Гражданско участие в МВР: мисията (н)е възможна!

Основният проблем, около който се обединяват представители на синдикални, професионални и неправителствени организации по отношение на обществения ред и сигурност, е че услугата „сигурност“, която доставя МВР на гражданите, не е ефективна и не удовлетворява техните потребности. Дискусията около параметрите и очакванията каква да бъде тази услуга не се е състояла – както с гражданите, така и със синдикалните и професионалните организации. Причините да не се състои подобна дискусия са много, но основните са:

• Концепцията за това какви функции да изпълнява МВР се сменят с всяко следващо Правителство;
• Системата е затворена и не създава реални възможности за гражданско участие в процеса на вземане на решения, а и самите граждани не са мотивирани за това, защото техните знания и представи на МВР много често се основават на митове и предразсъдъци, които поколенчески се унаследяват;
• Представителите на политическото и професионалното ръководство в МВР, които приемат МВР като силова институция, чиято роля е да се гарантират обществения ред и сигурност, много често се отнасят към гражданите самонадеяно, а понякога арогантно. В много от решенията, които се вземат, прозира и се демонстрира елитарност спрямо гражданите, тъй като се казва, че те не разбират същинските проблеми на институцията, не познават системата и именно затова нямат право да казват на МВР какво за тях е сигурност и как тя може да бъде гарантирана.

Именно поради това системата на МВР става все по-ригидна, все по-капсулирана и жертва все по-жестоко своите служители. Това се случва на фона на една услуга „сигурност“, чието качество става все по-ниско и от която гражданите са все по-малко удовлетворени, а МВР  ги убеждава, че те не разбират „сложната материя на сигурността“.

Ригидността на системата се дължи на много причини част, от които са:

1. МВР е институция, която реализира дейности по превенция, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред, защита на националната сигурност, граничен контрол, регулиране на миграционните процеси, защита на финансовите интереси на Европейския съюз, пожарна безопасност и защита на населението. Голяма част от дейностите изискват класифициране на информацията, което само по себе си е свързано с недопускане на граждански и професионални организации в процеса на изготвяне и изпълнение на програмни документи. Именно тази необходимост от ограничаване на достъпа до информация, която е разбираема, се използва като мотив за затваряне на институцията и недопускане на граждански мониторинг по отношение на цялостната политика за МВР. Под претекста, че дадени политики, решения и действия са класифицирани, се изолират структурите на гражданското общество, демотивират се за участие и се формират нагласи в гражданите, че МВР е институция, която за да бъде наблюдавана и оценявана, изисква специфична експертиза, която само определени хора притежават. По този начин голяма част от представителите на структурите на гражданското общество съзнателно са изолирани и се допускат определен кръг от неправителствени организации и експерти, които са с доказани опит и експертиза, но които не работят активно с широката общественост и по този начин техните предложения за промяна, визия за реформа и експертни оценки достигат до много тесен кръг от хора.

2. Липсата на достъпна и разбираема информация, създава условия за спекулация както с броя служители в МВР, така и за начина, по който се разходват средствата, което пък позволява да се реализират промени, удовлетворяващи определени политически партии. Отчетните документи, които се публикуват на сайта на МВР и се популяризират в медиите, са представени по неразбираем начин. Тези документи се публикуват, но не се „превеждат“ на разбираем език, който да насърчи изразяването на гражданска позиция и споделяне на очаквания за това каква услуга гражданите на Република България искат да получават. Именно поради това гражданите на Република България нямат реална потребност да участват в изготвянето на предложения за промяна в МВР. Това от една страна се дължи на посочените причини, но също така е провокирано от целенасоченото допускане на определен, тесен кръг експерти в процеса на консултиране и информиране.
3. Политизирането на системата е една от основните причини за липсата на действия за отваряне на МВР към гражданите. МВР, поради своята същност и функция, е силова структура и дава възможност за употреба на ресурсите и за обслужване на политически и партийни интереси и защита на определени лица /данни от изследване на факторите причиняващи стрес, проведено през 2013г./. Политизирането на системата променя визията за функцията и ролята на МВР – от структура, която трябва да доставя услугата „сигурност“, тя се превръща в структура, която подпомага /понякога с цената на репресия/ постигането на определени политически приоритети.  Политизирането на системата допринася за липсата на визия за развитие и реформи на МВР, тъй като хоризонтът на планиране е в рамките на мандата на управляващата политическа партия/коалиция. Реформирането в МВР изисква както разговори за ефекта от реформата върху служителите, така и изготвяне на инструментариум за оценка на качеството и ефективността на предоставяната услуга и удовлетвореността на гражданите от нея, което от своя страна изисква участие на граждански организации в наблюдението и оценката.  Именно липсата на визия за развитие и реформи в МВР превръща както служителите, така и гражданите в заложници и жертви на политически програми.
4. Липсата на успешен институционализиран модел за участие на гражданите в реформирането на МВР. Наличието на подобен модел ще позволи външна оценка на удовлетвореността на гражданите от услугата „сигурност“, ще създаде възможност за дебат по отношение на необходимите реформи и средства за тяхното реализиране, ще даде публичност на предлаганите политики и ще търси съгласие и обединение на законодателна, изпълнителна власт, граждански, професионални и синдикални организации.
5. Разбирането на реформата в МВР като преструктуриране, преименуване и съкращаване, а не като повишаване на ефективността, прозрачността и осигуряване на достойни условия на труд за служителите. Към момента няма разбиране на политическо ниво, че преди да започне процес на промяна е необходимо да се направи оценка за това колко ще струва тя и то през призмата на услугата, която доставя МВР. Когато се говори за реформа в публичното пространство, се има предвид драстично намаляване на броя на служителите в МВР, без да се отчита факта, че при съкращения това ще натовари социалната система, ще увеличи безработицата и създава риск от невъзможност да функционират определени звена и структури в МВР. Математическият подход и механичното съкращение на хора е един от най-грешните и пагубни модели за реформа, тъй като ефектът от тези съкращения се измерва само и единствено като спестявания в МВР и намаляване на щата, но не отчита допълнителното натоварване на другите служители във ведомството, невъзможността за изпълнение на служебните ангажименти поради свръх-натовареност, т.е. качеството и ефективността на работата. Този математически подход при редуциране на числения състав на основните структури на министерството може да доведе до намаляване ефективността при изпълнение на функциите на МВР. Подобно разбиране за реформата създава криза в МВР и условия за намаляване ефективността на Министерството и увеличава неудовлетвореността на гражданите от услугата, която им се предоставя.