Необходими са сериозни реформи, за да работи МВР успешно и да изпълнява функциите, както и да мотивира служителите си. До това заключение стигнаха на дискусия, в която се включиха фондация „Общество и сигурност“, Синдикалната федерация на служителите в Министерство на вътрешните работи, както и Цвятко Георгиев – зам. министър на вътрешните работи.

Реформите в МВР трябва да бъдат дългосрочни, както и да има дългосрочна стратегия за реформи със съответните финансови инструменти.

В рамките на форума бяха представени две изследвания, които показват настроенията на гражданите и чувството им за сигурност. Второто изследване показва мотивацията на служителите на МВР и проблемите вътре в самата система.

Оказва се, че 73,8% от гражданите не се чувстват сигурни, а близо 60% от анкетираните 468 граждани, са били жертва на престъпление. Най-много българите се страхуват да не станат жертва на кражба или да бъдат жертва на бездействието на институциите, както и да не станат жертва на измама.

Въпреки всички проблеми в системата на МВР, повечето хора все пак разчитат на полицаите, когато имат нужда от помощ, а 27,2% се доверяват на съда и на служителите на пожарната безопасност. 27% обаче не разчитат на помощ, от която и да е институция, а 11% от анкетираните търсят връзки сред близките и приятелите си, когато имат нужда от помощ. Най-много обаче (47%) не вярват на никого и търсят решение самостоятелно.

Най-доброто решение, за да се промени тази ситуация е да се промени работата на съда и прокуратурата, да се подобри работата в МВР и да се засили връзката между институциите, обявиха синдикалистите.

Според изследването основните проблеми в системата на МВР са свързани с това, че министерството е нереформирано, но с най-чести промени. От 2007 г. досега са вливани и изваждани от министерството различни структури като ДАНС и ГДБОП, а на фона на това служителите прогресивно намаляват и от 68 000 през 2009 г. в момента са 49 000 души.

В същото време има направени 33 изменения на Закона за МВР, сменят се много често и нормативните актове,което демотивира служителите, тъй като това единствено затруднява работата им и предизвиква излишни грешки.

Самите служители на МВР са на мнение, че системата е твърде политизирана и това се отразява върху работата на редовите полицаи, едновременно с това пък няма почти никаква материална база, а кариерното развитие зависи от чисто субективни обстоятелства, а не от качеството на работата. Служителите се оплакват и от това, че нямат адекватни социални придобивки и стимули за работа.

Полицаите се оплакват и от това, че няма никаква сигурност в условията им на работа. Във връзка с това в момента има и притеснения, че може да отпадне даването на 20 заплати при пенсиониране.

Източник: DARIKnews България

На 1 октомври 2015г. в град София,  неправителствени, професионални и браншови организации, заедно с представители на изпълнителната и законодателната власт ще обсъдят предизвикателствата пред гражданската сигурност в България.

Темата на дебата е: „МВР: споделена, неразбрана или липсваща сигурност?“. В първата част ще бъдат представени резултатите от изследването на Фондация „Общество и сигурност“, с което за първи път в България се измерва усещането за сигурност и моделите за справяне с несигурността.

Успоредно с това, представители на Синдикална федерация на служителите в МВР, ще споделят предизвикателствата, пред които се изправят служителите и какво трябва да се промени, за да удовлетворяват потребностите на гражданите.

В края на първата част от дебата, ще бъдат представени политиките на МВР за повишаване качеството на услугата „гражданска сигурност“ и предвижданите реформи в тази област.

Във втората част ще се проведе дискусия и всички участници ще имат възможност да споделят своите гледни точки и визия за промяна, така че да се подобри средата за сигурност.

Събитието ще се проведе в Бест уестърн сити хотел, намиращ се на ул. Стара планина 10, а програмата на дебата можете да намерите тук.

Ако имате желание да вземете участие, моля потвърдете го до 29 септември 2015г. на имейл: ssf@ssf-bg.eu

Форум „Гражданско участие“/ФГУ/ – мрежата, на която е член и Фондация „Общество и сигурност“ стартира инициативата „Забраненият референдум“.

Инициативата има за цел да даде шанс  за отпадналите въпроси за националния референдум.

Членовете на мрежата, обединяваща повече от 100 неправителствени организации ще организират алтернативно допитване относно задължителното гласуване и мажоритарния елемент – въпросите, които през юли депутатите не одобриха за националния референдум на 25 октомври.

Идеята за „Забранения референдум“ ще се реализира онлайн от група неправителствени организации и ще включва няколко публични събития. 

 Повече информация за инициативата ще бъде оповестена при старта на онлайн платформата „Забраненият референдум”.

Казанлък ще бъде домакин на Регионален форум „Нашата сигурност – споделена или неразбрана отговорност”, предаде кореспондент на Радио „Фокус”. Организатори на събитието са Синдикалната Федерация на служителите в МВР и Фондация „Общество и сигурност”. Форумът ще се проведе в Мултимедийната зала на ИМ „Искра”. Той ще бъде открит в 11.00 часа от Валентин Попов – председател на УС на Синдикалната Федерация на служителите на МВР и член на настоятелството на Фондация „Общeство и сигурност” и Цанимир Славчев – представител на община Казанлък, член на Федерацията. В рамките на форума директорът на Фондация „Oбщество и сигурност” Радостина Якимова ще направи презентация на тема „Разбиране на услугата „сигурност” и ролята на гражданите и местната власт за повишаване на нейното качество”. След това ще се проведе дискусия по отношение на специфичните потребности по отношение на услугата „сигурност” на различни социално-икономически, възрастови и етнически групи и дискусия по темата „Какво може да се направи на местно, областно и национално ниво за удовлетворяване на потребностите от сигурност”.

Източник: Агенция „Фокус“

На 1 юни 2015г., Фондация „Общество и сигурност“ стартира информационна кампания , чиято цел е да се информират родителите за това какви са правата на техните деца и какви действия да предприемат ако срещнат заплаха.
Кампанията се провежда днес на ГКПП „Кулата-Промахон“ и ГКПП „Калотина“, където служители в МВР ще предоставят информационните материали на всички граждани, които преминават държавната граница.
Кампанията се реализира в партньорство със Синдикална федерация на служителите в МВР, Държавна агенция за закрила на детето и с медийната подкрепа на Дарик радио.

Къде хората и институциите имат пресечна точка в сферата на сигурността?

Как обществото си представя и обяснява услугата „сигурност“?

Кое е общото между това, което хората искат и системата може да предложи?

Къде се къса връзката между обществото и институциите и защо няма диалог?

Какво очаква и какво разбира обществото от понятието „Сигурност“ – отговорите от Радостина Якимова – Фондация „Общество и сигурност“.

„На първо време това общество, за което ние си говорим трябва да придобие облик, защото това не е една огромна маса от хора, това сме аз, вие, моето семейство и моите приятели. Всички имаме различни потребности.“ каза Якимова в „Темида“ и допълни, че ако хората имат лица, бъдат питани и се срещат със служителите в МВР, местната власт и институциите, то те ще срещнат позициите си и ситуацията ще се промени. 

Цялото интервю с нея можете да гледате от 13.44 минута в „Темида“ по България Он Ер.

Източник: България Он Ер

От проведените до момента форуми в градовете Плевен, Пловдив и Смолян стана ясно, че проблемите по темата „сигурност“ са сериозни, а обществените дискусии – необходими.

Участниците, с които се срещнахме – представители на местни и регионални институции, неправителствени организации и медии, изразиха мнението, че дискусиите по темата дори са закъснели в някои отношения, защото средата става все по-несигурна, а хората все по-объркани  и неуверени на фона на новите предизвикателства, пред които се изправят.

Следващите форуми ще се проведат в градовете Бургас и Варна на 22 и 23 април 2015г.  

Те ще имат за цел да се споделят добрите практики на местно ниво, но също така и да се идентифицират специфичните за черноморските градове предизвикателства по отношение на услугата „гражданска сигурност“. 

Втората серия от регионални форуми, които Фондация „Общество и сигурност“  реализира в партньорство със Синдикална федерация на служителите в Министерство на вътрешните работи /СФСМВР/ ще се проведат на 8 и 9 април 2015г. в Пловдив и Смолян.

Форумите имат за цел да се обсъди услугата „гражданска сигурност“ доставяна от МВР и инструментите на местно, регионално и национално ниво, които могат да повишат нейното качество.

Организаторите на форумите вярват, че сигурността е наша обща отговорност, а не само функция на МВР и местните и областни органи за самоуправление. 

Регионалният форум в град Пловдив е с начало 13.00 часа и ще се проведе на 8 април 2015г. в  Хотел „Рамада Пловдив Тримонциум“, Зала „Тракия“, ул. „Капитан Райчо“ 2

Регионалният форум в град Смолян ще се проведе на 9 април 2015г. в  Конферентната зала на Областна администрация – Смолян, намираща се на бул. България  № 14. Началото на форума в Смолян е 11.00 часа.

На форумите, заедно с местни експерти ще обсъдим мерките за „обществен ред  и сигурност“ на местно ниво, и нуждите на конкретни социално-икономически и демографски групи. Идентифицираните проблеми и възможностите за тяхното решаване ще бъдат дискутирани през мерките, които могат да се предприемат на местно, областно и национално ниво.

Един от акцентите, които ще бъде поставен по време на форумите ще бъде необходимостта гражданите да познават по-добре правата си и да бъдат проактивни по отношение на услугата „гражданска сигурност“ доставяна от МВР и местната власт.

Преди да предприемем конкретни действия за информиране на гражданите и промяна на политиките,  е необходимо да се направи анализ на нуждите на гражданите. Именно поради тази причина, ние разработихме  специален въпросник, който Ви молим да попълните, защото Вашето мнение е важно за нас. 

Основният проблем, около който се обединяват представители на синдикални, професионални и неправителствени организации по отношение на обществения ред и сигурност, е че услугата „сигурност“, която доставя МВР на гражданите, не е ефективна и не удовлетворява техните потребности. Дискусията около параметрите и очакванията каква да бъде тази услуга не се е състояла – както с гражданите, така и със синдикалните и професионалните организации. Причините да не се състои подобна дискусия са много, но основните са:

• Концепцията за това какви функции да изпълнява МВР се сменят с всяко следващо Правителство;
• Системата е затворена и не създава реални възможности за гражданско участие в процеса на вземане на решения, а и самите граждани не са мотивирани за това, защото техните знания и представи на МВР много често се основават на митове и предразсъдъци, които поколенчески се унаследяват;
• Представителите на политическото и професионалното ръководство в МВР, които приемат МВР като силова институция, чиято роля е да се гарантират обществения ред и сигурност, много често се отнасят към гражданите самонадеяно, а понякога арогантно. В много от решенията, които се вземат, прозира и се демонстрира елитарност спрямо гражданите, тъй като се казва, че те не разбират същинските проблеми на институцията, не познават системата и именно затова нямат право да казват на МВР какво за тях е сигурност и как тя може да бъде гарантирана.

Именно поради това системата на МВР става все по-ригидна, все по-капсулирана и жертва все по-жестоко своите служители. Това се случва на фона на една услуга „сигурност“, чието качество става все по-ниско и от която гражданите са все по-малко удовлетворени, а МВР  ги убеждава, че те не разбират „сложната материя на сигурността“.

Ригидността на системата се дължи на много причини част, от които са:

1. МВР е институция, която реализира дейности по превенция, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред, защита на националната сигурност, граничен контрол, регулиране на миграционните процеси, защита на финансовите интереси на Европейския съюз, пожарна безопасност и защита на населението. Голяма част от дейностите изискват класифициране на информацията, което само по себе си е свързано с недопускане на граждански и професионални организации в процеса на изготвяне и изпълнение на програмни документи. Именно тази необходимост от ограничаване на достъпа до информация, която е разбираема, се използва като мотив за затваряне на институцията и недопускане на граждански мониторинг по отношение на цялостната политика за МВР. Под претекста, че дадени политики, решения и действия са класифицирани, се изолират структурите на гражданското общество, демотивират се за участие и се формират нагласи в гражданите, че МВР е институция, която за да бъде наблюдавана и оценявана, изисква специфична експертиза, която само определени хора притежават. По този начин голяма част от представителите на структурите на гражданското общество съзнателно са изолирани и се допускат определен кръг от неправителствени организации и експерти, които са с доказани опит и експертиза, но които не работят активно с широката общественост и по този начин техните предложения за промяна, визия за реформа и експертни оценки достигат до много тесен кръг от хора.

2. Липсата на достъпна и разбираема информация, създава условия за спекулация както с броя служители в МВР, така и за начина, по който се разходват средствата, което пък позволява да се реализират промени, удовлетворяващи определени политически партии. Отчетните документи, които се публикуват на сайта на МВР и се популяризират в медиите, са представени по неразбираем начин. Тези документи се публикуват, но не се „превеждат“ на разбираем език, който да насърчи изразяването на гражданска позиция и споделяне на очаквания за това каква услуга гражданите на Република България искат да получават. Именно поради това гражданите на Република България нямат реална потребност да участват в изготвянето на предложения за промяна в МВР. Това от една страна се дължи на посочените причини, но също така е провокирано от целенасоченото допускане на определен, тесен кръг експерти в процеса на консултиране и информиране.
3. Политизирането на системата е една от основните причини за липсата на действия за отваряне на МВР към гражданите. МВР, поради своята същност и функция, е силова структура и дава възможност за употреба на ресурсите и за обслужване на политически и партийни интереси и защита на определени лица /данни от изследване на факторите причиняващи стрес, проведено през 2013г./. Политизирането на системата променя визията за функцията и ролята на МВР – от структура, която трябва да доставя услугата „сигурност“, тя се превръща в структура, която подпомага /понякога с цената на репресия/ постигането на определени политически приоритети.  Политизирането на системата допринася за липсата на визия за развитие и реформи на МВР, тъй като хоризонтът на планиране е в рамките на мандата на управляващата политическа партия/коалиция. Реформирането в МВР изисква както разговори за ефекта от реформата върху служителите, така и изготвяне на инструментариум за оценка на качеството и ефективността на предоставяната услуга и удовлетвореността на гражданите от нея, което от своя страна изисква участие на граждански организации в наблюдението и оценката.  Именно липсата на визия за развитие и реформи в МВР превръща както служителите, така и гражданите в заложници и жертви на политически програми.
4. Липсата на успешен институционализиран модел за участие на гражданите в реформирането на МВР. Наличието на подобен модел ще позволи външна оценка на удовлетвореността на гражданите от услугата „сигурност“, ще създаде възможност за дебат по отношение на необходимите реформи и средства за тяхното реализиране, ще даде публичност на предлаганите политики и ще търси съгласие и обединение на законодателна, изпълнителна власт, граждански, професионални и синдикални организации.
5. Разбирането на реформата в МВР като преструктуриране, преименуване и съкращаване, а не като повишаване на ефективността, прозрачността и осигуряване на достойни условия на труд за служителите. Към момента няма разбиране на политическо ниво, че преди да започне процес на промяна е необходимо да се направи оценка за това колко ще струва тя и то през призмата на услугата, която доставя МВР. Когато се говори за реформа в публичното пространство, се има предвид драстично намаляване на броя на служителите в МВР, без да се отчита факта, че при съкращения това ще натовари социалната система, ще увеличи безработицата и създава риск от невъзможност да функционират определени звена и структури в МВР. Математическият подход и механичното съкращение на хора е един от най-грешните и пагубни модели за реформа, тъй като ефектът от тези съкращения се измерва само и единствено като спестявания в МВР и намаляване на щата, но не отчита допълнителното натоварване на другите служители във ведомството, невъзможността за изпълнение на служебните ангажименти поради свръх-натовареност, т.е. качеството и ефективността на работата. Този математически подход при редуциране на числения състав на основните структури на министерството може да доведе до намаляване ефективността при изпълнение на функциите на МВР. Подобно разбиране за реформата създава криза в МВР и условия за намаляване ефективността на Министерството и увеличава неудовлетвореността на гражданите от услугата, която им се предоставя.

Фондация „Общество и сигурност“

Най-важният елемент от целият процес е институционализирането на формите и процедурите за гражданско участие в реформирането на МВР. Вторият изключително важен компонент е обединяването около необходимостта от изготвяне на дългосрочна стратегия за реформи в МВР, която да бъде приета както от МВР и гражданските организации, така и от синдикатите.

1. Институционализиране на форми и процедури за гражданско участие в реформирането на МВР

Едно от най-големите предизвикателства е как да се институционализира гражданското участие, без това да направи структурата тромава и неефективна. Именно поради това е необходимо да се сформира неформална група от представители на НПО и професионални организации, които да изяснят параметрите на функциониране, механизмите за включване на гражданите и процедурите за консултиране с правителствените представители. В този период на предварително планиране е необходимо да се предвидят дейности и мерки, които от една страна да изследват очакванията на гражданите за услугата „сигурност“ и да се проведат обществени обсъждания и консултации за това до каква степен МВР може да се реформира така, че да отговаря на обществените  очаквания. Необходимо е в този процес на предварителна подготовка  да се предвидят и механизми, чрез които гражданите ще могат да участват активно в процеса на наблюдение на дейността на МВР и в изготвяне на препоръки за нейното подобряване. Освен компонента на активно и широко гражданско участие е необходимо да се предвиди институционализираната форма за гражданско участие да има и необходимата експертиза. Поради тази причина е необходимо да се привлекат два типа организации: организации с експертиза по темата „сигурност“, МВР, гражданско участие и изготвяне на програмни документи, както и организации, които имат достъп до широк кръг граждани. Този формат ще осигури от една страна необходимата експертност, ще позволи реализирането на дейности по информиране и консултиране на гражданите и ще изпълни със смисъл и съдържание дейността институционализираната форма за гражданско участие.

Един въпросите, които трябва да се обсъдят, е дали подобна институционализирана структура е по-добре да бъде към Министерски съвет или към Министерство на вътрешните работи.

Мотивите за това да бъде към МВР са свързани със спецификата на дейността на тази структура, която изисква консултиране и дебатиране по  конкретни проблеми касаещи ефикривността на ведомството и качеството на доставяната услуга „сигурност“. Функционирането на институционализирана форма за гражданско участие към МВР ще осигури пряк достъп и възможност за съвместна работа с експертите на различни служби в Министерството, което ще направи процеса по-оперативен и гъвкав.

Аргументите в подкрепа на институционализирането на подобна структура към Министерски съвет/МС/ са повече – от една страна те са свързани с необходимостта  визията за реформи и дългосрочната стратегия за развитие на МВР да се одобрят и утвърдят от представители на различни Министерства и ведомства, чиято дейност и политика ще бъдат пряко или косвено повлияни от провеждането на реформа в МВР. От друга страна, конституирането на този орган към МС ще гарантира неговата независимост от МВР. Участието на представители на други ведомства с ранг министър или зам.-министър, ще улесни процеса по приемане на предложенията на ниво МС и ще гарантира приемане на по-голяма част от препоръките на този орган. В дългосрочен план, създаването на подобна структура към МС ще позволи разширяване обхвата на дейност, тълкуване на услугата „сигурност“ в много по-широк аспект и синхронизиране на визиите за развитие и реформа в съдебната система и отбраната.

2. Обединяване около необходимостта за изготвяне на дългосрочна стратегия и единна визия за МВР

Преди да се пристъпи към изготвяне на дългосрочна стратегия, трябва граждански и професионални организации, както и представители на законодателната и изпълнителната власт да се обединят около единна визия за МВР и то в дългосрочен план. Изготвянето на единна визия е свързано както с проучване на нагласите на гражданите, така и с лобиране и провеждане на консултации с правителствени представители. Основните въпроси, по които трябва да се проведат разговори и да се стигне до консенсусно решение, преди да се започне изготвяне на стратегия са:

• Какви са структурните промени, които е необходимо да се реализират? Кои са звената, които е необходимо да излязат от МВР и към кои министерства и агенции ще бъдат прехвърлени? Как се гарантира защитата на правата на служителите и спазването на договора, който са сключили, започвайки работа в МВР. Какво се случва със звена като АМВР, ИП на МВР и др.?
• Дали посоката на реформа ще е към децентрализация или централизация? В случай на децентрализация, как се повишава квалификацията на екипите, които на местно и регионално ниво ще управляват структурите? Как се осъществява последващ контрол върху дейността и се предотвратяват корупционни практики? По какъв начин ще се гарантира едно и също качество на услугата „сигурност“ в страната.
• Как се намалява политическото влияние в работата на МВР? Възможно ли началниците на районни управление и/или директорите на областни дирекции на МВР да се избират заедно с кандидатите за кметове на населени места в случай на реформа в посока децентрализация? Какви са механизмите, които в случай на децентрализиране ще позволят дебат на ниво концепции за развитие и ще гарантират прозрачност и честност при избора/назначаването? Как се ограничават политическите „чистки“ и изтичането на квалифицирани кадри на МВР?
• Какви са механизмите и моделите, които да позволят активно остаряване на служителите? По какъв начин ще бъдат въведени принципите на учене през целия живот? Как се гарантира приемствеността между служителите?
• Каква е степента на „отваряне“ на МВР за гражданите и какви са конкретните действия, които е необходимо да се предприемат? Кои са темите, по които информацията се характеризира като класифицирана и как заинтересованите страни да се обединят около това решение?
• По какъв начин се преодоляват натрупаните предразсъдъци и стереотипи по отношение на служителите в МВР? Как се развенчават митовете и кои са организациите и/или институциите, които трябва да го направят? Каква е комуникационната стратегия, която е необходимо да се изготви и кои са основните приоритети?
• Кои са организациите и институциите, които работят с децата и младежите и развиват тяхната гражданска активност и правна култура по отношение взаимодействието с МВР? Как се съчетават принципите на формално и неформално образование?
• Как МВР взаимодейства с другите институции на ниво доставка на услугата „сигурност“ и по какъв начин това взаимодействие може да се подобри? Какви инструменти е необходимо да бъдат приложени и как се измерва техния ефект?

Фондация „Общество и сигурност“

Министерство на вътрешните работи е единственото нереформирано министерство в Република България, но е и едно от министерствата, в които структурните промени са най-многобройни. Една от най-големите структурни промени, която допринесе МВР да се превърне в мега-министерство е  закриването на Министерство на извънредните ситуации и поемането на ръководството на това звено от МВР /29.07.2009 г./. Тази промяна  е една от основните причини за разширяване на обхвата и  функциите на МВР, както и за увеличаване на щата на заетите. Дейностите по защита на населението, като неспецифични за МВР, отнеха изключително голям финансов, човешки и времеви ресурс, за да се създаде моделът,  който да гарантира, че едно механично сляло се с МВР ведомство ще започне да функционира като част от цялото Министерство. Стресът от това механично сливане, който изживяха както служителите в закритото МИС и МВР, липсата на ясни правила за взаимодействие, промяната на принципите на работа и взаимодействие между институциите е изключително голям. Малко преди „вливането“ на служители от МИС, от МВР – през 2007 г.,  „излиза“ Национална служба „Сигурност“ и дирекция „Защита на средствата за връзка” и се формира Държавна агенция „Национална сигурност“. В резултат на структурните промени, към 2009г., числеността на МВР е близо 68 000души.

В периода 2009-2014 г. продължават да се извършват структурни промени, като през 2013 г., от структурата на МВР се изваждат Главна дирекция за „Борба с организираната престъпност“ и Специализирана дирекция „Оперативни технически операции“. ГДБОП стана част от ДАНС, а СДОТО се превърна в Държавна агенция „Технически операции“ към МС.   Успоредно с тези структурни промени се променят и наименованията на регионалните структури и дирекции в МВР и се намалява броя на заетите, за да стигне щатът на МВР 49 500 души през 2014 г.

Всички тези промени са извършвани без участие на гражданите, без оценка на ефекта от тях върху качеството на услугите, които се доставят от МВР, и най-вече без оценка на влиянието им върху служителите. Именно тази дългогодишна практика е една от причините, МВР да се превърне в  (авто)репресивна, подозрителна, дехуманизирана, формална и дезангажирана институция, в която перспективата за дългосрочна реформа и  включване на гражданите в нейното осъществяване се оценява като заплаха, която трябва да бъде ограничена, а не като възможност, която е необходимо да се използва.  

Фондация „Общество и сигурност“

На 23 и 24 април 2016г. в град Банско се проведе работна среща за определяне приоритетите на Фондация „Общество и сигурност“ до декември 2017г.

Работната среща е финансирана от Синдикална федерация на служителите в МВР по проект „Служителите в МВР и гражданите – партньорство за сигурност!“.

В работната среща взеха участие членове на Синдикална федерация на служителите в МВР, представители на неправителствени организации, с които Фондацията работи успешно в последната година и представители на академичната общност.

Основното предизвикателство, което бе идентифицирано от участниците в обучението бе организационното и административно укрепване и развитие на Фондацията, а приоритетните области, които се определиха за работа до края на 2017г. са свързани с подобряване имиджа на служителите в МВР и повишаване доверието на гражданите, работа с деца и младежи и изготвяне на стратегия за повишаване качеството на услугата „сигурност“, подкрепена не само от политическите партии, но и работодателски и неправителствени организации, академична общност и държавни институции.