Разширяването на обхвата на неизбежната отбрана или как, когато институциите са неспособни да си свършат работата, държавата решава проблема, превръщайки гражданите си в в убийци?

На 8 май 2019 г.  на първо четене в НС бе приета промяна в Наказателния кодекс, с която се разширява сериозно института на неизбежната отбрана. Бяхме запознати с мнението и позициите на представителите на академичните среди и съсловните организации, които казаха, че подобна промяна, и повишаване на пределите на неизбежната отбрана, е не само противоконституционна, но и опасна и създава предпоставка за саморазправа и прикриване на умишлени убийства.  Мнението на експертите бе подкрепено с аргумени, че и към момента неизбежната отбрана е ненаказуема, а превишаване на пределите има само, когато защитата не съответва на характера и опасността на нападението, но дори и тогава ако има превишаване, поради уплаха, деянието е виновно, но не е наказуемо.

Мотивите на вносителите на предложението за промяна на НК са свързани с неприкосновеността на собственото жилище, живота, здравеото, свободата или половата неприкосновеност и необходимостта ако те са застрашени, всеки човек да има право да се защити, независимо от интензивността и без страх, че ще бъде потърсена от тях нахазателна отговорност за причинените вреди на нападателя.

И подкрепящите и отхвърлящите промяната в Наказателния кодекс имат своите аргументи в подкрепа на тезата си, но все пак действителността в България е друга. Колкото и да се говори за ненаказуемост на неизбежната отбрана, не са малко случаите, в които нападнати в домовете си хора в продължение на години се опитват да докажат и убедят съдиите защо срещу  нападение с брадва или сопа са използвали пушка или нож. Години наред едни хора се опитват да убедят едни други хора, че не са убийци, а че са се защитавали. И тук проблемът наистина е нормата, която трябва да бъде променена – безспорно. Все пак, преди да започваме да разширяваме института на неизбежната отбрана е необходимо в българското общество да се обсъдят някои други въпроси и всичките те са свързани със задължението на държавата да гарантира базисната сигурност и защита на собствеността, здравето, живота и физическата неприкосновеностт на всеки гражданин на Република България.

Държавата изпълнява тези си задължения посредством правоохранителните институции, а когато те не са успели да опазят и защитят българските граждани, тогава идват правораздавателните институции.

Неизбежна отбранав подобни предели е не само противоконституционна,  но и официално абдикиране на държавата и официален отказ да изпълнява задълженията, които има съгласно Конституцията на Репулика Българя.

И ако претендираме да сме правова и демократична държава, член на ЕС – в контекста на предстоящите избори това звучи дори абсурдно,  е необходимо не да превръщаме улиците и домовете на българите в декор и статисти в нискобюджетен уестърн, а да оздравим МВР и да го направим функционално.

И тук идва критиката към МВР, като част от изпълнителната власт и към членовете на Народното събрание като представители на законодателната власт. И няма как да не припомним, че само преди 2,5 години в качеството си на министър –председател в оставка Бойко Борисов обеща, че ще има полицай във всяко село и беше част от обещанията, с които ПП ГЕРБ влезе в предизборната кампания през 2017 г. През месец май  2017 г., стана ясно, че полицай във всяко село  няма да има, но работата на МВР ще се преструктурира така, че да има мобилни групи, които да могат да реагират бързо на подадени от жителите на селата сигнали. За целта бяха „дръпнати“ сили на Жандармериятя и тези мобилни групи  просъществуваха не повече от 4 месеца. Успоредно с това бяха наети около 500 души, които да подпомогнат охраната  и защитата на българските граждани в селата, но само 3 месеца по-късно бяха освободени. Мотивът: няма пари, а коментар от тогавашиния вътрешен министър Валентин Радев така и не дойде, защото „бил в чужбина“. И подобно на всички чудеса в страната и това отмина за три дни и никой вече не пита за полицаите във всяко село, мобилните групи и допълнителната охрана. И подобно на бананова република – всеки човек се оправя сам за себе си и както може.

Някои мигрират, а други просто умират  – убивани, ограбени и омерзени от отношението и незаитересоваността на държавата. Държава, която ясно е разписала отговорността  и дейността на МВР, която е „насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението“.

Една от основните дейности на МВР е превантивната, т.е. предотвратяване извършването на закононарушения и престъпления и тя се „разписва“ подробно в инструкция на министъра на вътрешните работи, което означава, че във всеки един момент тази инструкция може да се промени, така че да отговори на нуждите на гражданите.

Друга  основна дейност  е охранителната, която е дейността поопазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България. И тук е включено териториалното обслужване на населението и патрулно-постовата дейност. Тя също др определя с инструкция на министъра на вътрешните работи.

И сега идват въпросите:

1. Защо вместо да се помисли по какъв начин да се промени МВР, така че да отговори на нуждите на гражданите на Република България и променената среда, се променя НК и се разширява института на неизбежната отбрана?

Подобна промяна, ако бъде приета на второ четене ще официализира абдикацията на институциите и държавата, ще ни признае за герои в уестърн, ще ни въоръжи и ще насърчава саморазправата и уличното правосъдие. Подобни мерки, създават предпоставки за идентифициране и овластяване на местни главатари, които подобно на едни, вихрещи се по границата, личности да раздават правосъдите и да „колят и бесят“.

• Защо не се промени НК в частта, касаеща стойността на кражбите и защо не се въведе мярката за полагане на общественополезен труд?

Всички знаем, че един от основните „препъни-камъни“ в България е изискването минималната стойност за носене на наказателна отговорност при извършване на кражба да е две минимални заплати. И да, в момента се предлага промяна, намаляване на стойността, но все пак три откраднати кокошки и 10 буркана със зимнна, като номинална стойност са много под предлаганите в момента 150  лева. Вярно е, че не може за всяка кражба на букан да се лежи в затвора, но е несериозно и извършителите на тези престъпления да са безнаказани и ето тук идват глобите и общественополезния труд.

Не е ясно каква е причината в цяла Европа да съществува подобна мярка, а в България не само да няма, но и да не се дискутира. Страна, в която селските площади за обрасли с бурени, улиците са затънали в боклуци, незаконните сметища са достигнали границите на селата, а училищата са разградени и изпочупени, има нужда и е задължително да се възползва от тази мярка и да накара извършителите на престъпления да полагат обществено полезен труд. Каква е причината това да не се случва – не е ясно, а и няма разумен аргумент, за който ние можем да се сетим.

• Защо преди да се разшири института на неизбежната отбрана за гражданите, не се преосмисли този за служителите в МВР?

В ЗМВР е написано ясно, че служителите на МВР при изпълнение на служебните си задължения са физически неприкосновени и се ползват с особената закрила на закона. И въпреки това, всички сме свидетели на случващото се с петимата полицаи и техните ефективни присъди по случая с Ангел Димитров – Чората. Всички си спомняме случая с полицай Лулеов, който със стоп патрон рани фатално нападнал го с брадва извършител на кражба. Същият този полицай беше в ареста, а оправдателната му присъда дойде след две години.  Спомняме си за десетките случаи, в които полицаи пишат обяснения за нарушени права и упражнено насилие над различни граждани, които не са се подчинили на полицейско разпореждане и са нарушили закона. И вместо да се помисли за това как държавата да гарантира и осигури реална неприкосновеност на българските полицаи, за да могат уверени и с права да влизат в българските села и да защитават българските граждани, тя – държавата, променя законодателството си, за да превърне гражданите си в убийци.

И накрая: всички народни представители, администрацията на народното събрание, представителите на изпълнителната власт и нейната администрация са назначени да представляват българските граждани и да отстояват техния интерес и неприкосновеност. Надяваме се, че ще дойде деня, в който те ще бъдат  реално загрижени и заинтересовани от обществения интерес в по-голяма степен, отколкото от личния си такъв.