Как виждаме участието на граждански и професионални организации в реформирането на МВР?

Най-важният елемент от целият процес е институционализирането на формите и процедурите за гражданско участие в реформирането на МВР. Вторият изключително важен компонент е обединяването около необходимостта от изготвяне на дългосрочна стратегия за реформи в МВР, която да бъде приета както от МВР и гражданските организации, така и от синдикатите.

1. Институционализиране на форми и процедури за гражданско участие в реформирането на МВР

Едно от най-големите предизвикателства е как да се институционализира гражданското участие, без това да направи структурата тромава и неефективна. Именно поради това е необходимо да се сформира неформална група от представители на НПО и професионални организации, които да изяснят параметрите на функциониране, механизмите за включване на гражданите и процедурите за консултиране с правителствените представители. В този период на предварително планиране е необходимо да се предвидят дейности и мерки, които от една страна да изследват очакванията на гражданите за услугата „сигурност“ и да се проведат обществени обсъждания и консултации за това до каква степен МВР може да се реформира така, че да отговаря на обществените  очаквания. Необходимо е в този процес на предварителна подготовка  да се предвидят и механизми, чрез които гражданите ще могат да участват активно в процеса на наблюдение на дейността на МВР и в изготвяне на препоръки за нейното подобряване. Освен компонента на активно и широко гражданско участие е необходимо да се предвиди институционализираната форма за гражданско участие да има и необходимата експертиза. Поради тази причина е необходимо да се привлекат два типа организации: организации с експертиза по темата „сигурност“, МВР, гражданско участие и изготвяне на програмни документи, както и организации, които имат достъп до широк кръг граждани. Този формат ще осигури от една страна необходимата експертност, ще позволи реализирането на дейности по информиране и консултиране на гражданите и ще изпълни със смисъл и съдържание дейността институционализираната форма за гражданско участие.

Един въпросите, които трябва да се обсъдят, е дали подобна институционализирана структура е по-добре да бъде към Министерски съвет или към Министерство на вътрешните работи.

Мотивите за това да бъде към МВР са свързани със спецификата на дейността на тази структура, която изисква консултиране и дебатиране по  конкретни проблеми касаещи ефикривността на ведомството и качеството на доставяната услуга „сигурност“. Функционирането на институционализирана форма за гражданско участие към МВР ще осигури пряк достъп и възможност за съвместна работа с експертите на различни служби в Министерството, което ще направи процеса по-оперативен и гъвкав.

Аргументите в подкрепа на институционализирането на подобна структура към Министерски съвет/МС/ са повече – от една страна те са свързани с необходимостта  визията за реформи и дългосрочната стратегия за развитие на МВР да се одобрят и утвърдят от представители на различни Министерства и ведомства, чиято дейност и политика ще бъдат пряко или косвено повлияни от провеждането на реформа в МВР. От друга страна, конституирането на този орган към МС ще гарантира неговата независимост от МВР. Участието на представители на други ведомства с ранг министър или зам.-министър, ще улесни процеса по приемане на предложенията на ниво МС и ще гарантира приемане на по-голяма част от препоръките на този орган. В дългосрочен план, създаването на подобна структура към МС ще позволи разширяване обхвата на дейност, тълкуване на услугата „сигурност“ в много по-широк аспект и синхронизиране на визиите за развитие и реформа в съдебната система и отбраната.

2. Обединяване около необходимостта за изготвяне на дългосрочна стратегия и единна визия за МВР

Преди да се пристъпи към изготвяне на дългосрочна стратегия, трябва граждански и професионални организации, както и представители на законодателната и изпълнителната власт да се обединят около единна визия за МВР и то в дългосрочен план. Изготвянето на единна визия е свързано както с проучване на нагласите на гражданите, така и с лобиране и провеждане на консултации с правителствени представители. Основните въпроси, по които трябва да се проведат разговори и да се стигне до консенсусно решение, преди да се започне изготвяне на стратегия са:

• Какви са структурните промени, които е необходимо да се реализират? Кои са звената, които е необходимо да излязат от МВР и към кои министерства и агенции ще бъдат прехвърлени? Как се гарантира защитата на правата на служителите и спазването на договора, който са сключили, започвайки работа в МВР. Какво се случва със звена като АМВР, ИП на МВР и др.?
• Дали посоката на реформа ще е към децентрализация или централизация? В случай на децентрализация, как се повишава квалификацията на екипите, които на местно и регионално ниво ще управляват структурите? Как се осъществява последващ контрол върху дейността и се предотвратяват корупционни практики? По какъв начин ще се гарантира едно и също качество на услугата „сигурност“ в страната.
• Как се намалява политическото влияние в работата на МВР? Възможно ли началниците на районни управление и/или директорите на областни дирекции на МВР да се избират заедно с кандидатите за кметове на населени места в случай на реформа в посока децентрализация? Какви са механизмите, които в случай на децентрализиране ще позволят дебат на ниво концепции за развитие и ще гарантират прозрачност и честност при избора/назначаването? Как се ограничават политическите „чистки“ и изтичането на квалифицирани кадри на МВР?
• Какви са механизмите и моделите, които да позволят активно остаряване на служителите? По какъв начин ще бъдат въведени принципите на учене през целия живот? Как се гарантира приемствеността между служителите?
• Каква е степента на „отваряне“ на МВР за гражданите и какви са конкретните действия, които е необходимо да се предприемат? Кои са темите, по които информацията се характеризира като класифицирана и как заинтересованите страни да се обединят около това решение?
• По какъв начин се преодоляват натрупаните предразсъдъци и стереотипи по отношение на служителите в МВР? Как се развенчават митовете и кои са организациите и/или институциите, които трябва да го направят? Каква е комуникационната стратегия, която е необходимо да се изготви и кои са основните приоритети?
• Кои са организациите и институциите, които работят с децата и младежите и развиват тяхната гражданска активност и правна култура по отношение взаимодействието с МВР? Как се съчетават принципите на формално и неформално образование?
• Как МВР взаимодейства с другите институции на ниво доставка на услугата „сигурност“ и по какъв начин това взаимодействие може да се подобри? Какви инструменти е необходимо да бъдат приложени и как се измерва техния ефект?