1 925 са пострадалите служители в МВР за периода 1.01.2011 г. – 19.04.2018 г. Подадените сигнали от граждани срещу служители са 24 827, а от тях 1 786 са определени като основателни или частично основателни.
В последните седмици се заговори за хулиганството на стадионите и пострадалите полицаи, а преди няколко години водещата тема беше полицейското насилие и злоупотреба с правомощия. И да, дали полицията бие или е бита е мнение, което много често се формира от нещата, които четем, репортажите, които гледаме и разговорите, които водим с приятели, познати и колеги.
Каква обаче е истината?
За периода 1.01.2011 г. – 19.04.2018 г. са пострадали 1 925 служители в МВР.
И преди да продължим с фактите, нека да кажем какво представляват различните видове телесни повреди:
1134 служители в последните седем години са с леки телесни повреди.
749 служители в МВР в последните седем години са с със средна телесна повреда.
9 служители в последните седем години са с тежки телесни повреди, а 33 са загиналите служители в МВР за същия период.
Нараняванията, причинени в резултат на неправомерни действия от гражданите са 41% от общия брой или 794 случая, като през 2015 г. почти 50% от всички наранявания на служителите са от граждани ( 126 от общо 255 пострадали служители).
За периода 2011 – 2017 г. са подадени общо 24 827 сигнала от граждани срещу служители в МВР за превишаване на служебни правомощия, злоупотреба със служебното положение или упражнено насилие. От тях като основателни са определени 1309 от тях, а като частично основателни 477 или общо 1786 сигнала – 7% от общия брой.
Тук искаме да подчертаем, че в тези 1 786 основателни сигнала има случаи, в които има превишаване на правомощия и не са само за „полицейско насилие“, но за целите на настоящата публикация ще вземем общия брой.
Ако се върнем в началото на статистиката то ще видим, че имаме 1925 пострадали служители и 1786 пострадали граждани. И да, знаем, че този математически подход може да се стори много опростен, а дори и манипулативен, защото зад тези цифри има човешки съдби, огорчение, обида и унижение… И все пак, абсолютната стойност показва, че полицаите са повече бити, отколкото биещи. Да, с малко повече, но все пак.
След данните идват изборите и принципите.
Една от основните функции на полицията е да опазва обществения ред и сигурност, а едно от правомощията и е употребата на сила. Важно е, като граждани, да правим разлика между употреба на сила и полицейско насилие, защото всеки полицай има право да употреби сила ако не бъде изпълнено полицейско разпореждане, а съпротивата е наказуема.
И тук е изборът, който трябва да направим за това каква полиция искаме да имаме.
Все пак има нещо важно и основополагащо – преди полицаите да защитават нас, трябва да имат правомощията, уменията и знанията да защитят себе си. Полицаите трябва да познават законите, но и законите трябва да са направени така, че да им позволяват да реагират и действат в името на нашата сигурност.
Да, в МВР има много проблеми, подобно на положението в почти всички сфери в България, но ние сме тези, които не само плащаме, но и ставаме жертва на неработещата институция – 1786 от нас, и не само – тези, чиито домове са ограбвани, а извършителите не са разкрити са много повече и това, макар и друга тема е също в резултат на неработещата институция. Жертви сме не само ние – гражданите, но и работещите в МВР – 1 925 от тях и това трябва да спре, защото полицията и гражданите са партньори и са от едната страна на барикадата.
От другата са всички, които нарушават законите. И вместо да се противопоставяме, мразим и бием един друг, крайно време е заедно да решим каква полиция, сигурност и МВР искаме и решението за това да бъде наше, а не да бъдем използвани за статисти в процеса на сбъдване на нечии индивидуални мечти и амбиции.
И макар да вярват донякъде на полицията и съда, все повече разчитат на себе си. Все по-малко хора са склонни да подават сигнал до органите на реда ако са станали свидетели на престъпление. А тези, които се страхуват, че ще станат жертва на крадци смята, че институциите бездействат.
Според Радостина Якимова – директор на Фондация „Общество и сигурност“ за МВР „реформа“ вече е мръсна дума.
А експертът по кризисна комуникация Калин Калинов изрази становище, че ведомството има комуникационен проблем.
Видеото можете да видите тук.
„Аз съм баща и това, на което уча сина си е да уважава не само мен като родител и да се гордее с това, че татко му е полицай, но да уважава хората в униформи. Уча го да уважава не само полицаите, пожарникарите и спасителите, но и лекарите, учителите, адвокатите, съдиите, заварчиците, шофьорите в градския транспорт и всички хора, защото ние сме част от едно общество и от една държава – България и от това дали се уважаваме и зачитаме труда си зависи в каква страна ще живеем.“
През 2015 година, 3168 души са напуснали системата на МВР.
Повече от 2/3 от тях са на оперативни длъжности.
От напусналите системата 1 е на висша ръководна длъжност, 466 на ръководни, 688 на изпълнителски, а 2013 души са на младши изпълнителски длъжности.
444 служители (65%) от общо 688 души на изпълнителски длъжности и 1345 младши изпълнители (67%) от общо 2013 са прекратили правоотношенията си с МВР в периода октомври – декември 2015г.
Броят на напусналите служители се увеличава рязко през последното тримесечие на 2015г., което е в резултат на планираните „реформи“ в Закона за държавния бюджет на Република България, провокирали безпрецедентно обединение и протести на служители в сектор „Сигурност“.
Към настоящият момент за част от вакантните длъжности са обявени конкурси, но поради дългия процес на подбор и подготовка, създаденият дефицит в системата на МВР няма да бъда овладян скоро.
Голяма част от служителите, напуснали системата, са не само хора, работещи на терен, но и такива, които имат дългогодишен опит. Те нямат възможност да предадат своя опит. Тяхната работа се извършва от колегите им, които стават неколкократно по-натоварени, а в резултат на това и по-неефективни.
В момента се предвижда нов Законопроект за изменение и допълнение на Закона за МВР, който не планира мерки за овладяване на тази криза, повишаване на качеството на услугата „гражданска сигурност“ и превръщане на МВР в ефективна институция – напротив. В новия законопроект се предвижда ограничаване на социални права, вътрешно преструктуриране, създаване на държавно предприятие и превръщането на Пожарна безопасност и защита на населението в Агенция и никой не отговаря на въпросите по какъв начин това ще повиши качеството на работа в МВР и ще направи гражданите по-сигурни.
Ние като граждани и данъкоплатци, не само трябва да се интересуваме от това, което се случва в МВР, но и да участваме активно в процеса на реформиране на ведомството.
Ние, трябва да попитаме дали това са реформите, които ще ни накарат да се чувстваме по-сигурни? #реформа #мвр
Втората серия от регионални форуми, които Фондация „Общество и сигурност“ реализира в партньорство със Синдикална федерация на служителите в Министерство на вътрешните работи /СФСМВР/ ще се проведат на 8 и 9 април 2015г. в Пловдив и Смолян.
Форумите имат за цел да се обсъди услугата „гражданска сигурност“ доставяна от МВР и инструментите на местно, регионално и национално ниво, които могат да повишат нейното качество.
Организаторите на форумите вярват, че сигурността е наша обща отговорност, а не само функция на МВР и местните и областни органи за самоуправление.
Регионалният форум в град Пловдив е с начало 13.00 часа и ще се проведе на 8 април 2015г. в Хотел „Рамада Пловдив Тримонциум“, Зала „Тракия“, ул. „Капитан Райчо“ 2
Регионалният форум в град Смолян ще се проведе на 9 април 2015г. в Конферентната зала на Областна администрация – Смолян, намираща се на бул. България № 14. Началото на форума в Смолян е 11.00 часа.
На форумите, заедно с местни експерти ще обсъдим мерките за „обществен ред и сигурност“ на местно ниво, и нуждите на конкретни социално-икономически и демографски групи. Идентифицираните проблеми и възможностите за тяхното решаване ще бъдат дискутирани през мерките, които могат да се предприемат на местно, областно и национално ниво.
Един от акцентите, които ще бъде поставен по време на форумите ще бъде необходимостта гражданите да познават по-добре правата си и да бъдат проактивни по отношение на услугата „гражданска сигурност“ доставяна от МВР и местната власт.
Преди да предприемем конкретни действия за информиране на гражданите и промяна на политиките, е необходимо да се направи анализ на нуждите на гражданите. Именно поради тази причина, ние разработихме специален въпросник, който Ви молим да попълните, защото Вашето мнение е важно за нас.
Министерство на вътрешните работи е единственото нереформирано министерство в Република България, но е и едно от министерствата, в които структурните промени са най-многобройни. Една от най-големите структурни промени, която допринесе МВР да се превърне в мега-министерство е закриването на Министерство на извънредните ситуации и поемането на ръководството на това звено от МВР /29.07.2009 г./. Тази промяна е една от основните причини за разширяване на обхвата и функциите на МВР, както и за увеличаване на щата на заетите. Дейностите по защита на населението, като неспецифични за МВР, отнеха изключително голям финансов, човешки и времеви ресурс, за да се създаде моделът, който да гарантира, че едно механично сляло се с МВР ведомство ще започне да функционира като част от цялото Министерство. Стресът от това механично сливане, който изживяха както служителите в закритото МИС и МВР, липсата на ясни правила за взаимодействие, промяната на принципите на работа и взаимодействие между институциите е изключително голям. Малко преди „вливането“ на служители от МИС, от МВР – през 2007 г., „излиза“ Национална служба „Сигурност“ и дирекция „Защита на средствата за връзка” и се формира Държавна агенция „Национална сигурност“. В резултат на структурните промени, към 2009г., числеността на МВР е близо 68 000души.
В периода 2009-2014 г. продължават да се извършват структурни промени, като през 2013 г., от структурата на МВР се изваждат Главна дирекция за „Борба с организираната престъпност“ и Специализирана дирекция „Оперативни технически операции“. ГДБОП стана част от ДАНС, а СДОТО се превърна в Държавна агенция „Технически операции“ към МС. Успоредно с тези структурни промени се променят и наименованията на регионалните структури и дирекции в МВР и се намалява броя на заетите, за да стигне щатът на МВР 49 500 души през 2014 г.
Всички тези промени са извършвани без участие на гражданите, без оценка на ефекта от тях върху качеството на услугите, които се доставят от МВР, и най-вече без оценка на влиянието им върху служителите. Именно тази дългогодишна практика е една от причините, МВР да се превърне в (авто)репресивна, подозрителна, дехуманизирана, формална и дезангажирана институция, в която перспективата за дългосрочна реформа и включване на гражданите в нейното осъществяване се оценява като заплаха, която трябва да бъде ограничена, а не като възможност, която е необходимо да се използва.
Последни коментари