Всички знаем, че МВР не работи! Дори самите служители заявяват от години необходимостта от реформа. Редица министри обявиха началото и успешният край на реформата в МВР. Последният такъв каза, че МВР е на 98% реформирано, а тя основно се състоеше в закриването на полицейски участъци, с което ограничи достъпа на част от българските граждани до услугата „сигурност“.

МВР винаги е било свещена крава по отношение на реформите, които винаги започват с гръмки заявки за промяна и завършват по един и същ начин – преименуване на звена и закриване на празни щатове, а когато празните щатове свършат, политиците не започват с промени и съкращения в администрацията, не започват с премахване на дублиращите звена, не правят функционални анализи, не консултират планираните промени с гражданите…. не! Те закриват полицейски участъци в малките населени места! Онези места, в които т.нар. „битова престъпност“ е бич за населението, но поради ниската стойност на кражбите, не се регистрира, което пък не е от интерес на управляващите МВР, защото не води до подобряване на статистиката. Статистиката в МВР, която е издигната в култ и чиято цел е да прикрива проблемите в системата. Статистика, която събират политиците и в повечето случаи не се предоставя на гражданите, защото е служебна, а не обществена информация.

Защо пишем всичко това? Защото се изморихме да броим трупове. Изморихме се да търсим виновни и причините за състоянието на системи в държавата, докато близките на поредните жертви организират тяхното погребение. Защото такива като Георги Семерджиев са много и всеки ден се сблъскваме с техните бъдещи копия.

Виждаме ги как унищожават пейки и съоръжения по детски площадки. Безнаказано!

Виждаме дилъри в съседния вход, блок или улица, които продават наркотици. Безнаказано!

Виждаме гонките на мотори и мощни автомобили по централни булеварди. Безнаказано!

Защото живеем в общество, в което ролевите и поведенчески модели са сбъркани и бихме казали, че това е наш – общ, провал, но във всяко общество има институции, които санкционират и се грижат за нормализиране на тези процеси. Тази институция в България е МВР.

В българското Министерство на вътрешните работи, няма нито една промяна или инициатива на министър, която да е целяла да повиши ефективността на институцията.

Не се мисли за гражданите и как те да се чувстват по-сигурни.

Не се мисли за служителите и как те да се чувстват горди с професията си.

Не се прави нищо, за да се премахнат т.нар. „чадъри“ и „парашутисти“ в системата.

Не се говори за проблема с подбора на кадри.

Не се изследва и не се работи за повишаване на мотивацията на служителите.

Не се изхвърлят „гнилите ябълки“ от системата.

В МВР има етичен кодекс, който се е превърнал в наказателен, но този документ се използва като бухалка и се прилага избирателно.

МВР е поставено на колене, а служителите във ведомството са поставени в ролята на бушони, които винаги гърмят. Не изпълняваш разпорежданията на началника – гърмиш! Изпълняваш разпорежданията на началника – гърмиш! Гражданите са гневни – гърмиш! А когато има трупове и грешки в системата, първи гърмят бушоните и си тръгват редовите служители!

В повечето случаи забравяме, че грешките в системата се позволяват и създават от тези, които вземат политическите решения за това каква да бъде тази система. Служителите нямат право да се намесват в управлението на тази система, но за сметка на това те са тези, които системата жертва и убива. По същия начин, по който употребил наркотици шофьор убива невинни хора с мощния си автомобил. МВР убива служителите си многократно и ежедневно. Независимо дали ще е през хроничния стрес или просто ще реши, че са удобните бушони, които ще претовари и ще изгърмят.

В последните 15 години нищо добро не се е случило в МВР и не е произлязло от МВР.

Въпросът е кой има интерес и печели от това нереформирано и неработещо ведомство?

Кой има интерес да се възпроизвеждат Семерджиевци и да се правят реформи по Цветанов, Бъчварова и Рашков?

Със сигурност не са гражданите на Република България.