Несъстоялата се реформа в МВР

Министерство на вътрешните работи е единственото нереформирано министерство в Република България, но е и едно от министерствата, в които структурните промени са най-многобройни. Една от най-големите структурни промени, която допринесе МВР да се превърне в мега-министерство е  закриването на Министерство на извънредните ситуации и поемането на ръководството на това звено от МВР /29.07.2009 г./. Тази промяна  е една от основните причини за разширяване на обхвата и  функциите на МВР, както и за увеличаване на щата на заетите. Дейностите по защита на населението, като неспецифични за МВР, отнеха изключително голям финансов, човешки и времеви ресурс, за да се създаде моделът,  който да гарантира, че едно механично сляло се с МВР ведомство ще започне да функционира като част от цялото Министерство. Стресът от това механично сливане, който изживяха както служителите в закритото МИС и МВР, липсата на ясни правила за взаимодействие, промяната на принципите на работа и взаимодействие между институциите е изключително голям. Малко преди „вливането“ на служители от МИС, от МВР – през 2007 г.,  „излиза“ Национална служба „Сигурност“ и дирекция „Защита на средствата за връзка” и се формира Държавна агенция „Национална сигурност“. В резултат на структурните промени, към 2009г., числеността на МВР е близо 68 000души.

В периода 2009-2014 г. продължават да се извършват структурни промени, като през 2013 г., от структурата на МВР се изваждат Главна дирекция за „Борба с организираната престъпност“ и Специализирана дирекция „Оперативни технически операции“. ГДБОП стана част от ДАНС, а СДОТО се превърна в Държавна агенция „Технически операции“ към МС.   Успоредно с тези структурни промени се променят и наименованията на регионалните структури и дирекции в МВР и се намалява броя на заетите, за да стигне щатът на МВР 49 500 души през 2014 г.

Всички тези промени са извършвани без участие на гражданите, без оценка на ефекта от тях върху качеството на услугите, които се доставят от МВР, и най-вече без оценка на влиянието им върху служителите. Именно тази дългогодишна практика е една от причините, МВР да се превърне в  (авто)репресивна, подозрителна, дехуманизирана, формална и дезангажирана институция, в която перспективата за дългосрочна реформа и  включване на гражданите в нейното осъществяване се оценява като заплаха, която трябва да бъде ограничена, а не като възможност, която е необходимо да се използва.