За първото полугодие на 2019 г., новоназначените служители в МВР са 1154. Най-голям е относителният брой на назначените в ГДПБЗН (268 души), ДУССД (104 души) и ГДГП (83 души). От областните дирекции, най-много са новоназначените в ОДМВР-Пловдив (50 души), СДВР ( 47 души) и ОДМВР – Стара Загора (45 души). Напусналите системата са 719, от които 53% или 382 души са го направили по собствено желание, 39 са дисциплинарно уволнени, 37 са прекратените правоотношения, поради смърт на служителя, а в 18 случая, правоотношението е прекратено по здравословни причини. Това потвърждава тезата, че МВР не само не е атрактивно, но не е и здравословно място за работа. Нещо повече, ако почти 60% от напусналите системата, са го направили поради смърт или по собствено желание, значи има сериозен проблем, който изисква спешни и категорични мерки. Дали ще бъдат предприети и какво ще се случи? Не можем да познаем, но ние ще продължим да споделяме фактите, да говорим за системата и да даваме нашите предложения за нейното „излекуване“.

Българите искат държавата да започне да ги защитава, престъпниците да получават справедливо наказание и да вярват, че полицията ще реагира адекватно.

Това са само част от резултатите от проведено в края на 2018 г., по поръчка на Фондация „Общество и сигурност“, национално представително омнибусно изследване, имащо за цел да се установи личното усещане за сигурност и очакванията на българите към институциите, които са отговорни за нея.

Резултатите показват, че 52,1% от българите не се чувстват сигурни за себе си и собствените си близки, а едва 35,9 % са казали, че са сигурни и спокойни.
За 15,4% от българите 2018 г., е била по-несигурна в сравнение с 2017, а 37,8% от анкетираните са се чувствали еднакво несигурни и през двете години.
Едва 3,1% са хората, за които 2018 е била по-сигурна, а тези, според които се запазва трайна тенденция на сигурност и се чувстват еднакво сигурни и през 2017 и през 2018 г. са 31%. Относително висок е делът на хората, които не могат да преценят и съпоставят личното си усещане за сигурност през двете години – 10%.

Сред хората, казали, че се чувстват еднакво сигурни и през двете години, най-висок е делът на младите хора на възраст до 35 г., живеещи в малък град или столица, с личен месечен доход между 700 и 1000 лева и над 1000 лева и висше образование.

Сред тези, които са казали, че и през двете години са се чувствали еднакво несигурни се обособяват две възрастови групи – едната е на лица на възраст 36 – 45 г., а втората са хора на възраст над 55 години, живеещи в малки градове или села, с месечен личен доход от 151 до 250 или 251 до 450 лева, които са със средно или по-ниско образование.

Едно от основните предизвикателства пред изследването бе установяването на очакванията и разбиранията на българите за това какво е необходимо да направят институциите, за да се чувстват по-сигурни и спокойни за себе си и своите семейства, като участниците в изследването трябваше да определят трите най-важни според тях неща и да ги степенуват.

На първо място с 55,5% и като най-важно е посочен отговорът „отсъствие на заплаха за личността, имуществото и близките ми“, което означава, че гражданите очакват институциите да работят активно за превенция, да бъдат информирани за предприетите от държавата мерки, респ. „успокоявани и уверявани“, че държавата се грижи за тях и тяхната сигурност. Отсъствието на заплаха може и би трябвало да се разбира като система от мерки и политики, целящи защита на личността и имуществото. Именно тази система от мерки води до усещане за сигурност.

Закононарушителите и престъпниците да се наказват адекватно е посочено от 46,9%, като това е второто по-важност очакване на българските граждани, за да се чувстват сигурни. Това означава, че очакванията на българите са за добро взаимодействие и съвместна работа между МВР, прокуратура и съд, които да доведат до усещане за справедливо наказание за всяко престъпление.

44% от българите очакват полицията да реагира адекватно, ако са в опасност, което от една страна означава, че е необходимо гражданите да познават протоколите за реакция на правоохранителните органи, за да могат да оценят дали са реагирали адекватно или не, в дадена ситуация, но от друга страна е необходимо и самите граждани да притежават определен набор от знания и умения за това какво да правят в рискови за тях ситуации. Това очакване е пряко свързано с поставеното на 4-то място (35,1%) очакване за бърза реакция на тел. 112, полиция и пожарна, тъй като част от „адекватността“ е свързана и с времето за реакция, което е пряко свързано с професионалната подготовка на служителите в МВР и съществуващите системи за координиране на дейността на различните служби.

На пето място (34,7%) се подрежда очакването да няма двойни стандарти и всички да са равни пред закона, което директно кореспондира с поставеното на второ място очакване за справедливи наказания на нарушителите и престъпниците. Очакването за равенство пред и върховенство на закона доказва огромното недоверие на българите в институциите и най-вече в тяхната обективност и безпристрастност.

Очакването престъпленията да се разкриват е посочено от 31%, а след него се нареждат „да знам, че полицейската намеса е безпристрастна“ (18,4%), „да виждам повече органи на реда на публични места“ (17,2%) и на последно място е очакването „органите на реда да имат повече правомощия“ (14,2%).

Резултатите от изследването и увеличаването на усещането за несигурност с увеличаване на възрастта, респективно отговорностите на отделната личност, доказва, че разбирането за сигурност е много повече от физическата сигурност и неприкосновеност. Разбирането и очакването на българите за лична сигурност е пряко свързано с разбирането за социална сигурност и гарантиране на правата, целесъобразния начин на живот и личностното развитие и реализация.

Социалната сигурност е свързана с очакването и желанието на гражданите да се отчете важността на човешкия фактор в системата за национална сигурност и да се постави индивидуалната сигурност в основата на всички политики. Хората са в основата, т.к. те са едновременно и ползватели и създатели на услугата сигурност. Очакването на българските граждани по отношение на сигурността е държавата да осигури достойни условия за съществуване и развитие на индивидуално ниво, а също така и да гарантира зачитането и спазването на човешките им права човека. Социалната сигурност и разбирането за сигурност на българските граждани е пряко свързано и със създаването и поддържането на ефикасни системи за защита на личността и имуществото, за опазване на обществения ред, ефективност на системите за здравеопазване и социално осигуряване.

Сигурността на индивида и социалната сигурност са свързани не само с правото на живот, а с правото на по-високо качество на живот, защита и зачитане на основните човешки права, свободи и отговорности. А за да съществува това и да се отговори на очакванията на българските граждани е необходимо:

1. Държавата да започне да планира политиките за сигурност и да разпределя финансовите ресурси по коренно различен начин, като се отчетат индивидуалните нужди на различните групи граждани на Република България и се планират конкретни мерки, които да гарантират тяхната сигурност.
2. Успоредно с този процес да се променят нагласите на управляващите и да се предприемат конкретни мерки, които да създадат условия МВР, Прокуратура и Съдебна система да заработят по нов и по-ефективен начин, който да гарантира на българските граждани адекватност на разследването и правораздаването.
3. Да се разработят и започнат да се изпълняват политики за информиране и формиране на култура на сигурност на българските граждани. За постигане на тази цел е важно държавата ( всички заинтересовани институции) и неправителствените организации да започнат масово, устойчиво и съгласно предварително установени стандарти, да развиват знания и умения сред българските граждани за реакции в рискови, за тях и близките им, ситуации.

На 20 юли 2018 г., попитахме МВР за броя дни неизползван полагаем отпуск от служителите в МВР към 20 юли 2018 г. по бюджетни разпоредители. Дадохме възможност ако не разполагат с информация към тази дата да ни бъде предоставена актуална такава към 30 юни 2018.

Два месеца по-късно, след пускане на заявление с искане за допълване на информация все още не знаем колко дни е неизползвания отпуска на някои от дирекциите.

Една от дирекциите, за които сме питали в заявлението ни за допълване на информацията е Дирекция „Координация и административно обслужване“ (ДКАО). В свое писмо от 8.08.2018 г. са посочили, че информацията в ДКАО не се създава и обработва по описания начин. В отговор на това и в наше заявление от 27.08.2018 г. за допълване на информацията сме поискали тези данни да ни бъдат предоставени ако не от ДКАО, то от структурата, която разполага с нея.

След 10-дневно и повторно удължаване на срока от страна на Дирекция „Правно – нормативна дейност„ (ДПНД) по заявление касаещо една и съща информация, получихме следният отговор от ДПНД:

„Доколкото дирекция „Координация и административно обслужване“ е посочила в свое писмо, че исканата информация не се създава и обработва по описания  начин, следва да се приеме, че същата информация не се събира и съхранява във вида, посочен  от заявителката, поради което не е налична и не може да бъде предоставена.“

Отговорите за всички други дирекции, а именно Дирекция „Инспекторат“, Дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността“, Дирекция „Миграция“  е абсолютно идентичен, т.е. не ни е предоставена.

И оттук следват няколко въпроса:

1. Означава ли, че никой в МВР не е наясно колко дни неизползван полагаем годишен отпуск имат 497-те служители от Дирекция „Миграция“, 42-та от ДПВО, 103-мата от ДКАО и т.н.? Ако пък има някой, който е наясно, то каква е причината тази информация да не се предоставя?

2. Означава ли, че МВР не разполага с единна система и база данни, която позволява да се прави във всеки един момент справка за броя дни използван и неизползван отпуск? Ако не разполага с такава, то за какво електронно управление и модернизация говорим изобщо? А ако разполага – каква е причината нашето искане да бъде разпратено до над 20 дирекции, 4 главни дирекции и 28 областни дирекции, за да получим информация за отпуска и положения извънреден труд от служителите?

3.  За какво управление на човешките ресурси в МВР говорим, при положение, че не може да се предостави елементарна обобщена справка за неизползвания полагаем отпуск? И дали изобщо се управляват, при положение, че в МВР има дирекции, в които има хора с по 2 дни, но и такива с по 262 дни полагаем и неизползван годишен отпуск?

В следващата ни публикация ще споделим  обобщение на данните за разходите за възнаграждения, неизползвания отпуск и извънредния труд, положен от служителите в МВР във връзка с председателството на Съвета на ЕС.

1 925 са пострадалите служители в МВР за периода 1.01.2011 г. – 19.04.2018 г. Подадените сигнали от граждани срещу служители са 24 827, а от тях 1 786 са определени като основателни или частично основателни.

В последните седмици се заговори за хулиганството на стадионите и пострадалите полицаи, а преди няколко години водещата тема беше полицейското насилие и злоупотреба с правомощия. И да, дали полицията бие или е бита е мнение, което много често се формира от нещата, които четем, репортажите, които гледаме и разговорите, които водим с приятели, познати и колеги.

Каква обаче е истината?

За периода 1.01.2011 г. – 19.04.2018 г. са пострадали 1 925 служители в МВР.

И преди да продължим с фактите, нека да кажем какво представляват различните видове телесни повреди:

• Лека телесна повреда причиняват шамарите и ритниците. Като такава се определят всички наранявания на кожата, насиняване на части от тялото, счупване на носни костици, леки изгаряния, навяхвания на крайници, мозъчни сътресения, които не водят до загуба на съзнание.

1134 служители в последните седем години са с леки телесни повреди.

• Средна телесна повреда има, когато е причинено трайно отслабване на зрение или слух, трайно затрудняване на речта, движението на крайниците, тялото или врата. На функциите на половите органи, но без причиняване на детеродна неспособност. Счупването на челюст, избиването на зъби, обезобразяването на лицето и наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.

749 служители в МВР в последните седем години са с със средна телесна повреда.

• Тежка телесна повреда е, когато има постоянна слепота с едното или с двете очи, постоянна глухота, загуба на речта, детеродната неспособност, обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или сетивен орган, загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка.

9 служители в последните седем години са с тежки телесни повреди, а 33 са загиналите служители в МВР за същия период.

Нараняванията, причинени в резултат на неправомерни действия от гражданите са 41% от общия брой или 794 случая, като през 2015 г. почти 50% от всички наранявания на служителите са от граждани ( 126 от общо 255 пострадали служители).

За периода 2011 – 2017 г.  са подадени общо 24 827 сигнала от граждани срещу служители в МВР за превишаване на служебни правомощия, злоупотреба със служебното положение или упражнено насилие. От тях като основателни са определени 1309 от тях, а като частично основателни 477 или общо 1786 сигнала – 7% от общия брой.

Тук искаме да подчертаем, че в тези 1 786 основателни сигнала има случаи, в които има превишаване на правомощия и не са само за „полицейско насилие“, но за целите на настоящата публикация ще вземем общия брой.

Ако се върнем в началото на статистиката то ще видим, че имаме 1925 пострадали служители и 1786  пострадали граждани. И да, знаем, че този  математически подход може да се стори много опростен, а дори и манипулативен, защото зад тези цифри има човешки съдби, огорчение, обида и унижение… И все пак, абсолютната стойност показва, че полицаите са повече бити, отколкото биещи. Да, с малко повече, но все пак.

След данните идват изборите и принципите.

Една от основните функции на полицията е да опазва обществения ред и сигурност, а едно от правомощията и е употребата на сила. Важно е, като граждани, да правим разлика между употреба на сила и полицейско насилие, защото всеки полицай има право да употреби сила ако не бъде изпълнено полицейско разпореждане, а съпротивата е наказуема.

И тук е изборът, който трябва да направим за това каква полиция искаме да имаме.

Все пак има нещо важно и основополагащо – преди полицаите да защитават нас, трябва да имат правомощията, уменията и знанията да защитят себе си. Полицаите трябва да познават законите, но и законите трябва да са направени така, че да им позволяват да реагират и действат в името на нашата сигурност.

Да, в МВР има много проблеми, подобно на положението в почти всички сфери в България, но ние сме тези, които не само плащаме, но и ставаме жертва на неработещата институция – 1786 от нас, и не само – тези, чиито домове са ограбвани, а извършителите не са разкрити са много повече и това, макар и друга тема е също в резултат на неработещата институция.  Жертви сме не само ние – гражданите, но и работещите в МВР – 1 925 от тях  и това трябва да спре, защото полицията и гражданите са партньори и са от едната страна на барикадата.

От другата са всички, които нарушават законите. И вместо да се противопоставяме, мразим и бием един друг, крайно време е заедно да решим каква полиция, сигурност и МВР искаме и решението за това да бъде наше, а не да бъдем използвани за статисти в процеса на сбъдване на нечии индивидуални мечти и амбиции.

Изследване посочва, че хората се страхуват най-много от кражби

Близо 70 на сто от участвалите в допитване казват, че не се чувстват сигурни и спокойни – както за себе си, така и за близките си. Това сочат първоначалните данни от изследването на фондация „Общество и сигурност“, което за поредна година измерва и очакването на хората по отношение работата на МВР, прокуратурата и съда.

В сравнение с миналата година има леко намаление в процента несигурност, коментира Радостина Якимова от фондацията. 42 на сто от хората обаче не са били нито жертва, нито свидетели на престъпление.

Илия Кузманов от СФСМВР се съгласи, че битовата престъпност, както и кражбите са най-честите престъпления, които формират усещането за несигурност у хората. Той обаче беше категоричен, че работата в полицията не е като по филмите.

Видеото  с участието на Радостина Якимова можете да видите тук.

Един от основните етапи в изготвянето на местна стратегия за сигурност по проект „Сигурна и (Пре)Красна промяна“, изпълняван с финансовата подкрепа на Столична Община, Програма Европа 2017  е обсъждането на мерките, които са предвидени в нея, доколко те са реалистични и отговарят на потребностите на хората.

Ние, от Фондация „Общество и сигурност“ сме наясно, че проблемите в Район „Красна поляна“ по отношение на сигурността са изключително сериозни и решаването на голяма част от тях не е в компетенциите на районната администрация, а други изискват промяна в политиките и подобряване координацията на взаимодействието на различните институции. Всички проблеми и възможностите за тяхното решаване ще бъдат описани и представени на обществен дебат и поради тази причина  не са включени  в местната стратегия за сигурност, тъй като тя предвижда само и единствено  мерки, които са в правомощията и компетенциите на районната администрация в Красна поляна и препоръки към Столична община.

Резюме на конкретните мерки и в стратегията можете да намерите тук.

Ако имате въпроси или предложения за редакция, можете да ни пишете на ssf@ssf-bg.eu или да се обадите на телефон + 359 2 983 44 45.

Ще събираме вашите предложения за промяна и актуализиране в срок до 15 октомври 2017 г. ( включително).

Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Общество и сигурност“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Столична община, Програма Европа 2017.

Преди няколко дни беше публикувам публичният отчет за дейността на МВР през 2016 г.  В него се отчита сериозно намаляване на престъпността  – с около 7.4% спрямо 2015 г. и увеличаване на разкриваемостта – с 8,8%. Идентични са показателите по отношение на грабежите, кражбите и противозаконното отнемане на МПС.  И това би било прекрасна тенденция и добре свършена работа, за която бихме поздравили работещите в МВР, ако нямаше един много притеснителен факт, а именно – данните и тяхната достоверност.

Разгледахме данните за 2015 г. в публичният отчет на МВР за миналата година – от любопитство и за да потвърдим хипотезата си, че цифрите за 2015 г. в двата доклада са идентични, но уви – оказа се, че за една и съща година данните в два от публичните доклади на МВР са различни, а тенденцията е една и съща – увеличаване на регистрираните и намаляване на разкритите ( в отчета за 2016 г.), за да може да се отбележи спад на регистрираните престъпления, т.е. да се каже че превантивните действия, които се предприемат работят и са ефективни и се е подобрила разкриваемостта.

Как се обяснява подобно разминаване и кой носи отговорност за това? И как да вярваме на МВР, когато дори в публичните отчети данните се разминават? А ето и доказателствата за това в цифри:

И макар да вярват донякъде на полицията и съда, все повече разчитат на себе си. Все по-малко хора са склонни да подават сигнал до органите на реда ако са станали свидетели на престъпление. А тези, които се страхуват, че ще станат жертва на крадци смята, че институциите бездействат.

Според Радостина Якимова – директор на Фондация „Общество и сигурност“ за МВР „реформа“ вече е мръсна дума.

А експертът по кризисна комуникация Калин Калинов изрази становище, че ведомството има комуникационен проблем.

Видеото можете да видите тук.  

МВР продължава да е нереформирана институция, която не предоставя качествена услуга „сигурност“. Този факт отбелязват не само гражданите, но и служителите, а по-долу са само част от причините за неефективността на ведомството.

Той се казва Стоян и живее в Константиново.
Потопът на 16 май 2016 г. го завари с пазарска чанта и на път към къщи.
Виждаше, че вали, но не подозираше, че водата може да залее селото, а и не беше чувал нищо за наводнения.
Разбра, че се случва нещо по виковете на хората, които чу. Обърна се и видя, че те сочат надолу към дерето, а там имаше много къщи. Затича се и докато се приближаваше към бурната вода пред погледа му минаха десетки картини и спомени –спомни си за Аспарухово, за загиналите хора, плачещите майки, издавените животни, но най-вече си спомни за тежката борба със стихиите и моментите на безсилие, в които беше попадал. Молеше се водата да не е толкова страшна и да може да направи нещо и да помогне.

Слезе почти до дерето и видя баба Димка. Тя не викаше за помощ. Беше застанала на едно островче, гледаше хората, които се събираха от другата страна на водата и тихо хлипаше. Сгушена и превита на две, гледаше как водата беше погълнала всичко. Осъзнаваше, че е въпрос на минути водата да повлече и нея.

В този момент, Стоян завърза около кръста си едно от въжетата, които мъжете до него държаха и тръгна през водата. Тя го повличаше, но той знаеше и имаше опит в справянето със стихиите. Гледаше напред, стъпваше смело и гледаше баба Димка в очите. Не броеше крачки и не мислеше за рисковете, а бързаше, защото знаеше, че водата приижда за секунди и животът на баба Димка зависеше от това колко бързо ще стигне до нея. Когато отиде на островчето и я хвана, тя затвори очи, мълчеше и стискаше ръката му с неописуема сила. Пусна го, когато беше вече на сигурно място, далеч на сушата.

*Настоящото становище беше представено на национална кръгла маса на тема „Реформа за сигурност и безопасност“, организирана от Фондация „Общество и сигурност“ и Синдикална федерация на служителите в МВР и провела се на 18 декември 2015г.

** Четири месеца след провеждане на националната кръгла маса, нито едно от предложенията на Фондация „Общество и сигурност“ и СФСМВР не е взето предвид.

МВР е ведомството, определяно, както от експерти, така и от гражданите  като най-често реформираното  и същевременно най-неефективно работещото. Безспорен факт е, че това, което се случва в момента и се доставя като продукт/услуга „гражданска сигурност“ от МВР не удовлетворява гражданите на Република България и остава усещането за разходване на финансови средства, без да има видим резултат.

Доверието на гражданите в институцията МВР е сринато. Те не само отказват да оказват съдействие на служителите в МВР, но дори не сигнализират в много от случаите, в които са станали жертва или свидетели на престъпление. Факторите за липсата на доверие са много, но един от основополагащите е, че гражданите на Република България не участват и не са наясно с това какво се случва в МВР. Те виждат крайният резултат – неподлежаща на контрол „битова престъпност“, липса на превенция и разкриваемост на обири, кражби и грабежи и най-вече симптома на „липсващата и неработеща институция“. Успоредно с това от страна на синдикалните и браншови организации и политическото ръководство на МВР се изпращат разнопосочни сигнали за започнати и прекратени „реформи“, като споровете основно са за обезщетения, униформи, условия на труд и липса на финансови средства. Дебатът на подобно ниво не само срива доверието в МВР, но и изпраща ясно послание към гражданите, че няма реална политическа воля и желание за реформи. Успоредно с това, понятието „реформа“, когато то се използва за МВР, почти изгуби своите смисъл и значение, тъй като всички преустройства, изменения и преобразувания се извършват без обществени обсъждания и дебати, без анализ не само на ситуацията и финансовия аспект, но и без анализ на ефекта от тях в дългосрочен и краткосрочен план. Гражданите на Република България стават свидетели на липсата не само на политическа воля за реформи, но и на липсата на желание от страна на политическите партии за постигане на консенсус по отношение на ролята, функциите и дейността на МВР. Дебат за реформите в МВР не само не е провеждан с гражданите, чиито права и свободи трябва да зачита ведомството, но и всички инициативи по този въпрос се неглижират. Към настоящия момент не само не се зачитат основни принципи, въз основа на които се реализира дейността на МВР, но и се създава усещане, че тази тенденция се задълбочава и влошава. От страна на политическото ръководство на МВР не се демонстрира никаква воля и желание за взаимодействие с граждански и юридически лица и за осъществяване на граждански контрол. Дейностите, касаещи обществените консултации са съобразени със  ЗНА, но не съществуват инструменти, които позволяват оказване на граждански контрол върху политиките на МВР и гражданско участие в тяхното формулиране. Представителите на МВР за разлика от много ведомства не демонстрират желание и воля за създаване на обществено-консултативни съвети, което е изключително опасно в ситуация, в която средата за сигурност не само в България, но и в Европа се променя динамично и в която гражданите имат все по-важна роля за превенция и разкриваемост не само на терористични актове, но и на конвенционални престъпления. Подобно изключване на гражданите на Република България от процесите на планиране и реализиране на политики за сигурност и реформи в МВР, ограничаването на правото им на участие в процеса на вземане на решения създава риск не само за тяхната сигурност, но и за националната.  Липсата на политическа воля за реформиране на МВР по „правилен“ начин и неглижирането на правото на гражданите да участват ще доведе до още по-голям отказ и нежелание за сътрудничество с органите на властта и предприемане на индивидуални действия за справяне с проблемите на местно ниво. Това ще доведе до противопоставяне между гражданите и органите на властта, което крие множество рискове не само по отношение на сигурността, превенцията и разкриваемостта, но и по отношение на възможностите за управление на подобни процеси.

Именно поради тези причини е изключително важно МВР да започне да изпълнява една от основните си дейности – информационната и да информира гражданите на Република България за всички планирани дейности не само, чрез средствата за масово осведомяване, но и чрез провеждане на обществени обсъждания и дискусии. Реализирането на подобни дейности не само ще повиши доверието на гражданите в МВР, но и ще създаде условия за сътрудничество на местно, областно и национално ниво. Необходимо е МВР да изготви комуникационна стратегия и да реализира информационна кампания за това какви са ролите и функциите на служителите в МВР, в какви случаи е необходимо гражданите да се обръщат към тях, кои са случаите, в които решаването на даден проблем е в компетенциите на местни институции и най-вече да създаде партньорства с граждански организации, с които заедно да реализират подобна информационна кампания. Именно посредством подобна информационна кампания, може да се проведат обществени обсъждания с гражданите за това какви са основните проблеми в техните населени места, какво смятат за нужно да се промени и по какъв начин биха съдействали на органите на властта в процеса по подобряване на средата за сигурност . Успоредно с това на областно ниво могат да се създадат граждански приемни /ако е необходимо фондация „Общество и сигурност“ може да представи визия за създаване на граждански приемни/ , в които представители на МВР, заедно с представители на общинска и областна администрация и НПО да се срещат с гражданите, с които да обсъждат техните проблеми и да търсят общи решения за тях. В процеса на търсене на решения по конкретни казуси ще се изяснят функциите на различните институции и ще се идентифицират конкретни проблеми и възможни решения. По този начин ще се улесни и работата по другата основна дейност на МВР – превантивната. В резултат на откриването на граждански приемни ще се придобие информация за потенциални рискове и заплахи и ще могат да се предприемат дейности по превенция. Това ще повиши ефективността на работа на МВР, приносът и участието на гражданите ще има реален резултат и ефект и ще се подобри сътрудничеството между тях на местно и областно ниво.

РЕФОРМАТА В МВР: ПРАВИЛНИЯТ ПОДХОД

При планирането на реформи в МВР трябва да се приложи подходът „отдолу-нагоре“. От изключителна важност е представителите на политическото ръководство на МВР и политическите партии да са наясно, че реформата е процес, който изисква не само добро управление, но и добро планиране. Преди започване на планирането на реформи в МВР е необходимо да се установи връзката между различните нива, тъй като структурата е централизирана, но трябва да отговаря на конкретни и специфични потребности на граждани, населяващи различни по своя състав, икономическо и социално развитие територии. Именно това е най-голямото предизвикателство в реформирането на МВР – управлението на връзките между планирането на национално, областно и общинско ниво. Управлението на тези процеси изисква определяне на хора, които да ги администрират. Важно е в процеса на реформиране на МВР да се промени начина на работа – делегиране на определени правомощия на администраторите, създаване на ефективни комуникационни канали между тях и сформиране на екипи на различни нива, които да обменят информация помежду си. Поради спешността на започването на реформи в МВР, но и важността те да се случат бързо и ефективно е необходимо да се създаде екип, в който да участват представители на граждански, синдикални и браншови организации, представители на НС и МВР, който да планира дейностите и механизмите за управление на национално ниво. Подобен екип може да се сформира за период до 3 месеца, като той може да функционира на принципа на работна група към МВР или обществено-консултативен съвет към МС. Участниците в него трябва да докажат не само своя опит, но и наличието на експертиза и визия за реформирането на МВР не само като преструктуриране, но и като ефект и повишаване на качеството на услугата/продукта „гражданска сигурност“. След сформирането на екип на национално ниво е необходимо да се сформират аналогични екипи  на общинско и областно ниво, които да реализират планираните дейности. Именно тези местни екипи ще проведат обществени обсъждания и да идентифицират не само проблемите и решенията, но и да разберат каква е визията на гражданите за МВР. Ресурс, който може да бъде използван са Местните инициативни групи/МИГ/, създадени по подхода „Лидер“ на ОПРСР 2007-2013, в които участват представители на местната власт, бизнеса и структури на гражданското общество. За да се ускори процесът може да се създадат партньорства между служителите в МВР и МИГ, а само в населените места, в които  няма такива групи да се сформират нови екипи. Всички МИГ-ове за изготвяне на своите стратегии за местно развитие са приложили подходът „отдолу-нагоре“ и са провели обществени обсъждания. Те имат ресурси и експертиза, които могат и трябва да се използват при планиране на начина, по който да се реформира МВР. Голяма част от МИГ  реализираха стратегии за местно развитие и имат потенциал и капацитет да изготвят планови и програмни документи, което ще улесни много процеса по обработка и анализ на данните. Там, където има офиси на МИГ може да се договори откриването на граждански приемни, което ще окаже положително въздействие не само върху отношението на гражданите към служителите в МВР, но ще създаде възможности за междуинституционално сътрудничество на местно ниво, което ще повиши ефективността на работа на МВР. Там, където няма функциониращи МИГ-ове, може да се използва капацитета и ресурса на Национално сдружение на общините в Република България /НСОРБ/ или други неправителствени организации, които имат структури на територията на страната. При започване на сформирането на местни екипи през март-април 2016г. е реалистично до края на месец октомври 2016г. да има обобщени предложения за реформа в МВР, получени в резултат на обществени обсъждания и предложенията от гражданските приемни. В периода октомври 2016 – февруари 2017г. успоредно с изготвянето на дългосрочна стратегия за сигурност и реформа в МВР могат да се проведат национални обсъждания с представители на браншови и граждански организации, изпълнителна и законодателна власт. Успоредно с това, могат да се водят преговори за осигуряване на финансови средства за реформирането на МВР, повишаване на квалификацията или преквалифициране на служителите в МВР и стартиране на програми за социално предприемачество и заетост за излизащите от системата.  По този начин не само ще се постигне обществен и политически консенсус за реформата в МВР, но тя ще има подкрепата и на гражданите, които ще знаят какво предстои и ще могат да осъществяват граждански мониторинг за това доколко планираните дейности се реализират. В последствие сформираните екипи за планиране на реформата в МВР могат да бъдат преструктурирани и да осъществяват граждански контрол и мониторинг върху изпълнението на стратегията за сигурност и реформа в МВР.

Дейността на Министерство на вътрешните работи е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението.

Съгласно ЗМВР дейността на МВР се осъществява въз основа на следните принципи:

1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;

2.зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство;

3.публичност и отчетност;

4.политически неутралитет;

5.обективност и безпристрастност;

6. защита на информацията и източниците за нейното придобиване;

7.защита на служителите при и по повод изпълнението на служебните им задължения;

8. взаимодействие с другите органи на държавната власт, органите на местното самоуправление, както и с гражданите и юридическите лица;
9. сътрудничество с Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

(2) Върху дейността на МВР се осъществява граждански контрол от предвидените в действащото законодателство органи.

Чл.4. Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие и да спазват разпорежданията на органите на МВР, издадени при или по  повод осъществяване на определените им със закон функции.

Чл. 6. (1) Министерството на вътрешните работи извършва следните основни дейности:

1.оперативно-издирвателна;

2.охранителна;

3.разследване на престъпления;

4. осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации;
5. осигуряване на достъп на гражданите до службите за спешно реагиране, чрез Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112(ЕЕН112);

6.информационна;

7.контролна;

8.превантивна;

9.административно наказателна и предоставяне на административни услуги.

Всеки мой ден е различен.  Има дни, в които са ми викали. Дни, в които хора са припадали в ръцете ми. Дни, в които са късали нашивките ми и са се изплювали в лицето ми. Дни, в които съм чувал и виждал как си отива животът.

Дни като тези не са рядкост, но се забравят бързо, защото са последвани от другите дни. Дни като днешният, в който разкрихме кои са хората, ограбили дядо Данчо. Дни, в който няма как да забравиш разплаканият възрастен човек, който ни поднесе в знак на благодарност кошница с ябълки и ни каза „Благодаря ви, момчета. Благодаря ви, че ви има… “.

Има и едни други дни и те са най-тежките – дните, в които знаеш, че не можеш да помогнеш и си безсилен. Дни, в които ти се иска да си предотвратил престъпление или инцидент. Дни, в които ти се иска институцията, в която работиш да не е толкова тромава. Дни, в които се молиш от името на близките на жертвите да оцелеят и справедливостта да възтържествува. Дни, в които си гневен и беснееш. Дни, в които се замисляш дали има смисъл и се запитваш дали имаш сили да продължиш.

В тези дни те крепят три неща: любовта към професията, колегите и хората като дядо Данчо.

С благодарност към колегите и дядо Данчо,

Един служител в МВР

„Живея с човек, който още от малък мечтаеше да бъде полицай.
Човек, който е воден от желанието да помага и да се грижи за хората.
Днес, това момче е с много години стаж в МВР.
Всяка вечер, когато се прибере и го погледна в очите виждам неудовлетвореност и болка.
Болка, причинена от неработещата система.
Болка, заради некомпетентни ръководители.
Болка, в резултат на поредната безсмислена реформа.
Болка от преумора.
Болка от неудовлетвореност.
Болка от онази несбъднала се мечта да бъдеш полицай, ама истински!
Всяка нощ заспивам и се надявам следващият ден да е по-добър за него.
Надявам се, че ще успее да сбъдне мечтата си.
Надявам се, че ще му се позволи да бъде истински полицай и всички ние да се гордеем с това.“ Таня (съпруга на полицай)

За всички, които рискуват здравето и живота си при изпълнение на служебните си задължения – БЛАГОДАРИМ ВИ!

Фотограф: Силва Тонева

В момента се осъществява поредната „реформа“ в МВР.

Преди малко повече от един месец, министър Бъчварова каза, че концепцията за реформа е на компютъра й и ще я представи съвсем скоро.

Това, което се случи не само не беше представяне, но и не беше концепция. Това, което видяхме е публикуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за МВР, който  е инструмент за постигане на предварително заложени цели.

Какви цели си поставя ръководството на МВР с това поредно изменение не стана ясно. 

Преди малко повече от един месец, министър Бъчварова обяви публично, че реформата в МВР е разработена в „седем насоки, които не са самоцелно много, за да отчетем работа, а защото няма единично решение, което да може да реши проблемите в МВР“. 

Това, което виждаме сега не само не указва седемте насоки и очакваните резултати в цифри и повишаване на качеството на услугата „гражданска сигурност“,  но и не става ясно по какъв начин, предвидените в законопроекта изменения могат да решат проблемите в МВР. Не е ясно дали ще реши всичките проблеми или само част от тях? Ако са част, то кои?

Това е поредният законопроект, който не е подложен на обществено обсъждане. Не са представени ефектът и очакваните резултати. Няма срокове. Няма отчетени потребности на гражданите. Няма публичност.

Липсата на обществен дебат и публично обсъждане на планираните промени гарантира, че този законопроект не само няма да е разбран и подкрепен от гражданите, но и за пореден път ще ограничи възможностите за граждански мониторинг и контрол над начина, по който се изразходват средствата в МВР.

През 2015 година, 3168 души са напуснали системата на МВР.

Повече от 2/3 от тях са на оперативни длъжности.

От напусналите системата 1 е на висша ръководна длъжност, 466 на ръководни, 688 на изпълнителски, а 2013 души са на младши изпълнителски длъжности.

444  служители (65%) от общо 688 души на изпълнителски длъжности и 1345 младши изпълнители (67%) от общо 2013  са прекратили правоотношенията си с МВР в периода октомври – декември 2015г.

Броят на напусналите служители се увеличава рязко през последното тримесечие на 2015г., което е в резултат на планираните „реформи“ в Закона за държавния бюджет на Република България, провокирали безпрецедентно обединение и протести на служители в сектор „Сигурност“.

Към настоящият момент за част от вакантните длъжности са обявени конкурси, но поради дългия процес на подбор и подготовка, създаденият дефицит в системата на МВР няма да бъда овладян скоро.

Голяма част от служителите, напуснали системата,  са не само хора, работещи на терен, но и такива, които имат дългогодишен опит. Те нямат възможност да предадат своя опит. Тяхната работа се извършва от колегите им, които стават неколкократно по-натоварени, а в резултат на това и по-неефективни.

В момента се предвижда нов Законопроект за изменение и допълнение на Закона за МВР, който не планира мерки за овладяване на тази криза, повишаване на качеството на услугата „гражданска сигурност“ и превръщане на МВР в ефективна институция – напротив. В новия законопроект се предвижда ограничаване на социални права, вътрешно преструктуриране, създаване на държавно предприятие и превръщането на Пожарна безопасност и защита на населението в Агенция и никой не отговаря на въпросите по какъв начин това ще повиши качеството на работа в МВР и ще направи гражданите по-сигурни.

Ние като граждани и данъкоплатци, не само трябва да се интересуваме от това, което се случва в МВР, но и да участваме активно в процеса на реформиране на ведомството.

Ние, трябва да попитаме дали това са реформите, които ще ни накарат да се чувстваме по-сигурни? ‪#‎реформа‬ ‪#‎мвр‬

Онази нощ бях на работа. В момента, в който вдигнах телефона усетих накъсаното дишане и сподавена болка. Човекът от другата страна на линията се опитваше да овладее емоцията си. Онези 5 секунди, които делят преживеният ужас от поетата отговорност…

Толкова пъти ми се беше случвало. По дишането разпознавах не толкова вида на инцидента, колкото неговата тежест. По сподавената болка и опитите за контрол над гласа успявах да разбера дали има жертви. От първите 3 думи разпознавах дали това е близък на пострадалите или свидетел.

Онази нощ, в която загинаха толкова много хора. Телефоните не спряха да звънят, защото катастрофата беше тежка. Имаше много участници и свидетели. През онази нощ чух много гласове, които няма да забравя, но един се запечата в съзнанието ми. Знаех, че е родител на дете, което беше пострадало. Усетих го по гласа. Родителите, които виждат пострадалите си деца звучат по различен начин. Беше първият обадил се. Опитваше се да бъде спокоен, сериозен, да даде информацията, която ни беше необходима, за да помогнем и изпратим екипите по-бързо. Накрая каза: „Моля ви, спасете я. Тя е само на 5!“. В тези две изречения беше събрана цялата болка на един безсилен родител. Цялата надежда за спасение. Цялата вяра в институциите. Цялата безсмисленост на нещата в ежедневието ни.

Екипите тръгнаха към мястото на катастрофата. Аз се загледах в екрана и за пореден път се замислих за Ния. Тя също е на 5. Аз също съм родител… аз съм майка, която говори с един баща.

Аз свърших работата си.

Изпълних дълга си!

Имах чувството, че мога да направя още нещо. Докато чаках екипите да пристигнат, затворих очи, поех дълбоко въздух се помолих за едно безпомощно дете, чакащо помощта и един родител.

Фондация „Общество и сигурност“ се изправя пред едно ново предизвикателство в проекта „Политиките за равнопоставеност на половете в МВР: какви да бъдат?“

Екипът на Фондацията си поставя за цел не само да развие умения за разпознаване на различни форми на дискриминация и мерките, предвидени от законодателя за превенция и санкциониране на извършителите на подобни престъпления, но и да се изготвят предложения за промяна на начина на обучение на служители в МВР, така че те да познават различните форми на дискриминация и политики за съчетаване на личен и професионален живот. 

Настоящият проект надгражда предишният финансиран от Български фонд за жените, чиито основни изводи  бяха, че няма различие в заплащането на мъжете и жените, но липсват  програми и политики за равнопоставеност на половете и обучение на служителите в МВР за разпознаване и борба с различни форми на дискриминация.

Проектът предвижда провеждане на двудневно обучение на 10 участници в качественото изследване от предходния проект, които ще повишат знанията си за политиките за равнопоставеност на половете и ще изготвят конкретни предложения за обучения и политики за равнопоставеност на половете и съчетаване на личния и професионален живот за служителите в МВР.  

Изготвените предложения ще бъдат обсъдени с политическото и професионалното ръководство на МВР. 

Официалният старт на проект „Политиките за равнопоставеност на половете в МВР: какви да бъдат?“  е на 15 февруари 2016г. 

Смятате ли, че да си полицай, пожарникар и спасител е преди всичко дълг?

Искате ли да промените отношението на гражданите към служителите в МВР?

Вярвате ли, че личният пример е важен?

В такъв случай, Фондация „Общество и сигурност“ търси вас!

Във връзка с реализирането на предстоящи инициативи, Фондацията набира доброволци в различни сфери:

• Изработване и разпространение на информационни материали;
• Реализиране на имиджови кампании;
• Провеждане на срещи с представители на неправителствени и граждански организации;
• Изготвяне на аналитични документи и предложения за промяна на политики;

За нас е важно да покажем истината за МВР и хората, които работят в тази институция, но за да го направим по правилният начин имаме нужда от вас.

Ако имате желание да бъдете доброволец на Фондация „Общество и сигурност“, моля изпратете ни Вашата контактна информация и сфери, в които бихте желали да участвате на имейл: ssf@ssf-bg.eu до 29 февруари 2016г.

Специално за Д., който е действащ служител в МВР и се свърза с нас, за да разкаже една лична история, вдъхновен от поредицата ни „Човекът зад униформата“.

Защо повече такива случаи не попадат в новините? Или е необходимо да има загинали, за да се намери място в централната емисия?

Време е да се запознаем и със Стойчо – полицай от Велинград. Тази седмица в „Човекът зад униформата“!

#‎заедноможем‬

„Искаме хората да бъдат рамо до рамо с нас. Ние имаме нужда от тяхната подкрепа и помощ.“

65% от българите се страхуват да не станат жертва на бездействието на институциите, а близо 74% от гражданите чувстват несигурност, живеейки в България. Неприятната статистика проучването на фондация „Общество и сигурност“, Синдикалната федерация на служителите в Министерство на вътрешните работи, както и Цвятко Георгиев – зам. министър на вътрешните работи. Резултатите са на базата на проведените 6 форума и близо 500 анкетирани души.

Според резултатите на изследването близо 60% от анкетираните са ставали жертва на престъпление, а най-много от българите се страхуват да не станат жертва на грабеж. 40% пък се чувстват по-несигурни, в сравнение с 2010 година. Едва 7% отчитат положителна тенденция и подобряване на средата за сигурност, но 10 на сто от тях са отговорили на въпроса „Чувствате ли се сигурни за вас и вашето семейство?“ с „Не“.

Тенденцията за недоверие в органите на реда остава. Пред София topnovini.bg директорът на фондация „Общество и сигурност“ Радостина Якимова обясни, че зачестилите случаи с полицейско насилие, което виждаме първо в медиите, са достатъчно показателни за недоверието на обществото.

„Според нас фактът, че първо в медиите изтичат подобни сигнали, че ако заснемем или станем жертва на полицейско насилие, ние първо го изпращаме към медиите, а не в полицията, това означава, че нямаме доверие в тази институция. Това означава, че нещата коренно трябва да се променят. Гражданите имат това желание. Въпросът е, че полицията, съдът и прокуратурата са взаимно свързани. Има нещо изключително сбъркано в цялата система“, заяви Якимова.

Източник: topnovini.sofia.bg

60% от хората са били жертва или свидетел на престъпление

Близо 74 на сто от участвалите в допитване на фондацията „Общество и сигурност“ посочват, че усещат несигурност у нас. Само 17 процента са на обратната позиция, а девет на сто нямат мнение. Това каза директорът на фондацията Радостина Якимова, представяйки изследването на дебат, съобщи БТА.

Дискусията е на тема „МВР: споделена, неразбрана или липсваща сигурност?“.

Забелязва се малко по-високо ниво на несигурност сред мъжете в сравнение с жените

Най-голям е делът на несигурност сред лицата във възрастовата група 36-45 години (77 процента), несигурност изпитват 75 % от респондентите на възраст 46-55 години.

Според 43,7 на сто от участниците в изследването има трайна тенденция за увеличаване на личната несигурност в сравнение с 2010 година.

Едва 7% отчитат положителна тенденция и подобряване на средата за сигурност, но 10 на сто от тях са отговорили на въпроса „Чувствате ли се сигурни за вас и вашето семейство?“ с „Не“. Аналогично е положението и с тези, които отчитат едни и същи нива на сигурност за периода 2010-2015-а.

Близо 60 на сто от респондентите са били жертва или свидетел на престъпление през последните 5 години.

Източник: Dnes.bg

Системата на МВР е твърде политизирана и това се отразява върху работата на редовите полицаи. Освен товакариерното развитие зависи не от качеството на работата, а от чисто субективни фактори. Това води и до усещане за несигурност.

Такъв профил на днешния служител на МВР се очертава от изследване на мотивацията на служителите на МВР, представено на дискусия в София, в която се включиха фондация „Общество и сигурност“, Синдикалната федерация на служителите в МВР и зам.-министърът на вътрешните работи Цвятко Георгиев, съобщава БиТиВи.

В изследването полицаите посочват, че не разполагат с почти никаква материална база, а и нямат адекватни социални придобивки и стимули за работа.
Полицаите се оплакват и от това, че няма никаква сигурност в условията им на работа, а като допълнително в момента се прибавя притеснението, че може да отпаднат 20-те заплати при пенсиониране.

Освен социалните реформи, служителите на МВР изпитват несигурност и от структурните промени, които се случват периодично като вливане и изваждане на ДАНС, ГДБОПкато служби и промени Закона за МВР и други нормативни актове.

Паралелно с това изследване на дискусията бе представено и друго – то показва настроенията на гражданите и чувството им за сигурност.
Според него 73.8% от анкетираните не се чувстват в безопасност, а близо 60 на сто са били жертва на престъпление.

С изключително ниско доверие се ползват всички институции, като цели 27% не разчитат на която и да е от тях, а 11% от анкетираните търсят връзки сред близките и приятелите си, когато имат нужда от помощ.

Основният извод от нея беше, че са необходими сериозни реформи, за да работи МВР успешно и да мотивира служителите си.

Източник: news.ibox.bg

Системата на МВР е твърде политизирана и това се отразява върху работата на редовите полицаи, едновременно с това пък няма почти никаква материална база, а кариерното развитие зависи от чисто субективни обстоятелства, а не от качеството на работата. Това показва изследване на мотивацията на служителите на силовото ведомство и тяхната мотивация.

То беше представено на дискусия в столицата, в която се включиха фондация „Общество и сигурност“, Синдикалната федерация на служителите в МВР и Цвятко Георгиев – зам. министър на вътрешните работи. Основният извод от нея беше, че са необходими сериозни реформи, за да работи МВР успешно и да мотивира служителите си, съобщава БГНЕС.

Полицаите посочват, че нямат адекватни социални придобивки и стимули за работа. Полицаите се оплакват и от това, че няма никаква сигурност в условията им на работа. Във връзка с това в момента има и притеснения, че може да отпадне даването на 20 заплати при пенсиониране.

Това идва на фона на вливане и изваждане на ДАНС и ГДБОП от МВР и голямо количество промени в ЗМВР и други нормативни актове, с което се затруднява работата на униформените.

Друго представено изследване показва настроенията на гражданите и чувството им за сигурност. Оказва се, че 73.8% от анкетираните не се чувстват в безопасност, а близо 60 на сто от запитаните 468 граждани са били жертва на престъпление.

С изключително ниско доверие се ползват всички институции, като цели 27% не разчитат на която и да е от тях, а 11% от анкетираните търсят връзки сред близките и приятелите си, когато имат нужда от помощ.

47 на сто не търсят помощ от никого.

Източник: Бтв новините

Необходими са сериозни реформи, за да работи МВР успешно и да изпълнява функциите, както и да мотивира служителите си. До това заключение стигнаха на дискусия, в която се включиха фондация „Общество и сигурност“, Синдикалната федерация на служителите в Министерство на вътрешните работи, както и Цвятко Георгиев – зам. министър на вътрешните работи.

Реформите в МВР трябва да бъдат дългосрочни, както и да има дългосрочна стратегия за реформи със съответните финансови инструменти.

В рамките на форума бяха представени две изследвания, които показват настроенията на гражданите и чувството им за сигурност. Второто изследване показва мотивацията на служителите на МВР и проблемите вътре в самата система.

Оказва се, че 73,8% от гражданите не се чувстват сигурни, а близо 60% от анкетираните 468 граждани, са били жертва на престъпление. Най-много българите се страхуват да не станат жертва на кражба или да бъдат жертва на бездействието на институциите, както и да не станат жертва на измама.

Въпреки всички проблеми в системата на МВР, повечето хора все пак разчитат на полицаите, когато имат нужда от помощ, а 27,2% се доверяват на съда и на служителите на пожарната безопасност. 27% обаче не разчитат на помощ, от която и да е институция, а 11% от анкетираните търсят връзки сред близките и приятелите си, когато имат нужда от помощ. Най-много обаче (47%) не вярват на никого и търсят решение самостоятелно.

Най-доброто решение, за да се промени тази ситуация е да се промени работата на съда и прокуратурата, да се подобри работата в МВР и да се засили връзката между институциите, обявиха синдикалистите.

Според изследването основните проблеми в системата на МВР са свързани с това, че министерството е нереформирано, но с най-чести промени. От 2007 г. досега са вливани и изваждани от министерството различни структури като ДАНС и ГДБОП, а на фона на това служителите прогресивно намаляват и от 68 000 през 2009 г. в момента са 49 000 души.

В същото време има направени 33 изменения на Закона за МВР, сменят се много често и нормативните актове,което демотивира служителите, тъй като това единствено затруднява работата им и предизвиква излишни грешки.

Самите служители на МВР са на мнение, че системата е твърде политизирана и това се отразява върху работата на редовите полицаи, едновременно с това пък няма почти никаква материална база, а кариерното развитие зависи от чисто субективни обстоятелства, а не от качеството на работата. Служителите се оплакват и от това, че нямат адекватни социални придобивки и стимули за работа.

Полицаите се оплакват и от това, че няма никаква сигурност в условията им на работа. Във връзка с това в момента има и притеснения, че може да отпадне даването на 20 заплати при пенсиониране.

Източник: DARIKnews България

На 23 и 24 април 2016г. в град Банско се проведе работна среща за определяне приоритетите на Фондация „Общество и сигурност“ до декември 2017г.

Работната среща е финансирана от Синдикална федерация на служителите в МВР по проект „Служителите в МВР и гражданите – партньорство за сигурност!“.

В работната среща взеха участие членове на Синдикална федерация на служителите в МВР, представители на неправителствени организации, с които Фондацията работи успешно в последната година и представители на академичната общност.

Основното предизвикателство, което бе идентифицирано от участниците в обучението бе организационното и административно укрепване и развитие на Фондацията, а приоритетните области, които се определиха за работа до края на 2017г. са свързани с подобряване имиджа на служителите в МВР и повишаване доверието на гражданите, работа с деца и младежи и изготвяне на стратегия за повишаване качеството на услугата „сигурност“, подкрепена не само от политическите партии, но и работодателски и неправителствени организации, академична общност и държавни институции.