“Роден съм в село, което се намира на границата. Отраснах, виждайки всеки ден граничната бразда и хората от другата страна. Дядо ми разказваше за границите – държавната, културната, ценностната. Разказваше ми за това как преди време сме били едно. Показваша ми карти и ме приспиваше с приказки за границите. Тогава не го разбирах, но знаех, че е прав. Не разбирах напълно защо не трябваше да минавам от другата страна, но спазвах неговите заръки. След няколко години дядо се разболя и малко преди да умре ми каза „Границата не е, за да те дели от другите, а за да те сближава със своите. Да пазиш границата, значи да пазиш семейството си, общността си, държавата си. Пази своята граница и уважавай чуждите“. Това беше не само моментът, в който разбрах какво е границата, но и в който избрах да я пазя. Това беше мигът, в който реших да стана граничен полицай.
Днес, всеки ден отивам на работа, разбирайки напълно какво означава изразът „Нито крачка назад, зад нас е България“
