Както всички знаем, получаването на информация от МВР е предизвикателство, а систематизирането и обобщаването и още по-голямо за концентрацията и търпението на всеки един човек.

Данните, които ще споделим с Вас сега са за периода 1 януари – 30 юни 2018 г. и го правим чак сега, не защото сме били в няколкомесечна ваканция, а защото два месеца бяха необходими на МВР, за да ни я предостави. Все още нямаме данни за някои от административните дирекции и три от ОДМВР-тата, но истината е, че нямаме нерви да искаме в началото на октомври данни за юни 2018. Предпочитаме в началото на октомври да питаме МВР отново, но не за шест, а за 9 месеца.

И така, към 30 юни 2018 г. в МВР работят 47 524 души, като в тази бройка са включени лицата, заети по основен и допълнителен щат.

От общия брой заети:

 12 % ( 5631 души) са работещите в централни структури на МВР – административни дирекции, АМВР, НИК, МИ-МВР и др.

38 % (18175 души) работят в четирите главни дирекции на МВР – ГД “Гранична полиция“  – ГДГП (6691 души) , ГД „Национална полиция“- ГДНП  (2 826 души), ГД „Борба с организираната престъпност“ – ГДБОП и ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – ГДПБЗН (7990 души).

50% (23 718 души) работят в СДВР и ОДМВР

Незаетите места към 30 юни 2018 г. са 5 298, от които:

16 % ( 865 места) в централни структури на МВР, от които с сериозен брой вакантни места има в Дирекция „Миграция“ (117 места), Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ (169 места),  Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ (107 места), Медицински институт на МВР (81 места), АМВР ( 59 места).  Много силно впечатление прави, че 25% (39 места) от щата в Националния институт по криминалистика не е зает.

30 % (1573 места) са вакантни в главните дирекции на МВР, от които 194 места са в ГДНП, 776 места в ГДГП и 524 места в ГДПБЗН.

54 % (2 861 места) в СДВР и ОДМВР, а най-сериозен е недостигът на хора в СДВР (657 вакантни места), ОДМВР – Бургас (236 места), ОДМВР – Варна(218 места), ОДМВР – София ( 145 места), ОДМВР – Пловдив ( 115 места).

Разходите за възнаграждения на трите вида служители в МВР ( по закона за МВР, по закона за Държавния служител и по Кодекса на труда) за първите шест месеца са 241 845 728  млн. лева.

Тук е важно да припомним, че осигурителните вноски, съгласно заповед на министъра на вътрешните работа са служебна тайна, но процентът за работещите по ЗМВР е над 74% и те се НАЧИСЛЯВАТ върху сумата, която  ни е предоставена от МВР. Това означава, че за една година, разходите за заплати на работещите в МВР са не повече от 500 000 000 млн. лева, а остатъкът до „прословутия“ милиард за заплати се трансферира основно към НОИ.

223 270 лева са направените разходи за възнаграждения на политическия кабинет, като за шест месеца заместник – министрите са стрували на бюджета на МВР 91 099 лева, съветниците ( не е посочен брой) – 79 991 лева, началника на кабинета – 23 867 лева, парламентарния секретар – 13 869 лева, а останалите до цялата сума са за експерти и технически сътрудници.

Командировките на политическия кабинет за първите шест месеца на 2018 г.  са на стойност 46 162 лева, от които 45 742 лева са за командировки в чужбина.

Пострадалите служители на МВР са 58, от които 46 са с лека телесна повреда, а 12 са със средна. За периода са постъпили 68 сигнала за неправомерни действия на служители от МВР срещу граждани, от които 61 са за употреба на физическа сила. Едва два от подадените сигнали са счетени за основателни.

Положеният от работещите в МВР извънреден труд за осигуряване на обществения ред и безопасност по време на Председателството на Съвета на ЕС е 17 073 дни ( часовете са приравнени в дни), като най-натоварени са били работещите в СДВР, ГДНП и ГДГП, които са положили почти 90% от целия извънреден труд. Това, което се надяваме е сумата за това да бъде възстановена/изплатена от бюджета, който България има за Председателството, а не да е от бюджета на МВР.

И макар да вярват донякъде на полицията и съда, все повече разчитат на себе си. Все по-малко хора са склонни да подават сигнал до органите на реда ако са станали свидетели на престъпление. А тези, които се страхуват, че ще станат жертва на крадци смята, че институциите бездействат.

Според Радостина Якимова – директор на Фондация „Общество и сигурност“ за МВР „реформа“ вече е мръсна дума.

А експертът по кризисна комуникация Калин Калинов изрази становище, че ведомството има комуникационен проблем.

Видеото можете да видите тук.  

Във второто видео от поредицата „Цената на сигурността“, продължаваме да разглеждаме проблемите, които пречат на нормалното функциониране на МВР. Темата ни този път е посветена на т. нар. „обърната пирамида“ в министерството. Попитахме експертите от СФСМВР какво точно означава този термин и защо това е проблем за системата.

Отговорите, които получихме бяха повече от притеснителни. Видеото повдига някои сериозни въпроси, включително кой управлява МВР и защо това е проблем за системата. Бюджетът на министерството продължава да расте всяка година, а служителите на терен прогресивно намаляват. Въпреки това, един от основните разходи на МВР е за заплати. Дали твърде голямата администрация не е част от проблема?

Във видеото можете да се запознаете с позицията на експертите от СФСМВР, а тук ще очертаем ключовите им послания:

Повечето от интервюираните експерти посочиха, че бюрокрацията е необходима в тяхната професия, но е от изключително значение това какъв е точно процесът на работа. В множество западноевропейски държави бюрокрацията е дори по-тежка в сравнение с българската, но същественият проблем е, че в България и конкретно в МВР все още се работи по „съветския модел“. Това води до неефективна обработка на получените данни и лимитира коефициента на полезно действие на цялото министерство.

Сериозна пречка пред нормалното функциониране на министерството е т.нар. „униформена бюрокрация“. Противно на общото възприятие, МВР не се управлява от политическото ръководство, а от чиновници, които работят във ведомството. И макар администрацията да е важна част от работния процес, нейната функция би следвало да бъде да подкрепя оперативната работа, а не да управлява служителите на терен и техните действия. Това вреди както на ефективността на работещите в МВР, така и на техния морал при изпълнение на служебните задължения.

МВР продължава да е нереформирана институция, която не предоставя качествена услуга „сигурност“. Този факт отбелязват не само гражданите, но и служителите, а по-долу са само част от причините за неефективността на ведомството.

*Настоящото становище беше представено на национална кръгла маса на тема „Реформа за сигурност и безопасност“, организирана от Фондация „Общество и сигурност“ и Синдикална федерация на служителите в МВР и провела се на 18 декември 2015г.

** Четири месеца след провеждане на националната кръгла маса, нито едно от предложенията на Фондация „Общество и сигурност“ и СФСМВР не е взето предвид.

МВР е ведомството, определяно, както от експерти, така и от гражданите  като най-често реформираното  и същевременно най-неефективно работещото. Безспорен факт е, че това, което се случва в момента и се доставя като продукт/услуга „гражданска сигурност“ от МВР не удовлетворява гражданите на Република България и остава усещането за разходване на финансови средства, без да има видим резултат.

Доверието на гражданите в институцията МВР е сринато. Те не само отказват да оказват съдействие на служителите в МВР, но дори не сигнализират в много от случаите, в които са станали жертва или свидетели на престъпление. Факторите за липсата на доверие са много, но един от основополагащите е, че гражданите на Република България не участват и не са наясно с това какво се случва в МВР. Те виждат крайният резултат – неподлежаща на контрол „битова престъпност“, липса на превенция и разкриваемост на обири, кражби и грабежи и най-вече симптома на „липсващата и неработеща институция“. Успоредно с това от страна на синдикалните и браншови организации и политическото ръководство на МВР се изпращат разнопосочни сигнали за започнати и прекратени „реформи“, като споровете основно са за обезщетения, униформи, условия на труд и липса на финансови средства. Дебатът на подобно ниво не само срива доверието в МВР, но и изпраща ясно послание към гражданите, че няма реална политическа воля и желание за реформи. Успоредно с това, понятието „реформа“, когато то се използва за МВР, почти изгуби своите смисъл и значение, тъй като всички преустройства, изменения и преобразувания се извършват без обществени обсъждания и дебати, без анализ не само на ситуацията и финансовия аспект, но и без анализ на ефекта от тях в дългосрочен и краткосрочен план. Гражданите на Република България стават свидетели на липсата не само на политическа воля за реформи, но и на липсата на желание от страна на политическите партии за постигане на консенсус по отношение на ролята, функциите и дейността на МВР. Дебат за реформите в МВР не само не е провеждан с гражданите, чиито права и свободи трябва да зачита ведомството, но и всички инициативи по този въпрос се неглижират. Към настоящия момент не само не се зачитат основни принципи, въз основа на които се реализира дейността на МВР, но и се създава усещане, че тази тенденция се задълбочава и влошава. От страна на политическото ръководство на МВР не се демонстрира никаква воля и желание за взаимодействие с граждански и юридически лица и за осъществяване на граждански контрол. Дейностите, касаещи обществените консултации са съобразени със  ЗНА, но не съществуват инструменти, които позволяват оказване на граждански контрол върху политиките на МВР и гражданско участие в тяхното формулиране. Представителите на МВР за разлика от много ведомства не демонстрират желание и воля за създаване на обществено-консултативни съвети, което е изключително опасно в ситуация, в която средата за сигурност не само в България, но и в Европа се променя динамично и в която гражданите имат все по-важна роля за превенция и разкриваемост не само на терористични актове, но и на конвенционални престъпления. Подобно изключване на гражданите на Република България от процесите на планиране и реализиране на политики за сигурност и реформи в МВР, ограничаването на правото им на участие в процеса на вземане на решения създава риск не само за тяхната сигурност, но и за националната.  Липсата на политическа воля за реформиране на МВР по „правилен“ начин и неглижирането на правото на гражданите да участват ще доведе до още по-голям отказ и нежелание за сътрудничество с органите на властта и предприемане на индивидуални действия за справяне с проблемите на местно ниво. Това ще доведе до противопоставяне между гражданите и органите на властта, което крие множество рискове не само по отношение на сигурността, превенцията и разкриваемостта, но и по отношение на възможностите за управление на подобни процеси.

Именно поради тези причини е изключително важно МВР да започне да изпълнява една от основните си дейности – информационната и да информира гражданите на Република България за всички планирани дейности не само, чрез средствата за масово осведомяване, но и чрез провеждане на обществени обсъждания и дискусии. Реализирането на подобни дейности не само ще повиши доверието на гражданите в МВР, но и ще създаде условия за сътрудничество на местно, областно и национално ниво. Необходимо е МВР да изготви комуникационна стратегия и да реализира информационна кампания за това какви са ролите и функциите на служителите в МВР, в какви случаи е необходимо гражданите да се обръщат към тях, кои са случаите, в които решаването на даден проблем е в компетенциите на местни институции и най-вече да създаде партньорства с граждански организации, с които заедно да реализират подобна информационна кампания. Именно посредством подобна информационна кампания, може да се проведат обществени обсъждания с гражданите за това какви са основните проблеми в техните населени места, какво смятат за нужно да се промени и по какъв начин биха съдействали на органите на властта в процеса по подобряване на средата за сигурност . Успоредно с това на областно ниво могат да се създадат граждански приемни /ако е необходимо фондация „Общество и сигурност“ може да представи визия за създаване на граждански приемни/ , в които представители на МВР, заедно с представители на общинска и областна администрация и НПО да се срещат с гражданите, с които да обсъждат техните проблеми и да търсят общи решения за тях. В процеса на търсене на решения по конкретни казуси ще се изяснят функциите на различните институции и ще се идентифицират конкретни проблеми и възможни решения. По този начин ще се улесни и работата по другата основна дейност на МВР – превантивната. В резултат на откриването на граждански приемни ще се придобие информация за потенциални рискове и заплахи и ще могат да се предприемат дейности по превенция. Това ще повиши ефективността на работа на МВР, приносът и участието на гражданите ще има реален резултат и ефект и ще се подобри сътрудничеството между тях на местно и областно ниво.

РЕФОРМАТА В МВР: ПРАВИЛНИЯТ ПОДХОД

При планирането на реформи в МВР трябва да се приложи подходът „отдолу-нагоре“. От изключителна важност е представителите на политическото ръководство на МВР и политическите партии да са наясно, че реформата е процес, който изисква не само добро управление, но и добро планиране. Преди започване на планирането на реформи в МВР е необходимо да се установи връзката между различните нива, тъй като структурата е централизирана, но трябва да отговаря на конкретни и специфични потребности на граждани, населяващи различни по своя състав, икономическо и социално развитие територии. Именно това е най-голямото предизвикателство в реформирането на МВР – управлението на връзките между планирането на национално, областно и общинско ниво. Управлението на тези процеси изисква определяне на хора, които да ги администрират. Важно е в процеса на реформиране на МВР да се промени начина на работа – делегиране на определени правомощия на администраторите, създаване на ефективни комуникационни канали между тях и сформиране на екипи на различни нива, които да обменят информация помежду си. Поради спешността на започването на реформи в МВР, но и важността те да се случат бързо и ефективно е необходимо да се създаде екип, в който да участват представители на граждански, синдикални и браншови организации, представители на НС и МВР, който да планира дейностите и механизмите за управление на национално ниво. Подобен екип може да се сформира за период до 3 месеца, като той може да функционира на принципа на работна група към МВР или обществено-консултативен съвет към МС. Участниците в него трябва да докажат не само своя опит, но и наличието на експертиза и визия за реформирането на МВР не само като преструктуриране, но и като ефект и повишаване на качеството на услугата/продукта „гражданска сигурност“. След сформирането на екип на национално ниво е необходимо да се сформират аналогични екипи  на общинско и областно ниво, които да реализират планираните дейности. Именно тези местни екипи ще проведат обществени обсъждания и да идентифицират не само проблемите и решенията, но и да разберат каква е визията на гражданите за МВР. Ресурс, който може да бъде използван са Местните инициативни групи/МИГ/, създадени по подхода „Лидер“ на ОПРСР 2007-2013, в които участват представители на местната власт, бизнеса и структури на гражданското общество. За да се ускори процесът може да се създадат партньорства между служителите в МВР и МИГ, а само в населените места, в които  няма такива групи да се сформират нови екипи. Всички МИГ-ове за изготвяне на своите стратегии за местно развитие са приложили подходът „отдолу-нагоре“ и са провели обществени обсъждания. Те имат ресурси и експертиза, които могат и трябва да се използват при планиране на начина, по който да се реформира МВР. Голяма част от МИГ  реализираха стратегии за местно развитие и имат потенциал и капацитет да изготвят планови и програмни документи, което ще улесни много процеса по обработка и анализ на данните. Там, където има офиси на МИГ може да се договори откриването на граждански приемни, което ще окаже положително въздействие не само върху отношението на гражданите към служителите в МВР, но ще създаде възможности за междуинституционално сътрудничество на местно ниво, което ще повиши ефективността на работа на МВР. Там, където няма функциониращи МИГ-ове, може да се използва капацитета и ресурса на Национално сдружение на общините в Република България /НСОРБ/ или други неправителствени организации, които имат структури на територията на страната. При започване на сформирането на местни екипи през март-април 2016г. е реалистично до края на месец октомври 2016г. да има обобщени предложения за реформа в МВР, получени в резултат на обществени обсъждания и предложенията от гражданските приемни. В периода октомври 2016 – февруари 2017г. успоредно с изготвянето на дългосрочна стратегия за сигурност и реформа в МВР могат да се проведат национални обсъждания с представители на браншови и граждански организации, изпълнителна и законодателна власт. Успоредно с това, могат да се водят преговори за осигуряване на финансови средства за реформирането на МВР, повишаване на квалификацията или преквалифициране на служителите в МВР и стартиране на програми за социално предприемачество и заетост за излизащите от системата.  По този начин не само ще се постигне обществен и политически консенсус за реформата в МВР, но тя ще има подкрепата и на гражданите, които ще знаят какво предстои и ще могат да осъществяват граждански мониторинг за това доколко планираните дейности се реализират. В последствие сформираните екипи за планиране на реформата в МВР могат да бъдат преструктурирани и да осъществяват граждански контрол и мониторинг върху изпълнението на стратегията за сигурност и реформа в МВР.

Дейността на Министерство на вътрешните работи е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението.

Съгласно ЗМВР дейността на МВР се осъществява въз основа на следните принципи:

1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;

2.зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство;

3.публичност и отчетност;

4.политически неутралитет;

5.обективност и безпристрастност;

6. защита на информацията и източниците за нейното придобиване;

7.защита на служителите при и по повод изпълнението на служебните им задължения;

8. взаимодействие с другите органи на държавната власт, органите на местното самоуправление, както и с гражданите и юридическите лица;
9. сътрудничество с Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

(2) Върху дейността на МВР се осъществява граждански контрол от предвидените в действащото законодателство органи.

Чл.4. Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие и да спазват разпорежданията на органите на МВР, издадени при или по  повод осъществяване на определените им със закон функции.

Чл. 6. (1) Министерството на вътрешните работи извършва следните основни дейности:

1.оперативно-издирвателна;

2.охранителна;

3.разследване на престъпления;

4. осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации;
5. осигуряване на достъп на гражданите до службите за спешно реагиране, чрез Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112(ЕЕН112);

6.информационна;

7.контролна;

8.превантивна;

9.административно наказателна и предоставяне на административни услуги.

Всеки мой ден е различен.  Има дни, в които са ми викали. Дни, в които хора са припадали в ръцете ми. Дни, в които са късали нашивките ми и са се изплювали в лицето ми. Дни, в които съм чувал и виждал как си отива животът.

Дни като тези не са рядкост, но се забравят бързо, защото са последвани от другите дни. Дни като днешният, в който разкрихме кои са хората, ограбили дядо Данчо. Дни, в който няма как да забравиш разплаканият възрастен човек, който ни поднесе в знак на благодарност кошница с ябълки и ни каза „Благодаря ви, момчета. Благодаря ви, че ви има… “.

Има и едни други дни и те са най-тежките – дните, в които знаеш, че не можеш да помогнеш и си безсилен. Дни, в които ти се иска да си предотвратил престъпление или инцидент. Дни, в които ти се иска институцията, в която работиш да не е толкова тромава. Дни, в които се молиш от името на близките на жертвите да оцелеят и справедливостта да възтържествува. Дни, в които си гневен и беснееш. Дни, в които се замисляш дали има смисъл и се запитваш дали имаш сили да продължиш.

В тези дни те крепят три неща: любовта към професията, колегите и хората като дядо Данчо.

С благодарност към колегите и дядо Данчо,

Един служител в МВР

За всички, които рискуват здравето и живота си при изпълнение на служебните си задължения – БЛАГОДАРИМ ВИ!

Фотограф: Силва Тонева

През 2015 година, 3168 души са напуснали системата на МВР.

Повече от 2/3 от тях са на оперативни длъжности.

От напусналите системата 1 е на висша ръководна длъжност, 466 на ръководни, 688 на изпълнителски, а 2013 души са на младши изпълнителски длъжности.

444  служители (65%) от общо 688 души на изпълнителски длъжности и 1345 младши изпълнители (67%) от общо 2013  са прекратили правоотношенията си с МВР в периода октомври – декември 2015г.

Броят на напусналите служители се увеличава рязко през последното тримесечие на 2015г., което е в резултат на планираните „реформи“ в Закона за държавния бюджет на Република България, провокирали безпрецедентно обединение и протести на служители в сектор „Сигурност“.

Към настоящият момент за част от вакантните длъжности са обявени конкурси, но поради дългия процес на подбор и подготовка, създаденият дефицит в системата на МВР няма да бъда овладян скоро.

Голяма част от служителите, напуснали системата,  са не само хора, работещи на терен, но и такива, които имат дългогодишен опит. Те нямат възможност да предадат своя опит. Тяхната работа се извършва от колегите им, които стават неколкократно по-натоварени, а в резултат на това и по-неефективни.

В момента се предвижда нов Законопроект за изменение и допълнение на Закона за МВР, който не планира мерки за овладяване на тази криза, повишаване на качеството на услугата „гражданска сигурност“ и превръщане на МВР в ефективна институция – напротив. В новия законопроект се предвижда ограничаване на социални права, вътрешно преструктуриране, създаване на държавно предприятие и превръщането на Пожарна безопасност и защита на населението в Агенция и никой не отговаря на въпросите по какъв начин това ще повиши качеството на работа в МВР и ще направи гражданите по-сигурни.

Ние като граждани и данъкоплатци, не само трябва да се интересуваме от това, което се случва в МВР, но и да участваме активно в процеса на реформиране на ведомството.

Ние, трябва да попитаме дали това са реформите, които ще ни накарат да се чувстваме по-сигурни? ‪#‎реформа‬ ‪#‎мвр‬

В последните няколко години, когато чуем МВР асоциациите, които изникват в съзнанието ни са „неефективност“ и „реформа“. Всички ние сме наясно и  осъзнаваме факта, че все по-често, когато ставаме жертва или свидетел на дребни престъпления предпочитаме да покрием сами щетите, вместо да си усложняваме живота и да сигнализираме, да пишем обяснения, да ходим по 5-6 пъти до районното и накрая, след всичките тези усилия, да разберем, че сме част от „неразкритите престъпления“.

В същото време сме наясно, че това е една институция, която се финансира, подобно на всички държавни структури от нашите данъци, но ние като граждани нямаме контрол върху политиките на това ведомство. Всяка година чуваме статистически данни за разкриваемостта и се отчитат нива на повишаване – да, по 2-3%, но все пак ръст. В същото време, нашият живот не се променя. Ние не се чувстваме по-сигурни или по-спокойни за себе си и близките ни. Не сме повишили доверието си в МВР. Не вярваме, че ако сме ограбени или обрани, извършителите ще бъдат хванати.

Имаме усещане, че сме попаднали в омагьосан кръг, от който излизането е невъзможно, а МВР и услугата „гражданска сигурност“ става все по-скъпа и все по-неефективна.

Ако използваме прост математически подход ще установим, че населението в България намалява, а разходите за МВР се увеличават като абсолютна стойност и това на фона на липсващата полиция в българските села. Това за нас е неефективност и несигурност.

Много изследователи, представители на политически партии, местната власт или бизнеса ще кажат, че това не е така и че МВР е една работеща институция. И ще са прави… донякъде.

МВР работи, въпреки политическите назначения. Въпреки липсата на визия и стратегия за реформи. Въпреки лошите условия на труд, разбитите патрулки и липсващите консумативи.

МВР работи заради хората, които са останали в това ведомство. Хората, които обичат професията си. Хората, които искат да се гордеят с това, което правят. Хората, които искат да служат на гражданите. Хората, които искат реформа, но истинска, дългосрочна и отговаряща на потребностите на гражданите.

Тези хора имат нужда от нашата подкрепа, защото сигурността е наша обща и споделена отговорност и защото, за да бъдем сигурни и спокойни за себе си и близките си, трябва всички ние да поискаме МВР да се реформира по начина, по който ние като суверени смятаме за правилен.

Крайно време е да започнем да говорим за качество и да измерваме това качество.

Голяма част от работещите в МВР са готови за това. А вие?

Честита Нова година, приятели! Пожелаваме на всички една здрава, успешна и щастлива 2016-та! И още в началото на годината ви срещаме с Наско от Петрич.

‪#‎заедноможем‬

Представителите на СФСМВР и Фондация „Общество и сигурност“ вярват, че целите, които си поставят – по-добро правоприлагане, по-високо качество на доставяната услуга „гражданска сигурност“ и по-сигурна и безопасна среда за всички граждани на Република България са споделени от всички граждани. 

Покани за събитието са изпратени до представители на изпълнителната и съдебната власт, Президентството, членове на Европейския парламент, браншови и съсловни организации, както и представители на гражданския сектор в България.

По този начин в процеса на обсъждане на механизма за реформиране на МВР ще могат да се вземат принципни решения и да се постигне не само до сближаване на позициите, но и до идентифициране на конкретните инструменти, в т.ч. финансови, които могат да се използват, за да се реформира МВР, съгласно изискванията и практиките в ЕС.

Фондация „Общество и сигурност“

Втората серия от регионални форуми, които Фондация „Общество и сигурност“  реализира в партньорство със Синдикална федерация на служителите в Министерство на вътрешните работи /СФСМВР/ ще се проведат на 8 и 9 април 2015г. в Пловдив и Смолян.

Форумите имат за цел да се обсъди услугата „гражданска сигурност“ доставяна от МВР и инструментите на местно, регионално и национално ниво, които могат да повишат нейното качество.

Организаторите на форумите вярват, че сигурността е наша обща отговорност, а не само функция на МВР и местните и областни органи за самоуправление. 

Регионалният форум в град Пловдив е с начало 13.00 часа и ще се проведе на 8 април 2015г. в  Хотел „Рамада Пловдив Тримонциум“, Зала „Тракия“, ул. „Капитан Райчо“ 2

Регионалният форум в град Смолян ще се проведе на 9 април 2015г. в  Конферентната зала на Областна администрация – Смолян, намираща се на бул. България  № 14. Началото на форума в Смолян е 11.00 часа.

На форумите, заедно с местни експерти ще обсъдим мерките за „обществен ред  и сигурност“ на местно ниво, и нуждите на конкретни социално-икономически и демографски групи. Идентифицираните проблеми и възможностите за тяхното решаване ще бъдат дискутирани през мерките, които могат да се предприемат на местно, областно и национално ниво.

Един от акцентите, които ще бъде поставен по време на форумите ще бъде необходимостта гражданите да познават по-добре правата си и да бъдат проактивни по отношение на услугата „гражданска сигурност“ доставяна от МВР и местната власт.

Преди да предприемем конкретни действия за информиране на гражданите и промяна на политиките,  е необходимо да се направи анализ на нуждите на гражданите. Именно поради тази причина, ние разработихме  специален въпросник, който Ви молим да попълните, защото Вашето мнение е важно за нас. 

Служителите в МВР, както и представителите на структурите на гражданското общество, участвали в процеса на идентификация на подходите, стигнаха до един основен извод: преди да се утвърди визия и да се изготви стратегия за дългосрочна реформа, е необходимо те да бъдат подложени на широко обществено обсъждане с представители на неправителствени, професионални и синдикални организации.

МВР през 2030 г.  – едната гледна точка и единият възможен подход:

Един от подходите за реформиране на МВР в случай, че не се говори за структурна промяна, е да се разгледа реформата като желан ефект по отношение на служителите, да се идентифицира необходимата организационна промяна, която да осигури по-високо качество на услугата „сигурност“ и да гарантира по-добро и ефективно обслужване на гражданите. В този случай е необходимо да се приложи тактическия подход, който е базиран на предварително идентифицирани проблеми, които е необходимо да бъдат решени.  Ако бъде избран този подход за реформиране, то е необходимо да се предприемат мерки, които към 2030 г. да гарантират постигането на следните резултати:

По отношение на гражданите на Република България:

• Постигната удовлетвореност от услугата „сигурност“ и дефинирани параметри и индикатори измерващи нейното качество на всички нива в МВР.
• Изготвен ясен план и определени подходи  за повишаване качеството на услугата „сигурност“, които преди да бъдат приети са обсъдени с гражданите на Република България.
• Повишено обществено доверие в МВР.
• Създаден механизъм, който позволява участие на гражданите в процеса на вземане на решения.
• Улеснена комуникация между гражданите и служителите в МВР.
• Облекчени административни процедури и намаляване на сроковете за издаване на документи.
• Зачитане на човешките права и достойнство.

Подобрено взаимодействие между МВР и институции от други ключови сектори като здравни институции, социални служби, прокуратура и съд, което да утвърди нов подход и позволи прилагането на принципа на „управление на случай“. Прилагането на този подход  ще намали сроковете за гражданите и ще повиши ефективността на услугата „сигурност“.

По отношение на служителите:

• Актуализирани и адекватно променени категориите труд съгласно вида дейност, която се извършва.
• Предвидени допълнителни компенсации за служителите, които работят в рискова среда и ясно обособени социални пакети съгласно вида труд, който се полага.
• Изготвени и спазвани ясни критерии за подбор и обучение на служители, осигурени материална база,  консумативи и ясен механизъм за повишаване на  професионалната квалификация и подготовка.
• Ясно дефинирани правомощия на служителите в различните звена, създадени механизми за правна защита и изкоренена презумпцията за виновност на служителите.
• Създаден и прилаган механизъм за оказване на психологическа подкрепа, превенция и намаляване на професионалния стрес, супервизия и менторска програма, позволяваща на служителите, които не могат да работят на терен и/или са се пенсионирали, да предават своя професионален опит.
• Променен принципа на функциониране на синдикатите в МВР – осигурено финансиране /целево и проектно/ за дейността на синдикалните организации, осигурен функционален имунитет за синдикалните лидери и утвърден механизъм за провеждане на избори, които да утвърждават синдикатите, които да представляват служителите в Съвет за социално партньорство.
• Подобрен имидж на служителите в МВР и повишено обществено доверие.
• Повишена мотивация и удовлетвореност от работата на служителите в МВР.

По отношение на системата:

• Завършена реформа и централизирана/децентрализирана система
• Създаден механизъм за избор на служители на ръководни длъжности на местно, регионално и национално ниво, базиран на концепции за развитие, а не на политическа принадлежност.
• Осигурена материално-техническа обезпеченост на служителите за безпроблемно реализиране на техните професионални задължения.
• Създаден и институционализиран механизъм за гражданско наблюдение и контрол на дейността на МВР и промяна на политики и програмни документи след консултиране със съответния орган /обществен съвет/.
• Реално прилагане на принципите на публичност, прозрачност и отчетност на системата.
• Дефинирани ясно и детайлно функциите на МВР и всеки един служител.
• Осигурени финанси, обезпечаващи цялостната дейност на МВР.
• Въведена система за електронни услуги и намален обемът хартия, който се използва.
• Пресцентърът на МВР работи за подобряване имиджа на служителите, а не на политическото ръководство.

МВР през 2030г. – другата  гледна точка и вторият възможен подход:

Вторият възможен подход, който бе идентифициран, е стратегическият и той е свързан с обединение около ролята и функциите, които трябва да изпълнява МВР и е базиран на разбирането, че основната функция на МВР е полицейска и основната цел на ведомството е да  опазва обществения ред и вътрешна сигурност. Ако се изходи от това разбиране и то се утвърди, е необходимо когато се говори за реформа и визия за МВР към 2030 г., те да целят постигането на следните резултати:

1. Финализирана административна реформа, повишено качество и ефективност на системата по отношение услугата, която се предоставя. Необходимо е, когато се говори за реформирането на МВР в този аспект, да се предвиди изнасяне на част от дейността на МВР към други министерства, обособяване като държавни  агенции /Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ / или децентрализиране и преминаване на част от дейностите към общините /Контрол на автомобилния транспорт и Български документи за самоличност/. Успоредно с това, административната реформа трябва да предвиди прекатегоризация и специфични политики за компенсиране на служителите с различни правомощия.
2. Централизирана/децентрализирана структура и ясно дефинирани правомощия и механизми за контрол на качеството на изпълнение на служебните ангажименти.
3. Обезпечена системата по отношение на материалната осигуреност на служителите, повишаване критериите за подбор, професионална квалификация и подготовката на служителите.
4. Утвърдени механизми за противодействие и превенция на престъпността и най-вече – битовата престъпност.
5. Реално прилагане на принципите на равнопоставеност и осигурена защита както на служителите, така и на гражданите.
6. Създаден инструмент за независим и демократичен контрол /институционален/ и наблюдение /гражданско/ на дейността на МВР и ефективността на взетите решения.

Фондация „Общество и сигурност“