На 8 май 2019 г. на първо четене в НС бе приета промяна в Наказателния кодекс, с която се разширява сериозно института на неизбежната отбрана. Бяхме запознати с мнението и позициите на представителите на академичните среди и съсловните организации, които казаха, че подобна промяна, и повишаване на пределите на неизбежната отбрана, е не само противоконституционна, но и опасна и създава предпоставка за саморазправа и прикриване на умишлени убийства. Мнението на експертите бе подкрепено с аргумени, че и към момента неизбежната отбрана е ненаказуема, а превишаване на пределите има само, когато защитата не съответва на характера и опасността на нападението, но дори и тогава ако има превишаване, поради уплаха, деянието е виновно, но не е наказуемо.
Мотивите на вносителите на предложението за промяна на НК са свързани с неприкосновеността на собственото жилище, живота, здравеото, свободата или половата неприкосновеност и необходимостта ако те са застрашени, всеки човек да има право да се защити, независимо от интензивността и без страх, че ще бъде потърсена от тях нахазателна отговорност за причинените вреди на нападателя.
И подкрепящите и отхвърлящите промяната в Наказателния кодекс имат своите аргументи в подкрепа на тезата си, но все пак действителността в България е друга. Колкото и да се говори за ненаказуемост на неизбежната отбрана, не са малко случаите, в които нападнати в домовете си хора в продължение на години се опитват да докажат и убедят съдиите защо срещу нападение с брадва или сопа са използвали пушка или нож. Години наред едни хора се опитват да убедят едни други хора, че не са убийци, а че са се защитавали. И тук проблемът наистина е нормата, която трябва да бъде променена – безспорно. Все пак, преди да започваме да разширяваме института на неизбежната отбрана е необходимо в българското общество да се обсъдят някои други въпроси и всичките те са свързани със задължението на държавата да гарантира базисната сигурност и защита на собствеността, здравето, живота и физическата неприкосновеностт на всеки гражданин на Република България.
Държавата изпълнява тези си задължения посредством правоохранителните институции, а когато те не са успели да опазят и защитят българските граждани, тогава идват правораздавателните институции.
Неизбежна отбранав подобни предели е не само противоконституционна, но и официално абдикиране на държавата и официален отказ да изпълнява задълженията, които има съгласно Конституцията на Репулика Българя.
И ако претендираме да сме правова и демократична държава, член на ЕС – в контекста на предстоящите избори това звучи дори абсурдно, е необходимо не да превръщаме улиците и домовете на българите в декор и статисти в нискобюджетен уестърн, а да оздравим МВР и да го направим функционално.
И тук идва критиката към МВР, като част от изпълнителната власт и към членовете на Народното събрание като представители на законодателната власт. И няма как да не припомним, че само преди 2,5 години в качеството си на министър –председател в оставка Бойко Борисов обеща, че ще има полицай във всяко село и беше част от обещанията, с които ПП ГЕРБ влезе в предизборната кампания през 2017 г. През месец май 2017 г., стана ясно, че полицай във всяко село няма да има, но работата на МВР ще се преструктурира така, че да има мобилни групи, които да могат да реагират бързо на подадени от жителите на селата сигнали. За целта бяха „дръпнати“ сили на Жандармериятя и тези мобилни групи просъществуваха не повече от 4 месеца. Успоредно с това бяха наети около 500 души, които да подпомогнат охраната и защитата на българските граждани в селата, но само 3 месеца по-късно бяха освободени. Мотивът: няма пари, а коментар от тогавашиния вътрешен министър Валентин Радев така и не дойде, защото „бил в чужбина“. И подобно на всички чудеса в страната и това отмина за три дни и никой вече не пита за полицаите във всяко село, мобилните групи и допълнителната охрана. И подобно на бананова република – всеки човек се оправя сам за себе си и както може.
Някои мигрират, а други просто умират – убивани, ограбени и омерзени от отношението и незаитересоваността на държавата. Държава, която ясно е разписала отговорността и дейността на МВР, която е „насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението“.
Една от основните дейности на МВР е превантивната, т.е. предотвратяване извършването на закононарушения и престъпления и тя се „разписва“ подробно в инструкция на министъра на вътрешните работи, което означава, че във всеки един момент тази инструкция може да се промени, така че да отговори на нуждите на гражданите.
Друга основна дейност е охранителната, която е дейността поопазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България. И тук е включено териториалното обслужване на населението и патрулно-постовата дейност. Тя също др определя с инструкция на министъра на вътрешните работи.
И сега идват въпросите:
Подобна промяна, ако бъде приета на второ четене ще официализира абдикацията на институциите и държавата, ще ни признае за герои в уестърн, ще ни въоръжи и ще насърчава саморазправата и уличното правосъдие. Подобни мерки, създават предпоставки за идентифициране и овластяване на местни главатари, които подобно на едни, вихрещи се по границата, личности да раздават правосъдите и да „колят и бесят“.
Всички знаем, че един от основните „препъни-камъни“ в България е изискването минималната стойност за носене на наказателна отговорност при извършване на кражба да е две минимални заплати. И да, в момента се предлага промяна, намаляване на стойността, но все пак три откраднати кокошки и 10 буркана със зимнна, като номинална стойност са много под предлаганите в момента 150 лева. Вярно е, че не може за всяка кражба на букан да се лежи в затвора, но е несериозно и извършителите на тези престъпления да са безнаказани и ето тук идват глобите и общественополезния труд.
Не е ясно каква е причината в цяла Европа да съществува подобна мярка, а в България не само да няма, но и да не се дискутира. Страна, в която селските площади за обрасли с бурени, улиците са затънали в боклуци, незаконните сметища са достигнали границите на селата, а училищата са разградени и изпочупени, има нужда и е задължително да се възползва от тази мярка и да накара извършителите на престъпления да полагат обществено полезен труд. Каква е причината това да не се случва – не е ясно, а и няма разумен аргумент, за който ние можем да се сетим.
В ЗМВР е написано ясно, че служителите на МВР при изпълнение на служебните си задължения са физически неприкосновени и се ползват с особената закрила на закона. И въпреки това, всички сме свидетели на случващото се с петимата полицаи и техните ефективни присъди по случая с Ангел Димитров – Чората. Всички си спомняме случая с полицай Лулеов, който със стоп патрон рани фатално нападнал го с брадва извършител на кражба. Същият този полицай беше в ареста, а оправдателната му присъда дойде след две години. Спомняме си за десетките случаи, в които полицаи пишат обяснения за нарушени права и упражнено насилие над различни граждани, които не са се подчинили на полицейско разпореждане и са нарушили закона. И вместо да се помисли за това как държавата да гарантира и осигури реална неприкосновеност на българските полицаи, за да могат уверени и с права да влизат в българските села и да защитават българските граждани, тя – държавата, променя законодателството си, за да превърне гражданите си в убийци.
И накрая: всички народни представители, администрацията на народното събрание, представителите на изпълнителната власт и нейната администрация са назначени да представляват българските граждани и да отстояват техния интерес и неприкосновеност. Надяваме се, че ще дойде деня, в който те ще бъдат реално загрижени и заинтересовани от обществения интерес в по-голяма степен, отколкото от личния си такъв.
По данни на МВР, работещите в системата са положили над 3 милиона часа извънреден труд през 2018 г. Най-много извънредни часове са „натрупали“ работещите в ГД „Гранична полиция“ (445 488 часа), в СДВР (439 903 часа), ГД“Пожарна безопасност и защита на населението (223 236 часа), ГД „Национална полиция“ (222 200 часа) и ОДМВР – Пловдив (181 949 часа).
Извънреден труд е полаган и от служителите в централните структури на МВР (36 675 часа), Дирекция „Миграция“ (29 292 часа), ДНС 112 ( 10 642 часа), Дирекция “ Комуникационни и информационни системи“ (9278 часа), Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ (9 122 часа) и др.
Проблемите при извънреден труд в подобни размери са няколко: 1) служителите се преуморяват и нямат необходимото време за възстановяване; 2) разходите се увеличават, т.к. извънредния труд е по-скъпо платен; 3) ефектът от недокомплекта и липсата на служители в системата придобива размери, които са трудни за управление и прогнозиране и дори най-малката реформа и трус в МВР, могат да доведат до сериозна вълна от напускащи служители, което ще застраши националната сигурност.
Искрено се надяваме, хората които вземат управленски решения и тези, чиято задача е да осигурят добро управление на човешките ресурси, да предприемат необходимите мерки, за да ограничат едни евентуални негативни последици.
Както всички знаем, получаването на информация от МВР е предизвикателство, а систематизирането и обобщаването и още по-голямо за концентрацията и търпението на всеки един човек.
Данните, които ще споделим с Вас сега са за периода 1 януари – 30 юни 2018 г. и го правим чак сега, не защото сме били в няколкомесечна ваканция, а защото два месеца бяха необходими на МВР, за да ни я предостави. Все още нямаме данни за някои от административните дирекции и три от ОДМВР-тата, но истината е, че нямаме нерви да искаме в началото на октомври данни за юни 2018. Предпочитаме в началото на октомври да питаме МВР отново, но не за шест, а за 9 месеца.
И така, към 30 юни 2018 г. в МВР работят 47 524 души, като в тази бройка са включени лицата, заети по основен и допълнителен щат.
От общия брой заети:
12 % ( 5631 души) са работещите в централни структури на МВР – административни дирекции, АМВР, НИК, МИ-МВР и др.
38 % (18175 души) работят в четирите главни дирекции на МВР – ГД “Гранична полиция“ – ГДГП (6691 души) , ГД „Национална полиция“- ГДНП (2 826 души), ГД „Борба с организираната престъпност“ – ГДБОП и ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – ГДПБЗН (7990 души).
50% (23 718 души) работят в СДВР и ОДМВР
Незаетите места към 30 юни 2018 г. са 5 298, от които:
16 % ( 865 места) в централни структури на МВР, от които с сериозен брой вакантни места има в Дирекция „Миграция“ (117 места), Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ (169 места), Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ (107 места), Медицински институт на МВР (81 места), АМВР ( 59 места). Много силно впечатление прави, че 25% (39 места) от щата в Националния институт по криминалистика не е зает.
30 % (1573 места) са вакантни в главните дирекции на МВР, от които 194 места са в ГДНП, 776 места в ГДГП и 524 места в ГДПБЗН.
54 % (2 861 места) в СДВР и ОДМВР, а най-сериозен е недостигът на хора в СДВР (657 вакантни места), ОДМВР – Бургас (236 места), ОДМВР – Варна(218 места), ОДМВР – София ( 145 места), ОДМВР – Пловдив ( 115 места).
Разходите за възнаграждения на трите вида служители в МВР ( по закона за МВР, по закона за Държавния служител и по Кодекса на труда) за първите шест месеца са 241 845 728 млн. лева.
Тук е важно да припомним, че осигурителните вноски, съгласно заповед на министъра на вътрешните работа са служебна тайна, но процентът за работещите по ЗМВР е над 74% и те се НАЧИСЛЯВАТ върху сумата, която ни е предоставена от МВР. Това означава, че за една година, разходите за заплати на работещите в МВР са не повече от 500 000 000 млн. лева, а остатъкът до „прословутия“ милиард за заплати се трансферира основно към НОИ.
223 270 лева са направените разходи за възнаграждения на политическия кабинет, като за шест месеца заместник – министрите са стрували на бюджета на МВР 91 099 лева, съветниците ( не е посочен брой) – 79 991 лева, началника на кабинета – 23 867 лева, парламентарния секретар – 13 869 лева, а останалите до цялата сума са за експерти и технически сътрудници.
Командировките на политическия кабинет за първите шест месеца на 2018 г. са на стойност 46 162 лева, от които 45 742 лева са за командировки в чужбина.
Пострадалите служители на МВР са 58, от които 46 са с лека телесна повреда, а 12 са със средна. За периода са постъпили 68 сигнала за неправомерни действия на служители от МВР срещу граждани, от които 61 са за употреба на физическа сила. Едва два от подадените сигнали са счетени за основателни.
Положеният от работещите в МВР извънреден труд за осигуряване на обществения ред и безопасност по време на Председателството на Съвета на ЕС е 17 073 дни ( часовете са приравнени в дни), като най-натоварени са били работещите в СДВР, ГДНП и ГДГП, които са положили почти 90% от целия извънреден труд. Това, което се надяваме е сумата за това да бъде възстановена/изплатена от бюджета, който България има за Председателството, а не да е от бюджета на МВР.
Фондация „Общество и сигурност“ и тази година измерва личното усещане за сигурност и удовлетвореността от работата на МВР. В анкетата има и нови въпроси, които ще ориентират екипа на Фондацията за товакои са темите, които вълнуват гражданите, по отношение работата на МВР и ще бъдат използвани, за да се разработят аналитични материали, които ще бъдат публикувани през цялата 2018 г.
Попълването на въпросника отнема между 5 и 7 минути и предварително благодарим за Вашите време и участие.
И макар да вярват донякъде на полицията и съда, все повече разчитат на себе си. Все по-малко хора са склонни да подават сигнал до органите на реда ако са станали свидетели на престъпление. А тези, които се страхуват, че ще станат жертва на крадци смята, че институциите бездействат.
Според Радостина Якимова – директор на Фондация „Общество и сигурност“ за МВР „реформа“ вече е мръсна дума.
А експертът по кризисна комуникация Калин Калинов изрази становище, че ведомството има комуникационен проблем.
Видеото можете да видите тук.
През 2016 г. Фондация „Общество и сигурност“ затвърди своите позиции като единствената неправителствена организация в България, която работи за подобряване на взаимоотношенията между служителите в МВР и гражданите, информиране на обществеността за проблемите в МВР и начините за защита на техните граждански права и за повишаване доверието на гражданите в служителите в МВР.
През 2016 г. бе реализирана кампания „Реформа за сигурност“, която бе отличена с III-то място на конкурса БАПРА за комуникационна кампания в публичния сектор. Успехът на кампанията и промяната на отношението на гражданите доведоха до естественото и продължение и през месец юли 2016 г. стартира кампания „Реформа за сигурност II“, в рамките на която са заснети до момента две видеа от поредицата „Човекът зад униформата“, показващи дейността на служители в ГД „Гранична полиция“ (11 232 преглеждания) и ГД „Национална полиция“ ( 19 096 преглеждания) и две имиджови видеа – едно за 8 ноември 2016 г. (155 007 преглеждания) и едно с поздрав за Коледните и Новогодишни празници от децата на служителите в МВР ( 4484 преглеждания).
В резултат на повишеният обществен интерес и необходимостта от информиране на гражданите за ролята, функцията и желаната промяна в МВР, се постави началото на нова кампания „Цената на сигурността“. Дейностите ще бъдат реализирани в периода 23 януари – 31 март 2017 г. и ще бъде повишена информираността на гражданите по следните теми:
Успоредно с това в периода 7 – 9 март 2016 г. бе стартирана кампания „Жените на служителите в МВР“, в рамките на която бяха представени съпругите на служителите и предизвикателствата, пред които се изправят в своето ежедневие.
На 5 юли 2016 г., бе открита изложба „Партньорство за сигурност“ в градинката на „Кристал“, на която бяха изложени 28 табла със снимки и лични истории на служители в МВР.
През 2016 г. се подобри значително партньорството с младежки организации и университети.
В резултат на проведена кампания за набиране на доброволци бяха осъществени контакти с асистенти и докторанти от „Тракийски университет Стара Загора“ и УНСС, които подпомогнаха и организираха срещи с млади хора и студенти по темата „(Зло)Качественото МВР“. Подобни срещи се проведоха и в СУ „Климент Охридски“ и АМВР по темите „Митовете за МВР“ и „Медийни стереотипи и манипулация за МВР“.
През месец ноември 2016 г. беше проведена среща със студенти в специалност „Етнология“ от СУ „Св. Климент Охридски“, с които бе проведена дискусия за предизвикателствата пред МВР и сигурността като споделена отговорност.
През 2016 г. беше направено изследване за личното усещане за сигурност на гражданите на Република България, а целият доклад може да видите тук.
„Живея с човек, който още от малък мечтаеше да бъде полицай.
Човек, който е воден от желанието да помага и да се грижи за хората.
Днес, това момче е с много години стаж в МВР.
Всяка вечер, когато се прибере и го погледна в очите виждам неудовлетвореност и болка.
Болка, причинена от неработещата система.
Болка, заради некомпетентни ръководители.
Болка, в резултат на поредната безсмислена реформа.
Болка от преумора.
Болка от неудовлетвореност.
Болка от онази несбъднала се мечта да бъдеш полицай, ама истински!
Всяка нощ заспивам и се надявам следващият ден да е по-добър за него.
Надявам се, че ще успее да сбъдне мечтата си.
Надявам се, че ще му се позволи да бъде истински полицай и всички ние да се гордеем с това.“ Таня (съпруга на полицай)
Представителите на СФСМВР и Фондация „Общество и сигурност“ вярват, че целите, които си поставят – по-добро правоприлагане, по-високо качество на доставяната услуга „гражданска сигурност“ и по-сигурна и безопасна среда за всички граждани на Република България са споделени от всички граждани.
Покани за събитието са изпратени до представители на изпълнителната и съдебната власт, Президентството, членове на Европейския парламент, браншови и съсловни организации, както и представители на гражданския сектор в България.
По този начин в процеса на обсъждане на механизма за реформиране на МВР ще могат да се вземат принципни решения и да се постигне не само до сближаване на позициите, но и до идентифициране на конкретните инструменти, в т.ч. финансови, които могат да се използват, за да се реформира МВР, съгласно изискванията и практиките в ЕС.
Фондация „Общество и сигурност“
Последни коментари