който се оказва по-скъп, отколкото ако се плаща редовна заплата на още хора? И още, и още …

В първото видео от поредицата „Цената на сигурността“, което публикуваме се говори за проблемите с управлението и разпределението на бюджета на МВР. Бяха зададени поредица от въпроси на експерти от Синдикална федерация на служителите в МВР (председателят Валентин Попов, зам.-председателят Радка Павлова, зам.-председателят Илия Кузманов, зам.-председателят Илия Хрисимов, един от учредителите на СФСМВР Евгени Крумов, председателят на СД37 на СФСМВР Емилиян Недялков) във връзка с непрестанните проблеми, хроничния недостиг на финансиране и необходимостта от прозрачност при управление на средствата. Отговорите са откровено притеснителни, но основната цел е стартирането на обществен дебат по проблемите в МВР.

Експертите посочиха редица груби нарушения и проблеми при управлението на бюджета на министерството. Нито един от изброените проблеми не е неразрешим, но е необходима политическа воля и желание за прозрачно управление. За да чуете пълния им анализ, можете да гледате видеото. По-долу очертаваме някои от основните проблеми по отношение на бюджета, които те посочиха, а именно:

1. Парадоксът с бюджета Може би най-парадоксалният момент по отношение на бюджета е свързан с рязкото разминаване между публично достъпна информация и реалните условия в системата. За МВР се носят най-различни митове и легенди. Мнозина посочват, че именно то е министерството с най-голям бюджет, но в същото време заплатите на служителите на терен почти не са били повишавани. Освен това, броят на същите е намален значително – с над 20 000 служители. В задачата се пита: Къде отиват парите?

2. Разходите за заплати Следващият мит за МВР е свързан с начина, по който се изразходват средствата. Истина е, че основната част от бюджета е за заплати. Това обаче не са прословутите „20 заплати“ (бел. ред. – обезщетението, което се взема при напускане на системата), за които всички говорят, а за заплащане на труда на служители, които към момента работят във ведомството. При сериозното намаляване на работещите на терен в последните години, практическата липса на увеличение на заплатите в министерството и непрестанното увеличение на бюджета е редно да се зададе въпросът – защо МВР продължава да страда от липса на средства? Отговорът е пряко свързан с начина, по който същите са управлявани.

3. Липса на прозрачност Под претекста, че би било заплаха за сигурността в страната, управляващите МВР отказват да разкрият детайлна информация за това как се изразходват над 1 млрд. лева пари на данъкоплатците всяка година. Това е двустранен проблем. От една страна прави контрола над разходването на държавни средства практически невъзможен, а от друга настройва антагонистично широката общественост към институцията, от което страдат най-много униформените служители, които се срещат с хората ежедневно.

4. Проблемът с осигуровките в МВР Осигурителните вноски на служителите се увеличават без ясна причина. Това води до по-висок разход за министерството, което допълнително задълбочава кризата в сектора. Пряко свързан с това е и проблемът с хроничното „дофинансиране“ на ведомството в края на всяка година. В повечето случаи, отпуснатите допълнителни средства в края на годината не се разпределят по пера, а биват пренасочвани направо към НОИ. Публична тайна е, че НОИ има значителни проблеми с финансирането, но необходимо ли е дупките в техния бюджет да бъдат запълвани за сметка на МВР?

5. Извънредният труд Още един ясен сигнал за липсата на стратегическа визия при управлението на бюджета са разходите за заплащане на извънреден труд на служителите. Оставяйки настрана аргументите за ефективност на работата и коефициент на полезно действие, чисто финансово, не е добро решение да се възлага извънреден труд. Позицията е още по-валидна като се вземе под внимание количеството допълнително натоварване на служителите. За един час извънреден труд, един човек получава 1 ½ от нормалната ставка. На 2000 човека им се заплаща като за 3000 човека. Не е ли по-резонно да се увеличи броя на служителите на терен, вместо да се заплаща извънреден труд и да се пренатоварват работещите?
Прочети още : https://www.actualno.com/politics/reformata-v-mvr-s-pogled-otvytre-zashto-parite-nikoga-ne-stigat-video-news_595839.html
© Actualno.com

„Цената на сигурността“ е кампания, с която Фондация „Общество и сигурност“ и Синдикална федерация на служителите в МВР поставят началото не само на намирането на решения на огромните проблеми в МВР. Представителитена двете организации вярват, че ще утвърдят нов начин и подход за правене на политики за сигурност и ще повишат активността и мотивацията на гражданите да участват в този процес.

Actualno.com е независима новинарска медия, която вече 11 години цели да прави качествена журналистика с медийна етика, представяне на различни гледни точки, най-актуалните новини от деня и полезно съдържание от надеждни публични източници.

Сайтът е част от WebGround – независима медийна компания с опит в създаването на качествена журналистика. Сайтовете в портфолиото на WebGround  достигат до повече от 1 200 000 уникални потребители всеки месец или 1/4 от всички потребители на интернет във България.

В епизод №4 от нашата поредица „Цената на сигурността“ говорим за проблемите с управлението и разпределението на бюджета на МВР. Зададохме поредица от въпроси на нашите експерти във връзка с непрестанните проблеми, хроничния недостиг на финансиране и необходимостта от прозрачност при управление на средствата. Отговорите са откровено притеснителни, но ние вярваме, че общественият дебат по въпроса е стъпка в правилната посока.

Експертите посочиха редица груби нарушения и проблеми при управлението на бюджета на Министерството. Нито един от изброените проблеми не е неразрешим, но е необходима политическа воля и желание за прозрачно управление. За да чуете пълния им анализ, можете да гледате видео. По-долу очертаваме някои от основните проблеми по отношение на бюджета, които те посочиха, а именно:

• Парадоксът с бюджета

Може би най-парадоксалният момент по отношение на бюджета е свързан с рязкото разминаване между публично достъпна информация и реалните условия в системата. За МВР се носят най-различни митове и легенди. Мнозина посочват, че именно то е министерството с най-голям бюджет, но в същото време заплатите на служителите на терен почти не са били повишавани. Освен това, броят на същите е намален значително – с над 20 000 служители. В задачата се пита: Къде отиват парите?

• Разходите за заплати

Следващият мит за МВР е свързан с начина, по който се изразходват средствата. Истина е, че основната част от бюджета е за заплати. Това обаче не са прословутите „20 заплати“, за които всички говорят, а за заплащане на труда на служители, които към момента работят във ведомството. При сериозното намаляване на работещите на терен в последните години, практическата липса на увеличение на заплатите в министерството и непрестанното увеличение на бюджета е редно да се зададе въпросът – Защо МВР продължава да страда от липса на средства? Отговорът е пряко свързан с начина, по който същите са управлявани.

• Липса на прозрачност

Под претекста, че би било заплаха за сигурността в страната, управляващите МВР отказват да разкрият детайлна информация за това как се изразходват над 1 млрд. лева пари на данъкоплатците всяка година. Това е двустранен проблем. От една страна прави контрола над разходването на държавни средства практически невъзможен, а от друга настройва антагонистично широката общественост към институцията, от което страдат най-много униформените служители, които се срещат с хората ежедневно.

• Проблемът с осигуровките в МВР

Осигурителните вноски на служителите се увеличават без ясна причина. Това води до по-висок разход за министерството, което допълнително задълбочава кризата в сектора. Пряко свързан с това е и проблемът с хроничното „дофинансиране“ на ведомството в края на всяка година. В повечето случаи, отпуснатите допълнителни средства в края на годината не се разпределят по пера, а биват пренасочвани направо към НОИ. Публична тайна е, че НОИ има значителни проблеми с финансирането, но необходимо ли е дупките в техния бюджет да бъдат запълвани за сметка на МВР?

• Извънредният труд

Още един ясен сигнал за липсата на стратегическа визия при управлението на бюджета са разходите за заплащане на извънреден труд на служителите. Оставяйки настрана аргументите за ефективност на работата и коефициент на полезно действие, чисто финансово, не е добро решение да се възлага извънреден труд. Позицията е още по-валидна като се вземе под внимание количеството допълнително натоварване на служителите. За един час извънреден труд, един човек получава 1 ½ от нормалната ставка. На 2000 човека им се заплаща като за 3000 човека. Не е ли по-резонно да се увеличи броя на служителите на терен, вместо да се заплаща извънреден труд и да се пренатоварват работещите?

Новината „Да говорим за МВР с факти!“ на Фондация „Общество и сигурност“ е най-четената новина за 2016 г. на НПО портала (www.ngobg.info).

Тя има 2131 прочитания.

Благодарим на всички, които ни четат, следят нашите кампании и ни подкрепят. Благодарим за това, че започнахме не само да говорим, но и да обсъждаме и търсим решения на проблемите в МВР. Тази награда е доказателство за това какво могат да постигнат общите усилия на служителите в МВР и гражданите – тези, които се грижат за нашата сигурност и ние – ползвателите на услугата.

Благодарим Ви за доверието.

В новото видео от поредицата „Цената на сигурността“ ще разгледаме сериозния проблем с бюрокрацията в МВР за служители и граждани. Това е една от съществените пречки пред функционирането на министерството и резултира както в забавяне на работния процес, така и в неефективност на служителите. Обърнахме се към експерти от СФСМВР, за да ни разкажат повече за този проблем и наистина ли е необходима цялата бюрокрация във формата, в който съществува към момента.

Интервюираните експерти отбелязаха няколко значими аспекта на бюрокрацията в МВР, които пряко влияят върху работния процес. За разлика от описания от Макс Вебер „идеален модел на бюрокрация“, в министерството липсва ясната йерархия, постоянната структура и пътят на кариерата, което резултира в излишно бюрократично натоварване без позитивен ефект. Някои от по-интересните моменти, които експертите очертаха във връзка с бюрокрацията в МВР са:

1. Необходима ли е бюрокрацията?

Гражданите могат да получат необходимото обслужване и без настоящата мудна бюрократична машина. Част от нея е заложена законово и не може да бъде избегната, но още по-голяма част е резултат от други нормативни документи, които са издадени на средно и високо управленско ниво в министерството. Това забавя работата на служителите и ги прави по-малко ефективни по отношение на основните им служебни задължения.

2. Бумащината пречи

Въпреки модернизирането на техническата база и въвеждането на компютри, които да заменят пишещите машини, във ведомството продължават да се изписват огромни количества информация, да се попълват различни формуляри и да се актуализират данни. Създадената централна система за въвеждане на информация по проверки не пречи в МВР да се изписва и на хартия всяка една проверка. Това дублиране при въвеждането на информацията е проблем за процеса на работа.

3. Бюрокрация за граждани

Основните проблеми свързани с бюрокрацията в МВР, които гражданите усещат пряко са резултат от несъвършената нормативна уредба. Не по-малко значение има и несъвършеното прилагане на въпросната нормативна уредба, а също и бюрократичния процес за служителите, който гражданите не виждат, но който рефлектира пряко върху тях.

4. Бюрокрация за служители

Служителите усещат бюрокрацията поради т.нар. принцип „всичко в 4 екземпляра“. Примерен процес на въвеждане на информацията включва описването й в няколко дневника, написването на докладна, на базата на която започва работа. Следва оформяне на преписка, извикване на гражданите за сведения и установяване на потенциално престъпление. След това се изпраща към прокуратурата, която образува досъдебно производство, което връща в полицията и гражданите се викат повторно. Извън този тромав процес, служителите работят под постоянната заплаха да бъдат подведени под отговорност, тъй като тежката нормативна уредба не им позволява да са изцяло запознати с всички разпоредби. По този начин, служител, който си върши работата рискува да бъде наказан за това.

5. Доказателствена стойност на полицейския доклад

Когато един полицай присъства на престъпление, независимо от какъв характер, той е длъжен да изготви доклад. Същият доклад би следвало да има доказателствена стойност в съда. В България това не е така. Въпросният полицейски доклад служи единствено за отчитане пред началника, но няма практическа стойност при съдебното производство.

Във второто видео от поредицата „Цената на сигурността“, продължаваме да разглеждаме проблемите, които пречат на нормалното функциониране на МВР. Темата ни този път е посветена на т. нар. „обърната пирамида“ в министерството. Попитахме експертите от СФСМВР какво точно означава този термин и защо това е проблем за системата.

Отговорите, които получихме бяха повече от притеснителни. Видеото повдига някои сериозни въпроси, включително кой управлява МВР и защо това е проблем за системата. Бюджетът на министерството продължава да расте всяка година, а служителите на терен прогресивно намаляват. Въпреки това, един от основните разходи на МВР е за заплати. Дали твърде голямата администрация не е част от проблема?

Във видеото можете да се запознаете с позицията на експертите от СФСМВР, а тук ще очертаем ключовите им послания:

Повечето от интервюираните експерти посочиха, че бюрокрацията е необходима в тяхната професия, но е от изключително значение това какъв е точно процесът на работа. В множество западноевропейски държави бюрокрацията е дори по-тежка в сравнение с българската, но същественият проблем е, че в България и конкретно в МВР все още се работи по „съветския модел“. Това води до неефективна обработка на получените данни и лимитира коефициента на полезно действие на цялото министерство.

Сериозна пречка пред нормалното функциониране на министерството е т.нар. „униформена бюрокрация“. Противно на общото възприятие, МВР не се управлява от политическото ръководство, а от чиновници, които работят във ведомството. И макар администрацията да е важна част от работния процес, нейната функция би следвало да бъде да подкрепя оперативната работа, а не да управлява служителите на терен и техните действия. Това вреди както на ефективността на работещите в МВР, така и на техния морал при изпълнение на служебните задължения.

Изследване показа, че въпреки дадените от държавата милиард и половина на МВР , хората в България се чувства по-несигурни. И за себе си и за близките си.

И макар да вярват донякъде на полицията и съда, все повече разчитат на себе си. Все по-малко хора са склонни да подават сигнал до органите на реда ако са станали свидетели на престъпление. А тези, които се страхуват, че ще станат жертва на крадци смята, че институциите бездействат.
Според Радостина Якимова – директор на Фондация „Общество и сигурност“ за МВР „реформа“ вече е мръсна дума.
А експерът по кризисна комуникация Калин Калинов изрази становище, че ведомството има комуникационен проблем.

Цялото предаване „Директно“ може да бъде видяно на този линк.

Новата инициатива на Фондация „Общество и сигурност“ е свързана с разглеждането на конкретни проблеми от сектор „Сигурност“ и възможностите за тяхното решаване. Нашата цел е да постигнем по-широк обществен дебат, защото проблемите на сектора засягат всички нас като граждани на България. За целта се свързахме с експерти от сектора и поискахме тяхното мнение за конкретни проблеми, които пречат на нормалното функциониране на МВР.

В поредицата „Цената на сигурността“ ще ви запознаем с пречките пред нормалното функциониране на министерството. Идеята ни е чрез обществен диалог да се потърсят решения, за да може реформата в МВР да бъде ефективна и зачитаща правата и интересите на гражданите и служителите във ведомството.

Темата на първото ни видео са предишните опити за реформиране на министерството. Вече повече от 20 години се говори активно за необходимостта от реформиране на МВР. Въпреки това, редица политици и политически сили се ограничават само до популистки изказвания за намаляване на бюджета или заветните 20 заплати. Никой не разглежда в дълбочина проблематиката на едно от най-ключовите министерства в държавата. Във видеото можете да се запознаете с позицията на експертите от СФСМВР, а тук ще очертаем основните проблеми, които те посочиха:

1. Липса на стратегическа визия

Един от главните проблеми, с които се сблъскват реформите досега е липсата на ясна идея за посока и дългосрочна реформа. Повечето реформи в министерството се осъществяват или по бюджетни съображения или като част от предизборна кампания. В зависимост от момента се намаляват разходите или се осигуряват допълнителни средства, които са крайно недостатъчни, но генерират медийно внимание. Честата промяна на правителства и невъзможността за постигане на консенсус за реформирането на МВР води до невъзможност за целенасочена реформа със стратегическа визия.

2. Минимални структурни промени

Повечето промени, които се извършват в МВР през последните години са свързани с преименуване на отделни структури или формално разместване. Не се променя начинът, по който функционира самото министерство. Това прави осъществените минимални промени неефективни. Експертите ни са единни, че МВР не може да бъде реформирано „на парче“.

3. Спокойствието на гражданите не е приоритет

Една от основните функции на държавата е да защитава своите граждани. В най-пряк смисъл, тази защита в съвременния свят се осъществява именно от МВР и неговите служители. Всяка адекватна реформа би следвало да постави на първо място интересите на гражданите, но това досега не се е случвало. Липсва нормален анализ на необходимостите на гражданите, който да послужи като отправна точка при реформирането.

4. Служителите са жертва на „реформите“

Другите пряко засегнати от т. нар. „реформи“ са служителите на министерството. За тях липсва спокойствието и сигурността да се концентрират единствено върху работните си задължения. Невероятно обемната нормативна база, нарушаването на сключени обществени договори и непрестанните промени в Закона за МВР не позволяват нормалното изввършване на служебните задължения от служителите в системата.

5. Хора, които нямат експертен потенциал реформират МВР

Повечето министри, които управляват ведомството в последните години са извън системата на МВР. Те не са запознати с начина, по който тя функционира. За съжаление, екипите им от експерти също са съставени от лица със съмнителен експертен потенциал. Това води до неадекватни и временни решения, които се отразяват трагично на нивото на сигурност в страната в дългосрочен план. За съжаление, тепърва ни предстои да усещаме ефектите от тези „реформи“ извършени от „експерти“.

Тази седмица започва новата ни поредица „Цената на сигурността“. В първото видео от поредицата ще потърсим отговор на въпроса: Защо реформите в МВР не дават резултат? Материалът ще бъде публикуван в 9:00 утре сутрин. Специални благодарности на НПО портал , които са медиен партньор на кампанията. Ще очакваме вашите коментари!

И през 2016 г. институцията, която се ползва с най-голямо доверие по отношение на личната сигурност и безопасност е полицията (62,1%).

Тя е следвана от съда и пожарна безопасност и защита на населението. Все повече хора не вярват на никоя от институциите – 32,3% (27,2% през 2015 г.) и разчитат само на себе си, за да се чувстват сигурни.

Според 72,7% от участниците, да се чувстваш сигурен означава да отсъства заплаха за личността, имуществото и близките им, а 63,9% биха се чувствали сигурни ако закононарушителите и престъпниците се наказват адекватно.

Тези очаквания са пряко свързани с работата не само на правоохранителните, но и правораздавателните институции. Усещането за липса на заплаха за личността, имуществото и близките е много субективно и няма как да бъде удовлетворено напълно, но би могло да се създава посредством политики, в чието формулиране и реализиране участват гражданите, а също и посредством кампании и дейности, които имат за цел да покажат и засвидетелстват на гражданите, че институциите са загрижени и се стремят да гарантират тяхната сигурност и безопасност.

„Цената на сигурността“ е кампания на Фондация „Общество и сигурност“, която има за цел да постави началото на широк обществен дебат за това какво е необходимо да се направи, за да се повиши сигурността на гражданите на Република България и да се постави началото на устойчива и дългосрочна реформа в МВР, в която участват гражданите и служителите в системата. Официален медиен партньор на кампанията е НПО порталът – създаден през 2009 г. от Българския център за нестопанско право и Фондация ПАЦЕП. Официалното му стартиране е на 22 февруари 2010.

Порталът съдържа най-актуалната база данни на НПО в България. Всяка регистрирана организация може да редактира профила си и да ползва услугите на сайта – създаване на собствена уебстраница, публикуване и ползване на материали в библиотеката, публикуване на съобщения за предлагане на работа и търсене на доброволци, достъп до базата данни с кандидат-доброволци, публикуване на новини, събития в календара и малки обяви.

За пет години Информационният портал за НПО в България успя да се утвърди като средище на хората от гражданския сектор, медиите, бизнеса и доброволци ентусиасти.

НПО порталът има над 600 000 уникални посещения годишно, като над 60% от ползвателите му са с висше образование, а 16% са млади хора.

От името на Настоятелството на Фондация „Общество и сигурност“ благодарим за това, че повярваха в нас и ни подкрепиха.

През 2016 г. Фондация „Общество и сигурност“ затвърди своите позиции като единствената неправителствена организация в България, която работи за подобряване на взаимоотношенията между служителите в МВР и гражданите, информиране на обществеността за проблемите в МВР и начините за защита на техните граждански права и за повишаване доверието на гражданите в служителите в МВР.

През 2016 г. бе реализирана кампания „Реформа за сигурност“, която бе отличена с III-то място на конкурса БАПРА за комуникационна кампания в публичния сектор. Успехът на кампанията и промяната на отношението на гражданите доведоха до естественото и продължение и през месец юли 2016 г. стартира кампания „Реформа за сигурност II“, в рамките на която са заснети до момента две видеа от поредицата „Човекът зад униформата“, показващи дейността на служители в ГД „Гранична полиция“ (11 232 преглеждания) и ГД „Национална полиция“ ( 19 096 преглеждания) и две имиджови видеа – едно за 8 ноември 2016 г. (155 007 преглеждания)  и едно с поздрав за Коледните и Новогодишни празници от децата на служителите в МВР ( 4484 преглеждания).

В резултат на повишеният обществен интерес и необходимостта от информиране на гражданите за ролята, функцията и желаната промяна в МВР, се постави началото на нова кампания „Цената на сигурността“. Дейностите ще бъдат реализирани в периода 23 януари – 31 март 2017 г. и ще бъде повишена информираността на гражданите по следните теми:

1. Защо се провалят реформите в МВР?
2. Какво означава реформа в МВР?
3. МВР: Перфектната бюрокрация!
4. За честта и униформите!
5. Обучението в МВР!
6. Липсващата сигурност!
7. Гражданското участие!
8. Стратегическите решения!

Успоредно с това  в периода 7 – 9 март 2016 г. бе стартирана кампания „Жените на служителите в МВР“, в рамките на която бяха представени съпругите на служителите и предизвикателствата, пред които се изправят в своето ежедневие.

На 5 юли 2016 г., бе открита изложба „Партньорство за сигурност“  в градинката на „Кристал“, на която бяха изложени 28 табла със снимки и лични истории на служители в МВР.

През 2016 г. се  подобри значително партньорството с младежки организации и университети.

В резултат на проведена кампания за набиране на доброволци бяха осъществени контакти с асистенти и докторанти от „Тракийски университет Стара Загора“ и УНСС, които подпомогнаха и организираха срещи с млади хора и студенти по темата „(Зло)Качественото МВР“. Подобни срещи се проведоха и в СУ „Климент Охридски“ и АМВР по темите „Митовете за МВР“ и „Медийни стереотипи и манипулация за МВР“.

През месец ноември 2016 г. беше проведена среща със студенти в специалност „Етнология“ от СУ „Св. Климент Охридски“, с които бе проведена дискусия за предизвикателствата пред МВР и сигурността като споделена отговорност.

През 2016 г. беше направено изследване за личното усещане за сигурност на гражданите на Република България, а целият доклад може да видите тук.

„Системата задава перверзен стандарт за добър полицай, който е в конфликт с очакванията на обществото. Да си добър полицай за системата означава да си изпълнителен и без собствено мнение“.
Няма обективен стандарт за оценка на работата на служителите в МВР. Гледа се статистиката, а институционалната директива е да се отчетат определен брой глоби, за да влизат пари в държавата. Оценката на работата зависи от това колко актове са написани, натискат се хората, но и те са разделени на две – едните не работят, защото са хора на някого, а тези в другата смяна компенсират неработенето на първите“. Има разминаване между това какво се очаква от системата – по-малко кражби и глоби и това, което скрито се очаква от началниците – определен брой актове. Остава неясен истинският критерий за това кога полицаят си е свършил добре работата и кога се е провалил.

*От изследване на факторите, причиняващи стрес сред служителите в МВР

Тази седмица в новия епизод от „Човекът зад униформата“ ще се срещнем с някои от най-болезнените проблеми в системата на МВР и ще потърсим отговор на въпроса: „Колко струва животът на един служител в МВР?“

Човекът зад униформата: АнитаВ новия епизод от „Човекът зад униформата“ се срещаме с проблемите и спецификата в работата на Аерогара София. Споделете видеото, за да знаят повече хора какво предизвиква опашките на летището!#заедноможем

МВР продължава да е нереформирана институция, която не предоставя качествена услуга „сигурност“. Този факт отбелязват не само гражданите, но и служителите, а по-долу са само част от причините за неефективността на ведомството.

Днес, не успях да придружа своят син до училище за първият му учебен ден в трети клас, защото бях на работа. Не успях, както не успяха и хиляди български родители. Всички изпитваме една и съща болка и празнота в този момент – болката от пропуснатият миг и възможност да бъдеш до детето си. Да държиш ръката му, да благодариш на класната му, да му кажеш за пореден път, че го обичаш и вярваш в него …Днес, обаче за мен е специален ден. Ден, в който се почувствах уважаван и разпознат. Покрай мен, минаха десетки деца със своите родители, които им казаха „Мамо, този чичко полицай е тук, за да ни пази“, а майките се усмихваха и потвърждаваха думите на децата си. Днес, едно дете дойде при мен. Каза ми, че майка му му е разказала за един друг чичко полицай, който е бил много любезен с нея и ме попита дали мога да го намеря и да му кажа, че му благодарят.
Днес е денят, в който едни „чужди“ деца стоплиха душата ми по начина, по който го прави и моят син. Днес, се срещнах с част от родителите, които учат децата си да уважават хората с униформи и дават пример за това.
Днес, искам да благодаря на тези родители, да пожелая на добър час на тях и техните малки и по-големи наследници и искам да знаят, че ще съм тук и ще ги пазя и ще направя всичко по силите си, за да променя нещата и да направя средата за техните и моето деца по-сигурна. Ще направя всичко възможно като полицай, но по-важно е, че ще го направя като гражданин и родител, защото от нас зависи какво ще е отношението на нашите деца.
Днес, искам да благодаря за поредният урок по човечност, който този път ми беше преподаден от един първокласник.
Снимка: СФСМВР

Европейският телефон за спешни повиквания 112 работи на територията на България без прекъсване, 24 часа в денонощието и може да се избира безплатно от всяка точка на страната, дори и от местата, където мобилните ни телефони са без обхват.

Кога избираме тел. 112?

Когато ситуацията изисква СПЕШНА намеса на службите за спешно реагиране (пожарна, полиция, спешна помощ, гражданска защита) и екип трябва да посети мястото на инцидента.

Как се подава сигнал на 112?

1. След като сме установили връзка с оператора на 112, задължително трябва да уточним от кое населено място се обаждаме. Ако се намираме извън населено място, уточняваме географското си положение чрез ориентири – път, местност, река, планина и др.
2. Формулираме кратко причината за обаждането си – дали касае медицински инцидент или друг – наводнение, пожар и т.н.
3. Слушаме внимателно въпросите на оператора и кратко и ясно отговаряме на тях. Ако е необходимо, изчакваме да се осъществи връзка със съответната служба – спешна помощ, полиция, пожарна и др. Важно е да знаем, че проведеният по този начин разговор е с продължителност от 1 до 3 мин., през които трябва да дадем най-точна информация за случващия се инцидент.