Валентин Попов e роден през  1964 г. в град Дупница.

Завършил е Математическа гимназия „Акад. С. П. Корольов“ в Благоевград и  ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград през 1989 г.

Служител е в МВР от 1993г. и е командир на отделение на ГКПП „Станке Лисичково“ в Гранично полицейско управление  – Благоевград.

Това, с което Валентин Попов може да бъде описан започва с един цитат на Лоис Макмастър Бюджолт, която е казала: „Демокрацията си има една мръсна малка тайна и тя е, че правото на глас не ти дава непременно и право на избор.“ 

Той отвръща:  „Права е жената. Но пък аз много държа да имам право на избор и смятам, че също съм прав.“

Дарин Ковачев е роден през 1979 г. Завършва средното си образование в  СОУ  „Васил Левски“ в град Малко Търново. От 17 години работи в Гранична полиция, а в момента е младши експерт на зелена граница в ГПУ „Малко Търново“. Мечтае дори и малко позакъснял да запише и завърши висше образование.

Вярва, че никой не е безгрешен и често, вървейки по пътеката на живота ни се случва да грешим. Нееднократно. Убеден е, че важното е да се поучим от грешките и да продължим своя път по-силни и по-уверени.

Генади Тенев е роден на 19.06.1971 г. в град Бургас. Завършил е средното си образование в град Бургас, а висшето си образование  в Академия на МВР.

Работи в  МВР от април 1992 г., като е започнал своята кариера в  РУ „Транспортна полиция“ в град Бургас, а 2010 г. до момента е разследващ полицай в ОДМВР-Бургас.

Според него, „хората престават да мислят, когато престанат да четат“ (Дени Дидро), затова не спира да чете и „дълбае“ в нормативната уредба на МВР, което му помага не само да изгражда визия за това как да се реформира МВР, но и как да бъде обсъдена с гражданите. За него най-важно да живеем в настоящето, изграждайки бъдещето, а не в удобното минало или обещаното от други бъдеще.

Доц. д-р Христо Павлов е юрист по образование. Преподавател е по криминалистика и съдебни експертизи. Ръководител е на Програмния съвет по “Теория и история на държавата и правото“ в ЦЮН на Бургаския свободен университет. Автор е на монографии, учебни пособия и редица други научни трудове по проблеми, свързани с разкриването и разследването на престъпления. Получава приз „Преподавател на годината” от първите годишни награди на фондация „Евгений Мосинов” (на 12.12.2019г.). Притежава богат опит в провеждането на експертни криминалистични изследвания. Вписан е в списъка на утвърдените специалисти за съдебен район на Окръжен съд – гр. Бургас и Административен съд – гр. Бургас. Член е на Българската асоциация по криминология.

„Като експерт и дългогодишен учен в областта на криминалистиката, бих желал да се обърне особено внимание на повишаване капацитета на криминалистиката и възраждане на Института по криминалистика, като се възстановят научноизследователската дейност и криминологичните изследвания.“

Илия Димитров Хрисимов е завършил 26.09.1971 г., ВВОВУ „Васил Левски“ в гр. Велико Търново и е магистър по „Публична администрация“ в Академията на МВР.

Професионалната му кариера започва в жандармерията, след това става командир на курсантска рота, а от 2000 г. е в АМВР. До 2014 година е Комендант на Академията на МВР, а от 2014 г. е помощник ректор.

Илия Хрисимов вярва във искрените човешки отношения и е убеден, че МВР може да се промени, въпреки множеството неуредици и проблеми.

Изследване посочва, че хората се страхуват най-много от кражби

Близо 70 на сто от участвалите в допитване казват, че не се чувстват сигурни и спокойни – както за себе си, така и за близките си. Това сочат първоначалните данни от изследването на фондация „Общество и сигурност“, което за поредна година измерва и очакването на хората по отношение работата на МВР, прокуратурата и съда.

В сравнение с миналата година има леко намаление в процента несигурност, коментира Радостина Якимова от фондацията. 42 на сто от хората обаче не са били нито жертва, нито свидетели на престъпление.

Илия Кузманов от СФСМВР се съгласи, че битовата престъпност, както и кражбите са най-честите престъпления, които формират усещането за несигурност у хората. Той обаче беше категоричен, че работата в полицията не е като по филмите.

Видеото  с участието на Радостина Якимова можете да видите тук.

Един от основните етапи в изготвянето на местна стратегия за сигурност по проект „Сигурна и (Пре)Красна промяна“, изпълняван с финансовата подкрепа на Столична Община, Програма Европа 2017  е обсъждането на мерките, които са предвидени в нея, доколко те са реалистични и отговарят на потребностите на хората.

Ние, от Фондация „Общество и сигурност“ сме наясно, че проблемите в Район „Красна поляна“ по отношение на сигурността са изключително сериозни и решаването на голяма част от тях не е в компетенциите на районната администрация, а други изискват промяна в политиките и подобряване координацията на взаимодействието на различните институции. Всички проблеми и възможностите за тяхното решаване ще бъдат описани и представени на обществен дебат и поради тази причина  не са включени  в местната стратегия за сигурност, тъй като тя предвижда само и единствено  мерки, които са в правомощията и компетенциите на районната администрация в Красна поляна и препоръки към Столична община.

Резюме на конкретните мерки и в стратегията можете да намерите тук.

Ако имате въпроси или предложения за редакция, можете да ни пишете на ssf@ssf-bg.eu или да се обадите на телефон + 359 2 983 44 45.

Ще събираме вашите предложения за промяна и актуализиране в срок до 15 октомври 2017 г. ( включително).

Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Общество и сигурност“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Столична община, Програма Европа 2017.

И макар да вярват донякъде на полицията и съда, все повече разчитат на себе си. Все по-малко хора са склонни да подават сигнал до органите на реда ако са станали свидетели на престъпление. А тези, които се страхуват, че ще станат жертва на крадци смята, че институциите бездействат.

Според Радостина Якимова – директор на Фондация „Общество и сигурност“ за МВР „реформа“ вече е мръсна дума.

А експертът по кризисна комуникация Калин Калинов изрази становище, че ведомството има комуникационен проблем.

Видеото можете да видите тук.  

Директорът на Фондация „Общество и сигурност“ Радостина Якимова каза в „България сутрин“, че е било възможно да се предотврати вчерашният бунт в бежанския център в Харманли.

„Имаме и други населени места, в които тлеят такива конфликти, имаме много села с битова престъпност. Трябва да променим  начина, по който правим политиките за сигурност. Ако преди една година се беше направило нещо и институциите бяха казали, че се очаква конфликт, може би нямаше да се стигне дотук“, коментира тя в студиото на Bulgaria ON AIR.

Радостина Якимова призова управляващите да спрат да третират всички като пешки на шахматната дъска и да отчетат реалните нужди на хората.

„За последните 5 години 36 служители на МВР са загинали, изпълнявайки служебните си правомощия. На границата и в момента няма дърва за отопление на тези служителите. МВР трябва да се реформира, така че да доставя качествена услуга на гражданите“, каза още гостът на телевизията.

Експертът по кризисна комуникация Калин Калинов посочи, че е трудно да се правят оценки на този етап и трябва да се види какво е предизвикало напрежението.

„Основната функция на държавата е да защитава своите граждани. Говорим за неглижиране в това отношение. Има сериозен проблем в планирането на бюджета на министерството на вътрешните работи“, коментира той.

По думите му от правна гледна точка бежанците не могат да бъдат изпратени обратно в Турция.

Видеото може да бъде видяно тук. 

МВР продължава да е нереформирана институция, която не предоставя качествена услуга „сигурност“. Този факт отбелязват не само гражданите, но и служителите, а по-долу са само част от причините за неефективността на ведомството.

Европейският телефон за спешни повиквания 112 работи на територията на България без прекъсване, 24 часа в денонощието и може да се избира безплатно от всяка точка на страната, дори и от местата, където мобилните ни телефони са без обхват.

Кога избираме тел. 112?

Когато ситуацията изисква СПЕШНА намеса на службите за спешно реагиране (пожарна, полиция, спешна помощ, гражданска защита) и екип трябва да посети мястото на инцидента.

Как се подава сигнал на 112?

1. След като сме установили връзка с оператора на 112, задължително трябва да уточним от кое населено място се обаждаме. Ако се намираме извън населено място, уточняваме географското си положение чрез ориентири – път, местност, река, планина и др.
2. Формулираме кратко причината за обаждането си – дали касае медицински инцидент или друг – наводнение, пожар и т.н.
3. Слушаме внимателно въпросите на оператора и кратко и ясно отговаряме на тях. Ако е необходимо, изчакваме да се осъществи връзка със съответната служба – спешна помощ, полиция, пожарна и др. Важно е да знаем, че проведеният по този начин разговор е с продължителност от 1 до 3 мин., през които трябва да дадем най-точна информация за случващия се инцидент.

Той се казва Стоян и живее в Константиново.
Потопът на 16 май 2016 г. го завари с пазарска чанта и на път към къщи.
Виждаше, че вали, но не подозираше, че водата може да залее селото, а и не беше чувал нищо за наводнения.
Разбра, че се случва нещо по виковете на хората, които чу. Обърна се и видя, че те сочат надолу към дерето, а там имаше много къщи. Затича се и докато се приближаваше към бурната вода пред погледа му минаха десетки картини и спомени –спомни си за Аспарухово, за загиналите хора, плачещите майки, издавените животни, но най-вече си спомни за тежката борба със стихиите и моментите на безсилие, в които беше попадал. Молеше се водата да не е толкова страшна и да може да направи нещо и да помогне.

Слезе почти до дерето и видя баба Димка. Тя не викаше за помощ. Беше застанала на едно островче, гледаше хората, които се събираха от другата страна на водата и тихо хлипаше. Сгушена и превита на две, гледаше как водата беше погълнала всичко. Осъзнаваше, че е въпрос на минути водата да повлече и нея.

В този момент, Стоян завърза около кръста си едно от въжетата, които мъжете до него държаха и тръгна през водата. Тя го повличаше, но той знаеше и имаше опит в справянето със стихиите. Гледаше напред, стъпваше смело и гледаше баба Димка в очите. Не броеше крачки и не мислеше за рисковете, а бързаше, защото знаеше, че водата приижда за секунди и животът на баба Димка зависеше от това колко бързо ще стигне до нея. Когато отиде на островчето и я хвана, тя затвори очи, мълчеше и стискаше ръката му с неописуема сила. Пусна го, когато беше вече на сигурно място, далеч на сушата.

Всеки мой ден е различен.  Има дни, в които са ми викали. Дни, в които хора са припадали в ръцете ми. Дни, в които са късали нашивките ми и са се изплювали в лицето ми. Дни, в които съм чувал и виждал как си отива животът.

Дни като тези не са рядкост, но се забравят бързо, защото са последвани от другите дни. Дни като днешният, в който разкрихме кои са хората, ограбили дядо Данчо. Дни, в който няма как да забравиш разплаканият възрастен човек, който ни поднесе в знак на благодарност кошница с ябълки и ни каза „Благодаря ви, момчета. Благодаря ви, че ви има… “.

Има и едни други дни и те са най-тежките – дните, в които знаеш, че не можеш да помогнеш и си безсилен. Дни, в които ти се иска да си предотвратил престъпление или инцидент. Дни, в които ти се иска институцията, в която работиш да не е толкова тромава. Дни, в които се молиш от името на близките на жертвите да оцелеят и справедливостта да възтържествува. Дни, в които си гневен и беснееш. Дни, в които се замисляш дали има смисъл и се запитваш дали имаш сили да продължиш.

В тези дни те крепят три неща: любовта към професията, колегите и хората като дядо Данчо.

С благодарност към колегите и дядо Данчо,

Един служител в МВР

„Живея с човек, който още от малък мечтаеше да бъде полицай.
Човек, който е воден от желанието да помага и да се грижи за хората.
Днес, това момче е с много години стаж в МВР.
Всяка вечер, когато се прибере и го погледна в очите виждам неудовлетвореност и болка.
Болка, причинена от неработещата система.
Болка, заради некомпетентни ръководители.
Болка, в резултат на поредната безсмислена реформа.
Болка от преумора.
Болка от неудовлетвореност.
Болка от онази несбъднала се мечта да бъдеш полицай, ама истински!
Всяка нощ заспивам и се надявам следващият ден да е по-добър за него.
Надявам се, че ще успее да сбъдне мечтата си.
Надявам се, че ще му се позволи да бъде истински полицай и всички ние да се гордеем с това.“ Таня (съпруга на полицай)

За всички, които рискуват здравето и живота си при изпълнение на служебните си задължения – БЛАГОДАРИМ ВИ!

Фотограф: Силва Тонева

През 2015 година, 3168 души са напуснали системата на МВР.

Повече от 2/3 от тях са на оперативни длъжности.

От напусналите системата 1 е на висша ръководна длъжност, 466 на ръководни, 688 на изпълнителски, а 2013 души са на младши изпълнителски длъжности.

444  служители (65%) от общо 688 души на изпълнителски длъжности и 1345 младши изпълнители (67%) от общо 2013  са прекратили правоотношенията си с МВР в периода октомври – декември 2015г.

Броят на напусналите служители се увеличава рязко през последното тримесечие на 2015г., което е в резултат на планираните „реформи“ в Закона за държавния бюджет на Република България, провокирали безпрецедентно обединение и протести на служители в сектор „Сигурност“.

Към настоящият момент за част от вакантните длъжности са обявени конкурси, но поради дългия процес на подбор и подготовка, създаденият дефицит в системата на МВР няма да бъда овладян скоро.

Голяма част от служителите, напуснали системата,  са не само хора, работещи на терен, но и такива, които имат дългогодишен опит. Те нямат възможност да предадат своя опит. Тяхната работа се извършва от колегите им, които стават неколкократно по-натоварени, а в резултат на това и по-неефективни.

В момента се предвижда нов Законопроект за изменение и допълнение на Закона за МВР, който не планира мерки за овладяване на тази криза, повишаване на качеството на услугата „гражданска сигурност“ и превръщане на МВР в ефективна институция – напротив. В новия законопроект се предвижда ограничаване на социални права, вътрешно преструктуриране, създаване на държавно предприятие и превръщането на Пожарна безопасност и защита на населението в Агенция и никой не отговаря на въпросите по какъв начин това ще повиши качеството на работа в МВР и ще направи гражданите по-сигурни.

Ние като граждани и данъкоплатци, не само трябва да се интересуваме от това, което се случва в МВР, но и да участваме активно в процеса на реформиране на ведомството.

Ние, трябва да попитаме дали това са реформите, които ще ни накарат да се чувстваме по-сигурни? ‪#‎реформа‬ ‪#‎мвр‬

Онази нощ бях на работа. В момента, в който вдигнах телефона усетих накъсаното дишане и сподавена болка. Човекът от другата страна на линията се опитваше да овладее емоцията си. Онези 5 секунди, които делят преживеният ужас от поетата отговорност…

Толкова пъти ми се беше случвало. По дишането разпознавах не толкова вида на инцидента, колкото неговата тежест. По сподавената болка и опитите за контрол над гласа успявах да разбера дали има жертви. От първите 3 думи разпознавах дали това е близък на пострадалите или свидетел.

Онази нощ, в която загинаха толкова много хора. Телефоните не спряха да звънят, защото катастрофата беше тежка. Имаше много участници и свидетели. През онази нощ чух много гласове, които няма да забравя, но един се запечата в съзнанието ми. Знаех, че е родител на дете, което беше пострадало. Усетих го по гласа. Родителите, които виждат пострадалите си деца звучат по различен начин. Беше първият обадил се. Опитваше се да бъде спокоен, сериозен, да даде информацията, която ни беше необходима, за да помогнем и изпратим екипите по-бързо. Накрая каза: „Моля ви, спасете я. Тя е само на 5!“. В тези две изречения беше събрана цялата болка на един безсилен родител. Цялата надежда за спасение. Цялата вяра в институциите. Цялата безсмисленост на нещата в ежедневието ни.

Екипите тръгнаха към мястото на катастрофата. Аз се загледах в екрана и за пореден път се замислих за Ния. Тя също е на 5. Аз също съм родител… аз съм майка, която говори с един баща.

Аз свърших работата си.

Изпълних дълга си!

Имах чувството, че мога да направя още нещо. Докато чаках екипите да пристигнат, затворих очи, поех дълбоко въздух се помолих за едно безпомощно дете, чакащо помощта и един родител.

Смятате ли, че да си полицай, пожарникар и спасител е преди всичко дълг?

Искате ли да промените отношението на гражданите към служителите в МВР?

Вярвате ли, че личният пример е важен?

В такъв случай, Фондация „Общество и сигурност“ търси вас!

Във връзка с реализирането на предстоящи инициативи, Фондацията набира доброволци в различни сфери:

• Изработване и разпространение на информационни материали;
• Реализиране на имиджови кампании;
• Провеждане на срещи с представители на неправителствени и граждански организации;
• Изготвяне на аналитични документи и предложения за промяна на политики;

За нас е важно да покажем истината за МВР и хората, които работят в тази институция, но за да го направим по правилният начин имаме нужда от вас.

Ако имате желание да бъдете доброволец на Фондация „Общество и сигурност“, моля изпратете ни Вашата контактна информация и сфери, в които бихте желали да участвате на имейл: ssf@ssf-bg.eu до 29 февруари 2016г.

‬

Тази седмица в „Човекът зад униформата“ ви срещаме с Вели – спасител от Ямбол!

‪#‎заедноможем

Честита Нова година, приятели! Пожелаваме на всички една здрава, успешна и щастлива 2016-та! И още в началото на годината ви срещаме с Наско от Петрич.

‪#‎заедноможем‬

Казанлък ще бъде домакин на Регионален форум „Нашата сигурност – споделена или неразбрана отговорност”, предаде кореспондент на Радио „Фокус”. Организатори на събитието са Синдикалната Федерация на служителите в МВР и Фондация „Общество и сигурност”. Форумът ще се проведе в Мултимедийната зала на ИМ „Искра”. Той ще бъде открит в 11.00 часа от Валентин Попов – председател на УС на Синдикалната Федерация на служителите на МВР и член на настоятелството на Фондация „Общeство и сигурност” и Цанимир Славчев – представител на община Казанлък, член на Федерацията. В рамките на форума директорът на Фондация „Oбщество и сигурност” Радостина Якимова ще направи презентация на тема „Разбиране на услугата „сигурност” и ролята на гражданите и местната власт за повишаване на нейното качество”. След това ще се проведе дискусия по отношение на специфичните потребности по отношение на услугата „сигурност” на различни социално-икономически, възрастови и етнически групи и дискусия по темата „Какво може да се направи на местно, областно и национално ниво за удовлетворяване на потребностите от сигурност”.

Източник: Агенция „Фокус“

На 1 юни 2015г., Фондация „Общество и сигурност“ стартира информационна кампания , чиято цел е да се информират родителите за това какви са правата на техните деца и какви действия да предприемат ако срещнат заплаха.
Кампанията се провежда днес на ГКПП „Кулата-Промахон“ и ГКПП „Калотина“, където служители в МВР ще предоставят информационните материали на всички граждани, които преминават държавната граница.
Кампанията се реализира в партньорство със Синдикална федерация на служителите в МВР, Държавна агенция за закрила на детето и с медийната подкрепа на Дарик радио.

Къде хората и институциите имат пресечна точка в сферата на сигурността?

Как обществото си представя и обяснява услугата „сигурност“?

Кое е общото между това, което хората искат и системата може да предложи?

Къде се къса връзката между обществото и институциите и защо няма диалог?

Какво очаква и какво разбира обществото от понятието „Сигурност“ – отговорите от Радостина Якимова – Фондация „Общество и сигурност“.

„На първо време това общество, за което ние си говорим трябва да придобие облик, защото това не е една огромна маса от хора, това сме аз, вие, моето семейство и моите приятели. Всички имаме различни потребности.“ каза Якимова в „Темида“ и допълни, че ако хората имат лица, бъдат питани и се срещат със служителите в МВР, местната власт и институциите, то те ще срещнат позициите си и ситуацията ще се промени. 

Цялото интервю с нея можете да гледате от 13.44 минута в „Темида“ по България Он Ер.

Източник: България Он Ер

Втората серия от регионални форуми, които Фондация „Общество и сигурност“  реализира в партньорство със Синдикална федерация на служителите в Министерство на вътрешните работи /СФСМВР/ ще се проведат на 8 и 9 април 2015г. в Пловдив и Смолян.

Форумите имат за цел да се обсъди услугата „гражданска сигурност“ доставяна от МВР и инструментите на местно, регионално и национално ниво, които могат да повишат нейното качество.

Организаторите на форумите вярват, че сигурността е наша обща отговорност, а не само функция на МВР и местните и областни органи за самоуправление. 

Регионалният форум в град Пловдив е с начало 13.00 часа и ще се проведе на 8 април 2015г. в  Хотел „Рамада Пловдив Тримонциум“, Зала „Тракия“, ул. „Капитан Райчо“ 2

Регионалният форум в град Смолян ще се проведе на 9 април 2015г. в  Конферентната зала на Областна администрация – Смолян, намираща се на бул. България  № 14. Началото на форума в Смолян е 11.00 часа.

На форумите, заедно с местни експерти ще обсъдим мерките за „обществен ред  и сигурност“ на местно ниво, и нуждите на конкретни социално-икономически и демографски групи. Идентифицираните проблеми и възможностите за тяхното решаване ще бъдат дискутирани през мерките, които могат да се предприемат на местно, областно и национално ниво.

Един от акцентите, които ще бъде поставен по време на форумите ще бъде необходимостта гражданите да познават по-добре правата си и да бъдат проактивни по отношение на услугата „гражданска сигурност“ доставяна от МВР и местната власт.

Преди да предприемем конкретни действия за информиране на гражданите и промяна на политиките,  е необходимо да се направи анализ на нуждите на гражданите. Именно поради тази причина, ние разработихме  специален въпросник, който Ви молим да попълните, защото Вашето мнение е важно за нас. 

Радостина Якимова

Радостина Якимова е родена през 1981г. в град Севлиево.

Завършила е СОУ „Васил Левски“. Продължава своето образование във ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий“, където получава образователно-квалификационна степен бакалавър по „Социални дейности“ и магистър по „Психология“.

Професионалната си кариера започва като ръководител на Младежки център – Севлиево през 2004г.

Повече от  10 години работи в неправителствения сектор и вярва, че единственият начин да промениш средата, в която живееш е да запретнеш ръкави и да работиш за това,  защото ключът за твоя успех се крие само и единствено в собствените ти ръце и изборите, които правиш.

За нея успехът се измерва в хора – тези, които са припознали каузата, за която работиш като своя и са ти повярвали.  Вярва, че успехът са споделените усилия,  доверие, отговорност, енергия и ентусиазъм, защото тогава всичко е възможно и няма начин да няма начин.

Ако я накараш да ти каже дали има книга или мисъл, които описват най-добре нейната личност, тя ще отвърне, че  със сигурност има, но все още не са се срещнали. Според нея няма нищо по-хубаво от това да си в търсене на нещо по-красиво и по-добро от това, което „случваш“ и правиш в момента, защото това е успешната рецепта и път към личностно самоусъвършенстване. 

Можете да се свържете с Радостина Якимова на email: radost@ssf-bg.eu