Бюджетът на МВР за 2016 г. е близо 1,5 млрд. лева (в т.ч. средствата от ЕК) и въпреки неговото увеличение и проведени реформи, гражданите на Република България:
Това са основните изводи от изследването на Фондация „Общество и сигурност“, което имаше за цел да измери личното усещане за сигурност и безопасност през 2016 г. сред 454 граждани на Република България.
71% от участвалите в изследването на Фондацията НЕ се чувстват сигурни за себе си и своите близки, 48 % са казали, че се чувстват по-несигурни, а 29,5% са казали, че се чувстват еднакво несигурни и през 2015 и през 2016 г.
17,2% са отговорили, че в последните 5 години са били жертва, 32,2% са посочили, че са били свидетели, а лицата, които са били и жертва и свидетели на престъпление са 10,6%.
Данните показват намаляване на броя на лицата, които са били жертва и 5% ръст на тези, които са били свидетели на престъпление. Наблюдава се и леко увеличение на броя лица, които са били едновременно и жертва и свидетели на престъпление – 10,6% през 2015 г. спрямо 11,9% през 2016 г.
В случаите, в които гражданите са жертва или свидетели на престъпление най-голям дял от тях (51,5%) реагират и сигнализират на ЕЕН 112, на второ място (18%) в изследването е делът на хората, които не са сигнализирали, тъй като не вярват, че някой ще обърне внимание на подадения от тях сигнал, а на трето място с един и същ дял (14,4%) са тези, които са се намесили лично и не са сигнализирали на органите на реда и тези, които нито са реагирали, нито са сигнализирали, тъй като не виждат смисъл.
Все повече хора се страхуват, че ще станат жертва на кражба и грабеж (74%), бездействие на институциите ( 64,3%), посегателство или телесна повреда ( 53,7% – като тук ръстът е повече от 20% в сравнение с 2015 г.) и на корупция ( 44,5%).
И през 2016 г. институцията, която се ползва с най-голямо доверие по отношение на личната сигурност и безопасност е полицията ( 62,1%), следвана от съда и пожарна безопасност и защита на населението. Все повече хора не вярват на никоя от институциите – 32,3% (27,2% през 2015 г.) и разчитат само на себе си, за да се чувстват сигурни.
Според 72,7% от участниците в изследването да се чувстваш сигурен означава да отсъства заплаха за личността, имуществото и близките им, а 63,9% биха се чувствали сигурни ако закононарушителите и престъпниците се наказват адекватно.
Тези очаквания са пряко свързани с работата не само на правоохранителните, но и правораздавателните институции. Усещането за липса на заплаха за личността, имуществото и близките е много субективно и няма как да бъде удовлетворено напълно, но би могло да се създава посредством политики, в чието формулиране и реализиране участват гражданите, а също и посредством кампании и дейности, които имат за цел да покажат и засвидетелстват на гражданите, че институциите са загрижени и се стремят да гарантират тяхната сигурност и безопасност.
Очакването закононарушителите и престъпниците да се наказват адекватно, показва, че е необходим нов, цялостен подход не само по отношение на разкриваемостта на престъпленията, но и по отношение на правораздаването. Тези очаквания доказват, че независимо колко различни са дейностите на МВР, прокуратура и съд, хората разглеждат правораздаването като един процес и очакват краен резултат, който ги удовлетворява, а именно – справедливи наказания. Резултатите показват и нещо симптоматично за дейността на трите институции, а именно, че въпреки множеството проведени реформи във всяка една структура към момента те са оценени като неефективни по отношение на крайния резултат. Това доказва необходимостта от спешна промяна в начина на реформиране на МВР, прокуратура и съд и повишаване на ефективността на целия процес, както на ниво разследване, така и на ниво правораздаване.
Доказателство за това интерпретиране на данните дават и получените отговори на въпроса „Какво Ви е необходимо, за да се чувствате по-сигурни?“ (до 3 отговора), където на първите три места са очакванията да се подобри и ускори работата на МВР, съд и прокуратура (71,8%), да се промени цялостно работата на институциите и да насочат усилията си върху реална превенция и разкриваемост на конвенционалната престъпност (70,5%) и да се приемат по-строги мерки за извършителите на престъпления.
По три показателя в изследването от 2016 г. се забелязва ръст спрямо 2015 г. , като най-висок е в очакванията за цялостна промяна на работата на институциите – от 56% през 2015 г. на 70,5% през 2016 г. Очакване да се подобри и ускори работата на МВР, съд и прокуратура през 2015 г. са имали са имали 68,7%, докато през 2016 г. този процент е 71,8, а близо 30% – от анкетираните са посочили, че очакват правоохранителните органи и местни институции да съдействат и сътрудничат на гражданите ( 20,4% през 2015г.). Увеличен през 2016 г. е делът на гражданите, които имат желание да познават районния си инспектор – 4% през 2016 г., спрямо 2,1% за 2015 г. Леко увеличение се забелязва в процентът лица, които са посочили, че имат нужда от функциониращи доброволни отряди към общината – 4% през 2016 г., спрямо 3.2% през 2015 г.
Тези данни доказват, че гражданите на Република България имат две основни очаквания по отношение на личната си сигурност и безопасност, а именно:
Именно тревожните резултати от него са основната причина да бъде стартирана кампания „Цената на сигурността“, чийто медиен партньор е Информационния портал за неправителствените организации в България.
Кампанията има за цел да разкаже повече за проведените реформи, резултатите от тях и най-вече каква е цената, която плащат служителите и гражданите за сигурността, която получаваме. Официалният старт на кампанията не на 02 февруари 2017 г., когато ще бъде публикуван и първия видеоклип на тема „Защо реформите в МВР не дават резултат?“
„Цената на сигурността“ е кампания на Фондация „Общество и сигурност“, която има за цел да постави началото на широк обществен дебат за това какво е необходимо да се направи, за да се повиши сигурността на гражданите на Република България и да се постави началото на устойчива и дългосрочна реформа в МВР, в която участват гражданите и служителите в системата. Официален медиен партньор на кампанията е НПО порталът – създаден през 2009 г. от Българския център за нестопанско право и Фондация ПАЦЕП. Официалното му стартиране е на 22 февруари 2010.
Порталът съдържа най-актуалната база данни на НПО в България. Всяка регистрирана организация може да редактира профила си и да ползва услугите на сайта – създаване на собствена уебстраница, публикуване и ползване на материали в библиотеката, публикуване на съобщения за предлагане на работа и търсене на доброволци, достъп до базата данни с кандидат-доброволци, публикуване на новини, събития в календара и малки обяви.
За пет години Информационният портал за НПО в България успя да се утвърди като средище на хората от гражданския сектор, медиите, бизнеса и доброволци ентусиасти.
НПО порталът има над 600 000 уникални посещения годишно, като над 60% от ползвателите му са с висше образование, а 16% са млади хора.
От името на Настоятелството на Фондация „Общество и сигурност“ благодарим за това, че повярваха в нас и ни подкрепиха.
Директорът на Фондация „Общество и сигурност“ Радостина Якимова каза в „България сутрин“, че е било възможно да се предотврати вчерашният бунт в бежанския център в Харманли.
„Имаме и други населени места, в които тлеят такива конфликти, имаме много села с битова престъпност. Трябва да променим начина, по който правим политиките за сигурност. Ако преди една година се беше направило нещо и институциите бяха казали, че се очаква конфликт, може би нямаше да се стигне дотук“, коментира тя в студиото на Bulgaria ON AIR.
Радостина Якимова призова управляващите да спрат да третират всички като пешки на шахматната дъска и да отчетат реалните нужди на хората.
„За последните 5 години 36 служители на МВР са загинали, изпълнявайки служебните си правомощия. На границата и в момента няма дърва за отопление на тези служителите. МВР трябва да се реформира, така че да доставя качествена услуга на гражданите“, каза още гостът на телевизията.
Експертът по кризисна комуникация Калин Калинов посочи, че е трудно да се правят оценки на този етап и трябва да се види какво е предизвикало напрежението.
„Основната функция на държавата е да защитава своите граждани. Говорим за неглижиране в това отношение. Има сериозен проблем в планирането на бюджета на министерството на вътрешните работи“, коментира той.
По думите му от правна гледна точка бежанците не могат да бъдат изпратени обратно в Турция.
Видеото може да бъде видяно тук.
МВР продължава да е нереформирана институция, която не предоставя качествена услуга „сигурност“. Този факт отбелязват не само гражданите, но и служителите, а по-долу са само част от причините за неефективността на ведомството.
Европейският телефон за спешни повиквания 112 работи на територията на България без прекъсване, 24 часа в денонощието и може да се избира безплатно от всяка точка на страната, дори и от местата, където мобилните ни телефони са без обхват.
Кога избираме тел. 112?
Когато ситуацията изисква СПЕШНА намеса на службите за спешно реагиране (пожарна, полиция, спешна помощ, гражданска защита) и екип трябва да посети мястото на инцидента.
Как се подава сигнал на 112?
През 2015 г. в ДНС 112 са приети 4 686 390 повиквания, от които едва 1 987 576 са реални сигнали.
Кой носи отговорност за нереалните сигнали, които са приети от служителите?
Кой образова гражданите?
Кой и как налага глоби за нереалните сигнали?
Кой измерва потенциалният риск за гражданите?
Дебатът за реформата в МВР включва и ДНС 112 и е крайно време да се заговори за отговорността, която семействата и институциите имат, за да се ограничат нереалните сигнали.
„Аз съм майка и дъщеря ми се гордее изключително много с това, че съм полицай. Тя знае, че се грижа не само за нейната сигурност, но и за сигурността на нейните приятели в детската градина. Това, което не знае, е че мечтая за деня, в който системата ще се промени и няма да е толкова тромава. Не знае, че мечтая за деня, в който не само близките ми, но и всички граждани ще се гордеят със своята полиция. Вярвам, че този ден ще дойде. “
Все по-често виждаме самотни пожарникари, които се борят с огнената стихия, а ако са повече то задължително около тях има минимум два-три пожарни автомобила.
Замисляли ли сте се някога на какво се дължи фактът, че броят на пожарникарите е равен на броя на пожарните автомобили?
Една от причините е, че пожарникарите са малко и недостигат. Другата причина е много по-страшна и се дължи на нормативен пропуск и липсата на минимален брой пожарникари в екип. Въвеждането на минимален брой се отлага във времето и очакваме да има такъв едва средата на 2017 г.
В същата тази наредба пише, че при произшествие в затворено помещение, екипът от пожарникар и шофьор / най-честата практика/, трябва да изчака друг екип преди да влезе в горящото помещение. Това поставя приелите сигнала пожарникар и шофьор в безизходица: да влязат да помогнат на пострадалите или да изчакат помощ, около 15 – 20 минути в големите градове и много по-дълго време в малките, където помощ може да дойде от отдалечен град. По-скоро изключение, отколкото практика е на смяна да дежурят по трима, четирима пожарникари, като това е броят на дежурните в някои големи градове. В малките населени места положението е много по-страшно.
Следващият път, когато видите пожарникари, които стоят пред горяща сграда и не влизат да гасят пожара, не се гневете на тях, а на системата, която позволява да се случи това.
Следващият път, когато чуете за пострадал пожарникар, не забравяйте че много често това се е случило, защото на сигнала са се отзовали двама – единият е влязъл сам в огнената стихия, защото другият трябва да го осигури с вода. А трети няма.
Фотограф: Силва Тонева
Той се казва Стоян и живее в Константиново.
Потопът на 16 май 2016 г. го завари с пазарска чанта и на път към къщи.
Виждаше, че вали, но не подозираше, че водата може да залее селото, а и не беше чувал нищо за наводнения.
Разбра, че се случва нещо по виковете на хората, които чу. Обърна се и видя, че те сочат надолу към дерето, а там имаше много къщи. Затича се и докато се приближаваше към бурната вода пред погледа му минаха десетки картини и спомени –спомни си за Аспарухово, за загиналите хора, плачещите майки, издавените животни, но най-вече си спомни за тежката борба със стихиите и моментите на безсилие, в които беше попадал. Молеше се водата да не е толкова страшна и да може да направи нещо и да помогне.
Слезе почти до дерето и видя баба Димка. Тя не викаше за помощ. Беше застанала на едно островче, гледаше хората, които се събираха от другата страна на водата и тихо хлипаше. Сгушена и превита на две, гледаше как водата беше погълнала всичко. Осъзнаваше, че е въпрос на минути водата да повлече и нея.
В този момент, Стоян завърза около кръста си едно от въжетата, които мъжете до него държаха и тръгна през водата. Тя го повличаше, но той знаеше и имаше опит в справянето със стихиите. Гледаше напред, стъпваше смело и гледаше баба Димка в очите. Не броеше крачки и не мислеше за рисковете, а бързаше, защото знаеше, че водата приижда за секунди и животът на баба Димка зависеше от това колко бързо ще стигне до нея. Когато отиде на островчето и я хвана, тя затвори очи, мълчеше и стискаше ръката му с неописуема сила. Пусна го, когато беше вече на сигурно място, далеч на сушата.
Баба Димка днес чисти къщата си, а Стоян е на работа. Стоян е пожарникар, но на 16 май 2016 г. почиваше. Той знае, че или си пожарникар и го носиш в сърцето и кръвта си или не си за тази работа. Той знае, че да си пожарникар е призвание, а да спасяваш хората – дълг, а дългът няма работно време!
*Настоящото становище беше представено на национална кръгла маса на тема „Реформа за сигурност и безопасност“, организирана от Фондация „Общество и сигурност“ и Синдикална федерация на служителите в МВР и провела се на 18 декември 2015г.
** Четири месеца след провеждане на националната кръгла маса, нито едно от предложенията на Фондация „Общество и сигурност“ и СФСМВР не е взето предвид.
МВР е ведомството, определяно, както от експерти, така и от гражданите като най-често реформираното и същевременно най-неефективно работещото. Безспорен факт е, че това, което се случва в момента и се доставя като продукт/услуга „гражданска сигурност“ от МВР не удовлетворява гражданите на Република България и остава усещането за разходване на финансови средства, без да има видим резултат.
Доверието на гражданите в институцията МВР е сринато. Те не само отказват да оказват съдействие на служителите в МВР, но дори не сигнализират в много от случаите, в които са станали жертва или свидетели на престъпление. Факторите за липсата на доверие са много, но един от основополагащите е, че гражданите на Република България не участват и не са наясно с това какво се случва в МВР. Те виждат крайният резултат – неподлежаща на контрол „битова престъпност“, липса на превенция и разкриваемост на обири, кражби и грабежи и най-вече симптома на „липсващата и неработеща институция“. Успоредно с това от страна на синдикалните и браншови организации и политическото ръководство на МВР се изпращат разнопосочни сигнали за започнати и прекратени „реформи“, като споровете основно са за обезщетения, униформи, условия на труд и липса на финансови средства. Дебатът на подобно ниво не само срива доверието в МВР, но и изпраща ясно послание към гражданите, че няма реална политическа воля и желание за реформи. Успоредно с това, понятието „реформа“, когато то се използва за МВР, почти изгуби своите смисъл и значение, тъй като всички преустройства, изменения и преобразувания се извършват без обществени обсъждания и дебати, без анализ не само на ситуацията и финансовия аспект, но и без анализ на ефекта от тях в дългосрочен и краткосрочен план. Гражданите на Република България стават свидетели на липсата не само на политическа воля за реформи, но и на липсата на желание от страна на политическите партии за постигане на консенсус по отношение на ролята, функциите и дейността на МВР. Дебат за реформите в МВР не само не е провеждан с гражданите, чиито права и свободи трябва да зачита ведомството, но и всички инициативи по този въпрос се неглижират. Към настоящия момент не само не се зачитат основни принципи, въз основа на които се реализира дейността на МВР, но и се създава усещане, че тази тенденция се задълбочава и влошава. От страна на политическото ръководство на МВР не се демонстрира никаква воля и желание за взаимодействие с граждански и юридически лица и за осъществяване на граждански контрол. Дейностите, касаещи обществените консултации са съобразени със ЗНА, но не съществуват инструменти, които позволяват оказване на граждански контрол върху политиките на МВР и гражданско участие в тяхното формулиране. Представителите на МВР за разлика от много ведомства не демонстрират желание и воля за създаване на обществено-консултативни съвети, което е изключително опасно в ситуация, в която средата за сигурност не само в България, но и в Европа се променя динамично и в която гражданите имат все по-важна роля за превенция и разкриваемост не само на терористични актове, но и на конвенционални престъпления. Подобно изключване на гражданите на Република България от процесите на планиране и реализиране на политики за сигурност и реформи в МВР, ограничаването на правото им на участие в процеса на вземане на решения създава риск не само за тяхната сигурност, но и за националната. Липсата на политическа воля за реформиране на МВР по „правилен“ начин и неглижирането на правото на гражданите да участват ще доведе до още по-голям отказ и нежелание за сътрудничество с органите на властта и предприемане на индивидуални действия за справяне с проблемите на местно ниво. Това ще доведе до противопоставяне между гражданите и органите на властта, което крие множество рискове не само по отношение на сигурността, превенцията и разкриваемостта, но и по отношение на възможностите за управление на подобни процеси.
Именно поради тези причини е изключително важно МВР да започне да изпълнява една от основните си дейности – информационната и да информира гражданите на Република България за всички планирани дейности не само, чрез средствата за масово осведомяване, но и чрез провеждане на обществени обсъждания и дискусии. Реализирането на подобни дейности не само ще повиши доверието на гражданите в МВР, но и ще създаде условия за сътрудничество на местно, областно и национално ниво. Необходимо е МВР да изготви комуникационна стратегия и да реализира информационна кампания за това какви са ролите и функциите на служителите в МВР, в какви случаи е необходимо гражданите да се обръщат към тях, кои са случаите, в които решаването на даден проблем е в компетенциите на местни институции и най-вече да създаде партньорства с граждански организации, с които заедно да реализират подобна информационна кампания. Именно посредством подобна информационна кампания, може да се проведат обществени обсъждания с гражданите за това какви са основните проблеми в техните населени места, какво смятат за нужно да се промени и по какъв начин биха съдействали на органите на властта в процеса по подобряване на средата за сигурност . Успоредно с това на областно ниво могат да се създадат граждански приемни /ако е необходимо фондация „Общество и сигурност“ може да представи визия за създаване на граждански приемни/ , в които представители на МВР, заедно с представители на общинска и областна администрация и НПО да се срещат с гражданите, с които да обсъждат техните проблеми и да търсят общи решения за тях. В процеса на търсене на решения по конкретни казуси ще се изяснят функциите на различните институции и ще се идентифицират конкретни проблеми и възможни решения. По този начин ще се улесни и работата по другата основна дейност на МВР – превантивната. В резултат на откриването на граждански приемни ще се придобие информация за потенциални рискове и заплахи и ще могат да се предприемат дейности по превенция. Това ще повиши ефективността на работа на МВР, приносът и участието на гражданите ще има реален резултат и ефект и ще се подобри сътрудничеството между тях на местно и областно ниво.
РЕФОРМАТА В МВР: ПРАВИЛНИЯТ ПОДХОД
При планирането на реформи в МВР трябва да се приложи подходът „отдолу-нагоре“. От изключителна важност е представителите на политическото ръководство на МВР и политическите партии да са наясно, че реформата е процес, който изисква не само добро управление, но и добро планиране. Преди започване на планирането на реформи в МВР е необходимо да се установи връзката между различните нива, тъй като структурата е централизирана, но трябва да отговаря на конкретни и специфични потребности на граждани, населяващи различни по своя състав, икономическо и социално развитие територии. Именно това е най-голямото предизвикателство в реформирането на МВР – управлението на връзките между планирането на национално, областно и общинско ниво. Управлението на тези процеси изисква определяне на хора, които да ги администрират. Важно е в процеса на реформиране на МВР да се промени начина на работа – делегиране на определени правомощия на администраторите, създаване на ефективни комуникационни канали между тях и сформиране на екипи на различни нива, които да обменят информация помежду си. Поради спешността на започването на реформи в МВР, но и важността те да се случат бързо и ефективно е необходимо да се създаде екип, в който да участват представители на граждански, синдикални и браншови организации, представители на НС и МВР, който да планира дейностите и механизмите за управление на национално ниво. Подобен екип може да се сформира за период до 3 месеца, като той може да функционира на принципа на работна група към МВР или обществено-консултативен съвет към МС. Участниците в него трябва да докажат не само своя опит, но и наличието на експертиза и визия за реформирането на МВР не само като преструктуриране, но и като ефект и повишаване на качеството на услугата/продукта „гражданска сигурност“. След сформирането на екип на национално ниво е необходимо да се сформират аналогични екипи на общинско и областно ниво, които да реализират планираните дейности. Именно тези местни екипи ще проведат обществени обсъждания и да идентифицират не само проблемите и решенията, но и да разберат каква е визията на гражданите за МВР. Ресурс, който може да бъде използван са Местните инициативни групи/МИГ/, създадени по подхода „Лидер“ на ОПРСР 2007-2013, в които участват представители на местната власт, бизнеса и структури на гражданското общество. За да се ускори процесът може да се създадат партньорства между служителите в МВР и МИГ, а само в населените места, в които няма такива групи да се сформират нови екипи. Всички МИГ-ове за изготвяне на своите стратегии за местно развитие са приложили подходът „отдолу-нагоре“ и са провели обществени обсъждания. Те имат ресурси и експертиза, които могат и трябва да се използват при планиране на начина, по който да се реформира МВР. Голяма част от МИГ реализираха стратегии за местно развитие и имат потенциал и капацитет да изготвят планови и програмни документи, което ще улесни много процеса по обработка и анализ на данните. Там, където има офиси на МИГ може да се договори откриването на граждански приемни, което ще окаже положително въздействие не само върху отношението на гражданите към служителите в МВР, но ще създаде възможности за междуинституционално сътрудничество на местно ниво, което ще повиши ефективността на работа на МВР. Там, където няма функциониращи МИГ-ове, може да се използва капацитета и ресурса на Национално сдружение на общините в Република България /НСОРБ/ или други неправителствени организации, които имат структури на територията на страната. При започване на сформирането на местни екипи през март-април 2016г. е реалистично до края на месец октомври 2016г. да има обобщени предложения за реформа в МВР, получени в резултат на обществени обсъждания и предложенията от гражданските приемни. В периода октомври 2016 – февруари 2017г. успоредно с изготвянето на дългосрочна стратегия за сигурност и реформа в МВР могат да се проведат национални обсъждания с представители на браншови и граждански организации, изпълнителна и законодателна власт. Успоредно с това, могат да се водят преговори за осигуряване на финансови средства за реформирането на МВР, повишаване на квалификацията или преквалифициране на служителите в МВР и стартиране на програми за социално предприемачество и заетост за излизащите от системата. По този начин не само ще се постигне обществен и политически консенсус за реформата в МВР, но тя ще има подкрепата и на гражданите, които ще знаят какво предстои и ще могат да осъществяват граждански мониторинг за това доколко планираните дейности се реализират. В последствие сформираните екипи за планиране на реформата в МВР могат да бъдат преструктурирани и да осъществяват граждански контрол и мониторинг върху изпълнението на стратегията за сигурност и реформа в МВР.
Дейността на Министерство на вътрешните работи е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението.
Съгласно ЗМВР дейността на МВР се осъществява въз основа на следните принципи:
2.зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство;
3.публичност и отчетност;
4.политически неутралитет;
5.обективност и безпристрастност;
7.защита на служителите при и по повод изпълнението на служебните им задължения;
(2) Върху дейността на МВР се осъществява граждански контрол от предвидените в действащото законодателство органи.
Чл.4. Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие и да спазват разпорежданията на органите на МВР, издадени при или по повод осъществяване на определените им със закон функции.
Чл. 6. (1) Министерството на вътрешните работи извършва следните основни дейности:
1.оперативно-издирвателна;
2.охранителна;
3.разследване на престъпления;
6.информационна;
7.контролна;
8.превантивна;
9.административно наказателна и предоставяне на административни услуги.
Всеки мой ден е различен. Има дни, в които са ми викали. Дни, в които хора са припадали в ръцете ми. Дни, в които са късали нашивките ми и са се изплювали в лицето ми. Дни, в които съм чувал и виждал как си отива животът.
Дни като тези не са рядкост, но се забравят бързо, защото са последвани от другите дни. Дни като днешният, в който разкрихме кои са хората, ограбили дядо Данчо. Дни, в който няма как да забравиш разплаканият възрастен човек, който ни поднесе в знак на благодарност кошница с ябълки и ни каза „Благодаря ви, момчета. Благодаря ви, че ви има… “.
Има и едни други дни и те са най-тежките – дните, в които знаеш, че не можеш да помогнеш и си безсилен. Дни, в които ти се иска да си предотвратил престъпление или инцидент. Дни, в които ти се иска институцията, в която работиш да не е толкова тромава. Дни, в които се молиш от името на близките на жертвите да оцелеят и справедливостта да възтържествува. Дни, в които си гневен и беснееш. Дни, в които се замисляш дали има смисъл и се запитваш дали имаш сили да продължиш.
В тези дни те крепят три неща: любовта към професията, колегите и хората като дядо Данчо.
С благодарност към колегите и дядо Данчо,
Един служител в МВР
За всички, които рискуват здравето и живота си при изпълнение на служебните си задължения – БЛАГОДАРИМ ВИ!
Фотограф: Силва Тонева
През 2015 година, 3168 души са напуснали системата на МВР.
Повече от 2/3 от тях са на оперативни длъжности.
От напусналите системата 1 е на висша ръководна длъжност, 466 на ръководни, 688 на изпълнителски, а 2013 души са на младши изпълнителски длъжности.
444 служители (65%) от общо 688 души на изпълнителски длъжности и 1345 младши изпълнители (67%) от общо 2013 са прекратили правоотношенията си с МВР в периода октомври – декември 2015г.
Броят на напусналите служители се увеличава рязко през последното тримесечие на 2015г., което е в резултат на планираните „реформи“ в Закона за държавния бюджет на Република България, провокирали безпрецедентно обединение и протести на служители в сектор „Сигурност“.
Към настоящият момент за част от вакантните длъжности са обявени конкурси, но поради дългия процес на подбор и подготовка, създаденият дефицит в системата на МВР няма да бъда овладян скоро.
Голяма част от служителите, напуснали системата, са не само хора, работещи на терен, но и такива, които имат дългогодишен опит. Те нямат възможност да предадат своя опит. Тяхната работа се извършва от колегите им, които стават неколкократно по-натоварени, а в резултат на това и по-неефективни.
В момента се предвижда нов Законопроект за изменение и допълнение на Закона за МВР, който не планира мерки за овладяване на тази криза, повишаване на качеството на услугата „гражданска сигурност“ и превръщане на МВР в ефективна институция – напротив. В новия законопроект се предвижда ограничаване на социални права, вътрешно преструктуриране, създаване на държавно предприятие и превръщането на Пожарна безопасност и защита на населението в Агенция и никой не отговаря на въпросите по какъв начин това ще повиши качеството на работа в МВР и ще направи гражданите по-сигурни.
Ние като граждани и данъкоплатци, не само трябва да се интересуваме от това, което се случва в МВР, но и да участваме активно в процеса на реформиране на ведомството.
Ние, трябва да попитаме дали това са реформите, които ще ни накарат да се чувстваме по-сигурни? #реформа #мвр
Онази нощ бях на работа. В момента, в който вдигнах телефона усетих накъсаното дишане и сподавена болка. Човекът от другата страна на линията се опитваше да овладее емоцията си. Онези 5 секунди, които делят преживеният ужас от поетата отговорност…
Толкова пъти ми се беше случвало. По дишането разпознавах не толкова вида на инцидента, колкото неговата тежест. По сподавената болка и опитите за контрол над гласа успявах да разбера дали има жертви. От първите 3 думи разпознавах дали това е близък на пострадалите или свидетел.
Онази нощ, в която загинаха толкова много хора. Телефоните не спряха да звънят, защото катастрофата беше тежка. Имаше много участници и свидетели. През онази нощ чух много гласове, които няма да забравя, но един се запечата в съзнанието ми. Знаех, че е родител на дете, което беше пострадало. Усетих го по гласа. Родителите, които виждат пострадалите си деца звучат по различен начин. Беше първият обадил се. Опитваше се да бъде спокоен, сериозен, да даде информацията, която ни беше необходима, за да помогнем и изпратим екипите по-бързо. Накрая каза: „Моля ви, спасете я. Тя е само на 5!“. В тези две изречения беше събрана цялата болка на един безсилен родител. Цялата надежда за спасение. Цялата вяра в институциите. Цялата безсмисленост на нещата в ежедневието ни.
Екипите тръгнаха към мястото на катастрофата. Аз се загледах в екрана и за пореден път се замислих за Ния. Тя също е на 5. Аз също съм родител… аз съм майка, която говори с един баща.
Аз свърших работата си.
Изпълних дълга си!
Имах чувството, че мога да направя още нещо. Докато чаках екипите да пристигнат, затворих очи, поех дълбоко въздух се помолих за едно безпомощно дете, чакащо помощта и един родител.
Фондация „Общество и сигурност“ се изправя пред едно ново предизвикателство в проекта „Политиките за равнопоставеност на половете в МВР: какви да бъдат?“
Екипът на Фондацията си поставя за цел не само да развие умения за разпознаване на различни форми на дискриминация и мерките, предвидени от законодателя за превенция и санкциониране на извършителите на подобни престъпления, но и да се изготвят предложения за промяна на начина на обучение на служители в МВР, така че те да познават различните форми на дискриминация и политики за съчетаване на личен и професионален живот.
Настоящият проект надгражда предишният финансиран от Български фонд за жените, чиито основни изводи бяха, че няма различие в заплащането на мъжете и жените, но липсват програми и политики за равнопоставеност на половете и обучение на служителите в МВР за разпознаване и борба с различни форми на дискриминация.
Проектът предвижда провеждане на двудневно обучение на 10 участници в качественото изследване от предходния проект, които ще повишат знанията си за политиките за равнопоставеност на половете и ще изготвят конкретни предложения за обучения и политики за равнопоставеност на половете и съчетаване на личния и професионален живот за служителите в МВР.
Изготвените предложения ще бъдат обсъдени с политическото и професионалното ръководство на МВР.
Официалният старт на проект „Политиките за равнопоставеност на половете в МВР: какви да бъдат?“ е на 15 февруари 2016г.
Смятате ли, че да си полицай, пожарникар и спасител е преди всичко дълг?
Искате ли да промените отношението на гражданите към служителите в МВР?
Вярвате ли, че личният пример е важен?
В такъв случай, Фондация „Общество и сигурност“ търси вас!
Във връзка с реализирането на предстоящи инициативи, Фондацията набира доброволци в различни сфери:
За нас е важно да покажем истината за МВР и хората, които работят в тази институция, но за да го направим по правилният начин имаме нужда от вас.
Ако имате желание да бъдете доброволец на Фондация „Общество и сигурност“, моля изпратете ни Вашата контактна информация и сфери, в които бихте желали да участвате на имейл: ssf@ssf-bg.eu до 29 февруари 2016г.
Специално за Д., който е действащ служител в МВР и се свърза с нас, за да разкаже една лична история, вдъхновен от поредицата ни „Човекът зад униформата“.
Защо повече такива случаи не попадат в новините? Или е необходимо да има загинали, за да се намери място в централната емисия?
Време е да се запознаем и със Стойчо – полицай от Велинград. Тази седмица в „Човекът зад униформата“!
„Искаме хората да бъдат рамо до рамо с нас. Ние имаме нужда от тяхната подкрепа и помощ.“
Фондация „Общество и сигурност“ е една от малкото граждански организации в България, която поставя като приоритет за своята дейност именно подобряването на услугата „гражданска сигурност“, което е неразривно свързано с подобряването на работата и условията на труд в системата на МВР. Във връзка с направеното от министър Бъчварова изказване по време на пресконференция в Министерски съвет на 13.01.2016 г. се чувстваме задължени да изразим официално становище.
Г-жо Бъчварова, на пресконференцията от 13.01.2016 год. вие заявихте, цитираме:
„Затова всеки един по-нататъшен опит по този начин да се критикува МВР – с обиди, нелепи твърдения, невярна информация – типично ченгеджийски номера, ще тълкувам като посегателство срещу обществената и националната сигурност.“
Молим Ви да поясните към коя точка от чл. 4 на Закона за ДАНС отнасяте критиките към МВР. Напълно права сте, че „обиди, нелепи твърдения, невярна информация“ не могат да послужат за конструктивен обществен диалог по темата, но единствено съдът може да класифицира критиките по отношение на МВР като такива. Вие нямате законовото право за това. В този ред на мисли, изразената от Вас позиция може да бъде възприета като ограничаваща свободата на словото, която е защитена от чл. 39 от Конституцията на Република България. Могат или не могат представители на медиите да критикуват МВР? Могат или не могат граждански организации да критикуват работата на министерството?
В друга част от своето изказване Вие заявихте:
„Реформите са на моя компютър. Как можеш да коментираш нещо, което не си видял“. Идва логичният въпрос, защо реформите си стоят на Вашия компютър, а не са поставени за обществено обсъждане? На организираната от нас кръгла маса на 18 декември 2015, ние призовахме към реформа, която да вземе под внимание интересите на граждани и служители в министерството. Към повече прозрачност в управлението на над 1 млрд. лева, които са пари на данъкоплатците. Реформа в министерството може да се извърши единствено с широка обществена подкрепа и очевидни действия в интерес на гражданите. Нима не подкрепяте това мнение, г-жо Бъчварова?
Няма да насочваме излишно внимание към други части от Вашето изказване, които са не по-малко спорни и неотговарящи на законовите рамки на Вашата длъжност. Ще направим забележка, че „приоритетни групи“ за МВР не може да има, тъй като това би противоречало на чл. 6 от Конституцията на Република България.
Фондация „Общество и сигурност“ не приема идеята за еднолични решения, които засягат цялата българска общественост. Ние открито се противопоставяме на всякакъв опит за ограничаване свободата на словото и реформи в МВР, които не са заложени на базата на детайлно проучване в министерството и след обществен дебат по въпроса.
И ние казваме „Стига вече“! Стига вече парцелирани реформи. Стига вече икономии, които запълват бюджета за следващите 12 месеца без дългосрочна визия. Стига вече реформиране без да има поне елемантарна форма на анализ в самото министерство. Фондация „Общество и сигурност“ призовава към прозрачност и би подкрепила всяка Ваша инициатива в тази посока, но нито една реформа, която не е съобразена с нуждите на граждани и служители не може да получи нашата подкрепа.
Тази седмица в „Човекът зад униформата“ ви срещаме с Оля, която ни разказа за своята работа и за това какво иска най-много да се промени в МВР!
Честита Нова година, приятели! Пожелаваме на всички една здрава, успешна и щастлива 2016-та! И още в началото на годината ви срещаме с Наско от Петрич.
В първата част от поредицата „Човекът зад униформата“ ви представяме Иво – пожарникар от Варна, любящ съпруг и баща. Поредицата ще ви срещне със служители на МВР от цялата страна.
#заедноможем
Представителите на СФСМВР и Фондация „Общество и сигурност“ вярват, че целите, които си поставят – по-добро правоприлагане, по-високо качество на доставяната услуга „гражданска сигурност“ и по-сигурна и безопасна среда за всички граждани на Република България са споделени от всички граждани.
Покани за събитието са изпратени до представители на изпълнителната и съдебната власт, Президентството, членове на Европейския парламент, браншови и съсловни организации, както и представители на гражданския сектор в България.
По този начин в процеса на обсъждане на механизма за реформиране на МВР ще могат да се вземат принципни решения и да се постигне не само до сближаване на позициите, но и до идентифициране на конкретните инструменти, в т.ч. финансови, които могат да се използват, за да се реформира МВР, съгласно изискванията и практиките в ЕС.
Фондация „Общество и сигурност“
Случвало ли ти се е да се прибираш късно вечер и да знаеш, че по маршрута ти има място, на което се събират местните пияници или пък младежи, които пушат трева и се закачат с теб, заради което правиш избора да заобиколиш и да избегнеш срещата с тях?
Чувал ли си стъпки зад себе си и усещал ли си нечий дъх във врата си, незнаейки какво да правиш и как да реагираш?
Чувствал ли си се несигурен, когато си се прибирал вечер с градски транспорт?
Ставал ли си свидетел на агресия, насилие или побой?
Реагирал ли си? И ако да, как?
Преди няколко месеца едно момиче беше нападнато в 10 часа вечерта на централен столичен булевард. Двама младежи са се опитвали да и отнемат чантата. Влачили са я по тротоара повече от 50 метра. Тя е крещяла за помощ, но никой от 15-тината младежи на съседната бензиностанция не е реагирал. Сцената се е разигравала повече от 5 минути, след което се появили две момчета, развикали се и нападателите избягали.
Нашата организация работи именно за това – за промяната във всеки един от нас. Искаме промяната да започне от нас и да се научим да реагираме. Да имаме отношение. Да ни е грижа за нашата сигурност. Да работим и да променим средата за сигурност. Работим за това средата да се промени по такъв начин, че да се чувстваме по-сигурни и вместо да заобикаляме местата, през които ни е страх да минем, да сме спокойни, че има работещи институции и хора, които да ни защитават.
Работим за това, заедно да се научим да реагираме и да противодействаме. Да вярваме, че ако ние се изправим срещу несправедливостта, несигурността и риска за живота и здравето на хората около нас няма да останем сами. Да знаем, че ако нещо застраши нас или нашите близки ще има други хора, които вместо да наведат засрамено глава или да се правят, че не забелязват проблема ще вземат отношение.
За едни сигурността е утопия, за други социален капитал, а за трети просто икономически интерес.
За нас, сигурността е спокойствие, вяра и отстояване на активна гражданска позиция.
Вярваме, че сигурността е увереност и желание да реагираш.
Знаем, че сигурността е избор, който правиш не всеки ден, а всяка минута. Изборът да реагираш и да защитиш тези около себе си. Изборът да промениш средата и смелостта да заявиш, че именно гражданинът на Република България трябва да е в центъра на политиките за сигурност.
За нас, гражданската активност и грижата за другия е единственият начин да променим средата, в която живеем, а да изберем сигурността е единствената възможност, която имаме ако искаме да живеем в държава, в която се чувстваме спокойни за себе си и близките си.
Ето защо нашата организация е важна за хората, защото вярваме, че да бъдем активни и да реагираме е единственият начин да създадем общност, в която имаме доверие един на друг и работим за промяна на средата, в която живеем. Работим за това да я направим не само по-сигурна за нас самите и нашите близки. Работим за среда, в която ще се чувстваме по-сигурни, ще се доверим на непознатите и ще знаем, че ще реагират ако сме застрашени. Среда, в която и ние самите ще бъдем уверени в себе си и своите действия и решения.
Нашата организация се бори със самотата. Тази, която съпътства всеки един от нас. Самотата по отношение на сигурността. Финансовата, социалната, здравната, образователната, институционалната и най-вече обществената сигурност. Искаме да променим парадигмата и общата допирна точка да се промени. Искаме да ни обединява действието, а не бездействието и да ни сплотяват не несигурността и страхът, а сигурността и доверието в хората и институциите.
60% от хората са били жертва или свидетел на престъпление
Близо 74 на сто от участвалите в допитване на фондацията „Общество и сигурност“ посочват, че усещат несигурност у нас. Само 17 процента са на обратната позиция, а девет на сто нямат мнение. Това каза директорът на фондацията Радостина Якимова, представяйки изследването на дебат, съобщи БТА.
Дискусията е на тема „МВР: споделена, неразбрана или липсваща сигурност?“.
Забелязва се малко по-високо ниво на несигурност сред мъжете в сравнение с жените
Най-голям е делът на несигурност сред лицата във възрастовата група 36-45 години (77 процента), несигурност изпитват 75 % от респондентите на възраст 46-55 години.
Според 43,7 на сто от участниците в изследването има трайна тенденция за увеличаване на личната несигурност в сравнение с 2010 година.
Едва 7% отчитат положителна тенденция и подобряване на средата за сигурност, но 10 на сто от тях са отговорили на въпроса „Чувствате ли се сигурни за вас и вашето семейство?“ с „Не“. Аналогично е положението и с тези, които отчитат едни и същи нива на сигурност за периода 2010-2015-а.
Близо 60 на сто от респондентите са били жертва или свидетел на престъпление през последните 5 години.
Източник: Dnes.bg
73, 8% от българите не се чувстват в безопасност. Това показва изследване, а резултатите му бяха представени на на дискусия в столицата, в която се включиха фондация „Общество и сигурност“, Синдикалната федерация на служителите в МВР и Цвятко Георгиев – зам. министър на вътрешните работи.
Анкетата сочи още, че близо 60 на сто от запитаните 468 граждани са били жертва на престъпление. С изключително ниско доверие се ползват всички институции, като цели 27% не разчитат на която и да е от тях, а 11% от анкетираните търсят връзки сред близките и приятелите си, когато имат нужда от помощ. 47% пък не търсят помощ от никого. Другите изводи, които бяха направени на събтието са, че системата на МВР е твърде политизирана. Смята се, че това се отразява върху работата на редовите полицаи.
Системата на МВР е твърде политизирана и това се отразява върху работата на редовите полицаи. Освен товакариерното развитие зависи не от качеството на работата, а от чисто субективни фактори. Това води и до усещане за несигурност.
Такъв профил на днешния служител на МВР се очертава от изследване на мотивацията на служителите на МВР, представено на дискусия в София, в която се включиха фондация „Общество и сигурност“, Синдикалната федерация на служителите в МВР и зам.-министърът на вътрешните работи Цвятко Георгиев, съобщава БиТиВи.
В изследването полицаите посочват, че не разполагат с почти никаква материална база, а и нямат адекватни социални придобивки и стимули за работа.
Полицаите се оплакват и от това, че няма никаква сигурност в условията им на работа, а като допълнително в момента се прибавя притеснението, че може да отпаднат 20-те заплати при пенсиониране.
Освен социалните реформи, служителите на МВР изпитват несигурност и от структурните промени, които се случват периодично като вливане и изваждане на ДАНС, ГДБОПкато служби и промени Закона за МВР и други нормативни актове.
Паралелно с това изследване на дискусията бе представено и друго – то показва настроенията на гражданите и чувството им за сигурност.
Според него 73.8% от анкетираните не се чувстват в безопасност, а близо 60 на сто са били жертва на престъпление.
С изключително ниско доверие се ползват всички институции, като цели 27% не разчитат на която и да е от тях, а 11% от анкетираните търсят връзки сред близките и приятелите си, когато имат нужда от помощ.
Основният извод от нея беше, че са необходими сериозни реформи, за да работи МВР успешно и да мотивира служителите си.
Източник: news.ibox.bg
Системата на МВР е твърде политизирана и това се отразява върху работата на редовите полицаи, едновременно с това пък няма почти никаква материална база, а кариерното развитие зависи от чисто субективни обстоятелства, а не от качеството на работата. Това показва изследване на мотивацията на служителите на силовото ведомство и тяхната мотивация.
То беше представено на дискусия в столицата, в която се включиха фондация „Общество и сигурност“, Синдикалната федерация на служителите в МВР и Цвятко Георгиев – зам. министър на вътрешните работи. Основният извод от нея беше, че са необходими сериозни реформи, за да работи МВР успешно и да мотивира служителите си, съобщава БГНЕС.
Полицаите посочват, че нямат адекватни социални придобивки и стимули за работа. Полицаите се оплакват и от това, че няма никаква сигурност в условията им на работа. Във връзка с това в момента има и притеснения, че може да отпадне даването на 20 заплати при пенсиониране.
Това идва на фона на вливане и изваждане на ДАНС и ГДБОП от МВР и голямо количество промени в ЗМВР и други нормативни актове, с което се затруднява работата на униформените.
Друго представено изследване показва настроенията на гражданите и чувството им за сигурност. Оказва се, че 73.8% от анкетираните не се чувстват в безопасност, а близо 60 на сто от запитаните 468 граждани са били жертва на престъпление.
С изключително ниско доверие се ползват всички институции, като цели 27% не разчитат на която и да е от тях, а 11% от анкетираните търсят връзки сред близките и приятелите си, когато имат нужда от помощ.
47 на сто не търсят помощ от никого.
Източник: Бтв новините
Последни коментари