Имам две деца, които бяха на 4 и 7 годишна възраст, когато кандидатствах за работа в ДНС 112. Докато минавах всичките етапи на подбора не спрях да се притеснявам и да си мисля,  че няма да бъда одобрена за тази позиция. Мислех си, че фактът, че децата ми са малки ще повлияе негативно и няма да ме изберат. Не бях сигурна дали съм подходяща за работата. Не знаех дали съм достатъчно добра. Притеснявах се, защото не познавах системата, а знаех каква отговорност е да работиш като оператор в ДНС 112. Страхувах се, защото знаех, че човешки животи зависят от секундите, в които преценяваш тежестта на ситуацията. Животите на нечии майки, бащи, братя, сестри и деца зависят от това колко бързо ще обработиш сигнала.  Животите, които зависят от твоята лична преценка и професионализъм. Днес,  9 години по-късно благодаря на съпруга си, който видя обявата и ми вдъхна кураж, казвайки ми, че ще се справя с всичко това. Днес, благодаря за това, че съм в ДНС 112,  защото разбрах, че животът е много по-ценен, отколкото си мислех, а аз допринасям всеки ден за това той да бъде спасен.

През 2015 г. в ДНС 112 са приети 4 686 390 повиквания, от които едва 1 987 576 са реални сигнали.

Кой носи отговорност за нереалните сигнали, които са приети от служителите?

Кой образова гражданите?

Кой и как налага глоби за нереалните сигнали?

Кой измерва потенциалният риск за гражданите?

Дебатът за реформата в МВР включва и ДНС 112 и е крайно време да се заговори за отговорността, която семействата и институциите имат, за да се ограничат нереалните сигнали.

„Баща ми беше пожарникар. Виждах го как се прибира изморен и миришещ на дим след всяка смяна. Миризмата на пушек е от тези, които не можеш да заличиш не само от кожата, но и от съзнанието си. Запечатва се по начинa, по който разпознаваш аромата на любимите си хора. След работа, сядаше на дивана и ме прегръщаше, а аз го разпитвах за трудностите с които се е сблъскал, но той никога не ми говореше за тях. Говореше за спасените хора и за това, че героизмът не се измерва в трудностите, които си преодолял, а в човешките животи, които си спасил. Още там, на дивана, реших, че искам да бъда пожарникар и да бъда герой – същият като татко.“

„Аз съм баща и това, на което уча сина си е да уважава не само мен като родител и да се гордее с това, че татко му е полицай, но да уважава хората в униформи. Уча го да уважава не само полицаите, пожарникарите и спасителите, но и лекарите, учителите, адвокатите, съдиите, заварчиците, шофьорите в градския транспорт и всички хора, защото ние сме част от едно общество и от една държава – България и от това дали се уважаваме и зачитаме труда си зависи в каква страна ще живеем.“

„Аз съм майка и дъщеря ми се гордее изключително много с това, че съм полицай. Тя знае, че се грижа не само за нейната сигурност, но и за сигурността на нейните приятели в детската градина. Това, което не знае, е че мечтая за деня, в който системата ще се промени и няма да е толкова тромава. Не знае, че мечтая за деня, в който не само близките ми, но и всички граждани ще се гордеят със своята полиция. Вярвам, че този ден ще дойде. “

Уточненият план на бюджета на МВР за 2016г. е в размер на 1 130 931 720 лева, но знаем ли как се разходват по направления? В снимките към настоящата публикация можете да видите актуални данни за разходите към 31 март 2016 г., тъй като финансовата информация за първото полугодие все още не е публикувана.

Все по-често виждаме самотни пожарникари, които се борят с огнената стихия, а ако са повече то задължително около тях има минимум два-три пожарни автомобила.
Замисляли ли сте се някога на какво се дължи фактът, че броят на пожарникарите е равен на броя на пожарните автомобили?
Една от причините е, че пожарникарите са малко и недостигат. Другата причина е много по-страшна и се дължи на нормативен пропуск и липсата на минимален брой пожарникари в екип. Въвеждането на минимален брой се отлага във времето и очакваме да има такъв едва средата на 2017 г.

В същата тази наредба пише, че при произшествие в затворено помещение, екипът от пожарникар и шофьор / най-честата практика/, трябва да изчака друг екип преди да влезе в горящото помещение. Това поставя приелите сигнала пожарникар и шофьор в безизходица: да влязат да помогнат на пострадалите или да изчакат помощ, около 15 – 20 минути в големите градове и много по-дълго време в малките, където помощ може да дойде от отдалечен град. По-скоро изключение, отколкото практика е на смяна да дежурят по трима, четирима пожарникари, като това е броят на дежурните в някои големи градове. В малките населени места положението е много по-страшно.
Следващият път, когато видите пожарникари, които стоят пред горяща сграда и не влизат да гасят пожара, не се гневете на тях, а на системата, която позволява да се случи това.
Следващият път, когато чуете за пострадал пожарникар, не забравяйте че много често това се е случило, защото на сигнала са се отзовали двама – единият е влязъл сам в огнената стихия, защото другият трябва да го осигури с вода. А трети няма.

Фотограф: Силва Тонева

Една от основните причини за възникване на дискриминация по полов признак, идентифицирана по време на проведеното обучение по проект „Политики за равнопоставеност на половете в МВР: какви да бъдат?“, финансиран от Български фонд за жените, бяха свързани с физическите изпити за прием на мъже и жени в системата на МВР.

Практиката в САЩ, Великобритания и всички европейски държави е дисциплините за прием да са идентични за мъже и жени, а нормативите да са различни.  В България самите дисциплини за прием са различни между мъжете и жените. При  неофициално запитване до АМВР каква е причината за това разделение и разделение / съществува в последните 25 години/ отговорът беше, че винаги е било така и че нормативите не се определят от служителите в АМВР или редови служители в МВР, а от служители в Дирекция „Човешки ресурси“. Това е едно от основните изисквания, които трябва да бъдат променени, защото естеството на полицейската работа е идентично независимо от пола и различните физически изпити за мъже и жени създава предпоставка за затвърждаване на стереотипите по отношение на жените и реално и официално „оправдание“ за предпочитане на мъже за работа на терен, тъй като „жените са физически по-слаби и не може да се разчита на тях“.

Общите физически нормативи за прием на жени и мъже в САЩ са:

Разделени по пол и възраст нормативите изглеждат както следва:

КОРЕМНИ ПРЕСИ

ЛИЦЕВИ ОПОРИ

В България, физическите нормативи за прием в АМВР за учебната 2016/2017 година  са по-леки в сравнение с тези за учебната 2015/2016 и са както следва:

НОРМАТИВИ ЗА ФИЗИЧЕСКА ГОДНОСТ (МЪЖЕ)[1]

НОРМАТИВИ ЗА ФИЗИЧЕСКА ГОДНОСТ (ЖЕНИ)[2]

Попитали сме МВР каква е причината дисциплините за прием на мъже и жени да са различни при положение, че в последствие ще извършват една и съща дейност. В моментът, в който получим отговор ще го публикуваме.

[1] Забележете термините, които се използват за озаглавяване на нормативите

[2] Забележете разликата в нормативите

Тази публикация е изготвена в рамките на проект „Политики за равнопоставеност на половете в МВР: какви да бъдат?“, финансиран от Български фонд за жените.

На 25 и 26 юни 2016 г. се проведе обучение по проект „Политики за равнопоставеност на половете в МВР: какви да бъдат?“, финансиран от Български фонд за жените.

В обучението участваха 10 служители в МВР, работещи в различни структури в МВР – Охранителна полиция, Криминална полиция и ДНС 112.
По време на обучението бяха представени видовете дискриминация, политиките за равнопоставеност на половете и формите на дискриминация, на която служителите стават жертва.

В резултат на обучението ще се изготви предложение за промяна на политиките в МВР, което да ограничи дискриминационните фактори и да е основа за провеждане на дебат за критериите за прием на мъже и жени в МВР.

Настоящата анкета е изготвена от Фондация „Общество и сигурност“ и  има за цел да се актуализират резултатите от проведено изследване през 2015 г. и да се определи тенденция по отношение на личното усещане за сигурност и безопасност на гражданите на Република България.
Настоящият въпросник проучва нагласите и разбиранията на българските граждани за тяхната сигурност и мерките, които е необходимо да се предприемат, за да се повиши качеството на услугата „гражданска сигурност“.
Резултатите от настоящата анкета ще се използват за дефиниране на услугата „сигурност“ и изготвяне на предложения за промяна на начина на работа на правоохранителните служби така, че да се чувстваме по-сигурни и по-спокойни като граждани, като се надяваме, че по този начин ще допринесем за подобряване на работата на институциите.

Предварително Ви благодарим за отделеното време!

*Настоящото становище беше представено на национална кръгла маса на тема „Реформа за сигурност и безопасност“, организирана от Фондация „Общество и сигурност“ и Синдикална федерация на служителите в МВР и провела се на 18 декември 2015г.

** Четири месеца след провеждане на националната кръгла маса, нито едно от предложенията на Фондация „Общество и сигурност“ и СФСМВР не е взето предвид.

МВР е ведомството, определяно, както от експерти, така и от гражданите  като най-често реформираното  и същевременно най-неефективно работещото. Безспорен факт е, че това, което се случва в момента и се доставя като продукт/услуга „гражданска сигурност“ от МВР не удовлетворява гражданите на Република България и остава усещането за разходване на финансови средства, без да има видим резултат.

Доверието на гражданите в институцията МВР е сринато. Те не само отказват да оказват съдействие на служителите в МВР, но дори не сигнализират в много от случаите, в които са станали жертва или свидетели на престъпление. Факторите за липсата на доверие са много, но един от основополагащите е, че гражданите на Република България не участват и не са наясно с това какво се случва в МВР. Те виждат крайният резултат – неподлежаща на контрол „битова престъпност“, липса на превенция и разкриваемост на обири, кражби и грабежи и най-вече симптома на „липсващата и неработеща институция“. Успоредно с това от страна на синдикалните и браншови организации и политическото ръководство на МВР се изпращат разнопосочни сигнали за започнати и прекратени „реформи“, като споровете основно са за обезщетения, униформи, условия на труд и липса на финансови средства. Дебатът на подобно ниво не само срива доверието в МВР, но и изпраща ясно послание към гражданите, че няма реална политическа воля и желание за реформи. Успоредно с това, понятието „реформа“, когато то се използва за МВР, почти изгуби своите смисъл и значение, тъй като всички преустройства, изменения и преобразувания се извършват без обществени обсъждания и дебати, без анализ не само на ситуацията и финансовия аспект, но и без анализ на ефекта от тях в дългосрочен и краткосрочен план. Гражданите на Република България стават свидетели на липсата не само на политическа воля за реформи, но и на липсата на желание от страна на политическите партии за постигане на консенсус по отношение на ролята, функциите и дейността на МВР. Дебат за реформите в МВР не само не е провеждан с гражданите, чиито права и свободи трябва да зачита ведомството, но и всички инициативи по този въпрос се неглижират. Към настоящия момент не само не се зачитат основни принципи, въз основа на които се реализира дейността на МВР, но и се създава усещане, че тази тенденция се задълбочава и влошава. От страна на политическото ръководство на МВР не се демонстрира никаква воля и желание за взаимодействие с граждански и юридически лица и за осъществяване на граждански контрол. Дейностите, касаещи обществените консултации са съобразени със  ЗНА, но не съществуват инструменти, които позволяват оказване на граждански контрол върху политиките на МВР и гражданско участие в тяхното формулиране. Представителите на МВР за разлика от много ведомства не демонстрират желание и воля за създаване на обществено-консултативни съвети, което е изключително опасно в ситуация, в която средата за сигурност не само в България, но и в Европа се променя динамично и в която гражданите имат все по-важна роля за превенция и разкриваемост не само на терористични актове, но и на конвенционални престъпления. Подобно изключване на гражданите на Република България от процесите на планиране и реализиране на политики за сигурност и реформи в МВР, ограничаването на правото им на участие в процеса на вземане на решения създава риск не само за тяхната сигурност, но и за националната.  Липсата на политическа воля за реформиране на МВР по „правилен“ начин и неглижирането на правото на гражданите да участват ще доведе до още по-голям отказ и нежелание за сътрудничество с органите на властта и предприемане на индивидуални действия за справяне с проблемите на местно ниво. Това ще доведе до противопоставяне между гражданите и органите на властта, което крие множество рискове не само по отношение на сигурността, превенцията и разкриваемостта, но и по отношение на възможностите за управление на подобни процеси.

Именно поради тези причини е изключително важно МВР да започне да изпълнява една от основните си дейности – информационната и да информира гражданите на Република България за всички планирани дейности не само, чрез средствата за масово осведомяване, но и чрез провеждане на обществени обсъждания и дискусии. Реализирането на подобни дейности не само ще повиши доверието на гражданите в МВР, но и ще създаде условия за сътрудничество на местно, областно и национално ниво. Необходимо е МВР да изготви комуникационна стратегия и да реализира информационна кампания за това какви са ролите и функциите на служителите в МВР, в какви случаи е необходимо гражданите да се обръщат към тях, кои са случаите, в които решаването на даден проблем е в компетенциите на местни институции и най-вече да създаде партньорства с граждански организации, с които заедно да реализират подобна информационна кампания. Именно посредством подобна информационна кампания, може да се проведат обществени обсъждания с гражданите за това какви са основните проблеми в техните населени места, какво смятат за нужно да се промени и по какъв начин биха съдействали на органите на властта в процеса по подобряване на средата за сигурност . Успоредно с това на областно ниво могат да се създадат граждански приемни /ако е необходимо фондация „Общество и сигурност“ може да представи визия за създаване на граждански приемни/ , в които представители на МВР, заедно с представители на общинска и областна администрация и НПО да се срещат с гражданите, с които да обсъждат техните проблеми и да търсят общи решения за тях. В процеса на търсене на решения по конкретни казуси ще се изяснят функциите на различните институции и ще се идентифицират конкретни проблеми и възможни решения. По този начин ще се улесни и работата по другата основна дейност на МВР – превантивната. В резултат на откриването на граждански приемни ще се придобие информация за потенциални рискове и заплахи и ще могат да се предприемат дейности по превенция. Това ще повиши ефективността на работа на МВР, приносът и участието на гражданите ще има реален резултат и ефект и ще се подобри сътрудничеството между тях на местно и областно ниво.

РЕФОРМАТА В МВР: ПРАВИЛНИЯТ ПОДХОД

При планирането на реформи в МВР трябва да се приложи подходът „отдолу-нагоре“. От изключителна важност е представителите на политическото ръководство на МВР и политическите партии да са наясно, че реформата е процес, който изисква не само добро управление, но и добро планиране. Преди започване на планирането на реформи в МВР е необходимо да се установи връзката между различните нива, тъй като структурата е централизирана, но трябва да отговаря на конкретни и специфични потребности на граждани, населяващи различни по своя състав, икономическо и социално развитие територии. Именно това е най-голямото предизвикателство в реформирането на МВР – управлението на връзките между планирането на национално, областно и общинско ниво. Управлението на тези процеси изисква определяне на хора, които да ги администрират. Важно е в процеса на реформиране на МВР да се промени начина на работа – делегиране на определени правомощия на администраторите, създаване на ефективни комуникационни канали между тях и сформиране на екипи на различни нива, които да обменят информация помежду си. Поради спешността на започването на реформи в МВР, но и важността те да се случат бързо и ефективно е необходимо да се създаде екип, в който да участват представители на граждански, синдикални и браншови организации, представители на НС и МВР, който да планира дейностите и механизмите за управление на национално ниво. Подобен екип може да се сформира за период до 3 месеца, като той може да функционира на принципа на работна група към МВР или обществено-консултативен съвет към МС. Участниците в него трябва да докажат не само своя опит, но и наличието на експертиза и визия за реформирането на МВР не само като преструктуриране, но и като ефект и повишаване на качеството на услугата/продукта „гражданска сигурност“. След сформирането на екип на национално ниво е необходимо да се сформират аналогични екипи  на общинско и областно ниво, които да реализират планираните дейности. Именно тези местни екипи ще проведат обществени обсъждания и да идентифицират не само проблемите и решенията, но и да разберат каква е визията на гражданите за МВР. Ресурс, който може да бъде използван са Местните инициативни групи/МИГ/, създадени по подхода „Лидер“ на ОПРСР 2007-2013, в които участват представители на местната власт, бизнеса и структури на гражданското общество. За да се ускори процесът може да се създадат партньорства между служителите в МВР и МИГ, а само в населените места, в които  няма такива групи да се сформират нови екипи. Всички МИГ-ове за изготвяне на своите стратегии за местно развитие са приложили подходът „отдолу-нагоре“ и са провели обществени обсъждания. Те имат ресурси и експертиза, които могат и трябва да се използват при планиране на начина, по който да се реформира МВР. Голяма част от МИГ  реализираха стратегии за местно развитие и имат потенциал и капацитет да изготвят планови и програмни документи, което ще улесни много процеса по обработка и анализ на данните. Там, където има офиси на МИГ може да се договори откриването на граждански приемни, което ще окаже положително въздействие не само върху отношението на гражданите към служителите в МВР, но ще създаде възможности за междуинституционално сътрудничество на местно ниво, което ще повиши ефективността на работа на МВР. Там, където няма функциониращи МИГ-ове, може да се използва капацитета и ресурса на Национално сдружение на общините в Република България /НСОРБ/ или други неправителствени организации, които имат структури на територията на страната. При започване на сформирането на местни екипи през март-април 2016г. е реалистично до края на месец октомври 2016г. да има обобщени предложения за реформа в МВР, получени в резултат на обществени обсъждания и предложенията от гражданските приемни. В периода октомври 2016 – февруари 2017г. успоредно с изготвянето на дългосрочна стратегия за сигурност и реформа в МВР могат да се проведат национални обсъждания с представители на браншови и граждански организации, изпълнителна и законодателна власт. Успоредно с това, могат да се водят преговори за осигуряване на финансови средства за реформирането на МВР, повишаване на квалификацията или преквалифициране на служителите в МВР и стартиране на програми за социално предприемачество и заетост за излизащите от системата.  По този начин не само ще се постигне обществен и политически консенсус за реформата в МВР, но тя ще има подкрепата и на гражданите, които ще знаят какво предстои и ще могат да осъществяват граждански мониторинг за това доколко планираните дейности се реализират. В последствие сформираните екипи за планиране на реформата в МВР могат да бъдат преструктурирани и да осъществяват граждански контрол и мониторинг върху изпълнението на стратегията за сигурност и реформа в МВР.

Дейността на Министерство на вътрешните работи е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението.

Съгласно ЗМВР дейността на МВР се осъществява въз основа на следните принципи:

1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;

2.зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство;

3.публичност и отчетност;

4.политически неутралитет;

5.обективност и безпристрастност;

6. защита на информацията и източниците за нейното придобиване;

7.защита на служителите при и по повод изпълнението на служебните им задължения;

8. взаимодействие с другите органи на държавната власт, органите на местното самоуправление, както и с гражданите и юридическите лица;
9. сътрудничество с Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

(2) Върху дейността на МВР се осъществява граждански контрол от предвидените в действащото законодателство органи.

Чл.4. Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие и да спазват разпорежданията на органите на МВР, издадени при или по  повод осъществяване на определените им със закон функции.

Чл. 6. (1) Министерството на вътрешните работи извършва следните основни дейности:

1.оперативно-издирвателна;

2.охранителна;

3.разследване на престъпления;

4. осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации;
5. осигуряване на достъп на гражданите до службите за спешно реагиране, чрез Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112(ЕЕН112);

6.информационна;

7.контролна;

8.превантивна;

9.административно наказателна и предоставяне на административни услуги.

Всеки мой ден е различен.  Има дни, в които са ми викали. Дни, в които хора са припадали в ръцете ми. Дни, в които са късали нашивките ми и са се изплювали в лицето ми. Дни, в които съм чувал и виждал как си отива животът.

Дни като тези не са рядкост, но се забравят бързо, защото са последвани от другите дни. Дни като днешният, в който разкрихме кои са хората, ограбили дядо Данчо. Дни, в който няма как да забравиш разплаканият възрастен човек, който ни поднесе в знак на благодарност кошница с ябълки и ни каза „Благодаря ви, момчета. Благодаря ви, че ви има… “.

Има и едни други дни и те са най-тежките – дните, в които знаеш, че не можеш да помогнеш и си безсилен. Дни, в които ти се иска да си предотвратил престъпление или инцидент. Дни, в които ти се иска институцията, в която работиш да не е толкова тромава. Дни, в които се молиш от името на близките на жертвите да оцелеят и справедливостта да възтържествува. Дни, в които си гневен и беснееш. Дни, в които се замисляш дали има смисъл и се запитваш дали имаш сили да продължиш.

В тези дни те крепят три неща: любовта към професията, колегите и хората като дядо Данчо.

С благодарност към колегите и дядо Данчо,

Един служител в МВР

Тероризмът заплашва всяко едно общество, чрез насаждане на страх и усещане за безпомощност сред гражданите. Той се стреми да държи всяко едно общество или правителство като заложник, чрез страха от унищожение и нанасяне на вреда.

Когато има терористични атаки, хората  обикновено търсят начини да се справят с острия стрес и травмата от това. Тероризмът се свързва основно със страха от безпомощността, която ни обзема. Насилствените действия са произволни, непровокирани и умишлени, и често са насочени към беззащитни граждани. Опитите на гражданите да се справят с ирационалната информация,  с която разполагат и е отвъд нормалното разбиране може да стартира процес от психологически събития, водещи до чувства на страх, безпомощност, уязвимост и скръб.

Ксенофобията – страхът или омразата към непознати или чужденци – може да се развие или да бъде задълбочена при терористична заплаха и може да се превърне в социална и психологическа опасност. Страхът, генериран от тероризъм може да бъде изострен от многообразието на населението, ако има недоверие между различни групи, категории и общности. Важно е да се признае, че разнообразието във всяка една популация може да бъде възможност за единство и сила. Има членове на нашето общество, които са имали минало и са преживявали терористични инциденти. Знанията и опита, които са придобили оцелелите, както и уменията да се справят с тези инциденти могат да ги направят ценен ресурс за справяне и помощ в рискови ситуации.

Кой е засегнат?

След терористична атака, много хора са засегнати. Хората, които са преживели травмата често попадат в следните категории:

• Оцелели от минали травматични събития (например бежанци от войни, тероризъм или изтезания, оцелелите от домашно насилие, деца  жертви на насилие или улична престъпност). Тези хора могат да имат повишено чувство на уязвимост.
• Хора, които лично са били свидетели или жертви на терористична атака.
• Хора, които имат травма от наученото от роднини, приятели и познати, които са били жертви на насилие и многократно са преживявали тази травма.
• Хора, които се чувстват потенциална жертва на терористична атака.
• Хора, които са се разминали „на косъм“ с терористична атака.

Какво може да се появи след терористична атака?                     

Хората, които са преживели или са били свидетели на терористична атака може да изпаднат в състояние на остра реакция на стрес. Може да се прояви един или няколко, а дори всички от следните симптоми:

• Повтарящи се мисли за инцидента.
• Страх от всичко, отказ от напускане на дома и самоизолиране.
• Прекратяване на обичайното функциониране, вече не се поддържа ежедневната рутина.
• Вина на оцелелия – „Защо оцелях? Трябва да направя нещо повече.“
• Огромно чувство за загуба.
• Нежелание за изразяване на чувства, загуба на чувство за контрол над собствения си живот.

Справяне с травмата

1. Идентифицирайте чувствата, които изпитвате. Разберете, че вашите чувства са нормална реакция на ненормална ситуация.
2. Спомнете си несгоди и травми, които сте преживели в миналото. Опитайте се да си спомните какво сте направили и кои са нещата, които са ви помогнали, за да преодолеете страхът и безпомощността, които сте изпитвали в тези ситуации.
3. Говорете на другите за страховете си. Добре е да потърсите помощ. На работното място могат да се сформират малки групи, в които да има експерт по психично здраве, които позволяват хората да споделят своите чувства и усещания.
4. Положете усилия, за да поддържате обичайната си рутина.
5. Мислете позитивно. Осъзнайте, че нещата ще се подобрят. Бъдете реалисти по отношение на времето, което е необходимо, за да се почувствате по-добре.
6. Разпознайте, че естеството на самите терористични атаки е да създават страх и несигурност за бъдещето. Продължете да правите нещата, които ви радват. Не се ангажирайте прекомерно с неща, които не могат да бъдат контролирани и биха могли да попречат да продължите да живеете нормално живота си.
7. Запознайте се с действията, които правителството предприема за борба с тероризма и възстановяване на безопасността и сигурността. Забележете, че обучените служители в цялата страна са мобилизирани, за да се предотвратят и да реагират на терористични атаки.
8. Ограничете медиите.

9. Съвети за оказване на помощ на децата да се справят с травмата:

• Насърчавайте децата да говорят за случилото се и за това как се чувстват.
• Попитайте децата за това, което са видели, чули и преживели.
• Уверете децата, че родителите им се грижат за тях и ще продължат да им помагат и подкрепят, за да се справят с всичко, което ги кара да се страхуват.
• Помогнете на децата да разпознаят смелостта, която са проявили в тази нова и страшна ситуация и постигнатата от тях цел, въпреки трудностите и пречките. Създайте в тях усещане за контрол и овластеност.
• Позволете на децата да разберат, че демократичните институции работят и правителството се грижи за нашата сигурност. (Това може да бъде от полза и за самите възрастни да осъзнаят това).
• Бъдете наясно, че е възможно децата да задействат различни компенсаторни механизми в резултат на травмата от терористичната атака (например непрестанно гледане на телевизия покритие, подслушване на разговорите на възрастните и др.).

Ако имате проблеми справяне с терористичните атаки, помислете и потърсете помощ от психолог или друг специалист по психично здраве. Има много начини да се почувствате травмирани от терористичните инциденти. Психолозите и другите лицензирани психично-здравни специалисти са обучени да помагат на хората да се справят и да предприемат положителни стъпки към управлението на техните чувства и поведение.

Източник: Американска асоциация на психолозите

„Живея с човек, който още от малък мечтаеше да бъде полицай.
Човек, който е воден от желанието да помага и да се грижи за хората.
Днес, това момче е с много години стаж в МВР.
Всяка вечер, когато се прибере и го погледна в очите виждам неудовлетвореност и болка.
Болка, причинена от неработещата система.
Болка, заради некомпетентни ръководители.
Болка, в резултат на поредната безсмислена реформа.
Болка от преумора.
Болка от неудовлетвореност.
Болка от онази несбъднала се мечта да бъдеш полицай, ама истински!
Всяка нощ заспивам и се надявам следващият ден да е по-добър за него.
Надявам се, че ще успее да сбъдне мечтата си.
Надявам се, че ще му се позволи да бъде истински полицай и всички ние да се гордеем с това.“ Таня (съпруга на полицай)

В момента се осъществява поредната „реформа“ в МВР.

Преди малко повече от един месец, министър Бъчварова каза, че концепцията за реформа е на компютъра й и ще я представи съвсем скоро.

Това, което се случи не само не беше представяне, но и не беше концепция. Това, което видяхме е публикуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за МВР, който  е инструмент за постигане на предварително заложени цели.

Какви цели си поставя ръководството на МВР с това поредно изменение не стана ясно. 

Преди малко повече от един месец, министър Бъчварова обяви публично, че реформата в МВР е разработена в „седем насоки, които не са самоцелно много, за да отчетем работа, а защото няма единично решение, което да може да реши проблемите в МВР“. 

Това, което виждаме сега не само не указва седемте насоки и очакваните резултати в цифри и повишаване на качеството на услугата „гражданска сигурност“,  но и не става ясно по какъв начин, предвидените в законопроекта изменения могат да решат проблемите в МВР. Не е ясно дали ще реши всичките проблеми или само част от тях? Ако са част, то кои?

Това е поредният законопроект, който не е подложен на обществено обсъждане. Не са представени ефектът и очакваните резултати. Няма срокове. Няма отчетени потребности на гражданите. Няма публичност.

Липсата на обществен дебат и публично обсъждане на планираните промени гарантира, че този законопроект не само няма да е разбран и подкрепен от гражданите, но и за пореден път ще ограничи възможностите за граждански мониторинг и контрол над начина, по който се изразходват средствата в МВР.

През 2015 година, 3168 души са напуснали системата на МВР.

Повече от 2/3 от тях са на оперативни длъжности.

От напусналите системата 1 е на висша ръководна длъжност, 466 на ръководни, 688 на изпълнителски, а 2013 души са на младши изпълнителски длъжности.

444  служители (65%) от общо 688 души на изпълнителски длъжности и 1345 младши изпълнители (67%) от общо 2013  са прекратили правоотношенията си с МВР в периода октомври – декември 2015г.

Броят на напусналите служители се увеличава рязко през последното тримесечие на 2015г., което е в резултат на планираните „реформи“ в Закона за държавния бюджет на Република България, провокирали безпрецедентно обединение и протести на служители в сектор „Сигурност“.

Към настоящият момент за част от вакантните длъжности са обявени конкурси, но поради дългия процес на подбор и подготовка, създаденият дефицит в системата на МВР няма да бъда овладян скоро.

Голяма част от служителите, напуснали системата,  са не само хора, работещи на терен, но и такива, които имат дългогодишен опит. Те нямат възможност да предадат своя опит. Тяхната работа се извършва от колегите им, които стават неколкократно по-натоварени, а в резултат на това и по-неефективни.

В момента се предвижда нов Законопроект за изменение и допълнение на Закона за МВР, който не планира мерки за овладяване на тази криза, повишаване на качеството на услугата „гражданска сигурност“ и превръщане на МВР в ефективна институция – напротив. В новия законопроект се предвижда ограничаване на социални права, вътрешно преструктуриране, създаване на държавно предприятие и превръщането на Пожарна безопасност и защита на населението в Агенция и никой не отговаря на въпросите по какъв начин това ще повиши качеството на работа в МВР и ще направи гражданите по-сигурни.

Ние като граждани и данъкоплатци, не само трябва да се интересуваме от това, което се случва в МВР, но и да участваме активно в процеса на реформиране на ведомството.

Ние, трябва да попитаме дали това са реформите, които ще ни накарат да се чувстваме по-сигурни? ‪#‎реформа‬ ‪#‎мвр‬

Онази нощ бях на работа. В момента, в който вдигнах телефона усетих накъсаното дишане и сподавена болка. Човекът от другата страна на линията се опитваше да овладее емоцията си. Онези 5 секунди, които делят преживеният ужас от поетата отговорност…

Толкова пъти ми се беше случвало. По дишането разпознавах не толкова вида на инцидента, колкото неговата тежест. По сподавената болка и опитите за контрол над гласа успявах да разбера дали има жертви. От първите 3 думи разпознавах дали това е близък на пострадалите или свидетел.

Онази нощ, в която загинаха толкова много хора. Телефоните не спряха да звънят, защото катастрофата беше тежка. Имаше много участници и свидетели. През онази нощ чух много гласове, които няма да забравя, но един се запечата в съзнанието ми. Знаех, че е родител на дете, което беше пострадало. Усетих го по гласа. Родителите, които виждат пострадалите си деца звучат по различен начин. Беше първият обадил се. Опитваше се да бъде спокоен, сериозен, да даде информацията, която ни беше необходима, за да помогнем и изпратим екипите по-бързо. Накрая каза: „Моля ви, спасете я. Тя е само на 5!“. В тези две изречения беше събрана цялата болка на един безсилен родител. Цялата надежда за спасение. Цялата вяра в институциите. Цялата безсмисленост на нещата в ежедневието ни.

Екипите тръгнаха към мястото на катастрофата. Аз се загледах в екрана и за пореден път се замислих за Ния. Тя също е на 5. Аз също съм родител… аз съм майка, която говори с един баща.

Аз свърших работата си.

Изпълних дълга си!

Имах чувството, че мога да направя още нещо. Докато чаках екипите да пристигнат, затворих очи, поех дълбоко въздух се помолих за едно безпомощно дете, чакащо помощта и един родител.

Фондация „Общество и сигурност“ се изправя пред едно ново предизвикателство в проекта „Политиките за равнопоставеност на половете в МВР: какви да бъдат?“

Екипът на Фондацията си поставя за цел не само да развие умения за разпознаване на различни форми на дискриминация и мерките, предвидени от законодателя за превенция и санкциониране на извършителите на подобни престъпления, но и да се изготвят предложения за промяна на начина на обучение на служители в МВР, така че те да познават различните форми на дискриминация и политики за съчетаване на личен и професионален живот. 

Настоящият проект надгражда предишният финансиран от Български фонд за жените, чиито основни изводи  бяха, че няма различие в заплащането на мъжете и жените, но липсват  програми и политики за равнопоставеност на половете и обучение на служителите в МВР за разпознаване и борба с различни форми на дискриминация.

Проектът предвижда провеждане на двудневно обучение на 10 участници в качественото изследване от предходния проект, които ще повишат знанията си за политиките за равнопоставеност на половете и ще изготвят конкретни предложения за обучения и политики за равнопоставеност на половете и съчетаване на личния и професионален живот за служителите в МВР.  

Изготвените предложения ще бъдат обсъдени с политическото и професионалното ръководство на МВР. 

Официалният старт на проект „Политиките за равнопоставеност на половете в МВР: какви да бъдат?“  е на 15 февруари 2016г. 

Смятате ли, че да си полицай, пожарникар и спасител е преди всичко дълг?

Искате ли да промените отношението на гражданите към служителите в МВР?

Вярвате ли, че личният пример е важен?

В такъв случай, Фондация „Общество и сигурност“ търси вас!

Във връзка с реализирането на предстоящи инициативи, Фондацията набира доброволци в различни сфери:

• Изработване и разпространение на информационни материали;
• Реализиране на имиджови кампании;
• Провеждане на срещи с представители на неправителствени и граждански организации;
• Изготвяне на аналитични документи и предложения за промяна на политики;

За нас е важно да покажем истината за МВР и хората, които работят в тази институция, но за да го направим по правилният начин имаме нужда от вас.

Ако имате желание да бъдете доброволец на Фондация „Общество и сигурност“, моля изпратете ни Вашата контактна информация и сфери, в които бихте желали да участвате на имейл: ssf@ssf-bg.eu до 29 февруари 2016г.

‬

Тази седмица в „Човекът зад униформата“ ви срещаме с Вели – спасител от Ямбол!

‪#‎заедноможем

Специално за Д., който е действащ служител в МВР и се свърза с нас, за да разкаже една лична история, вдъхновен от поредицата ни „Човекът зад униформата“.

Защо повече такива случаи не попадат в новините? Или е необходимо да има загинали, за да се намери място в централната емисия?

Време е да се запознаем и със Стойчо – полицай от Велинград. Тази седмица в „Човекът зад униформата“!

#‎заедноможем‬

„Искаме хората да бъдат рамо до рамо с нас. Ние имаме нужда от тяхната подкрепа и помощ.“

Фондация „Общество и сигурност“ е една от малкото граждански организации в България, която поставя като приоритет за своята дейност именно подобряването на услугата „гражданска сигурност“, което е неразривно свързано с подобряването на работата и условията на труд в системата на МВР. Във връзка с направеното от министър Бъчварова изказване по време на пресконференция в Министерски съвет на 13.01.2016 г. се чувстваме задължени да изразим официално становище.

Г-жо Бъчварова, на пресконференцията от 13.01.2016 год. вие заявихте, цитираме:

„Затова всеки един по-нататъшен опит по този начин да се критикува МВР – с обиди, нелепи твърдения, невярна информация – типично ченгеджийски номера, ще тълкувам като посегателство срещу обществената и националната сигурност.“

Молим Ви да поясните към коя точка от чл. 4 на Закона за ДАНС отнасяте критиките към МВР. Напълно права сте, че „обиди, нелепи твърдения, невярна информация“ не могат да послужат за конструктивен обществен диалог по темата, но единствено съдът може да класифицира критиките по отношение на МВР като такива. Вие нямате законовото право за това. В този ред на мисли, изразената от Вас позиция може да бъде възприета като ограничаваща свободата на словото, която е защитена от чл. 39 от Конституцията на Република България. Могат или не могат представители на медиите да критикуват МВР? Могат или не могат граждански организации да критикуват работата на министерството?

В друга част от своето изказване Вие заявихте:

„Реформите са на моя компютър. Как можеш да коментираш нещо, което не си видял“. Идва логичният въпрос, защо реформите си стоят на Вашия компютър, а не са поставени за обществено обсъждане? На организираната от нас кръгла маса на 18 декември 2015, ние призовахме към реформа, която да вземе под внимание интересите на граждани и служители в министерството. Към повече прозрачност в управлението на над 1 млрд. лева, които са пари на данъкоплатците. Реформа в министерството може да се извърши единствено с широка обществена подкрепа и очевидни действия в интерес на гражданите. Нима не подкрепяте това мнение, г-жо Бъчварова?

Няма да насочваме излишно внимание към други части от Вашето изказване, които са не по-малко спорни и неотговарящи на законовите рамки на Вашата длъжност. Ще направим забележка, че „приоритетни групи“ за МВР не може да има, тъй като това би противоречало на чл. 6 от Конституцията на Република България.

Фондация „Общество и сигурност“ не приема идеята за еднолични решения, които засягат цялата българска общественост. Ние открито се противопоставяме на всякакъв опит за ограничаване свободата на словото и реформи в МВР, които не са заложени на базата на детайлно проучване в министерството и след обществен дебат по въпроса.

И ние казваме „Стига вече“! Стига вече парцелирани реформи. Стига вече икономии, които запълват бюджета за следващите 12 месеца без дългосрочна визия. Стига вече реформиране без да има поне елемантарна форма на анализ в самото министерство. Фондация „Общество и сигурност“ призовава към прозрачност и би подкрепила всяка Ваша инициатива в тази посока, но нито една реформа, която не е съобразена с нуждите на граждани и служители не може да получи нашата подкрепа.

Тази седмица в „Човекът зад униформата“ ви срещаме с Оля, която ни разказа за своята работа и за това какво иска най-много да се промени в МВР!

#‎заедноможем‬

В последните няколко години, когато чуем МВР асоциациите, които изникват в съзнанието ни са „неефективност“ и „реформа“. Всички ние сме наясно и  осъзнаваме факта, че все по-често, когато ставаме жертва или свидетел на дребни престъпления предпочитаме да покрием сами щетите, вместо да си усложняваме живота и да сигнализираме, да пишем обяснения, да ходим по 5-6 пъти до районното и накрая, след всичките тези усилия, да разберем, че сме част от „неразкритите престъпления“.

В същото време сме наясно, че това е една институция, която се финансира, подобно на всички държавни структури от нашите данъци, но ние като граждани нямаме контрол върху политиките на това ведомство. Всяка година чуваме статистически данни за разкриваемостта и се отчитат нива на повишаване – да, по 2-3%, но все пак ръст. В същото време, нашият живот не се променя. Ние не се чувстваме по-сигурни или по-спокойни за себе си и близките ни. Не сме повишили доверието си в МВР. Не вярваме, че ако сме ограбени или обрани, извършителите ще бъдат хванати.

Имаме усещане, че сме попаднали в омагьосан кръг, от който излизането е невъзможно, а МВР и услугата „гражданска сигурност“ става все по-скъпа и все по-неефективна.

Ако използваме прост математически подход ще установим, че населението в България намалява, а разходите за МВР се увеличават като абсолютна стойност и това на фона на липсващата полиция в българските села. Това за нас е неефективност и несигурност.

Много изследователи, представители на политически партии, местната власт или бизнеса ще кажат, че това не е така и че МВР е една работеща институция. И ще са прави… донякъде.

МВР работи, въпреки политическите назначения. Въпреки липсата на визия и стратегия за реформи. Въпреки лошите условия на труд, разбитите патрулки и липсващите консумативи.

МВР работи заради хората, които са останали в това ведомство. Хората, които обичат професията си. Хората, които искат да се гордеят с това, което правят. Хората, които искат да служат на гражданите. Хората, които искат реформа, но истинска, дългосрочна и отговаряща на потребностите на гражданите.

Тези хора имат нужда от нашата подкрепа, защото сигурността е наша обща и споделена отговорност и защото, за да бъдем сигурни и спокойни за себе си и близките си, трябва всички ние да поискаме МВР да се реформира по начина, по който ние като суверени смятаме за правилен.

Крайно време е да започнем да говорим за качество и да измерваме това качество.

Голяма част от работещите в МВР са готови за това. А вие?

В първата част от поредицата „Човекът зад униформата“ ви представяме Иво – пожарникар от Варна, любящ съпруг и баща. Поредицата ще ви срещне със служители на МВР от цялата страна.

‪#‎реформа‬ ‪#‎заедноможем‬

#заедноможем

Представителите на СФСМВР и Фондация „Общество и сигурност“ вярват, че целите, които си поставят – по-добро правоприлагане, по-високо качество на доставяната услуга „гражданска сигурност“ и по-сигурна и безопасна среда за всички граждани на Република България са споделени от всички граждани. 

Покани за събитието са изпратени до представители на изпълнителната и съдебната власт, Президентството, членове на Европейския парламент, браншови и съсловни организации, както и представители на гражданския сектор в България.

По този начин в процеса на обсъждане на механизма за реформиране на МВР ще могат да се вземат принципни решения и да се постигне не само до сближаване на позициите, но и до идентифициране на конкретните инструменти, в т.ч. финансови, които могат да се използват, за да се реформира МВР, съгласно изискванията и практиките в ЕС.

Фондация „Общество и сигурност“

Фондация „Общество и сигурност“ реализира проект „Сигурни ли са жените, осигуряващи  нашата сигурност?“,  финансиран от Български фонд за жените. Проектът имаше за цел да се установят политиките за равнопоставеност на половете, мерките за съчетаване на личен и професионален живот, наличните форми на дискриминация между служителите и тяхното лично усещане за това дали са дискриминирани.

Едни от основните заключения, до които достигна екипът на Фондация „Общество и сигурност“ са:

1. Жените в МВР  са 10 897 или 23% от общия брой служители.
2. Едва 4% са жените, заемащи оперативни длъжности, като най-висок е техният дял в Столична дирекция на вътрешните работи(20%) и Главна дирекция „Национална полиция“), а най-нисък в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (0,45%).
3. В МВР не съществува специална нормативна база или програмни документи за съчетаване на личен и професионален живот и политики за гъвкава заетост на жените.
4. Академията на МВР не провежда самостоятелни обучения по темата равнопоставеност на половете, като отделни аспекти от тази проблематика се засягат в провежданите обучения по „Защита правата на човека“ и „Защита от дискриминация“.
5. Забелязва се притеснителна тенденция на застаряване на служителите в МВР, като 65% от жените и 54% от мъжете са на възраст над 41 години. Едва 2% от служителите в МВР са на възраст до 25 години, а делът на заетите на възраст 26-30 години е 8%.
6. Подборът в АМВР се променя през 1990г., като новото е , че се дава възможност за първи път прием и за жени, а през 2014г. 20% от приетите курсанти са били жени.
7. Преобладават ръководителите мъже  (86% от интервюираните са казали, че техните преки ръководители са мъже)
8. Потвърждават се стереотипите, че има разлика между начина на управление на жените и мъжете, като 50% са казали, че по-добри управленци са мъжете, а 41% не могат да определят. 
9. Възрастовата дискриминация в МВР е най-често срещаната(37%), следвана от дискриминацията по полов признак (33%)

С целият анализ, можете да се запознаете тук.